РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София,
16.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОАНА ГЕНЖОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 6779 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 28426 от 31.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 52767 по описа за 2017 г. на СРС, I ГО, 29-ти състав,
първоинстанционният съд по исковете с основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,
предявени от ищеца „Т.С.“ ЕАД, е:
- осъдил
ответника Д.С.Д. да заплати на ищеца сумата в размер на 423,71 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 07.2014 г. –
м. 04.2016 г., и сумата в размер на 17,43 лева, представляваща припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от
01.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумите, като е отхвърлил исковете: за
цена на топлинна енергия за разликата над 423,71 лева до пълния предявен размер
от 556,06 лева и за периода от м. 11.2013 г. – м. 06.2014 г., за цена на
услугата дялово разпределение за разликата над 17,43 лева до пълния предявен
размер от 18,82 лева, за сумата в размер на 100,30 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. –
21.07.2017 г., и за сумата в размер на 3,89 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение;
- осъдил
ответника Л.Й.Д.да заплати на ищеца сумата в размер на 111,21 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2013 г. –
м. 04.2016 г., и сумата в размер на 3,49 лева, представляваща припадаща се част
от цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от
01.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумите, като е отхвърлил исковете: за
цена на услугата дялово разпределение за разликата над 3,49 лева до пълния
предявен размер от 3,76 лева, за сумата в размер на 20,06 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2014
г. – 21.07.2017 г., и за сумата в размер на 0,78 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение;
- осъдил
ответника С.Д.С. да заплати на ищеца сумата в размер на 84,74 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2014 г. –
м. 04.2016 г., и сумата в размер на 3,49 лева, представляваща припадаща се част
от цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от
01.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумите, като е отхвърлил исковете: за
цена на топлинна енергия за разликата над 84,74 лева до пълния предявен размер от
111,21 лева и за периода от м. 11.2013 г. – м. 06.2014 г., за цена на услугата
дялово разпределение за разликата над 3,49 лева до пълния предявен размер от
3,76 лева, за сумата в размер на 20,06 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. – 21.07.2017
г., и за сумата в размер на 0,78 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение;
- осъдил
ответника П.Д. С.-Б.да заплати на ищеца сумата в размер на 84,74 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2014 г. –
м. 04.2016 г., и сумата в размер на 3,49 лева, представляваща припадаща се част
от цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от
01.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумите, като е отхвърлил исковете: за
цена на топлинна енергия за разликата над 84,74 лева до пълния предявен размер от
111,21 лева и за периода от м. 11.2013 г. – м. 06.2014 г., за цена на услугата
дялово разпределение за разликата над 3,49 лева до пълния предявен размер от
3,76 лева, за сумата в размер на 20,06 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. – 21.07.2017
г., и за сумата в размер на 0,78 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
С
решението, изменено с Определение № 101874/27.05.2020 г. в частта за разноските
по реда на чл. 248 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът е осъдил
ищеца да заплати на всеки от ответниците Д.С.Д., П.Д. С.-Б.и С.Д.С. сумата в
размер на 122,62 лева, а на ответницата Л.Й.Д.– сумата в размер на 54,40 лева,
представляващи сторени по делото разноски. С първоинстанционното решение
ответниците са осъдени да заплатят на ищцовото дружество на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК сумата в размер на 354, 39 лева, представляваща сторени
по делото разноски.
Срещу решението на СРС в
осъдителната част е постъпила обща въззивна жалба, подадена от ответниците в
първоинстанционното производство - Д.С.Д., П.Д. С.-Б., С.Д.С. и л.Й.Д.. В
същата се възразява, че СРС не е взел предвид в крайните си изводи по делото,
че не е настъпила изискуемостта на претендираните от ищеца суми – съгласно чл. 33,
ал. 1 от общите му условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а същият не бил представил доказателства за
това. Твърди се, че решението е постановено при съществено процесуално
нарушение, тъй като съдът не бил обсъдил възражението на ответниците, че не е
настъпила изискуемостта на претендираните суми поради непубликуването им на
интернет страницата на ищцовото дружество. Моли се за отмяна на решението на
СРС в обжалваната част като неправилно и отхвърляне на исковите претенции.
Прави се искане за присъждане на разноски, сторени в производството пред двете
инстанции.
Подадена е въззивна жалба и от ищеца
– „Т.С.” ЕАД, срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната част спрямо
всеки от ответниците. В същата се посочва, че СРС е приел, че погасени по
давност са всички дължими суми по общата фактура за периода от м. 11.2013 г. –
м. 06.2014 г., без да съобрази, че общата фактура за този период е издадена
през м.07.2014 г. и става изискуема на 15.09.2014 г,, а исковата молба е
подадена на 01.08.2017 г., с което действие давността била прекъсната. Моли се
за отмяна на решението на СРС в обжалваната част като неправилно и отхвърляне
на исковите претенции. Прави се искане за присъждане на разноски, сторени по
делото.
Третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД не е
взело становище по жалбите.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД срещу Д.С.Д. и наследниците на Р.П.Д. за следните суми: 889,69 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
06.2014 г. до м. 04.2016 г., 30,11 лева, представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода от м. 06.2013 г. до м. 05.2016 г., 160,48 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.08.2014 г. до 21.07.2017 г., както и 6,22 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 09.08.2013 г. до
21.07.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на
исковете до окончателното изплащане на задължението, за топлоснабден имот –
апартамент, намиращ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, с аб. № 286576. С уточнителна молба с вх. №
5176690/24.11.2017 г. ищецът е посочил, че исковете са предявени срещу следните
ответници и при следните квоти: Д.С.Д. при квота от 5/8; Л.Й.Д.при квота от
1/8; С.Д.С. при квота от 1/8 и П.Д. С.-Б.при квота от 1/8. В молбата са
доуточнени и началните периоди на задължението за топлинна енергия – от м.
11.2013 г., и на задължението за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия – от 01.07.2014 г. В исковата молба е изложено, че ответниците на
основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ са клиенти на топлинна енергия
за битови нужди за следния топлоснабден имот - апартамент, намиращ се на адрес:
гр. София, ж.к. „********, с аб. № 286576. Посочва
се, че съгласно чл.
150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С."
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като за процесния период са
били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Релевирани
са съображения, че в чл. 33, ал. 1 от Общите условия са определени редът и
срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. След изтичането на последния
ден от срока ответниците са изпаднали в забава за тази сума. Поддържа се, че ответниците
са използвали доставената от дружеството топлинна енергия, както и че ищецът ежемесечно
за процесния отоплителен период е удостоверявал публикуването на данните за
дължимите суми на интернет страницата си в присъствието на нотариус, като са били
съставяни констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършваните действия по публикуване на данните. Твърди се, че ответниците не
са погасили задълженията си.
Ответниците са подали общ отговор на
исковата молба, като за П.Д. С.-Б.и С.Д.С. същият е депозиран в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК. В отговора ответниците са възразили, че притежават само „голата
собственост” върху процесния недвижим имот и са направили възражение за
погасяване по давност на задълженията за периода от м. 11.2013 г. до 06.09.2014
г.
От представената молба от Държавна
спестовна каса се установява, че ответникът Д.С.Д. и Р.П.Д. са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Видно от удостоверението за наследници
на Р.П.Д., същата е починала на 05.04.1995 г. и е оставила за наследници
съпруга си Д.С.Д., и децата си: П.Д. С.-Б., С.Д.С. и л.Й.Д., върху които е
преминало правото на собственост върху процесния апартамент при квотите,
претендирани от ищеца.
От представените по делото писмени
доказателства е видно, че на 05.11.2001 г. ищецът и третото лице-помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕOOД са сключили договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради
етажна - собственост или в сгради с повече от един клиент в гр. София.
От представеното по делото копие от
протокол от събрание на етажните собственици е видно, че Общото събрание на
етажните собственици на сградата на адрес: гр. София, ж.к. „********, е взело
решение за сключване на договор с „Т.С.” ЕООД за извършване на услугата
индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти. В списъка на
етажните собственици под № 3 фигурира името на ответника Д.С.Д. с отбелязване
на процесния абонатен номер.
По делото са представени съобщения към
фактури, индивидуални справки за отопление и топла вода, главни отчети за
процесния абонатен номер за процесния период и копие от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
По делото са изготвени и приети
заключения от съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От тях се
установява, че сумите за исковия период са начислени съгласно действащата
нормативна уредба и че няма данни за извършено плащане, като са били начислявани
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за подгряване на
топла вода, но не и за топлинна енергия за отопление на имота и за общите
части.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
Въззивният съд счита за
неоснователни възраженията, инвокирани в жалбата на въззивниците – ответници. Съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2014 г. на ищеца, влезли в сила на
12.03.2014 г. и действали до 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури, и стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата
фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача.
Публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2, в която се отразява и стойността на услугата дялово
разпределение (чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на
услугата дялово разпределение), представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си (поканата си) за
изпълнение. От това следва, че изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора. Тъй като поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, а не към
момента на публикуване на месечните задължения на интернет страницата на ищеца.
Предвид това, въззивният съд счита, че СРС правилно е приел, че задълженията за
месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след изтичането на съответния
месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане
за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение.
Несъстоятелни са доводите на ответниците
за допуснато процесуално нарушение при постановяване на първоинстанционното
решение. Не намира подкрепа в материалите по делото твърдението им, че съдът не
е обсъдил възражението им досежно изискуемостта на месечните задължения. Видно
от съдържанието му, последните абзаци от решението, намиращи се на стр. 8 и 9,
са именно посветени на въпроса за изискуемостта на задълженията за месечни
вноски и акцесорното вземане за лихва за забава върху тях според общите условия
на ищеца.
Несъстоятелно е възражението във
въззивната жалба на въззивника-ищец, че началото на погасителната давност на
процесните вземания следва да бъде отнесено към момента на изискуемост на
общата фактура. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 от
ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (прогнозни
или равни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове. Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях.
С оглед
изложеното и предвид това, че не са направени други конкретни оплаквания във
въззивните жалби, а съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният
съд е обвързан от посоченото в тях, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора
разноски не се полагат в полза на никоя от страните по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28426 от
31.01.2019 г., постановено по гр. д. № 52767 по описа за 2017 г. на СРС, I ГО, 29-ти състав и изменено в
частта с разноските с Определение № 101874/27.05.2020 г.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД в качеството му на трето
лице-помагач, конституирано на страната на „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.