РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500501 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Р. М. А и. и А.
С. А. –ответници по гр.д. № 1412/2019 г. по описа на Карнобатския районен
съд против решение № 260049/26.11.2020 год. постановено по същото дело
,с което е прието за установено по отношение на въззивниците – ответници
,че ищецът Х. С. К. е собственик на недвижим имот ,представляващ 41 кв.м.
реална част от урегулиран поземлен имот № !!!-848 в кв. 97 по плана на
гр.Сунгурларе ,при посочени граници на реалната част ,която реална част от
изчертана в синьо и кафяво та скицата – приложение 1 къвм заключението на
съдебно-техническата експертиза на л. 124 от делото ,изготвена от в.л.
В.Георгиева,представляваща неразделна част от решението ,като ответниците
са осъдени да предадат владението на описаната реална част на ищеца ,както
и да премахнат металните врати /порти / поставени в имота на ответника по
уличната регулационна линия ,от гаража на Х.К. в посока запад ,с площ от
2,07 м.,съгласно приложение 1 към заключението на в.л.Георгиева,както и да
1
премахнат част от стопанската постройка ,навлизаща в имота на ищеца и
заемаща площ от 12,10 кв.м. по западната регулационна линия на УПИ !!!-
848,пространсвото от 1,35 м.,стесняващо се на юг до 0,58 м. –защрихованата
част от приложение № 1 към заключението ,като ответниците – въззивници са
осъдени да заплатят на ищеца и сумата 660,70 лв. – направени разноски по
делото .
Въззивниците изразяват недоволство от решението
, като считат същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано,постановено при непреодолими пороци и съществени
процесуални нарушения .
Сочи се на първо място ,че целият процес е
протекъл без участието на друг съсобственик в имота –собственика на 1/6
ид-.част от дворното място на УПИ II-847-дъщерята на първата ответница и
сестра на втория М. А. ,която е необходим другар на ответниците в процеса и
само на това основание решението се явява недопустимо.
На второ място се счита ,че първоинстанционният
съд неправилно е интерпретирал констатираните факти по спора досежно
времето за изтичане на придобивната давност.за периода от м. октомври 1989
г. /изграждането на навес от наследодателя С. А. /,както е посочено в
одобрения проект от ОНС-Сунгурларе на 20.09.1989 г.,което намалява
площта на пар. II-847 със 113,35 кв.м. ,поради което към м. август 2008 г.
/когато ищецът дарява на сина си С. 435 кв.м. от имот III-848 ,ведно с
къщата / е изтекла максималната придобивна давност в полза на ответниците
,защото са изминали 19 години при действието на ЗУТ и ЗКИР-м.юни 2019 г.
,когато е влязло в сила решението на РС-Карнобат от 18.04.2019 г. ,с което е
отменено дарението на сина на ищеца и отново са изминли повече от 10
години и ищецът не е бил собственик .Общият погасителен срок вече е
изтекъл .
Въпреки че към отговора на исковата молба са били
представени писмени доказателства ,липсва отпределение на съда за
приемането на тези доказателства и въпреки това те са обсъдени в решението
и на тяхна база се изграждат противоречиви тези .
2
Атакува се решението и в частта за разноските
Моли за отмяна на решението и връщане на делото за
ново разглеждане в РС ,или евентуално - да се постанови ново ,с което
съобразно представените доказателства исковете да бъдат отхвърлени
изцяло .Представят се два бр. удстоверения за наследници
Въззивната жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото Х.К. в писмения
си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита ,че наведените във въззивната жалба възражения са
преклудирани със срока за отговор на исковата молба ,както и представянето
на писмени доказателства – удостоверения за наследници.Освен това
поченият съсобственик на имота М. А. никога не е ползвала и държала част
от имота без основание ,доколкото от 30 години живее извън страната и не е
извършвала действия ,с които да пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост .Още повече ,че в уведомлението на ответниците ,приложено с
отговора на исковата молба ,те заявяват ,че А.А. и майка му Р. са
собственици на имота .От друга страна ,ответниците не са се снабдили с
документ за собственост за имота и доколкото държат без основание част от
имота на ищеца ,той може да претендира тази част от всеки ,а пасивно
легитимиран по иска по чл. 109 от ЗС е този ,който извършва ,или поддържа
неоснователно действие ,с което създава пречки за упражняване на правото на
собственост.Това лице не е само собственика на съседен имот ,който не
изпълнява задължението си по чл. 50 ЗС ,или съсобственика ,но и всяко трето
лице ,което извършва смущаващите правото на собственост действия..
Оспорва се твърдението на ответниците относно
тяхното възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза ,още повече
,че валидно направено възражение за давност липсва в отговора на исковата
молба .
По отношение на представените от ответниците
3
писмени доказателства се изтъква ,че те са били приети от съда ,но това не е
било записано в протокола от съдебно заседание.Тъй като обаче тези
доказателства са обсъдени от съда ,не става дума за съществено процесуално
нарушение.
Изтъкват се и съобразения относно решението в частта
за разноските ,като се счита ,че в тази част решението също е правилно .
Моли се за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски пред настоящата инстанция .Не се сочат нови
доказателства .
След преценка на събраните по делото доказателства
и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявени са били обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС,като след направено
изменение на исковете ищецът предентира да се приеме за установено по
отношение на ответниците ,че е собственик на 41 кв.м. ,обхващащи
пространството по цялата дължина на западната регулационна граница на
УПИ III -848 в кв. 97 ,по ПУП на гр.Сунгурларе ,с ширина 2,07 м. откъм
улицата ,която площ се стеснява към южната граница /към дъното на
парцела/ до 0,58 кв.м. ,съгласно комбинираната скица по СТЕ-Приложение
1,която площ се намира между имотната граница на имоти УПИ III -848 и
УПИ II -847,оцветена в кафяво ,до междинната регулационна линия на УПИ
III -848 и УПИ II -847 в кв.97,оцветена в синьо и да се осъдят ответниците да
предадат владението върху тази площ.Претендира се и осъждането на
ответниците да преустановят противоправното си поведение ,пречещо на
ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем ,като
възстановят оградата – тЕ. с бетонови колове по западната регулационна
линия на УПИ III -848 в чл. 97 по плана на гр.Сунгурларе ,да премахнат
постройката ,която навлиза 20 кв.м. в югозападната част на имота на ищеца
и да премахнат металните врати /порти /,поставени в неговия имот от гаража
му до линията на улицата ,като по този начин възстановят фактическото
положение отпреди нарушението .
4
В частта ,с която исковата претенция по чл. 109 от ЗС
за осъждане на ответниците да възстановят оградата –тЕ. с бетонови колове
,забити и зациментирани в земята по западната регулационна линия на УПИ
III -848 в чл. 97 по плана на гр.Сунгурларе ,е отхвърлена решението е влязло
в сила и не е предмет на обсъждане .
В останалата част е било установено по делото /от
представените писмени доказателства ,както и от назначената съдебно-
техническа експертиза /,че ищецът се легитимира като собственик върху
недвижим имот ,находящ се в гр.Сунгурларе ,представляващ дворно място с
площ от 438 кв.м. ,съставляващо УПИ III -848 в чл. 97 по плана на
гр.Сунгурларе,заедно с построената в имота жилищна сграда от полумасивна
конструкция на два етажа,с обща площ от 60 кв.м. и всички останали
подобрения и насаждения -видно от представените нот. акт № ***/**.**.19**
г. по н.д. № ***/19** г. и № **/**.**.20** г. по н.д. №***/20** г.Този имот
той е придобил по дарение от родителите си С. А. К. и Е. К. .С нот. акт №
**/20** г. г. ищецът е дарил имота на сина си –С. Х. К. ,като впоследствие –
с влязло в сила решение по гр.д. № 906/2018 г. по описа на КРС извъшеното
в полза на сина му дарение е било отменено и имотът се е върнал обратно в
патримониума на ищеца.
Ответниците са роднини на ищеца- първата е съпруга
на починалия му брат С. А. ,а вторият е негов племенник –син на брат
му.Няма спор ,че те владеят съседния имот ,представляващ УПИ II -847 в
кв.97 по плана на града .
Тези два урегулирани имота ,заснети по действащия
кадастрален и ругилационен план на града ,одобрен със заповед от 1988 г.
като УПИ III -848 и УПИ II -847 в кв.97 по плана на града по предходния
план от 1960 година са представлявали един цял имот –заснет с пл. № 811
на името на наследодателя на страните С. А. К. /вж.Приложение 3 към
заключението на в.л. Георгиева по назначената съдебно –техническа
експертиза ,депозирана пред първоинстанционния съд /.За този имот пл. №
811 по стария план от 1960 година е бил отреден пар. I-811 ,като на
приложение 4 към заключението на вещото лице е представено копие на
трасировъчния план ,в който е нанесено допълнителното разделяне на парцел
5
II на два нови парцеля,западният от които е този на ищеца.В действащия план
от 1989 година не е актуализирана кадастралната основа ,а в имотите на
ищеца и ответника са заснети само основните жилищни сгради /на
приложение 1 към заключението с кафяви линии са нанесени резултатите от
геодезичното заснемане на експертизата ,като са заснети и всички основни и
второстепенни сгради и постройки в двата имота ,като е нанесена
регулационната граница между двата УПИ по координати от трасировъчния
план.Имотната граница минава по калканите на сградите в двата имота и е
удебЕ. на чертежа./.
С нот. акт №*/19** г. С. А. К. и съпругата му Е. К. са
дарили на синовете си дворно място ,представляващо част от имот пл. № 811
в кв. 78 по плана на града ,представляващо 420 кв.м. ,в това число
придаваемо по регулация 275 кв.м. – общинско място и 120 кв.м. от имот пл.
№ 812 с неуредени рег.сметки .С нот. акт № ***/19** г. г. родителите на
ищеца С. и Е. К.и са му дарили дворно място от 435 кв.м. ,заедно с
построената жилищна сграда и всички останали подобрения в имота
,образуващо пар. – III -848 в кв. 97 по плана на града
Площта на имота на ищеца – УПИ III -848 по плана
от 1988 г. /и по документи за собственост / е 438 кв.м. ,като от измерванията
на вещото лице се установява ,че по съществуващи към момента граници
площта на имота е 397 кв.м. и имотната граница между имоти 848 и 847 не
съвпада с междинната регулационна линия на УПИ III -848 и УПИ II -847 в
кв. 97.В имота на ответниците попадат 41 кв.м. от УПИ III -848 на ищеца
.Към улицата има поставена от ответниците метална врата /порта/,която
загражда и част от лицето на УПИ III -848 на ищеца с дължина 2,07 м.Към
дъното на парцела ответникът има изградена стопанска постройка ,която
според схемата от протокол № 51 за определяне на строителна линия и ниво
от 10.10.2989 г. е предвидена да се изгради на вътрешната регулационна
граница с УПИ III,а тя е изградена навътре в УПИ III на ищеца ,като
строежът е изграден в отклонение от дадената строителна линия ,съгласно
която е следвало да тангира с регулационната граница към УПИ III-848 .На
границата между двата имота има изградени постройки и от двете страни –в
имота на ищеца тази граница е изцяло застроена с гараж ,лятна кухня
,навес,кокошарник ,барака за дърва и тоалетна ;откъм ответника границата е
6
застроена само към дъното на имота със стопанска постройка ,без врати и
прозорци за дърва и натурии .Навесът и металната порта не са изградени на
регулационната граница с УПИ III на ищеца,а навлизат в него.
В крайна сметка безспорно е било установено по
делото ,че с изграждането на металната порта откъм улицата и
построяването на стопанската постройка в отклонение от дадената строителна
линия –не на регулационната граница ,а с навлизане в имота на ищеца
,ответниците са завладяли 41 кв.м. от имота на ищеца ,с посочените от
вещото лице и от първоинстанционния съд граници –площ с ширина 2,07 м.
от гаража на Х.К. на запад ,която се стеснавя и на юг стига до южната
регулационна граница с ширина от 0,58 м./нанесена от вещото лице в
приложение 1 към заключението в цветни линии / .Навесът /стопанската
постройка/на ответниците навлиза в имота на ищеца с 12,10 кв.м. и това е
частта от тухлената постройка ,която в началото навлиза в имота на ищеца с
1,38 м. и се стеснява на юг до 0,58 м. –която площ е защрихована в
приложение 1 към СТЕ.
Тази площ от 41 км.м. е част от имота на ищеца- УПИ
III -848 и е негова собственост ,като ответниците я владеят без правно
основание ,поради което и същите са били осъдени да предадат владението й
на ищеца.
Възражението на ответниците е било ,че в тяхна полза
е изтекла придобивна давност ,тъй като са твърдяли ,че владеят процесната
част от имота в периода от 10.10.1989 г./изграждането на навес от
наследодателя С. С. / до юни 2019 г. /когато е влазло в сила решението ,с
което е отменено дарението в полза на сина на ищеца/.
Ревандикационният иск е едно от правните средства за
защита на собствеността. Собственикът има право съгласно чл. 108 ЗС да иска
връщането на своята вещ /имот/ от всяко лице, което я владее или държи без
да има основание за това. При предявен иск на това основание е необходимо
да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се
намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или
държи вещта без основание. Фактическият състав на иска не изисква
ответникът да противопоставя /да заявява/ свои самостоятелни вещни права
7
или друго основание, на което владее или държи имота, или да има такива
права. За уважаването на иска е достатъчно да се установи, че ответникът
упражнява фактическа власт под формата на владение или държане върху
чужд имот без противопоставимо на собственика основание. Затова в
съдебната практика искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният
иск/ се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик /т. 2 А на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК
на ВКС/.
Негаторният иск също предоставя защита на правото
на собственост. Тази защита може да бъде упражнена срещу всяко трето
лице, което създава или се ползва /поддържа/ от създадено противоправно
състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване
на вещта /имота/ според неговото предназначение. И тук както законът, така и
съдебната практика не поставят изискване ответникът да противопоставя свои
самостоятелни права върху вещта.
В случая по делото е установено, че
материализираната на място ограда не съвпада с регулационната граница
между съседните урегулирани поземлени имоти, вследствие на което
спорната площ, попадащ в границите на собствения на ищцата имот - УПИ
III -848 в кв. 97 ,по ПУП на гр.Сунгурларе от 1988, са приобщени към
съседния имот - УПИ УПИ II -847 в кв. 97 ,по ПУП на гр.Сунгурларе от 1988
В отговора на исковата молба ответниците не са отрекли твърдението на
ищеца, че упражняват фактическа власт върху спорните площи - оспорили са
твърдението за липса на правно основание и са заявили, че ограда между
двата парцела никога не е съществувала и че към смъртта на наследодателя
К. всички постройки в имотите вече са били изградени . Освен това
ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност ,тъй
като от момента на изграждане на стопанската постройка /навес/през 1989 г.
са го владели без противопоставяне от страна на ищеца . Освен това –
владели са процесното място и постройка и през периода от 2008 г.до 2019 г.
,през който имотът е бил дарен на сина на ищеца ,т.е. последният не е бил
негов собственик .
Районният съд е приел възражението за изтекла в
8
полза на ответниците придобивна давност за неоснователно,като се е
позовал на недопустимостта на придобиването по давност на реални и на
идеални части ,съответстващи на реални ,от дворищнорегулационни парцели
с оглед забраната на чл. 59 от ЗТСУ/отм./.Посочил е ,че изключението от
общата забрана на чл. 59 ЗТСУ/отм./ за придобиване по давност на реални
части от парцели е преходната разпоредба на чл. 181 ал. 3 ЗТСУ/отм./,която
се отнася само спрямо изтеклата давност до влизане в сила на ЗТСУ.
Изводите са правилни .
Упражняваната фактическа власт е без правно
основание, тъй като е върху чужд имот и възражението за придобиването на
спорните части по давност е неоснователно предвид разпоредбите на чл. 59 З.
(отм.); и чл. 200 ЗУТ. Ето защо предявеният ревандикационен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Подобно на разпоредбата на чл. 59 от
ЗТСУ/отм./,разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ е императивна и за спазването
й съдът е длъжен да следи служебно, и при липса на въведени доводи,
възражения и оплаквания от страните за неспазването й (ТР № 1/2001 г. и ТР
№ 1/2013 г.). Същата установява забрана за придобиване по давност на
реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на
изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. Изключението,
предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ, допускащо придобиване по давност на
реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е
приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към
съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ – тоест, при първоначално урегулиране на
два неурегулирани имота. Присъединяване на реална част от урегулиран
поземлен имоти към съседен урегулиран поземлен имот, ако тази част не
отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на
чл. 15 ЗУТ. Това тълкуване e възприето в решения на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК (решение № 67 от 16.07.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г.
