№ 9419
гр. София, 04.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110151800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 200458/27.09.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 230443/27.10.2022 г., с молба с вх. № 262181/28.11.2022 г., и с молба с
вх. № 287064/22.12.2022 г., по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Й. С. И. и А. Г.
Д., с която търсят защита за себе си срещу Б. Г. Н., за когото твърдят, че е
съпруг на една от дъщерите на първата молителка, респ. съпруг на едната от
сестрите на втората. В молбата се сочат извършени спрямо молителите актове
на домашно насилие от дата 27.08.2022 г., подробно описани по време, място
и начин на извършване.
Ответникът в първото проведено по делото открито съдебно заседание
чрез процесуалните му представители, както и в отделно подаден по делото
писмен отговор, оспорва изложените в молбата за защита и уточняващите
молби фактически твърдения, с изключението на обстоятелството, че
действително на посочената дата 27.08.2022 г., около 14:30 часа, между
ответника и молителите е възникнал конфликт в общия двор на къщата им,
която заедно обитават, находяща се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „12
април“ № 8А, но излага различна от твърдяната от молителите фактическа
обстановка за динамиката на посочените събития. Излага подробни
съображения в представена в съдебно заседание писмена молба - становище.
Със заповед за незабавна защита № 268 от 30.09.2022 г. съдът е наложил
мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН
/задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите и
забрана да ги приближава на разстояние по-малко от 3 метра/.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и с протоколно определение от 01.02.2023 г. е
1
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че на процесната дата на 27.08.2022 г., около 14:30 часа,
между ответника и молителите е възникнал конфликт в общия двор на
къщата, която заедно обитават, находяща се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул.
„12 април“ № 8А.
По делото е разпитан свидетелят Даниела Д. - дъщеря на молителката А.
Д. и внучка на Й. И., чийто показания съдът кредитира в обсъдените части,
доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото,
преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК. В показанията си пред съда св. Д.
заявява, че в края на месец август 2022 г., през почивен ден, докато се
намирала в двора на къщата си в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „12 април“
№ 15, чула викове от къщата на свои роднини, находяща се в съседство – на
№ 8А на същата улица. Посочва, че виковете били женски и мъжки, като
разпознала гласа на майка й А., след което се отправила към мястото. Когато
влязла в двора на къщата видяла, че молителите А. и Й., както и ответникът
Б., се намират в двора, като уточнява, че молителката Й. се била подпряла на
чешмата в двора с бастуна си, а ответникът се намирал срещу молителите.
Свидетелят разбрала от тях, че спорели за това, че молителката А. е миела на
чешмата кофа и саксия, и видяла, че на земята имало счупена кофа и бутната
саксия. Тримата спорели и крещели, като св. Д. чула как ответникът нарекъл
молителката А. Д. с думите „болна“ и „луда“. Страните взаимно си отправяли
обиди, при което св. Д. отправила забележка към тях да замълчат, а
ответникът се обърнал към молителката Й. и й казал: „Ти не се бъркай, да
мълчиш.“, на което последната се обърнала към него и започнала да го гони
да се маха. Майка й непрекъснато повтаряла „Ти не можеш да ми забраниш да
си мия“. Посочва, че когато отишла, по тялото на баба й нямала никакви
видими белези, а майка й била изцапана с кръв, като ответникът нямал по
дрехите си кръв. Уточнява, че видяла и св. Н.а, но не може да посочи кога е
пристигнала. След като ответникът и св. Н.а си тръгнали, св. Д. помогнала на
майка си да изчисти кръвта от ръцете и лицето си, като забелязала, че
последната имала драскотина на едната ръка и драскотина на лицето, но не
разбрала дали кръвта е от счупената кофа или от конфликта. Молителката И.
казала при последващ разговор на свидетеля, че ответникът ги е ударил и
двете.
По делото е разпитан свидетелят Ирина Костова, дъщеря на молителката
Й. И. и сестра на А. Д., чийто показания съдът кредитира в обсъдените части,
доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото,
преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелят посочва пред съда, че
на процесната дата св. Даниела Д. й позвънила по телефона и й казала, че в
двора им пак има разправия между страните и че са започнали пак да се
карат. Св. Д. казала в телефонния разговор на св. Костова, че Б. е ударил
шамар на А. и че тя плаче, като помолила св. Костова да се прибере по-бързо,
за да може да остане при тях. Когато последната пристигнала в двора, видяла
единствено молителите, които били видимо разстроени и ридаели със сълзи.
На въпроса на св. Костова какво е станало, молителите отговорили, че са се
скарали с Б. и той ги е ударил, като Й. И. казала, че й е завъртял бузата, а А.
казала, че я е бутнал за това, че е изхвърлила вода във външната чешма, която
се отвежда в тяхната шахта. Св. Костова забелязала, че майка й – молителката
Й. И., има синина на бузата, а след около няколко дни видяла, че молителката
А. има синини под рамото и отзад на гърба. Посочва, че знае, че между
страните е имало предишни случаи на конфликтни отношения, съпроводени
2
със скандали.
По делото е разпитан свидетелят Светла Н.а, съпруга на ответника, чийто
показания съдът кредитира в отделни техни части, които подробно ще обсъди
по-долу, преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК. Св. Н.а посочва, че
отношенията между страните са недобри, като в последно време не се срещат.
Заявява, че на 27 август била вкъщи и след като съпругът й излязъл на двора,
тя, слизайки по стълбите, чула, докато била все още вътре, че ответникът
направил забележка за една саксия на сестра й – А., която била близо до
мивката, като я попитал защо е изсипала саксията в мивката и я карал да се
махне, за да сложи цедката. Уточнява, че А. била на чешмата, ответникът бил
близо до нея, а молителката Й. се намирала на около 10 метра встрани, след
което се придвижила към чешмата с бастуна си. Молителката И. дошла, за да
защити молителката А., като се нахвърлила с бастуна си към ответника. Св.
Н.а заявява, че не може да възпроизведе репликите между страните, като не е
видяла по сестра й или по майка й да има някакви белези, както и не е видяла
да има нещо счупено като вещи или предмети около тях. При разпита твърди
също, че св. Даниела Д. се появила и нещата поутихнали и Даниела помолила
да се укроти този спор. Отделно в разказа си пред съда св. Н.а излага, че
когато самата тя дошла, св. Даниела Д. била на мивката.
По делото е прието като доказателство съдебно-медицинско
удостоверение № 374.08/2022 г., издадено от д-р Методи Гошев, който е
извършил на 28.08.2022 г., в 13:15 часа, преглед на молителката А. Д., от
което се установява, че лекарят е констатирал по нея следните травматични
увреждания: контузии на дясната предмишница и китка, изразена с
травматични отоци, кръвонасядания, болка и ограничени движения, които
могат да бъдат получени в резултат на притискащо въздействие на твърди
тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат ръката, пръстите, както
и други предмети. Овалното кръвонасядане с по- светла централна част има
типичен вид на статична следа от притискане с върха на пръст, като тези
увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от
молителката. Констатираните увреждания са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От приетото по делото
съдебномедицинско удостоверение № 374.08/2022 г., издадено от д-р Методи
Гошев, се установява, че при извършен на 28.08.2022 г., в 13:30 часа, след
преглед на молителката Й. И. е констатирано наличие на травматичен оток,
кръвонасядане и ограничен подкожен кръвоизлив на лявата буза; травматичен
оток, кръвонасядане и хематом по тръбната страна на лявата ръка, който може
да бъде получен в резултат от ударни и притискащи въздействия на твърди
тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат ръцете, пръстите,
други части от тялото и други предмети. Уврежданията могат да бъдат
получени съответно при защипване и силно стискане с пръсти, както и при
нанесен удар с ръка. Съобразно посоченото в документите, кръвонасяданията
съответстват по давност и могат да бъдат получени заедно с описаните при
прегледите на молителите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което тази молба е процесуално допустима.
3
Не е налице спор по делото, че страните обитават два самостоятелни
обекта –етажи от триетажна къща, както и съвместно ползват едно общо
дворно място, находящо се на адрес в гр. София, ж.к. „Горубляне”, ул. „12-ти
април”, № 8а.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, защита по този закон може да
търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от 1. съпруг
или бивш съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство; 3. лице, от което има дете; 4. възходящ; 5.
низходящ; 6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до
четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство
по сватовство до трета степен включително; 8. настойник, попечител или
приемен родител; 9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство; 10. лице, с което родителят се намира
или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Описаните в молбата действия представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо и физическо насилие спрямо молителите. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.
Съгласно това определение актът на домашното насилие представлява
специален деликт, поради което и за него следва да са налице
характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
Ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита -
чл. 3, т. 7 от ЗЗДН.
Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН от молителите не може да бъде доказателство за деянията на ответника,
доколкото същата е обявена от закона за достатъчно доказателство,
единствено когато по делото няма други събрани такива. Освен това, в
проведеното на 01.02.2023 г. открито съдебно заседание процесуалните
представители на страните са посочили, че на заявения с молбата акт на
насилие има преки очевидци, а именно- лицето Даниела Д. - дъщеря на А. Д. и
внучка на Й. И., както и лицето Светла Н.а - съпруга на ответника Б. Н.,
сестра на А. Д. и дъщеря на Й. И.. Поради което декларацията не следва да се
ползва с доказателствената стойност, придадена ѝ от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
В производството е безспорно между страните обстоятелството, че на
27.08.2022 г., около 14:30 часа, между ответника и молителите е възникнал
конфликт в общия двор на къщата, която заедно обитават, находяща се в гр.
София, кв. „Горубляне“, ул. „12 април“ № 8А.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията,
развили се в посочения ден, час и място, по делото са събрани гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Даниела Д.,
Ирина Костова и Светла Н.а. При анализа на показанията на последните и
изложените пред съда обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да акцентира върху следните моменти:
По отношение показанията на св. Н.а силно впечатление правят известни
4
противоречия в тях, на първо място, относно момента, в който тя се е появила
в двора на съвместно обитаваната от страните къща, доколкото първоначално
сочи, че е пристигнала непосредствено след мъжа си – ответника Н., и е
възприела разговора между страните, но същевременно е в невъзможност да
възпроизведе съдържанието му или част от него. Същевременно св. Н.а сочи,
че когато св. Даниела Д. се появила, „нещата поутихнали“, но и впоследствие
казва: „Аз, когато дойдох, Даниела беше там.“. Противно и на цялата останала
събрана по делото доказателствена съвкупност този свидетел посочва, че не е
видял по сестра й да има някакви белези, както и не е видяла да има нещо
счупено като вещи или предмети около тях. Наличието на констатираните
противоречия относно особено съществени в случая обстоятелства
компрометира изцяло изложената пред съда фактическа обстановка от св. Н.а,
която освен това я описва и без всякаква конкретика по отношение на
разменените между страните реплики и относно извършените евентуални
техни действия, поради което съдът не намира основание да кредитира
гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на посочения
свидетел, в тези му части.
Във връзка с изложеното от св. Д. и св. Костова СРС счита, че следва да
разграничи следното:
Депозираните пред съда гласни доказателствени средства на двамата
свидетели кореспондират в частта относно обстоятелството, че между
страните е възникнал конфликт, в рамките на който същите са нарушили
добрия тон. Инцидентът се установява да е породен от действия на
молителката А. Д. в двора на къщата им и след отправена от ответника Н.
забележка, на което същата е отвърнала. Впоследствие в близост до тях се
придвижила и молителката И., която също е взела участие в спора. Св. Д.,
след като чула виковете на страните, посетила дома им и видяла тримата в
близост до външната чешма в двора, както и че същите били в
непосредствена близост един до друг. Тя възприела и факта, че страните си
крещели и си отправяли обиди помежду си, като ответникът нарекъл
молителката А. Д. „болна“, „луда“, така и видяла, че последната била
изцапана с кръв по лицето и ръцете. Действията на св. Д. относно това, че се
обадила по телефона и помолила св. Костова да се прибере по-скоро се
потвърждават от показанията на последната. При пристигането св. Костова
също видяла молителите в двора на къщата, които били видимо притеснени и
й разказали за случая, както и посочили, че ответникът е ударил шамар на
молителя А. Д..
Житейска нелогичност се установява и в показанията на св. Д. и в тези на
св. Костова в частта относно възприятията им по отношение на външния вид
на молителя А. Д., доколкото, както посочва св. Д., е видяла майка си, че има
кръв по ръцете и лицето, но не я е попитала от къде е тази кръв, така и
обстоятелството, че св. Костова е разбрала от разказа на молителите, че са
били ударени от ответника, но едва дни след настъпване на процесното
събитие св. Костова е видяла случайно наличието на следи по тялото на
молителката Д.. Въпреки така констатираните необоснованости обаче СРС
намира, че същите не разколебават в значителна степен доказателствената
тежест на тези гласни доказателства, което според съда следва да се тълкува в
полза на молителите. Макар и с наличието на известни несъответствия в
хронологичната подредба на изложените от свидетелите обстоятелства, съдът
приема за безспорно установено по делото, че са налице конфликтни
5
отношения между страните до преди издаването на заповедта за незабавна
защита, както и че на процесната дата 27.08.2022 г. е възникнал спор между
тях, в рамките на който поведението на ответника е ескалирало до степен на
вербална и физическа агресия спрямо молителя А. Д., осъществени чрез
силното стискане на дясната й предмишница и китка и отправени по
отношение на нея обидни думи и изрази – нарекъл я „болна“, „луда“.
