Решение по адм. дело №707/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба вх. № 3903/26.08.2025г., подадена от името на Ж. Л. Л. от [населено място], общ. Велико Търново, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-1305576/ 16.08.2025г., издадена от ПО на длъжност инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Със същата жалба е оспорена и ЗППАМ № GPAM-1305577 от 16.08.2025г. за прекратяване на регистрацията на МПС, която е отделена и е образувано друго производство по АД № 708/2025г. по описа на АСВТ.

Оспорващият намира оспорената Заповед за незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Излага съображения за неспазване на множество изисквания от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Конкретно твърди, че не е бил съпроводен от контролните органи до ЦСМП за вземане на кръвна проба, а определеният в талона за изследване срок за явяване в болничното заведение бил недостатъчен, тъй като не бил съобразен с натовареността на пътя, спряното движение поради настъпило ПТП и отдалечеността на населеното място. Навежда оплаквания и за нечетливост на указаното в талона място, на което следвало да бъде взета кръвната проба, което довело до посещение на градската поликлиника вместо на МОБАЛ „д-р Ст. Ч.“. Всичко това довело до ненавременното му явяване за вземане на биологична проба. Твърди се, че неправомерно му е било отказано извършване на медицинско изследване и така му била отнета възможността да докаже, че не е употребил алкохол. Според жалбоподателя медицинските специалисти следвало да вземат биологична проба за изследване без право на преценка дали се е явил в определения час или е закъснял поради обективни причини. Не му бил връчен фиш спешна медицинска помощ с отразена причина за отказа на медицинските специалисти за вземане на кръвна проба. При тези доводи жалбоподателят моли оспорената ЗППАМ да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание чрез упълномощения адвокат поддържа така подадената жалба. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата –полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В.Търново, в писмен отговор с вх. №4318/24.09.2025г.от 07.10.2022г. намира жалбата за неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. Намира, че оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби на закона, в т.ч при наличието на всички законови предпоставки за нейното издаване, и административнопроизводствените правила, както и при съобразяване с целта на закона. Намира, че не са били налице обстоятелствата по чл. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при които полицейските служители са били длъжни да съпроводят водача до центъра за вземане на биологична проба. За некореспондиращи с обективната истина счита изложените в жалбата твърдения относно отказа за вземане на кръвна проба от медицинските специалисти. Посочва, че ненавременното явяване на жалбоподателя в лечебното заведения било удостоверено в журнала на регистратурата и потвърдено от пристигналите на място служители на Пътна полиция, при което правомерно проба не била взета. Намира, че при определяне на времето за явяване, служителите са съобразили отдалечеността на мястото до лечебното заведение и са дали на лицето достатъчно време за явяването му. С тези аргументи моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № GPAM-1305576/ 16.08.2025г. на ПО на длъжност инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на Ж. Л. Л. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца,.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 16.08.2025г., в 14:10 часа, в [населено място] вода на [улица]до дом номер 9, в посока на движение към път II-55 ([населено място]), Ж. Л. Л. управлявал МПС [Марка] „Галакси“, червен на цвят, с рег. №[рег. номер], собственост на фирма „Акспрес ЖНС“ ЕООД, с [ЕИК], под въздействието на алкохол. Посоченото обстоятелство е установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNA - 0128, което при взета проба е отчело количество на алкохол в кръвта чрез обема на издишания въздух от 0,85 промила. При проверката са били установени и друг нарушения на ЗДвП. В обжалвания акт е посочено изрично, а и от преписката се установява, че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с бл. номер 256396 и осем броя стикери. Не са представени доказателства за времето, в което провереното лице се е явило в МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ – В. Търново за вземане на кръвна проба. В административната преписка се съдържа докладна записка относно посетен сигнал в спешна помощ за вземане на кръвна проба на установен водач с алкохол с рег. №1275р-7297 от 19.08.2025г. от мл. автоконтрольор А. И.. Според докладната в 16:50 ч. бил подаден сигнал от ОДЧ за водач в спешна помощ в гр. В. Търново за даване на кръвна проба, като след пристигане на патрула на място и преглед на служебната тетрадка на Спешна помощ установили, че водачът Л. е пристигнал и се е записал след определеното в талона време ( в 16:40ч. вместо до 16:35ч.). По тази причина кръвна проба за химичен анализ не била взета.

Посочените обстоятелства са установени и вписани в АУАН, серия GА № 4427164 от 16.08.2025г., издаден от инспектор сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, обстоятелствената част на който съдържа същите факти и обстоятелства, като посочените в заповедта за прилагане на ПАМ. Актът за установяване на административно нарушение е подписан без възражения от жалбоподателя.

Въз основа на цитирания по – горе АУАН е издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, в която като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. Същата е подписана от нарушителя на 16.08.2025г.

Недоволен от така издадената ЗППАМ, Ж. Л. Л. я е оспорил чрез упълномощения адвокат по съдебен ред с жалба, подадена на 26.08.2025г., видно от дадения й входящ номер, в резултат на което е образувано настоящото дело.

Като писмени доказателства по делото са приети писмените доказателства, приложени към жалбата, както и материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо вх. № 4319/24.09.2025г. от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново и допълнително представените с писмо вх. № 4318/24.09.2025г. в т.ч. коментираните по-горе АУАН, ЗППАМ, талон за медицинско изследване, справка за нарушител, докладна записка, а за доказване компетентността на органа са представени Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, часови график за работа на нарядите за 16.08.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.1 Главна дирекция „Национална полиция“; 1.2. Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. Същевременно, според представената Заповед № 366з-2605-28.06.2022г. на Директора на ОД на МВР - В.Търново, последният на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно, в т.1.7 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – В. Търново. Оспорената ЗППАМ е издадена от инспектор Т. Д. Г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, който според утвърдения часови график за 16.08.2025г. е бил наряд за времето от 7:00ч. до 19:00 ч. и е отчел проверката на водача на автомобил с рег. №[рег. номер] (т.7). С оглед посочените факти, установени с годни доказателства, съдът направи извод, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия, поради което е валиден ИАА.

Не е налице неспазване на формата на заповедта за прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП тази заповед да е мотивирана. Посоченото изискване за мотивиране означава спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на административния орган. Съдът счита че в заповедта са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката обстоятелства, като непосочването на правното основание не представлява формално нарушение, доколкото съдът е властен да приложи закона с оглед претендираните в обстоятелствената част на акта факти и обстоятелства. В конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който се вписва в нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

Не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, които да обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт. Тук е мястото отново да се подчертае, че законосъобразността на съставянето на АУАН, респ. на проведената административно-наказателна, респ. наказателна процедура не е предмет на настоящото производство. Релевантните към прилагането на мярката обстоятелства са били изяснени в хода на административното производство при спазване на проявлението на принципа на истинност – чл.7 от АПК.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел.

С нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съответно съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Съдът намира, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал описаното в заповедта МПС с количество алкохол в издишания от водача въздух от 0,85 промила, като употребата се доказва чрез резултата от техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ при липса на взети проби за лабораторно изследване (кръв и урина). Талонът за медицинско изследване е издаден и връчен на водача Ж. Л. в 15:05 часа на 16.08.2025г. и в него е указано задължението му да се яви в Спешно отделение при МОБАЛ „д-р Стефан Ч.“ в срок до 90 мин. от връчването му за даване на кръвна проба (или до 16:35 ч.). В случая безспорно липсва извършено медицинско изследване, като съдът не споделя доводите на оспорващия за причините довели до този резултат.

Настоящият състав не може да приеме тезата на жалбоподателя, че е бил обективно възпрепятстван да се яви в посочения в талона за изследване времеви период от 90 мин. в най – близкото лечебно заведение. Предоставеното от органите на МВР фактическо време, необходимо за предвижване на Л. от мястото на нарушението в [населено място] вода до МОБАЛ „д-р Ст. Ч.“ в [населено място] е напълно достатъчно предвид разстоянието между двете населени места и е съобразено с изискванията на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. На съда е известно, че от мястото, където е била проведена проверката – [улица]в [населено място] вода, до МОБАЛ „д-р Ст. Ч.“ в [населено място], разстоянието е около 30 км и се изминава за около 30-40 минути при спазване на ограниченията в скоростта, при което посоченото в талона време от 90 мин. е било напълно достатъчно, за навременното му явяване в болничното заведение за предоставяне на кръвна проба за изследване. Възражението, че връченият му талон за медицинско изследване е нечетлив, поради което първоначално се явил в Градската поликлиника в [населено място], е неоснователно и недоказано. В приложеното към преписката копие на талона за изследване № 256396 с разбираем и ясен почерк на проверяващия е записано, че водачът следва да отиде в С.О. при МОБАЛ „д-р“Ст. Черкезов“ –В.Търново, а не на някое друго място. Не са ангажирани доказателства, че оспорващият е отишъл в градската поликлиника, нито че в посока към [населено място] е имало възникнало ПТП, във връзка с което е било ограничено движението на МПС-та. Посоченото в талона място е в съответствие с чл. 11 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

Принципно, твърденията на жалбоподателя за явяването му в Спешна помощ в многопрофилната болница в гр. В. Търново пет минути след изтичане на така определения му в талона срок (в 16:40ч. вместо до 16:35ч.) се потвърждават от представената по делото докладна записка рег. №1275р-7297 от 19.08.2025г. на мл. автоконтрольор А. И., пристигнал на място, но ненавременното му явяване е именно основанието, на което му е било отказано вземането на проба. Изрично чл. 15, ал.5 от наредбата указва, че вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване, а не след изтичането на времето. Жалбоподателят е бил длъжен да положи необходимата грижа да се яви навреме, за да обори с изследване оспорените от него показания на техническото средство. След като нарушителят не се е явил в посочения в талона времеви период /от 15:05 до 16:35ч на 16.08.2025г./ в определеното му медицинско заведение, правилно кръвна проба за анализ не му е била взета и резултатът, отчетен при проверката с техническото средство, е меродавен по арг. от чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от същата Наредба. Разпоредбата не се интересува от причините за невземането на кръвната проба в указания срок, а единствено урежда последиците от невземането в срок, а именно - в този случай релевантни се явяват показанията на техническото средство. Следва да се отбележи, че забавянето не е било по вина на лечебното заведение или на специалиста, а поради късното явяване на изследвания.

Неоснователни се явяват и останалите, изложени в жалбата възражения, касаещи допуснати от страна на полицейските служители нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че за полицейските служители е съществувало задължение да придружат нарушителя до медицинското заведение и неизпълнението на това задължение е довело до нарушение на материалния закон. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., полицейският орган е длъжен да съпроводи лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1, 2 на хиляда. В случая не е налице подобна хипотеза и за полицейските служители не е възникнало задължение да съпроводят лицето до болничното заведение за вземане на кръвна проба, тъй като показанията на техническото средство при извършената проверка са били 0,85 промила. При това положение, след като проверяваното лице не е било съгласно с показанията на техническото средство е следвало сам да се придвижи до Спешното отделение към МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов“ в [населено място] и да обори с изследване оспорените от него показания.

От всичко изложено по-горе, се налага извод, че са налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, като при налагането й органът действа при условията на обвързана компетентност.

Настоящият състав намира, че чрез издаването на заповедта е спазена целта на закона. Всъщност, отнемане на СУМПС на лице, употребило алкохол при управлението на МПС гарантира безопасността на останалите участници в движението по пътищата. Законът цели чрез тази мярка ограничаването на проявата на бъдещи вредни последици - ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Наличието на виновно поведение е ирелвантно за прилагането на ПАМ като процесната, тъй като става въпрос за индивидуален административен акт, който не изисква във фактическият си състав виновно поведение, а само проявата на обективни факти и обстоятелства.

Видно от заповедта, ПАМ е наложена до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца, точно както е предвидено в закона, като за административния орган не е налице възможност да постанови друг срок на мярката.

По изложените съображения съдът намира оспорената ЗППАМ № GPAM-1305576/ 16.08.2025г., издадена от ПО на длъжност инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново за валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Независимо от този изход на спора, за ответника не се следват разноски, тъй като такива не са претендирани.

Решението на АСВТ не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изреч. второ от ЗДвП.

Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, настоящият състав на Административен съд -Велико Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Л. Л. от [населено място], общ. Велико Търново, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № GPAM-1305576/ 16.08.2025г., издадена от ПО на длъжност инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временно му е СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

 

Решението е окончателно.