на ВКС, 2 г. о., решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г., 1 г. о.,
и др.). Поради изложеното, упражняваното от ответниците владение върху
спорната реална част от 41 кв. м., неотговаряща на изискванията на чл. 19
ЗУТ, в период с продължителност надвишаваща двадесет години преди
9
предявяване на иска, не би могло да има за последица придобиване на същата
по давност. Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено в частта по иска по чл. 108 ЗС.
С оглед изхода на спора по обуславящия спор за
собствеността, основателен се явява и иска с правно основание чл. 109 ЗС.
Както е разяснено с т. 3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на
ВКС, ОСГК, за уважаване на негаторния иск е необходимо ищецът да докаже,
че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право, като в някои случаи естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Като пример в тази насока са посочени
случаите, в които се твърди и е доказано, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на
такива действия състояния, без да има облигационно, пълно или ограничено
вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост
е абсолютно и неограничено, като задължава всички трети лица да се
въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца
имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие
върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право
да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си. В настоящия случай е установено, че част от
стопанската постройка /навес/ на ответниците попада върху принадлежащата
на ищеца процесна територия, заснета в границите на имота УПИ III-848 ,
което осъществява неоснователно действие, ограничаващо собственика да
упражнява правото си на собственост върху вещта спокойно и в пълен обем.
Предвид наличието на предпоставките по чл. 109 ЗС, ответникът следва да
бъде осъден да премахне със собствени средства и за собствена сметка частта
от стопанската постройка, построена в спорната реална част,на площ от 12,10
кв.м. ,в границите посочени в съдебното решение и защриховани на скицата-
приложение 1 към заключението на вещото лице.Същото се отнася и до
изградената метална врата /порта/ по уличната регулационна линия -в посока
запад от гаража на ищеца ,с площ от 2,07 м.
По въпроса относно действията на ответниците ,с които
10
пречат на собственика на имота , съдът е съобразил задължителната съдебна
практика. В разясненията по т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
4/2015 г., ОСГК изрично е подчертано, че „понякога естеството на извършеното
от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем“ и като пример са посочени случаите, в които
в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на
такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху него. Тъй като правото на
собственост е абсолютно право, което задължава всички трети лица, включително
и съсобственика да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, собственикът не е длъжен да търпи в имота си такива
действия, които се извършват без негово съгласие. В този случай самото
въздействие без съгласието на собственика, представлява пречка за собственика
да упражнява правото си. Съдебната практика приема, че същото се отнася и за
действия на съсобственика, които извършва в съсобствен имот без съгласието на
другия съсобственик, от когото закона изисква съгласие. Според Тълкувателно
решение № 31/84 г. от 6.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, защита по чл. 109
ЗС може да се търси и срещу съсобственик на недвижим имот за прекратяване на
създаващо пречки за ползване на съсобствения имот с неоснователно действие,
съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от
другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби.
Други случаи, в които самото въздействие е от такова
естество, че създава пречка за упражняване правото на собственост, посочени в
мотивите към т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК са,
когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-
хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед
осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него. Същото се отнася и когато такива действия са в
съсобстевн имот, защото те имат същото вредно въздействие и върху
съсобственика – ищец.
Що се отнася до възражението за неучастието на един
от съсобствениците на УПИ II-847 ,т.е. имота на ответниците ,следва да се
посочи ,че ,както стана дума по-горе за уважаването на иска по чл. 108 от ЗС
11
е достатъчно да се установи, че ответниците упражняват фактическа власт
под формата на владение или държане върху чужд имот без
противопоставимо на собственика основание.В случая твърденията на ищеца
са ,че процесната част от имота се владее само от двамата ответници.Освен
това липсват твърдения ,че другият ,неучастващ в процеса съсобственик ,с
действията си накърнява правото на собственост на ищеца и пречи за
пълноценното му упражняване.
