МОТИВИ:
срещу подсъдимия Д.Д.Б. *** е предявено обвинение по чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с
чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимата Н.Н.В. *** е предявено обвинение по чл. 210 ал.1 т.2 във
вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитани по време на разследването
подсъдимите Д.Б. и Н.В. не дават обяснения. Подсъдимият Б. не взема
становище по вината, подсъдимата В. се признава за виновна.
По искане на подсъдимите Д.Б. и Н.В. и
техните защитници, делото бе разгледано
по реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК
- съкратено съдебно следствие, като съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК подсъдимите признаха изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласиха да не се
събират доказателства относно тези факти.
Въз основа направеното самопризнание от
подсъдимите Д.Б. и Н. В., съпоставено с показанията на свидетелите С.П.С., С.С.Г.,
А.М.М., М.И.И., П.Г.Г., справка за
съдимост, както и писмените материали, съдържащи се в ДП № 315/2016г. по описа
на РУ Габрово, всички приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото, както следва: Разпореждане по чнд №
537/2016г. на РС Габрово, Протокол за претърсване и изземване – л. 58, Протокол
за разпознаване на лица и предмети – л. 60, фотоалбум – л. 61-62, Решение по
чнд № 671/2016г. на РС Габрово – л. 65, Справка от Юробанк АД – л. 67,протокол
за вземане на образци за сравнително изследване, Писмо от Директор Дирекция
сигурност и охрана ОББ АД – л. 71 Писмо от началник Управление съотвестние и
сигурност Банка ДСК- л. 73, Разпореждане по чнд № 1167/16г. на РС Габрово – л.
76, Разпореждане по чнд № 1168/16г. на РС Габрово – л. 77, Разпореждане по чнд № 1169/16г. на РС Габрово
– л. 78, Справка от Мобител ЕАД – л. 81-82, Справка от Теленор ЕАД – л. 83- 85,
Справка от БТК ЕАД – л.86, копие от Договор за предоставяне на потребителски
кредит с фиксирана лихва – л. 89-92 ведно с застрахователна полица,погасителен
план – приложение І, Договор за кредит за текущо потребеление, ведно с Договор за залог върху вземания, погасителен
план, такси по кредита за текущо потребление, нареждане за периодични преводи,
договор за издаване и обслужване на кредитна карта – от л. 95 - 121, справка за съдимост, операционна бележка – л.133, Решение по чнд № 1184/19г. на РС Габрово - л. 188, Решение по чнд № 1185/19г. на РС
Габрово – л. 189, Справка от ОББ АД ведно с приложени копия от документи свързани с договора за потребителски
кредит –л. 191 – 215, справка от Банка ДСК ведно с приложения във връзка с договора за
кредит – л. 217 – 221, Справка от „ЕОС
Матрикс” ЕООД – л. 223, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, справки за съдимост,
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят С.С.
е пенсионер и през инкриминирания период живеел сам в с.Скалско, община
Дряново, където бил пастир.
На 10.04.2016г.,
денят бил неделя, около обяд, свидетелят
С. във видимо нетрезво състояние стоял пред магазина в селото, в който на
работа била свидетелката П.Г.. Пред свидетеля С. спрял неустановен по делото
автомобил, от който слезли двамата подсъдими Д.Б. и Н.В. и го заговорили. Свидетелят С. не ги познавал,
но след кратък разговор се качил с тях в автомобила, управляван от неустановено
по делото лице. Спрели пред дома на свидетеля С., откъдето го накарали да вземе
личната си карта, след което го докарали в гр.Габрово. Целта на
подсъдимите била свидететял С. да получи
пари от потребителски кредити на свое име, които подсъдимите да вземат и така да си набавят парични
средства. Подсъдимите Б. и В. се
разбрали свидетеля С. да пренощува в дома на В., в който живеел и свидетелят А.М..
На следващата сутрин с автомобил, управляван от свидетеля М., подсъдимита В. и
свидетелят С. отишли в дома на подсъдимия Б.. Там двамата подсъдими, в
изпълнение на замисъла си, се уговорили подсъдимита В. да заведе свидетеля С. в
две банки, за да подаде документи за отпускане на потребителски кредити на
негово име, като първо трябвало да отидат в ТП НОИ, за да вземат документ относно
размера на пенсията на С.. Тогава подсъдимият Б. казал на свидетеля С., че ще
го вземе на работа като пазач, за което щял да получава добро заплащане.
