РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 876 / 4.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 988 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на Спас
Тодоров Терзиев, ЕГН **********, регистриран като едноличен търговец с фирма
„Спас Терзиев – Бял бор 95, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
област Пазарджик, община Брацигово, с. Розово, ул. „Първа“ No 74, срещу Решение
№ 486 от 25.07.2019г., постановено по а.н.дело №497 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 33-0000007
от 05.02.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, съответно
с което на ЕТ „Спас Терзиев – Бял бор 95, за нарушение по чл. 75б, ал. 1, от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
издадена от Министъра на
транспорта(обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г.), на основание чл. 105, ал. 1, от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00лв.
Поддържаните възражения се субсумират в извода,
че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
За фактически необосновани се считат
констатациите на районния съд, за това, че на 25.01.19г. е извършена проверка
от инспектори в ОО“АА“ Пазарджик ; че гл. инспектор Толев е изготвил справка ;
че в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в Наказателното
постановление (НП) ясно са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението.
Твърди се, че Терзиев е бил в обективна
невъзможност да назначи веднага ръководител на транспортната дейност в
предприятието на едноличния търговец, доколкото е било необходимо време, за да
се издири и сключи договор със съответното лице, което притежава необходимата и
удостоверена по съответния ред, професионална компетентност. В този контекст се
възразява, че районния съд не е тълкувал задълбочено текста на чл. 75б, ал. 1
от Наредба № 33 на МТ, относно изискването за „постоянно и ефективно“
ръководство.
Счита се, че в случая са налице всички
предпоставки, процесното нарушение да бъде квалифицирано, като маловажен случай
и съответно да се приложи правилото на
чл. 28 от ЗАНН.
Иска се оспореното решение да бъде отменено,
като съответно се отмени потвърдения с него електронен фиш.
3. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел „Автомобилна администрация“,
гр. Пазарджик, ул. „Христо Смирненски“, № 26, не взема становище по
основателността и допустимостта на касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна,
като оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Счита, че в случая не
са налице предпоставките за приложение на правилото на чл. 28 от ЗАНН.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според отразеното в обстоятелствената част на
процесното НП, на 25.01.2019 г., около 11:20 ч. в гр. Пазарджик, ул. „Христо
Смирненски“ № 26, в Областен отдел „Автомобилна администрация“, превозвачът
фирма ЕТ „Спас Терзиев – Бял бор 95“, с Булстат *********, притежаващ лиценз №
11079 за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република
България, извършва следното нарушение : За периода от 01.01.2019г. –
22.01.2019г., транспортната дейност на превозвача не е ръководена постоянно и
ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност,
видно от Заповед № 2 от 01.01.2019г. за освобождаване на Диана Коларова и
трудов договор № 41 от 22.01.2019г. за назначаване на Ралица Драганова.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 75б,
ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като съответно на основание чл. 105,
ал. 1 от ЗАвП, на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер
на 200,00лв.
7. В хода на първоинстанционното производство е
представена и приета Заповед № 2 от 01.01.2019г. на работодателя ЕТ „Спас
Терзиев – Бял бор 95, с която трудовото правоотношение с Диана Коларова, на длъжност „ръководител група
транспорт“ е било прекратено при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса
на труда, т.е. въз основа на взаимно съгласие.
8. За да постанови оспорения в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, за неоснователно възражението на
Терзиев относно неразбираемостта на наказателното постановление в частта, в
която е отхвърлено подаденото от него възражение против АУАН, по съображения,
че то „… не санирало нарушението …“
. Според съда, глаголът е не
използван според смисъла си, но останалата част от съдържанието на НП
дава основание да се разбере напълно ясно волята на автора на санкционния
акт. Счетено е, че изрично е отразено
обстоятелството, че са „… изследвани са обстоятелствата и са
преценени възможностите за приложение на чл. 28 от Закона за административни
нарушения и наказания, в резултат на което не са установени налични
предпоставки за това….“.
Прието е, че както АУАН, така и НП, съдържат
ясно отразяване на обстоятелствата по извършване на нарушението - време, място
и конкретно бездействие „… за периода
01.01.2019 г. - 22.01.2019 г. транспортната дейност на превозвачът не е
ръководена постоянно и ефективно от лице притежаващо удостоверение за
професионална компетентност ….“ .
Според решаващия съд, данните по делото налагат
несъмнения извод, че за указания в НП период, длъжността „ръководител група транспорт“ не е
била заета и с това си бездействие действително търговецът - превозвач не е
изпълнил изискването на чл. 75б, ал.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, транспортната
му дейност да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо
удостоверение за професионална компетентност.
