Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Монтана, 19.11.2015 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд - Монтана, VІ граждански състав в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                            Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 70345 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по предявени искове за заплащане на обезщетение от работодател за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.52 от ЗЗД и обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата С.К.И. xxx, твърди, че А. И. Н. – неин син, е работил по трудово правоотношение в ответното дружество „В. Г. И." ЕООД, гр.Бургас, възникнало от трудов договор № 81 от 29.11.2013 г., на длъжност „общ работник", с място на работа в гр. Монтана, обект "Разширение и рехабилитация на канализационна и водоснабдителна мрежи на гр. Монтана". Поддържа, че на 22.02.2014 г., около 11:30 ч. (в работно време), на обект "Полагане на канализация" по ул. "Св. Св. Кирил и Методий", до бул. "Хаджи Димитър", гр. Монтана, при осъществяване на работните си задължения, А. И. Н. бил в изкоп с цел извършване на нивелиране на монтираната в канала тръба и бил ударен и затиснат от падаща маса. Сочи, че в резултат на трудовата злополука, синът й претърпял изключително тежки телесни травми, които били несъвместими с живота и умира непосредствено след трудовата злополука. Изтъква, че в Протокола от разследването на злополуката били установени множество нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя и е направен извод, че причините за възникване на злополуката са недостатъчен контрол по извършването и документирането на различните видове инструктажи за безопасност при работа от работодателя и не предприемане на  подходящи мерки за обезопасяването на изкопа, което е довело до срутване на земната маса. Твърди, че в резултат на смъртта на сина й е изпитала силни болки и страдания и че такива ще търпи винаги. Поддържа, че и до настоящия момент страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, че е затворена и отчуждена, избягва срещи с други лица и така обичайните за всяко нормално семейство срещи с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания. Счита, че обезщетението, което се дължи от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които търпи и ще продължава да търпи, е в размер 100 000 лева, като с исковата молба частично претендира сумата 25 000 лева. Моли съда, след като се убеди в основателността на исковете, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата 25 000 лева, която да се счита частично предявена от 100 000 – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука смърт на А. Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 22.02.2014 г. до окончателното им изплащане, както и да й присъди разноските, сторени за образуване и водене на настоящото гражданско производство.

Ответникът „В. Г. И." ЕООД, гр.Бургас, редовно известен, при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебно заседание, не изпраща представител.

В съдебното заседание процесуалния представител на ищцата поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявения иск – ответника е получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се представлява в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); с определението от 07.09.2015г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).

Ето защо искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер, без решението да се мотивира по същество.

Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да се осъди да заплати на ищцата разноски за възнаграждение на адвокат от 1280 лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 147 лева разноски на адвоката за явяване по делото. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Монтана държавна такса от 1000 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „В. Г. И." ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. "Сердика" № 2 Б, ет. 3, представлявано от управителя Г. Х. К., ДА ЗАПЛАТИ на С.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx, сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука смърт на А. И. Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 22.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за възнаграждение на адвокат от 1280 лева и 147 лева разноски на адвоката за явяване по делото.

ОСЪЖДА „В. Г. И." ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. "Сердика" № 2 Б, ет. 3, представлявано от управителя Г. Х. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Монтана държавна такса от 1000 лева, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: