Решение по дело №58046/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22545
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20231110158046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22545
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110158046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответника
Е. С. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 276,04
лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4245871 от
27.08.2021г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
изплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по договор за гаранция от
27.08.2021г. и прехвърлено на заявителя ищеца с договор за цесия от
31.03.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 12,93 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 06.09.2021г. до 22.11.2022г., и сумата от 12,61 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 06.09.2021г. до 05.04.2022г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 30.01.2023 г. по ч.гр.д. № 3552/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 77 състав.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че на 27.08.2021г. бил
сключен договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника, по силата на който на ответника бил отпуснат заем в размер от
276,04 лв. срещу насрещното задължение ответника да върне заетата сума
заедно с уговорена договорна лихва на 12 седмични погасителни вноски.
Поддържа, че доколкото ответникът не изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът се е обърнал към „Файненшъл
България“ ЕООД – гарант по договор за гаранция от 27.08.2021г., който на
04.06.2021г. извършил плащане по гаранцията за дължимата сума в размер на
1
общо 301,58 лв. и е уведомил длъжника за плащането на 05.04.2021г. Ищецът
поддържа, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022г.
е придобил процесните вземания срещу ответника, за което било изпратено
уведомително писмо до последния, съдържащо информация в този смисъл. В
случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия преди депозиране на исковата молба в съда, счита, че
връчването на препис от исковата представлява надлежно съобщаване за
цесията. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът Е. С. Д., чрез назначения му особен представител адв. М. С.,
е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва исковете. Релевира възражения за нищожност на договора за кредит
на основание чл. 22 ЗПК. Оспорва да дължи на ищеца претендираните суми,
тъй като не бил редовно уведомен за прехвърлянето на вземането от
първоначалния кредитор на настоящия ищец. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване на следните факти: че между ответника и „Изи Асет
Менидмъжнт“ АД е сключен валиден договор за заем, отговарящ на
изискванията на ЗПК, и на ответника е отпусната заемната сума, която е
усвоена; че е уговорена валидна клауза за дължимост на възнаградителна
лихва и нейния размер; че е настъпил падежът на вземанията; че между
ответника и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен валиден договор за
гаранция, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с
кредитора, за да отговаря солидарно с ответника по договора за заем; че
„Файненшъл България“ ЕООД е платило задълженията на ответника по
договора за заем, в резултат от което за него са се породили регресни права
спрямо ответника; че между „Файненшъл България“ ЕООД и ищцовото
дружество е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията са
прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен.
По делото е представен Договор за паричен заем № 4245871 от
27.08.2021г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на
заемодател и Е. С. Д., в качеството на заемател, съгласно който заемодателят
предава в собственост на заемателя сумата от 300,00 лева, а заемателят се
задължава да я върне на 12 седмични погасителни вноски, всяка по 26,27 лева
Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 40,00%. В чл. 2, т. 7 е
предвидено, че общата дължима сума възлиза на 315,24 лв., а според т. 8 ГПР
възлиза на 45,53 %. В чл. 3 от договора е удостоверено, че заемателят е
получил сумата, като договорът има силата на разписка.
2
Представен е договор за предоставяне на гаранция № 4245871 от
27.08.2021г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на
гарант и Е. С. Д., в качеството на потребител, съгласно който потребителят
възлага, а гарантът се задължава да гарантира плащанията на заемателя в
полза на кредитора по договора за кредит – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С доклада по чл. 146 ГПК съдът е указал, че в тежест на ищеца е да
проведе пълно доказване, че „Файненшъл България“ ЕООД е платило
задълженията на ответника по договора за заем в полза на заемодателя, в
резултат от което за него са се породили регресни права спрямо ответника.
Представените от ответник доказателства в исковото и заповедното
производства не само не са достатъчни за установяване на този факт, но и
оборват твърденията на ищеца за наличие на плащане. Видно от приложените
към заявлението за издаване на заповед за изпълнение електронни разпечатки,
изпратени са електронни съобщения до длъжниците на 14.06.2022 г., че
задълженията с КРЕДИТОР „Изи Кредит“ са прехвърлени към ищеца
„АПС Бета България“ ЕООД, а не че задълженията са изплатени от гаранта
„Файненшъл България“ ЕООД, който ги е прехвърлил към ищеца.
Приложенията към договора за цесия описват предоставените суми в кредит и
остатъчните задължения на длъжниците за главница/кредитен лимит, лихви и
неустойки, но не и заплатените от гаранта по сключения договор за гаранция
размери.
За да възникнат регресни права в полза на дружеството гарант, същото
следва да е платило задълженията на длъжника към кредитора, което обаче не
се установява, и това е достатъчно основание за отхвърляне на исковете.
След като не се доказва да са възникнали правата в полза на
„Файненшъл България“ ЕООД, то тези права няма как да бъдат прехвърлени и
на ищцовото дружество.
Тези обстоятелства обосновават извод за липса на проведено доказване
ищецът да е носител на претендираните вземания спрямо ответника и поради
това предявените искове подлежат на отхвърляне.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
81В срещу Е. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. „Генерал
Скобелев“ № 40, ет.2, ап. 6 искове с правно основание по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на сумата 276,04 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем № 4245871 от 27.08.2021г., сключен
между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изплатена от „Файненшъл
България“ ЕООД по договор за гаранция от 27.08.2021г. и прехвърлено на
заявителя ищеца с договор за цесия от 31.03.2022г., сумата от 12,93 лева,
3
представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.09.2021г. до
22.11.2022г. и сумата от 12,61 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 06.09.2021г. до 05.04.2022г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2023 г. по
ч.гр.д. № 3552/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4