Подсъдимата В. и свидетеля С. тръгнали с автомобила, управляван от свидетеля М..
По пътя подсъдимата обяснила на свидетеля С., че парите от изтеглените от него
кредити от банките, тя ще ги внесе на
депозит на негово име в „Алфа банк", като от този депозит свидетелят С. ще
получава много висока лихва всеки месец. Това мотивирало свидетеля С. да се
съгласи да кандидатства за отпускане на потребителски кредити от банките.
Съгласно уговореното с подсъдимия Б., подсъдимата В. завела свидетеля С. ***,
откъдето взели извлечение за размера на пенсията му. След това свидетелят М. ги
закарал до финансов център на „Банка ДСК" ЕАД, находящ се на ул."Николаевска"
№17, където подсъдимата В. попълнила ръкописния текст в документите, с които
свидетелят С. кандидатствал за отпускане на кредит. След това отишли в
„ОББ" АД клон - Габрово, находящ се на ул."Райчо Каролев" №1,
където подсъдимата В. отново била заедно със свидетеля С. при попълване на
необходимите документи за кандидатстване. Тъй като от банката поискали освен
мобилен телефон за връзка и стационарен такъв, а свидетелят С. нямал
на свое име телефонни номера, свидетелят М. ги закарал до офис на „Мтел",
където свидетелят С. сключил договор за стационарен телефон на свое име.
Подсъдимата В. се обадила в банката и съобщила телефонния номер за контакт.
След това тримата се прибрали в дома на подсъдимата В.. Вечерта от горепосочените
банки се обадили, че свидетелят С. е одобрен съответно за кредит в размер на 6
300 лв. от „Банка ДСК" ЕАД, и в размер на 3 200 лв. от „ОББ" АД.
На
следващата сутрин свидетелят М. откарал подсъдимата В. и свидетеля С. отново
първо в дома на подъсдимия Б., където двамата подсъдими уточнили изпълнението
на замисленото. След това свидетелят М. откарал подсъдимата В. и свидетеля С.
до „Банка ДСК" ЕАД, където С. подписал Договор за кредит за текущо
потребление от 12.04.2016 г. в размер на 6 300 лв. със срок за издължаване 120
месеца. Посочената сума свидетелят С. получил на гишето в банката, след което я
дал на подсъдимата В.. След това отишли
в „ОББ" АД, където свидетелят С. подписал Договор за предоставяне на
потребителски кредит с фиксирана лихва от 12.04.2016 г. в размер на 3 200 лв.
със срок на издължаване 33 месеца. Получената сума свидетеля С. отново предал
на подсъдимата В., която през цялото време уведомявала подсъдимия Б. по
мобилния си телефон. След това отишли в дома на подсъдимия Б., където
подсъдимата В. му предала получените от свидетеля С. пари от двата изтеглени
кредита общо в размер на 9 500 лева. В изпълнение на уговореното подсъдимата В.
получила сумата от 400 лева. След това подсъдимата В. излязла, като обяснила на
свидетеля С., че отива да открие депозит на негово име и да внесе парите в
„Алфа банк". Вечерта отново се прибрали в дома на подсъдимата В.. На
следващия ден около обяд свидетелят С. поискал да се прибере в с.Скалско, при
което подсъдимия Б. казал на свидетеля М. да откара свидетеля С. в местността
Градище, откъдето свидетеля М. повикал неустановен по делото таксиметров
автомобил и дал на водача му сумата от 20 лв. Таксиметровият водач закарал
свидетеля С. до с.Велковци, откъдето се
прибрал пеш.
Междувременно
дъщерята на свидетеля С., свидетелката С.Г. от гр.Дряново разбрала от жители на
с.Скалско, че баща й тръгнал в неизвестна посока с непознати лица. Когато се
прибрал в селото, св.Ганчева разговарял с баща си, след което сигнализирала РУ - Дряново за извършената по
отношение на баща й измама, тъй като на името на свидетеля С.С. в „Алфа банка -
клон България" нямало открита сметка и внесен депозит.
Така описаната фактическа обстановка не е
предмет на оспорване от страна на подсъдимия Д.Д.Б.. Същият изцяло призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, не спори относно начина на
извършване на престъплението.
Самопризнанието направено от подсъдимия Д.Б.
се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, които са еднопосочни и
се намират в такава взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, налагат категоричния и несъмнен извод, относно авторството на
деянието и начина му на извършване.
При така уставеното от фактическа страна от
правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия Д.Д.Б. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.
1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е установил
контакт с пострадалия С.С., като го е мотивирал към разпореждане с имущество,
предхождано от действия по създаване у С. на неверни представи за
действителността по повод това разпореждане. Тези представи са формирани, както
с поведение, насочено към пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане
на действителността, така и с действия по поддържането на тези вече създадени у
него неверни представи. Чрез въздействие върху измамения С., подсъдимият
умишлено го е въвел в заблуждение,
стремейки се да получи от него облага, с обещанието, че с парите
получени от сключените договори за
кредит с „Банка ДСК” ЕАД и „ОББ” АД ще
бъде открита депозитна сметка в
„Алфабнак” на името на С.С., от която ще получава голяма месечна лихва.
Подсъдимият дори с цел затвърждаване на създадените неверни представи у
пострадалия относно действителните си намерения му заявил, че ще го вземе на работа, като пазач.
В действителност подсъдимият не е имал никакво
намерение да изпълни поетия ангажимент за откриване на депозитна сметка
на името на пострадалия, като поемането на
този ангажимент е единствено с цел да набави за себе си и за подсъдимата В. имотна
облага, получавайки по измамлив начин парите по изтеглените от С. кредити. Инкриминираното
поведение е довело до формирани неистинни представи за действителността у С.С.
и го мотивирало да извърши акт на юридическо разпореждане, което иначе не би
сторил.
От субективна страна деянието е осъществено
при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното
настъпване. Налице е и користната цел.
Установена е безспорно и съпричастността към
престъпния акт на подсъдимата Н.В.. Подсъдимите
са извършили деянието в условията на общ и предварителен пряк престъпен умисъл.
При общност на умисъла, действайки в сговор, чрез взаимно свързани
действия подсъдимите Б. и В. са създали заблуждение у пострадалия С.,
създавайки неверни представи у него и по този начин са го мотивирали да извърши акт на
имуществено разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за извършване на
деянието се установява от синхрона в действията им, като всеки от двамата
подсъдими е изпълнил ролята си. Пълният синхрон в думите и действията на
подсъдимите налага категоричния извод, че предварително са се сговорили, като
добре са обмислили и обсъдили ролите си. Съзнанието на всеки от дейците при
условията на предварителен сговор, че извършва отделен елемент от изпълнението
на деянието, го прави отговорен и за осъщественото само от другия съучастник в
общото изпълнение на деянието.
При определяне вида и размер на наказанието
съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и
подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и наложи наказание наложи при приложение на
разпоредбата на чл. 58 а ал.1 от НК в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът – няма.
Изразеното съжаление за стореното и както и
заявената критичност сторено едва в хода на съдебното произвоство са
формални, заявени са с оглед изхода на процеса и не следва да се
отчитат като смекчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието в съдебна фаза не следва да се отчита, като смекчаващо
обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството по което бе
разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание и
от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а от НК. Формалното
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва да се
интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на
санкцията, съобразно изискванията на чл.
373, ал. 2 НПК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона ( чл. 373, ал.
2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение
/ ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК/.
Отегчаващи вината обстоятелства –
предишни осъждания. Като такива следва
да се отчетат, че в резултат на деянието пострадалият С. изплаща и към момента
от пенсията, която получава кредита от
6 300 лева от „Банка ДСК”.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия, като деец е изключително висока предвид предходните му осъждания,
както и предвид усложнената му престъпната дейност, комбинативността и водещата
роля при извършването на престъплението.
Степента на обществена опасност на деянието е
изключително висока - това следва от самият вид на престъплението, същото е
силно разпространено, като характерното в случая е, че е засегнат човек, който
поради възрастта си и факта, че живее сам
е изключително уязвим и е лесна жертва на престъплението, лесно податлив
на манипулации, по-лесно контролируем и в много малка степен би могъл защити
своите права и интереси.
С
престъплението се засягат обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право на
разпореждане с имущество. За високата степен на обществена опасност на деянието
следва да се отчете размера на причинената имотна вреда на пострадалия от
престъплението, който се лишава ежемесечно от средства за преживяване за да
изплаща изтегления кредит от „Банка ДСК”.
За деянието в извършването на което
подсъдимият Д.Б. е признат за виновен се
предвижда наказание от една до осем
години лишаване от свобода.
