№ 1023
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110210068 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 10068 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „ХХХ, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление /НП/ № 23-004001 от 18.06.2021 г., издадено от инж. ЕК.
ХХХХ – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ /ДИТ
– СО/, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ на „ХХХ в качеството му на работодател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ.
В жалбата от „ХХХ, депозирана чрез управителя ХХХ, се поддържа, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие на материалния закон. Оспорват се фактическите и правните
констатации на административнонаказващия орган. Претендира се за отмяна
на обжалваното наказателно постановление като необосновано и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят „ХХХ, редовно уведомен, се
представлява от адв. ХХХ от САК, редовно упълномощен, който развива
доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и
моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекиця по труда софийска област“
се представлява от старши юрисконсулт ХХХ, който счита, че нарушението е
1
безспорно доказано, а наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на жалбоподателя „ХХХ било
дадено задължително предписание с протокол за извършена проверка № ПР
2023448/21.08.2020 г. под № 1, а именно: „Работодателят да запознава
работниците и служителите с утвърдения поименен график за работа за
периода, за който е установено сумираното изчисляване преди започване на
работа по него, съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, изречение второ от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 6/87г.)“.
Принудителната административна мярка била приложена с цел отстраняване
на констатирани нарушения, като срокът за изпълнение на предписание № 1
от протокола бил до 24.08.2020 г.
На 15.04.2021 г. в обект на контрол: магазин СБА, находящ се в ХХ, и в
периода от 19.04.2021 г. до 28.04.2021 г. по документи в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ била извършена проверка от
служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, един от
които била свид. К. К. – главен инспектор при ДИТСО, по спазване на
трудовото законодателство от страна на „ХХХ. В хода на проверката на място
на 15.04.2021 г., в обекта на контрол, инспекторите от Дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“ изискали от работодателя да представи графиците
за работа за периода на сумирано изчисляване на работното време,
Правилник за вътрешния трудов ред, заповед за въвеждане на сумирано
изчисляване на работното време и други документи във връзка с
разпределението на работното време, които съгласно разпоредбата на
чл. 403а, ал. 1 от КТ следва да се държат на разположение на контролните
органи на местата, където се полага наемен труд. От представените по време
на проверката на място графици за работа било установено, че работодателят
не е запознал всички работници и служители с утвърдения график за работа
за месец март и април 2021 г., в частност служителя ХХ Гълабинова ХХХ,
назначена на длъжност касиер. Същата била заварена на място от
контролните органи, които изискали от нея да попълни декларация относно
факти и обстоятелства по трудовото й правоотношение. В писмената
декларация ХХХ посочила, че работи като касиер в „ЦБА Коме“ с работно
време два на два, при 12-часови работни смени. От прегледа на
предварителните графици било установено, че ХХХ не фигурира в тях,
поради което проверяващите приели, че работодателят не я е запознал с
утвърден поименен график преди започване на работа по него. От
представения трудов договор № 3451/ 02.03.2021 г. било установено, че ХХ
ХХХ е постъпила на работа на 02.03.2021 г. Предвид това, контролните
2
органи приели, че работодателят „ХХХ не е изпълнил задължителното
предписание, дадено с протокол за извършена проверка № ПР
2023448/21.08.2020 г. под № 1, с което на 02.03.2021 г. в ХХХХ е извършил
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Резултатите от проверката били
обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 2112929 от 28.04.2021
г., който още на същата дата бил връчен на представител на дружеството.
За така констатираното нарушение свидетелят К. Г. К. – главен
инспектор при ДИТ – Софийска област, съставила против „ХХХ акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 23-
004001/28.04.2021 г. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът
бил съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен
представител на дружеството. АУАН бил предявен и връчен на последния,
който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и от директора на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ било издадено обжалваното
наказателно постановление № 23-004001 от 18.06.2021 г., с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „ХХХ в качеството му на
работодател била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Препис от наказателното постановление
бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 23.06.2021 г.,
като на 29.06.2021 г. до наказващия орган била изпратена жалба срещу НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля К. Г. К., на
свид. ХХХ писмените доказателства по делото, приети по надлежния
процесуален ред – копия на известие за доставяне на НП, трудов договор №
3451/02.03.2021 г., протоколи за извършена проверка № ПР
2023448/21.08.2020 г. и № ПР 2112929/28.04.2021 г., заповед № 47/ 02.03.2021
г. на управителя на „ХХХ, длъжностна характеристика за длъжността
„касиер“, декларации от ХХ ХХХ, служебна бележка № 3452/02.03.2021 г.,
предварителни графици за месец март и април 2021 г., правилник за
вътрешния трудов ред, Заповеди № 3-0024 от 08.01.2019 г., № 3-0025 от
08.01.2019 г. и № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, както и останалите съдържащи се по преписката писмени
доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, еднопосочни
и взаимно допълващи се, поради което съдът кредитира същите в цялост. От
показанията на св. К. К. се изясняват обстоятелствата, свързани с
извършената проверка, констатираното нарушение и съставянето на
процесния АУАН. Приобщените към доказателствените материали писмени
доказателства са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в
3
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда.