Съдът намира за доказано твърдяното извършване на физическо насилие
като акт на домашно насилие и спрямо молителката И., доколкото по делото
са ангажирани убедителни писмени и гласни доказателства, които да
установяват по достатъчно конкретен начин извършването на същите по
време и място от страна на ответника. Отразеното обстоятелство в
съдебномедицинското удостоверение от 28.08.2022 г., че при молителя И. е
било констатирано наличие на кръвонасядания се потвърждава и от други
доказателствени средства в настоящото производство – от възприетото от св.
Костова наличие на кръвонасядане по лицето на молителя И. вечерта след
инцидента, с оглед на което съдът не намира основание да не приеме същото
за последица от процесното събитие, така и не намира основание да приеме,
че се опровергават приетите за установени пред настоящата инстанция
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът приема, че безспорно се установява по
делото да са налице конфликтни отношения между страните до преди
издаването на заповедта за незабавна защита, както и че на процесната дата
27.08.2022 г. са възникнали скандали между тях, в рамките на които
поведението на ответника е ескалирало до степен на вербална агресия и
физически действия спрямо молителите, което осъществява признаците на
домашно насилие. При това положение, установявайки по делото нарушаване
на нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос
за агресия, изразена от страна на ответника към молителите, с които свои
действия е осъществено домашно насилие, под формата на физическо и
психическо такова. Актът на домашно насилие е извършен от ответника
виновно, а умисълът му е обективиран в поведението му - вербално и
физически.
С оглед на гореизложеното и след като съобрази характера и интензитета
на акта на домашно насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно: задължаване на
извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалите лица
и забрана на извършителя да приближава пострадалите лица на разстояние
по-малко от 3 метра. Чрез посочените мерки ще се даде защита на
пострадалите, като няма да бъдат обект на бъдещо насилие от страна на
ответника, доколкото неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
С оглед приетото за доказано по делото обстоятелство, че на процесната
дата ответникът е извършил актове на насилие, определените от съда мерки
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН следва да мотивират ответника към
неагресивно поведение към пострадалите лица, както и ограничаване на
последиците за последните от акта на насилие. Мерките за защита от
домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица.
За посочената мярка за защита по т. 1 на чл. 5 от ЗЗДН не следва да се
6
определя срок, тъй като задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено
във времето. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да се наложи за срок
от дванадесет месеца, считано от издаването на заповедта за защита.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителите или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева.
Съдът при преценката си относно размера на глобата съобрази характера
и тежестта на извършеното и броя на пострадалите лица, намира, че следва да
наложи глоба в размер от 500 лева за осъществения акт на домашно насилие
по отношение на молителя А. Г. Д. по отношение на Й. С. И..
По разноските:
Молителите имат право на разноски, но предвид липсата на искане от
тяхна страна за присъждането на такива, то не следва и съдът да се произнася
в тази насока. На ответника не се следват разноски.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 50,00 лв. по всяка от субективно съединените молби на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
УВАЖАВА молба с вх. № 200458/27.09.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 230443/27.10.2022 г., с молба с вх. № 262181/28.11.2022 г., и с молба с вх.
№ 287064/22.12.2022 г., по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Й. С. И. и А. Г. Д.,
срещу Б. Г. Н., и ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 15, ал.
2 от ЗЗДН, срещу Б. Г. Н. , ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„Горубляне”, ул. „12-ти април”, № 8а, като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Б. Г. Н. , ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицата Й. С. И., ЕГН **********, и А. Г. Д., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗЗДН на Б.
Г. Н., ЕГН **********, да се доближава до лицата Й. С. И., ЕГН
**********, и до А. Г. Д., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 3 /три/
метра, за срок от дванадесет месеца, считано от 04.06.2023 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответникът Б. Г. Н. , ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Б. Г. Н., ЕГН **********,
глоба в размер на 500,00 /петстотнин/ лева, платима в полза на държавния
7
бюджет.
ОСЪЖДА ответника Б. Г. Н. , ЕГН **********, да заплати по сметка на
СРС държавна такса в размер от по 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 11, ал.
2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления
на МВР по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8