Предвид реда по който бе разгледано съдебно
производство наказанието следва да бъде определено при приложение разпоредбата
на чл. 58 а ал.1 от НК.
При извършеният анализ на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства съдът отчете превес на отегчаващите вината
обстоятелства и счете, че следва да бъде определено наказание към
максималния размер предвиден за това
престъпление. Моралната укоримост на извършеното, факта, че подсъдимия не
полага труд, от който да получава доходи,
обстоятелствата, налагащи извода за трайно установено престъпно
поведение превърнало се в начин на живот и начин за набавяне на средства, обосновават
определяне на наказание в по-висок размер.
Съобразно установеният превес на
отегчаващите вината обстоятелства,
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и стойността на
причинената имотна вреда в резултат на деянието, съдът счете, че наказанието следва да бъде
определено в размер над средния, а именно -
СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счита, че наказание в този именно
размер е съответно на на престъплението,
съобразно разпоредбата на чл. 35 ал.3 от НК.
Така определеното наказание от седем години лишаване от свобода съобразно
правилото на чл. 58 а ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 или същото се
явява в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия Д.Б.,
последните влезли в сила присъди по
отношение на него, са както следва:
1. С присъда по НОХД № 368/2017г. на РС
Габрово, влязла в законна сила на 18.01.2018г., Б. е осъден за престъпление по
чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС.
Деянието е извършено в периода 11.08.2015г. – 18.08.2015г.
2. С присъда по НОХД № 1373/2018г. на РС
Габрово, влязла в законна сила на 15.03.2019г., Б. е осъден за престъпление по
чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СБОБОДА. Деянието е извършено на 20.07.2016г.
3. С Присъда по НОХД № 1104/2019г. на РС Габрово, влязла в законна сила на
12.06.2020г., Б. е осъден за престъпление по чл. 211 предл. първо във вр. с чл.
210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК на ПЕТ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Деянието е извършено в периода 11.07.2016г.
- 21.07.2016г.
При
така установените фактически обстоятелства е видно, че деянието по настоящата
присъда и присъди по нохд № 368/18г., нохд № 1373/18г. и по нохд № 1104/2019г.
и трите на РС Габрово, са извършени при
условията на реална съвкупност, преди да
има влязла в сила присъда за което и да било от тях.
Налице са условията предвидени от закона за
определяне на едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях.
Въз основа изложеното и на основание
чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия Д.Д.Б.,
едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по настоящата
присъда и по присъди по НОХД 368/2017г. на РС Габрово, влязла в законна сила на
18.01.2018г., по НОХД № 1373/2018г. на РС Габрово, влязла в законна сила на
15.03.2019г. и по НОХД № 1104/2019г. на РС Габрово, влязла в законна сила на
12.06.2020г., в размер на най-тежкото от тях, а именно - ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено по нохд № 1104/19г.
С оглед цялостната престъпна дейност на
подсъдимия Д.Б. и тежестта на извършените от него престъпления от общ
характер, обстоятелството, че са касае
за деяния идентични по своята
същност и насочени към причиняване имотна
вреда на пострадалите, както и общия размер на причинените имотни вреди в
резултат извършените престъпления в периода 2016г. около 116 500 лева, се налага
извода, че подсъдимият има трайно изградени престъпни навици. Същият упорито
отказва да се съобразява с установените правила за нормално функциониране на
обществото и установените обществените отношения и като деец представлява
висока степен на обществена опасност предвид съдебното си минало. Подсъдимият има стройно изграден модел на поведение, неговите
действия са насочени към хора, които поради своето социално или здравословно
състояние трудно можат да защитят правата си,
което спомага изключително за обслужването на престъпните намерения
свързани изцяло с набавянето на парични средства по незаконен начин. Моделът на
действие на подсъдимия, идва да покаже, че цели да се облагодетелства
материално без оглед начина, по който ще
постигне целта си.
Очевидно
е, че налаганите до момента наказания по отношение на подсъдимия не са
постигнали предвидения от закона ефект. Освен това следва
да се държи сметка и за размера и на наложените наказания по цитираните присъдите. Наказанията и по
трите влезли в сила присъди са
значителни по размер и с налагане на най-тежкото от тях, осъдения значително
бива премиран. Всичко това налага категоричния извод извод за приложение
на разпоредбата на чл. 24 от НК.