Относно становището на санкционирания субект за
това, че през въпросния период от време не били извършвани превози и
следователно липсва осъществена транспортна дейност, която да бъде ръководена,
съдът е посочил, че правилото на чл. 75б, ал.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
на МТ, системно е разположена в Дял Трети „Обществен превоз на товари“, Глава Първа „Лиценз за извършване на
обществен превоз на товари“, като едно от изискванията за предоставяне на
лиценз, възведено
в чл. 73, ал.1, т.1 от Наредбата е
„благонадеждност - добра репутация“. Съответно, според чл. 74, ал.1 от
Наредбата, изискванията за благонадеждност (добра репутация) са изпълнени при
наличие на конкретни изисквания към ръководителя на транспортна дейност на
превозвача, когато „не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или
не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност“ и
„на него и на предприятието не са налагани санкции в една или повече държави
членки за тежки нарушения“. В този контекст, съдът е формирал извода, че след
като тези изисквания са заложени към ръководителя на транспортна дейност преди
издаване на лиценза за извършването й, те следва да са налице дори и реално да
не се извършват превози.
При това положение е прието за несъмнено, че
състава на процесното административно нарушение е фактически осъществен при
осъществяване на дейността на едноличния търговец.
За неоснователно е счетено становището на
жалбоподателя за квалифициране на случая като маловажен, доколкото
съображенията относно основанията за издаване на лиценз за обществен превоз на
товари, сочат колко е важна фигурата
на ръководителя на транспортната дейност
в дейността на един превозвач, като отсъствието на такъв, пряко засяга
дейността и отговорността на търговеца.
V. За правото :
9. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил изключително
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички приобщени доказателства.
Въз основа на приетите за установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция, при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Това прави
излишно тяхното повтаряне.
10. Относно възраженията, изложени в
касационната жалба трябва да се добави следното :
Действително, в наказателното постановление е
посочено, че подаденото възражение срещу акта за установяване на
административно нарушение, „…не санира
допуснатото нарушение…“. Това явно сочи еклектиката в разбирането на
административно наказващия орган относно същността на „санирането“ като правен
институт, но само по себе си няма за последица извод за допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила, ограничаващо в
значителна степен правото на страната на участие и защита в производството.
Правилно е прието от районния съд, че относно
времето и мястото на извършване на нарушението също няма, някаква неяснота,
която да обосновава констатация за съществено нарушаване на процесуалните
правила. Несъмнено е, че нарушението е осъществено в периода 01.01.2019г. – 22.01.2019г. при осъществяване
на дейността на предприятието на едноличния търговец, което ще рече в
седалището и адреса на управление на същият този търговец. Тези обстоятелства
при които е проявено противоправното поведение са еднозначно описани в
наказателното постановление.
11. На следващо място, според чл. 75б, ал.1 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България (Издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ,
бр. 101 от 23.11.1999 г.),
транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена
постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална
компетентност.
Указанието за „постоянно“ ръководство, означава
перманентност (непрекъснатост) на осъществяваното ръководство във времето, а не
само в рамките на работното време, както явно счита жалбоподателя. Ефективно
осъществяване на ръководството по смисъла на цитирания нормативен текст пък ще
рече, че фактическо, реално извършване на дейността, като целта и резултата от
нея е осъществяване на транспортната
дейност в съответствие с нормативно установените за това изисквания. В този
смисъл, впълнота относими са и съображенията развити от районния съд относно
анализа на нормите на чл. 73, ал.1, т. 1; чл. 74, ал. 1 и чл. 75б, ал. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
12. Несъстоятелно е възражението на
жалбоподателя за това, че е бил в обективна невъзможност да назначи веднага
ръководител на транспортната дейност в предприятието на едноличния търговец,
доколкото е било необходимо време, за да се издири и сключи договор със
съответното лице, което притежава необходимата и удостоверена по съответния
ред, професионална компетентност.
Каза се, със Заповед № 2 от 01.01.2019г. на
работодателя ЕТ „Спас Терзиев – Бял бор 95“, е било прекратено трудовото
правоотношение с Диана Коларова, на
длъжност „ръководител група транспорт“ при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда, т.е. въз основа на взаимно съгласие. Очевидно, Терзиев по
своя воля, доброволно се е съгласил трудовото правоотношение на Коларова да
бъде прекратено, без да е осигурил възможността своевременно да назначи друго,
съответно квалифицирано лице на същата длъжност и по този начин е поставил
осъществяването на транспортната дейност в предприятието на едноличния търговец
да се осъществява в нарушение на материално правните изисквания за това.
Това само е достатъчно за да се изключи
възможността, процесното административно нарушение да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обосновани и съответни на
закона са и съображенията на районния съд в същата насока.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 486 от 25.07.2019г., постановено по а.н.дело №497 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/