Съдът изгради своите изводи и възоснова на показанията на свид.ХХХ
както и възоснова на всички писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение както между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, така
и между посочените като нарушени в АУАН и НП разпоредби. При
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени и давностните срокове
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая
административнонаказателното производство е протекло изначално пред
некомпетентен орган, което обуславя незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Процесният АУАН е съставен от свид. К. К.,
заемаща длъжността главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, а наказателното постановление е издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Видно от фактическите
констатации в АУАН и НП, мястото на извършване на процесното нарушение
е в ХХХХ, район „Панчарево“, Столична община, където ХХ ХХХ е полагала
труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган
или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. В този смисъл по делото е приложена
Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, издадена на основание
чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ /УПИАГИТ/ (отм.), с
която е възложено на директорите на Дирекции „Инспекция по труда“ да
издават наказателни постановления. С приложените по делото Заповеди № 3-
0024 и № 3-0025 от 08.01.2019 г., издадени от изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“ на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ (отм.), е разширена
4
териториалната компетентност на служителите в Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“, като е определена компетентност на същите на
територията на гр. София, която включва и конкретно посочени райони на
столицата /включително район „ХХХ, както и конкретно определени общини.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от УПИАГИТ (отм.),
дирекциите „Инспекция по труда“ осъществяват дейността си на територията
на съответната област, а съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ (отм.),
изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ определя обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите по труда. Именно на последната разпоредба
се позовават горепосочените заповеди на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, с които на актосъставителя К. К., главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, е възложена разширена
териториална компетентност и на територията на Столична община,
включително и в район „Панчарево“, в който попада и обектът на контрол, в
който се твърди да е извършено нарушението. Цитираните разпоредби от
УПИАГИТ обаче не предоставят правомощия на ръководителя на
ведомството да променя пространствените граници, в които инспекторите по
труда могат да действат редовно, т. е. териториалната им компетентност, а
единствено да определя обхвата на тяхната материална компетентност.
Териториалната компетентност на отделните териториални поделения на ИА
„ГИТ“ е императивно определена в чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник
(отм.), като нито в него, нито в КТ или ЗЗБУТ е изрично възложено
правомощие на изпълнителния директор да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда /в този смисъл е и
актуалната практика на административните съдилища и ВАС: Решение № 798
от 12.02.2021 г. на АССГ по адм. д. № 10773/2020 г., Решение № 5447 от
24.09.2021 г. на АССГ по адм. дело № 2/2021 г., Решение № 3624 от
15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021 г. по описа на ВАС, VI отделение,
докладчик-съдия ХХ и др./. Доколкото мястото на извършване на
нарушението не попада в териториалния обхват на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“, то в случая липсва изискуемата по чл. 37, ал. 1 и чл.
47, ал. 1 от ЗАНН компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
Настоящата съдебна инстанция констатира, че действително е приет нов
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда (Обн., ДВ бр. 81 от 11.10.2022 г.), който дава възможност на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ да разширява териториалния обхват на
компетентността на служителите на ГИТ. Въпреки това обаче същият има
действие занапред, като не би могло да се приеме, че към момента на
извършване на нарушението и ангажиране на отговорността на дружеството-
жалбоподател, изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е имал подобно
правомощие.
От изложеното по-горе следва, че конкретните АУАН и НП са издадени
от териториално некомпетентни лица и поради това наказателното
5
постановление следва да бъде отменено на формално основание. Въпреки
това, с оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва да разгледа
спора и по същество.
Административнонаказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В
посочената като нарушена разпоредба като административно нарушение е
въздигнато неизпълнението на принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, за
което се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до
10 000 лева. Процесното задължително предписание представлява
принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ.
Въпреки изложеното по – горе, като основание за отмяна на
наказателното постановление, за пълнота съдът намира за необходимо да
отбележи по същество, че от приложения по делото протокол № ПР
2023448/21.08.2020 г. се установява, че при извършена проверка в
горепосочения обект на 18.08.2020 г. контролните органи са установили от
представените им графици за работа за месец юли и август 2020 г., че
работодателят „ХХХ не е запознал всички работници и служители с
утвърдения график за работа преди започване на работа по него в нарушение
на чл. 9а, ал. 1, изр. второ от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. Именно поради това с цел отстраняване на констатираното
нарушение на трудовото законодателство с протокол за извършена проверка
№ ПР 2023448/21.08.2020 г. под № 1 на работодателя е дадено задължително
за изпълнение предписание: да запознава работниците и служителите с
утвърдения поименен график за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване преди започване на работа по него, съгласно
разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, изр. второ от Наредбата, с краен срок за
изпълнение на предписанието до 24. 08. 2020 г.
С изтичане срока за изпълнение на дадените предписания възниква
отговорността на техния адресат, поради което след тази дата се счита, че е
извършено нарушение, но това се отнася за предписанията, дадени със срок
на изпълнение до 24. 08. 2020 г.
При извършената проверка на 15.04.2021 г. в обекта на контрол е
заварена ХХ Гълабинова ХХХ, която е постъпила на работа при „ХХХ на
02.03.2021 г., но не е била включена в работния график за месец март и април
2021 г. В разглеждания случай се касае за ново нарушение, тъй като лицето е
постъпило на работа през месец март 2021 г., поради което няма и начин
работодателят да изпълни предписанието, указващо му срок през 2020 г. След
като първоначално са дадени конкретни указания и същите са обвързани със
срок на изпълнение, не може всяко подобно нарушение извършено в бъдеще
да бъде подведено под същото предписание. В конкретния случай е следвало
да се дадат нови предписания за констатираното ново нарушение и едва
тогава, при тяхното неизпълнение, да бъде наложено предвиденото в закона
6
административно наказание /в този смисъл Решение № 2397 от 13.04.2022 г.
на АССГ, XVII кас. с-в по КНАХД № 1677/2022 г./. Ето защо съставът на съда
приема, че дружеството-жалбоподател не е извършило вмененото му
административно нарушение, поради което наказателното постановление
следва да бъде отменено и като неправилно.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
При този изход на делото правото на разноски се поражда в полза на
жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждането на такива.
Що се касае до искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът не намира за
необходимо да се произнася по същото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-004001 от 18.06.2021 г.,
издадено от инж. ЕК. ХХХХ – Директор на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда на „ХХХ, ЕИК *********, в качеството му на
работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7