Поради
това съдът счита, че така определеното му общо наказание следва да се увеличи
на осн. чл. 24 от НК с ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА или същото да стане общо в размер на ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим
на осн. чл. 57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС.
Така определеното и увеличено наказание съдът
счита, че ще постине целите на наказанието предвидени от закона.
На осн. чл. 25 ал.2 от НК при
изтърпяване на определеното наказание от
шест години и четири месеца лишаване от свобода, ПРИСПАДА изтърпяното
наказание по която и да е от присъдите, включени в групирането до влизане в
сила на настоящата присъда.
Така описаната фактическа обстановка не е
предмет на оспорване от страна на подсъдимата Н.Н.В.. Същата изцяло призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, не спори относно начина на
извършване на престъплението.
Самопризнанието направено от подсъдимата Н.В.,
се подкрепя от изцяло от събраните по делото доказателства, които са
еднопосочни и са в такава взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, налагат категоричния и несъмнен извод, относно авторството на
деянието и начина му на извършване.
При така уставеното от фактическа страна от
правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимата Н.Н.В. е осъществила, както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 210 ал.1 т.2 във
вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимата е установила
контакт с пострадалия С.С., като го е мотивирала към разпореждане с имущество,
предхождано от действия по създаване у С. на неверни представи за
действителността по повод това разпореждане. Тези представи са формирани, както
с поведение, насочено към пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане
на действителността, така и с действия по поддържането на тези вече създадени у
него неверни представи. Чрез въздействие върху измамения С., подсъдимата
умишлено го е въвела в заблуждение,
стремейки се да получи от него облага, с обещанието, че с парите
получени от сключените договори за кредит с „Банка ДСК” ЕАД и „ОББ” АД ще бъде открита
депозитна сметка в „Алфабнак” на името
на С.С., от която ще получава голяма месечна лихва. В действителност
подсъдимата не е имала никакво намерение
да изпълни поетия ангажимент, за откриване на депозитна сметка на името на
пострадалия, като поемането на този
ангажимент е единствено с цел да набави за себе си и за подсъдимия Б. имотна
облага, получавайки по измамлив начин парите по изтеглените от С. кредити. Инкриминираното
поведение е довело до формирани неистинни представи за действителността у С.С.
и го мотивирало да извърши акт на юридическо разпореждане, което иначе не би
сторил.
От субективна страна деянието е осъществено
при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимата
е съзнавала общественоопасните последици и пряко е целяла тяхното
настъпване. Налице е и користната цел.
Установена е безспорно и съпричастността към
престъпния акт на подсъдимия Д.Б.. Подсъдимите са извършили деянието в
условията на общ и предварителен пряк престъпен умисъл.При общност на
умисъла, действайки в сговор, чрез взаимно свързани действия подсъдимите В.
и Б. са създали заблуждение у пострадалия С., създавайки неверни представи у
него и по този начин са го мотивирали да
извърши акт на имуществено разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за
извършване на деянието се установява от синхрона в действията им, като всеки от
двамата подсъдими е изпълнил ролята си.
Пълният синхрон в думите и действията на подсъдимите налага категоричния извод, че предварително са се сговорили, като
добре са обмислили и обсъдили ролите си. Съзнанието на всеки от дейците при
условията на предварителен сговор, че извършва отделен елемент от изпълнението
на деянието, го прави отговорен и за осъщественото само от другия съучастник в
общото изпълнение на деянието. Като резултатно престъпление, измамата се счита
за довършена с настъпването на вредата за измамения, като не е задължително да
е наличие и реализиране на облага за измамника поради и което довода, че подсъдимата е получила сумата само от 400 лева не дава отражение на
съставомерността на деянието, както и на наказателната й отговорност.
При определяне вида и размер на наказанието
съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и
подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и наложи наказание наложи при приложение на
разпоредбата на чл. 58 а ал.1 от НК в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът – чисто
съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация, заявено съжаление за
стореното.
Самопризнанието в съдебна фаза не следва да
се отчита, като смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за
производството по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и
неговия защитник желание и от това следва определяне на наказание при
приложението на чл. 58 а от НК. Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК.
Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона ( чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение / ТР № 1/2009г. по т.д. №
1/2008г. на ОСНК/.
Отегчаващи вината обстоятелства – като такива
следва да се отчетат, че в резултат на деянието пострадалият С. изплаща и към
момента от пенсията, която получава
кредита от 6 300 лева от „Банка ДСК”.