Тогава, какво е положението на факултативните другари,какъвто
евентуално е дъщерята на наследодателя на ответниците ? От една страна, при тях е
налице белегът на необходимото другарство – идентичност в материалноправното
положение. Другарите са субекти на едно и също материално правоотношение. В същото
време обаче, възможно е спорното материално право да е от такова естество, че участието на
единия материалноправно легитимиран субект да е достатъчно за провеждането на
законосъобразен процес. Въпреки идентичното положение на всеки от другарите от
материална гледна точка, не е условие за допустимост конституирането на всеки от тях,
макар решението да има действие и спрямо онези, които не са участвали в процеса. Те могат
да встъпят по собствено желание като главни страни, но съдът не е длъжен да ги
конституира. Защитата им срещу постановеното съдебно решение се осъществява на
основание чл. 304 ГПК.Освен това – става дума за чужд имот ,т.е. реална част от имота на
ищеца ,за която се твърди ,че ответниците владеят без основание .По отношение на този
чужд имот неучастващия в производството наследник няма качеството на другар на
останалите съсобственици на съседния на процесния имот ,а и липсват твърдения този
неучастващ в процеса наследник да владее частта от имота на ищеца ,или с действията си да
му пречи да упражнява правото си на собственост .затова и възраженията на въззивниците в
тази връзка са неоснователни .Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 от ЗС е този ,който
извършва неоснователните действия ,с които пречи на собственика да упражнява правото си
в пълен обем .Това лице не е само собственик на съседен имот ,който не изпълнява
задълженията си по чл. 50 ЗС ,или съсобственика,но и всяко трето лице ,което извършва
смущаващите правото на собственост действия .В този смисъл, когато чрез иска по чл.109
ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на
регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва
как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи
твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е
пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма,
дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на
ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на
правата му./ доразвиват тълкуването в практиката на ВКС по приложението на чл.109 ЗС,
отразено в Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на
ВКС, т.3.
12
Неоснователни са и възраженията за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд поради липса на нарочен съдебен акт за приемане
на представените от ответната страна писмени доказателства .Тези доказателства обаче са
обсъдени от съда в съдебния акт ,поради което настоящият съдебен състав счита ,че
допуснатото опущение не представлява съществено процесуално нарушение.
Неоснователни са и възраженията относно размера на
разноските на страните ,определен от районния съд на осн.чл. 78 ГПК.Искът
за възстановяване на съществуващата ограда между двата парцела ,е бил с
определана цена в размер на 1250 лв. и тъй като само този иск е отхвърлен
,само за него се дължат разноски на ответниците .Ответниците са
представили доказателства за платено адвокатско възнаграждение на
процесуалния си представител в размер на 600 лв. /договорът за правна
защита и съдействие е приложен към отговора на исковата молба/ и за
пратено възнаграждение за вещото лице по назначената експертиза в размер
на 350 лв. Представени са и допълнително договор за правна помощ от
02.08.2019 г.-„за оказване на правна помощ“,по който е платено
възнаграждение в размер на 400 лв.,но тъй като въпросният договор е
сключен преди образуване на делото и не е ясно за какъв вид услуги е
сключен ,правилно първоинстанционния съд е приел ,че не следва да бъде
зачитан този разход ,тъй като няма данни той да е направен във връзка с
делото.Затова не е уважено и искането за присъждане на разноски за
пощенски разходи ,за издаване на скици и справки от Общината /тези
разходи не са конкретизирани и няма доказателство за внасянето им /,както и
искането за присъждане на 84 лв. –по квитанция за получена от адвоката сума
от клиента /без да е ясно точно за какво/.Затова с оглед цената на исковете и
размера на отхвърлената част от тези искове ,прилагайки и нормата на чл. 78
ал. 5 ГПК ,съдът правилно е разпределил съответната сума в полза на
ответниците съобразно отхвърлената част от исковете.
С оглед на всичко изложено първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло ,като в полза на въззиваемия ищец
да бъдат присъдени направените от него разноски пред настоящата инстанция
в размер на 300 лв.,какъвто размер е посочен в представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260049/26.11.2020 г.
постановено по гр.д. № 1412/2019 г. по описа на Карнобатския районен съд .
ОСЪЖДА Р. М. АС. ,ЕГН ********** и АС. С. АС. ,ЕГН
**********,двамата от гр.***, ул.*** №* да заплатят на ХР. С. К. ,ЕГН
********** от гр. ***, ул. *** № * сумата 300 /триста /лева – разноски по
делото ,направени пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14