№ 13133
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110121335 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „Л.И.“ АД
срещу „Д.з.“ АД с правно основание чл. 411 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 170,84 лв. –
главница, представляваща регресно вземане - ½ от стойността на изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите във връзка с ПТП,
настъпило на 19.09.2016 г. в Р.Г. с участието на влекач марка „..“, модел „..“ с рег. № .. с
прикрепено към него ремарке с рег. № ., в резултат на което са причинени вреди на портална
врата, ограда и стълб, ведно със законната лихва от 06.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 57575/2021 г. по описа на СРС, 153-ти състав.
Ищецът твърди, че е бил застраховател по застраховка „Г.о.“ на автомобилистите за
влекач марка „..“, модел „..“ с рег. № .., а ответникът – за ремарке с рег. № ., прикрепено към
влекача. Посочва, че на 19.09.2016 г. в Р.Г., водачът на товарния автомобил причинил
виновно ПТП, в резултат на което били причинени вреди върху портална врата, ограда и
стълб на обща стойност 2 219,86 евро /с левова равностойност 4 341,67лв./, които ищецът
изплатил изцяло на увреденото лице на 15.06.2017 г. Счита, че половината от тях следвало
да бъдат заплатени от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Г.о.“ за
тегленото от влекача ремарке, тъй като застрахователното събитие е възникнало на
територията на Ф. Р.Г. и приложим материален закон следвало да е германският. В тази
връзка се позовава на съдебна практика на Ф. съд на Р. Г. и на разпоредби от немския закон,
съгласно които товарният автомобил и ремаркето образуват единна композиция, като при
настъпване на застрахователно събитие застрахователите спрямо всеки елемент от
композицията отговарят така, че всяка страна да понесе половината от отговорността спрямо
увреденото лице. Твърди да е поканил ответната страна да заплати половината от
обезщетението, а именно – сумата от 2170,84 лв., но получил отказ. Поради изложените
съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока и по чл. 131, ал. 1 ГПК,
1
като оспорва основателността на иска. Поддържа, че съгласно решение на СЕС от
21.01.2016 г. по дела ./14 и ./14, задължението на застрахователя да обезщети причинената
на пострадалото лице вреда произтичало от договора, който го обвързва със застрахованото
лице, поради което следвало да се прилагат разпоредбите на Регламент 593/2008 на ЕП и СМ
/Рим I/, който урежда приложимото право при договорни отношения между страните. Прави
се извод, че в случая е приложимо националното право, уреждащо застрахователния
договор, а именно - българското право и в частност чл. 479, ал. 1 КЗ, поради което
отговорността следвало да се поеме изцяло от застрахователя на влекача. В условията на
евентуалност сочи, че не било доказано процесното ремарке да е било прикрепено към
управлявания от делинквента влекач и че липсвали доказателства за настъпване на
твърдяното ПТП. Не било установено, че лицето, на което е изплатено претендираното
обезщетение, в действителност е претърпяло посочените от ищеца вреди. Поддържа, че по
делото не се доказва наличие на виновно и противоправно поведение на водача на товарния
автомобил, в причинна връзка с което да са настъпили твърдените вреди. В условията на
евентуалност, ответникът оспорва размера на вредите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на всички елементи
от фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, наличие на валидно
сключени договори за „Г.о.” по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в
срока на застрахователното покритие по които и вследствие виновно и противоправно
поведение на водача на влекач марка „..“, модел „..“ с рег. № .., с прикрепено към него
ремарке с рег. № ., застраховано от ответника, е настъпило събитие, за което ищецът и
ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в пълния
размер до действителните вреди.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
към датата на твърдяното ПТП /19.09.2016 г./ ищецът е бил застраховател по застраховка
„Г.о.“ на автомобилистите за влекач марка „..“, модел „..“ с рег. № .., а ответникът – за
ремарке с рег. № ..
Спорен по делото е въпросът, дали, когато застрахователното събитие е настъпило при
управление на композиция – влекач с ремарке, чиято Г.о. е застрахована от различни
застрахователи, както е в случая, следва да бъде ангажирана отговорността и на
застрахователя на ремаркето, наред с тази на застрахователя на влекача, който е
функционално обусловен от въпроса за приложимото право спрямо отговорността на
страните по сключените договори за задължителна застраховка „Г.о.“ на влекача и
ремаркето.
В случая съгласно решение от 21.01.2016 г. на СЕС по съединени дела ./14 г. и ./14 г.
задължението на застраховател по застраховка "Г.о." да обезщети причинена на пострадало
лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда, а от договора, който го обвързва с
отговорното застраховано лице.
Съгласно т. 61 и 62 от решението на първо място следва да се определи по какъв начин
следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото
лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна и от друга
страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално
право по силата на Регламент "Р..", а на второ място следва да се определи в съответствие с
чл. 7 от Регламент "Р.", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка,
сключени между застрахователите – ищци в главните производства и съответните
застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат
по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя
2
на ремаркето.
Съобразно изложеното и по правилата на чл. 4 и сл. от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Р..") за процесното ПТП по отношение правата на увредения е
приложимо германското деликтно и застрахователно право, като в съответствие с чл. 59 от
Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са
застраховани при различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в
съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице
съгласно съответния договор.
Поради това приложимото материално право в отношенията между застрахователите
на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
относно приложимото право към договорни задължения (Р.). Съгласно чл. 7, пар. 2,
доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се
урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя.
В случая това е българското право, защото спорът е между застрахователни дружества,
регистрирани и извършващи дейност на територията на Р.Б..
В чл. 479, ал. 1 КЗ изрично е посочено, че вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1,
изречение второ и ал. 2, т. 3 КЗ, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка "Г.о." на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на теглещото моторно превозно средство. Ето защо дори и по делото да се
приеме за установено към момента на ПТП ремаркето да е било свързано със застрахования
при ищеца влекач, то застрахователят на гражданската отговорност на последното не
отговаря за нанесените от събитието вреди, респективно предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са представени преки
доказателства от които да се установяват останалите елементи от фактическия състав на
предявения иск. Не са представени от ищеца констативен протокол за ПТП на съответните
органи в Г., административно – наказателна преписка и/или свидетелски показания. От
наличната документация не се установява при условията на пълно и главно доказване нито
твърденият механизъм на ПТП, нито причинените вреди и тяхната стойност, съответно и не
може да се приеме, че изготвената въз основа на тези доказателства автотехническа
експертиза е пресъздала обективно фактическата обстановка, вида и стойността на щетите.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер
на 100 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК .. срещу „Д.з.“ АД, ЕИК .. за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
сумата 2 170,84 лв., представляваща регресно вземане – 1/2 от стойността на изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите във
връзка с ПТП, настъпило на 19.09.2016 г. в Р.Г. с участието на влекач марка „..“, модел „..“ с
рег. № .. с прикрепено към него ремарке с рег. № ., в резултат на което са причинени вреди
3
на портална врата, ограда и стълб, ведно със законната лихва от 06.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57575/2021 г. по описа на СРС, 153-ти състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК .. да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК .. на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 100 лв. разноски в исковото производство
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4