№ 461
гр. Търговище, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание
чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищците Л. АВР. Н. от гр.Търговище, К. СТ. М. от гр.В.Т. и С. СТ. СТ. от гр.В.Т.,
действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.В.Д.-ТАК, твърдят в
исковата молба, че праводателят им А.Й.А. установил свое владение върху имот, находящ се
в м.”Д.” в землището на гр.Търговище с площ 400кв.м. въз основа на писмен договор
сключен с физическо лице, като имотът бил вписан по партидата му в регистъра на Община
Търговище в том 33, стр 181, считано от 01.04.1960г., а след неговата смърт владението било
продължено от ищците, които го владеят и до момента, но установили, че имотът е записан
като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, при което считат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск против Община Търговище.В съдебно
заседание процесуалният представител на ищците адв.В.Д. -ТАК поддържа иска, като
пледира за уважаването му, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със
становище за допустимост на иска, доколкото имотът е включен в Протоколно решение №
2/2008г. в частта за имоти, за които са допуснати непълноти или грешки при определянето
им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; излага се, че след справка е установено, че имотът
съответства на имот с п.№ 679 по плана на м.Д. от 1987г. , записан в разписния лист без
данни за собственик/ползвател, като за имота не е съставян АЧОС. Изразено е становище, че
по основателността на иска ответникът ще вземе становище след събиране на
1
доказателствата. В съдебно заседание представителят на ответника юрисконсулт Десислава
Мирева изразява становище за основателност на иска и постановяване на решение,
съобразно събраните доказателства по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото писмен договор от 01.04.1960г. се установява, че между
наследодателя на ищците А.Й.А.-като купувач и П., Й. и Ж. Й.ови-като продавачи, е
сключен предварителен договор за продажба на имот, представляващ лозе от в м.”Д.” в
землището на гр.Търговище за сумата от 900лв., платена напълно преди подписването на
договора, като владението е предадено на купувача при подписването му. От Удостоверение
№ 522/10.03.1997т., изд. от Община Търговище се установява, че имотът с площ от 700кв.м.
е вписан по партидата на наследодателя в регистрите на общината в т.33,стр.181. От
Удостоверение за наследници № 4457/16.04.2018г., изд. от Община Търговище се
установява, че А.Й.А., б;.ж. на гр.Търговище, е починал на 03.03.1995г. и е оставил
наследници две деца-Л.Н.(първата ищца) и С.А. Й.ов, поч. на 29.10.2013г. и оставил
наследници, съгл. Удостоверение за наследници № 81/19.04.2018г., изд. от Община
Търговище К.С. М. и С. СТ. СТ.-дъщери-другите ищци по делото. Видно от Скица № 15-
846950/02.08.2021г., изд. от СГКК гр.Търговище, имотът е отразен в КК на града като имот с
идентификатор № 73626.166.697 в м. „Д.“ в землището на гр.Търговище с площ от 669кв.м.,
при граници: имот с ид. 73626.166.698; имот с ид.№ 73626.166.696; имот с ид.№
73626.158.892 и имот с ид.№ 73626.213.893, а съгласно Удостоверение за данъчна оценка №
**********/03.08.2021г., изд. от Община Търговище, посоченият имот е с данъчна оценка от
144,50лв. От заключението по назначената и приета по делото СТЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и пълно и отговарящо на поставените задачи се
установява, че имотът, претедиран да е собственост на ищците с площ от 588кв.м., отразен
като имот с ид.№ 73626.166.697 в землището на гр.Търговище, е идентичен с имота, описан
в договора от 1960г., същият по стария кадастрален план на местността е бил с № 697 и по
разписния лист към този план е без собственик, не е бил в регулация и има статут на
земеделска земя, липсва реституционна процедура за него, същият е ограден от север, изток
и юг, а от запад няма ограда, а пътека, разделяща имотите. От показанията на свидетеля
П.В.В.-съсед на ищците се установява, че той познава ищците от дълги години, познавал е и
наследодателя им, като твърди, че последният е придобил имота преди повече от 50години и
от тогава и до момента семейството на ищците владее и ползва и никой не им е оспорвал
владението.В подобен смисъл са и показанията на св. Д.Х.К.-приятелка на ищцата Л.Н.,
която твърди, че познава имота на ищците още от 1970г., като същият се владее от тях и до
момента.Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като дадени от
незаинтересовани лица, имащи продължителни непосредствени впечатления от владението
върху процесния имот, а и като отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
2
изводи:
За да се установи дали ищците са придобили собствеността върху процесния имот
въз основа на наследство и давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва
да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти
въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период.
Това е необходимо, доколкото представения по делото писмен договор от 01.04.1960г. е
предварителен такъв и не е прехвърлил валидно право на собственост, а единствено сочи на
началото на установяване владението на наследодателя на ищците. Безспорно по делото е,
че имотът представлява земеделска земя, като владението е получено от наследодателя на
ищците още през 1960г., като владението продължава спокойно и явно да се е упражнявало
от наследодателя до смъртта му през 1995г., като същото е продължено от наследниците му,
продължава и до момента. Поради това следва да се приеме, че доколкото липсват
доказателства имотът да е отнеман, внесен в ТКЗС и подлежащ на реституция, за него да е
изпълнена административната процедура по ЗТПС , или да е бил одържавен на друго
основание то за него не важи забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от
ЗВСОНИ(заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на
реституция по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл. 10,ал.13 от ЗСПЗЗ. От приетата по делото СТЕ
е установено и, че имотът не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ. Същият е владян от
семейството на ищците вече шестдесет години, като владението продължава спокойно и
явно и до момента, поради което следва да се приеме, че с отпадане на забраната за
придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03. 1990г., е станало
възможно придобиването на собствеността, като ищците са станали собственици въз основа
на давностно владение като оригинерен придобивен способ още през 2000г., с изтичане на
десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС(в този смисъл и задължителната
практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.;
Решение № 298/29.03.2010г. на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по гр.д.№
3002/2008г. на ВКС, І г.о.). Поради изложеното, съдът приема, че предявеният
установителен иск за собственост е основателен и доказан и следва да се уважи, на осн. чл.
124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищците направените
разноски по делото, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 50лв.
д. такса, 10лв. такса за удостоверения, 150лв. депозит за вещо лице и 350лв. платено адв.
възнаграждение, или общо 570лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище,
представлявана от кмета д-р Д.Д., че Л. АВР. Н. с ЕГН ********** от *******************,
3
К. СТ. М. с ЕГН ********** от *********************** и С. СТ. СТ. с ЕГН **********
от **************************, са собственици въз основа на давностно владение по чл.
79,ал.1 от ЗС, на недвижим имот , отразен в КК/2005г. на гр.Търговище като имот с
идентификатор № 73626.166.697 в м. „Д.“ в землището на гр.Търговище с площ от
669кв.м., при граници: имот с ид. 73626.166.698; имот с ид.№ 73626.166.696; имот с ид.№
73626.158.892 и имот с ид.№ 73626.213.893, отразен в Скица № 15-846950/02.08.2021г., изд.
от СГКК гр.Търговище, ведно с насажденията в имота, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр.
с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Осъжда Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д., да заплати на Л. АВР.
Н. с ЕГН ********** от *******************, К. СТ. М. с ЕГН ********** от
*********************** и С. СТ. СТ. с ЕГН ********** от **************************,
разноските по делото в размер на 570лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4