Степента на обществена опасност на
подсъдимата, като деец е завишена предвид усложнената й престъпната дейност,
проявената упоритост и комбинативност
при извършването на деянието.
Степента на обществена опасност на деянието е
изключително висока - това следва от самият вид на престъплението, същото е
силно разпространено, като характерното в случая е, че е засегнат човек, който
поради възрастта си и факта, че живее сам
е изключително уязвим и е лесна жертва на престъплението, лесно податлив
на манипулации, по-лесно контролируем и в много малка степен би могъл защити
своите права и интереси.
С
престъплението се засягат обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право на
разпореждане с имущество. За високата степен на обществена опасност на деянието
следва да се отчете размера на причинената имотна вреда на пострадалия от
престъплението, който се лишава ежемесечно от средства за преживяване за да
изплаща изтегления кредит от „Банка ДСК”.
За деянието в извършването на което
подсъдимата е призната за виновна се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до осем години.
Предвид реда по който бе проведено съдебното
производство наказанието следва да бъде определено при приложение разпоредбата
на чл. 58 а ал.1 от НК.
При извършеният анализ на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства съдът отчете баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства и счете, че следва да бъде определено
наказание към средния размер предвиден за това престъпление.
Моралната укоримост на извършеното и
установеното по делото поведение на подсъдимата, престъпната упоритост при
извършване на деянието, обмислените и обиграни действия, насочени изцяло
към материално облагодетелстване без
оглед начина, по който ще постигне целта
си, обосновават определяне на наказание
в по-висок размер.
Съобразно установените по-горе обстоятелства
имащи значение за определяне на наказанието, съдът счете, че наказанието следва
да бъде определено в размер към средния, а именно -
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счита, че наказание в този именно
размер е съответно на престъплението, съобразно разпоредбата на чл. 35 ал. 3 от НК.
Определяне на наказание в по-малък размер няма
да въздейства на подсъдимата и няма да доведе до постигане целите на личната
превенция, отделно от това няма да доведе и до постигане на генералната
превенция, а би довело до нагласа в обществото
за липса на справедливост и липса на съответствие между извършено престъпление и наложено наказание.
Така определеното наказание от четири години
лишаване от свобода съобразно правилото на чл. 58 а ал.1 от НК следва да бъде
намалено с 1/3 или същото се явява в размер на
ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй
като наложеното наказание лишаване от свобода е под три години, подсъдимата не
е осъждана на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
съдът счита, че за постигане целите на наказанието не е необходимо ефектвното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради което са налице
предвидените от закона предпоставки за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода.
Предвид
размера на наложеното наказание, съдът счита, че следва да бъде определен
изпитателен срок в максимално предведия от закона срок.
По
изложените съображения и на основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът отложи
изтърпяването на накзанието лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
Така
определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание съдът счита за
справедливо, отговарящо на на обществената опасност на деянието и дееца, както
и че с него ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В
настоящия наказателен процес е приет за съвместно разглеждане предявеният от
пострадалия С.С. граждански иск против подсъдимите Б. и В. за сумата в размер
на 9 500 лева, представляваща причинени имуществени вреди.
Подсъдимите
Б. и В. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, като съучастници
след предварителен сговор помежду си и носят солидарна отговорност за
причинените на гражданския ищец имуществени вреди. Именно затова и на
основание чл. 45 от НК същите следва да бъдат осъдени да платят тези вреди солидарно.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, прие че са налице предпоставки
обуславящи гражданската отговорност на
подсъдимите за причинени от деянието им
имуществени вреди.
По изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА подсъдимите Д.Д.Б. и Н.Н.В., солидарно да заплатят на С.П.С. ***, ЕГН **********,
сума в размер на 9 500 /девет хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното деяние,
ведно със законната лихва от 12.04.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Д.Б. да заплати
ДТ върху уважения граждански иск в размер на 190 лева в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Д.Б. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1,50 лева по сметка на ОДМВР
Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимата Н.Н.В. да заплати
ДТ върху уважения граждански иск в размер на 190 лева в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимата Н.Н.В. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1,50 лева по сметка на ОДМВР
Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Веществените доказателства – 1 бр. CD на л.227 и 4 бр. CD на задната корица на делото, след
влизане в сила на присъдата да останат към делото.
Причини за извършване на деянието – желание
за набавяне на парични средства по незаконен начин.
В този смисъл съдът постанови съдебният си
акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: