№ 153
гр. Варна, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20243100900681 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н. Д. И. от гр. Варна, чрез адв. В. Ш., срещу
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, причинени на
ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 04.09.2023г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на застрахователната претенция 21.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание проц.представител на ищцата е направил изявление за
оттегляне на иска за горницата над 30000 лева до претендираните 50000 лева поради
настъпило в хода на производството плащане от ответника в този размер. С така
отправеното волеизявление на основание чл.232 от ГПК съдът е десезиран от разглеждане
на исковата молба за размера от 20000 лв. и производството по делото подлежи на
прекратяване в тази част, което поради пропуска на съда да се произнесе в съдебното
заседание следва да бъде извършено с настоящото решение.
Твърди се, че на 04.09.2023г. около 08.00 часа в гр. Варна на ул. „Генерал Колев"
до кръстовището с ул. „Джеймс Ваучер" при управление на лек автомобил марка „Мазда“,
модел „Премаси“ с per. ******, водачът Г.С.П., ЕГН **********, е блъснал пресичащата по
пешеходна пътека ищца Н. Д. И., като деецът е напуснал местопроизшествието и не е
уведомил контролните органи.
Вследствие на удара ищцата получила две средни телесни повреди, изразяващи се
в травматична луксация /изкълчване/ на дясна раменна става, което определило трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за период от около 3-3,5 месеца и лезия
/разкъсване/ на екстензорното сухожилие на трети пръст на лявата ръка, което довело до
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от около 1,5 месеца.
Сочи, че за времето от получаване на травматичното увреждане до настоящия момент е
търпяла и продължава да изпитва болки и затруднения в областта на увредените крайници.
Твърди се, че освен физическите неудобства, свързани с продължително лечение,
съпроводено с постоянни болки и страдания от травматичното увреждане ищцата е
претърпяла и силен емоционален стрес от нанесеното увреждане. Предвид възрастта и факта
на случилото се непрекъснато мислела за участието си в настъпилото ПТП, преживявала
отново удара, често го сънувала и изпитва страх от автомобили.
1
Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 369/2023г. по описа на
сектор „Пътна Полиция" при ОД - МВР – Варна, с което на водача Г.П. било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а" пр. 2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1 от НК. Воденото НОХД № 4434/2024г. приключило със споразумение, с което
на виновния водач било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Твърди се, че МПС марка „Мазда" модел „Премаси“ с per. ****** било
застраховано по застраховка „Гражданска Отговорност" при ответното дружество ЗД
"ЕВРОИНС" АД, с полица № *********, валидна до 05.11.2023г. Застрахователят бил
уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 21.09.2023г., като в
предвидените в КЗ срокове не определил справедливо обезщетение.
В отговора на Застрахователно дружество "Евроинс" АД частично се оспорва
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди, като се счита същия за недоказан и
неоснователен за разликата над 20 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева.
Не се оспорва наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен относно лек автомобил „Мазда Премаси" с рег. №
******. Не се оспорва и че на 25.09.2023г. при ответното дружество е постъпила претенция
от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е била образувана щета с
№ **********. Сочи се, че застрахователното дружество не е платило претенцията, поради
липса на данни относно механизма на процесното ПТП, както и че споразумението, с което е
приключило НОХД № 20243110204434 на Районен съд - Варна, е представено едва с
исковата молба. Не се оспорва, че водачът на лекия автомобил е виновен за настъпване на
процесното ПТП, както и описаните в споразумението травматични увреждания и връзката
им с инцидента. Твърди се, че претенцията е прекомерно завишена и не съответства на
получените наранявания, които са леки, няма счупване, поради което лечението е било
консервативно, а възстановяването в пълен обем. Сочи се, че липсват данни за усложнения и
оплаквания от ограничени движения в областта на травмата. Оспорват се твърденията, че
ищцата продължава да изпитва болки. Оспорват се и исковете за лихва за забава и разноски
по отношение на признатата част от претендираните неимуществени вреди. Сочи се, че при
своевременно уведомяване на застрахователя за наличието на влязла в сила присъда,
плащането щяло да се направи извънсъдебно.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
2
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните
факти: факта на настъпване на процесното ПТП на 04.09.2023г. в гр. Варна, по вина на
водача на л. а. „Мазда", модел „Премаси“ с per. № ****** Г.С.П., от което е пострадала
ищцата по делото, както и наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил към датата на ПТП с ответното
дружество.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай със споразумение от
21.11.2024г. за прекратяване на наказателно производство по НОХД №20243110204434,
одобрено от съда и влязло в законна сила, Г.С.П. се е признал за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.3, б.”А”, предл.2,вр.ал.1, б“Б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1,
т.1 от НК, като при управление на МПС е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на Н. Д. И. средни телесни повреди, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието.
При наличието в случая на влязло в сила споразумение, въз основа на което за
установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност, виновността на
дееца, както и причинната връзка между процесното ПТП и причиняването на конкретните
телесни повреди, доколкото причиняването им е елемент от фактическия състав на
престъплението.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност,
причинната връзка между деянието и травматичните увреждания и вината на дееца, която
съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените
имуществени и неимуществени вреди и техния размер. Вследствие на произшествието
пострадалото лице е получило увреждания, които са описани в представената по делото
медицинска документация и съответно са установени от заключението на вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза.
От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба травматични увреждания и процесното ПТП, както и че
изкълчването на дясната раменна става е лекувано с наместване, без рехабилитация, а
разкъсно – контузната рана на гърба на лявата ръка с увреждане на екстензорното сухожилие
на трети пръст е лекувана оперативно – чрез зашиване. Според заключението след
наместването на изкълчената раменна става ръката е в покой с превръзка за 21 дни и е
невъзможно да се ползва. След травмата болката е много силна и бързо намалява след
наместването. След зашиване на екстензорното сухожилие ръката се обездвижва с гипсова
превръзка, обхващаща 3, 4 и 5 пръста до лакътната става за 21 дни. През този период
пострадалата има нужда от помощта на трети лица.
От проведения клиничен преглед вещото лице е установило на гърба на лявата
ръка наличие на напречно разположен белег с дължина 2 см., движенията в ставите на
пръста са в пълен обем. Движенията в дясната раменна става са болезнено ограничени –
странично отвеждане до 90 гр./при норма 180 гр./ и предно отвеждане 90 гр./при норма 180
гр./. Според вещото лице ограничените движения в дясната раменна става могат да се
подобрят незначително с упорита рехабилитация, но повече от година след травмата това е
почти невъзможно. Вещото лице също констатира, че е възможно да има болки в раменната
става при промяна на метеорологичните условия и след физическо натоварване.
От показанията на разпитаните свидетели, дъщери на ищцата, се установява, че
след инцидента пострадалата не е била в състояние да се обслужва сама около шест месеца,
тъй като едната ръка е била изкълчена и с голям хематом, а другата с дълбока болезнена
рана. През този период е извършена операцията и ръката е трябвало да се третира
непрекъснато с кремове, мехлеми, докато зарасне раната и се образува нова кожа. Едва след
3
шест месеца е започнала да се обслужва сама и да ходи до тоалетна, но и понастоящем не
може да си вдига едната ръка. Вследствие на катастрофата се затворила в себе си, много
плачела, не била така жизнерадостна като преди, появила се тревожност, изпитвала страх от
излизане.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на
вещото лице по СМЕ и свидетелските показания, които съдът кредитира в частта, в която
съответстват на заключението на вещото лице, се установява, че травмите и
продължителният период на възстановяване са причинили болки на пострадалата и са
обусловили състояние на дискомфорт, причинен от невъзможността да се обслужва сама
през шестмесечен период. От показанията на разпитания свидетел се установява наличие на
негативни психически промени, изразяващи се в тревожност и страх от излизане, за които
обаче не е търсена помощ от специалист. При определяне на размера съдът отчита
изпитаните от ищцата болки по време на оздравяването, същественото нарушение в ритъма
на живот, обусловено от продължителния период на възстановяване. Следва да се вземе
предвид и факта, че не може да се очаква подобрение на силно ограничената ротация в
дясната раменна става, като тази последица според вещото лице не е могла да бъде
предотвратена дори и при навременна рехабилитация, каквато в случая не е проведена.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца
са били причинени физически увреждания, довели до болки и обездвижване през
относително продължителен период от време, намира, че дължимото на пострадалата
обезщетение е в размер на 30 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца.
От така определения размер следва да се приспадне изплатената в хода на
производството сума в размер на 20 000 лв., поради което претенцията следва да бъде
уважена за сумата от 10 000 лева, които в пълна и адекватна степен отговарят на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване и над този размер до претендирания
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и
искането за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от
застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1,
т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането, приложим спрямо настоящото
застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-
ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ).
В случая ищецът е претендирал от застрахователя изплащане на застрахователно
обезщетение с претенция, входирана при ответното дружество на 25.09.2023г., което не се
оспорва от ответното дружество, съответно претенцията за законна лихва следва да бъде
уважена от тази дата. В този смисъл е константната съдебна практика, напр. решение № 10
от 5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г., III г. о., ГК, определение № 1400 от
21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 767/2023 г., I т. о., ТК, решение № 50086 от 7.11.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1859/2022 г., II т. о., ТК, в които се провежда разграничение между
претенцията за изпълнение на задължението на застрахователя да заплати дължимото от
деликвента спрямо увреденото лице обезщетение за забава на основание чл. 86 във връзка
с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изречение второ от КЗ, а
4
при непроизнасяне в срока по чл.496 от КЗ и неплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят дължи законната лихва за собствената си забава след изтичането на този
срок, което не го освобождава от задължението да заплати законната лихва, дължима от
прекия причинител, каквато е настоящата претенция.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената
част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор за правна
защита и съдействие, както и съобразно уважената част от предявения иск, в полза на
процесуалния представител на ищеца адв.В. Ш. следва да бъде присъдена сумата 800 лв.,
определена при отчитане на предвидените в чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. размери, както
и липсата на правна и фактическа сложност в настоящия случай и приключването на
производството в едно съдебно заседание.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски – 200 лв.
внесен депозит по допуснатата съдебна експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 150 лв. Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва
да бъдат присъдени 233 лв. пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и
платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78,
ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете в общ размер 400 лева, както и
авансирания от съда депозит за експертиза в размер на 200 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта за сумата от 20 000 лв., представляваща
горницата над 30000 лева до претендираните 50000 лева, поради оттегляне на предявения
иск в тази част, заявено от ищцата Н. Д. И. от гр. Варна, чрез адв. В. Ш., в съдебно заседание
на 06.02.2025г., на основание чл.232 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени
вследствие настъпилото на 04.09.2023г. ПТП в гр. Варна на ул. „Генерал Колев“, причинено
от Г.С.П. като водач на МПС „л.а. „Мазда", модел „Премаси“ с per. № ******, застрахован
при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, в размер на 10 000
лв. /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 25.09.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 30 000 лева, на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв.В. Ж. Ш., личен №********** към ВАК, с адрес
******, сумата 800 лв., представляващи адв.възнаграждение съобразно уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
сумата 233 лв., представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВОС, дължимата за производството държавна такса в размер 400 лева върху уважената част
от предявения иск и 200 лева, представляващи авансиран от бюджета на съда депозит за
изготвяне на съдебна експертиза, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Прекратителната част с характер на определение подлежи на обжалване пред
5
Апелативен съд - Варна с частна жалба в едноседмичен срок.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6