№ 1667
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330100494 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. К. К. против „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване на
нищожността на договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между
ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, както и както и нищожност на договор за
поръчителство от 05.02.2020 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2020 г. ищецът сключил с
„Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на
който усвоил сумата от 1100 лв., при лихвен процент от 40 %, ГПР – 48,21
лв., със срок на кредита – 13 месеца и общ размер на всички плащания –
1373,45 лв. На същата дата ищецът сключил и договор за поръчителство с
„Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството – гарант, се задължило да
обезпечи задълженията на заемателя по договора за кредит, а потребителят
следвало да заплати възнаграждение в размер на 71,67 лв. месечно. Твърди, че
към момента на подаване на исковата молба извършил 7 плащания по
договора, като не изпълнявал задълженията си по договора за поръчителство.
Поддържа, че процесните договори били нищожни, поради неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10 ЗПК, чл.11, ал.2 ЗПК, чл.11, ал.1, т.20
ЗПК, чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което ищецът дължал само чистата
1
стойност на паричния заем, без лихви и други разходи по кредита. Поддържа,
че уговорена договорна лихва противоречала на добрите нрави, като
надхвърляща повече от два пъти законната лихва. Сочи, че липсата на
реквизит в договора, предвиден в закона водело до непораждане на валидно
задължение за заплащане на цената на кредитния ресурс, както и до
недействителност на правоотношението. Сочи, че в случая била неприложима
нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Поддържа, че действително приложимият в
отношенията между страните ГПР е различен от посочения в договора, като
кредиторът е използвал заблуждаваща търговска практика, довела до
неравноправност на уговорката. Сочи, че кредиторът е създал предпоставки
кредитополучателят да престира възнаграждение за дружество-гарант, което е
свързано с него, тъй като „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, а двете дружества имали едно и също
седалище и адрес на управление. Поддържа, че уговореното възнаграждение
за поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.
Поради невключването на възнаграждението в ГПР, последният не
съответствал на действително прилагания процент на разходите по кредита.
Твърди, че в договора липсвала яснота досежно обстоятелствата на чл.19, ал.1
ЗПК. Намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.20 ГПК, като чл.8
от договора не изпълнявал законовите изисквания, съгласно които
потребителят имал право да се откаже от договора. Поддържа, че не е
завършен фактическият състав по сключването на договора и не е спазена
изискуемата писмена форма за действителност. Счита, че поради нищожност
на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на
възнаграждение на втория ответник. Навежда самостоятелни доводи за
нищожност на договора за поръчителство. Сочи, че договарянето, че
кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
правоотношението съгласно чл.143, т.19 ЗПК. По договора за поръчителство
длъжникът не получавал никаква насрещна престация срещу заплащането на
възнаграждение. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното
уважаване и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е
депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените
искове. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за
2
потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца била
предоставена в заем сумата от 1100 лв., при уговорен лихвен процент от 40 %
и ГПР 48,21 %, като заемната сума следвало да се върне на 13 месечни
погасителни вноски всяка в размер на 105,65 лв. Възразява срещу доводите за
нищожност на договорната лихва като противоречаща на добрите нрави.
Позовава се на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която ГПР може да бъде
до пет пъти размера на законната лихва. Оспорва наведените от ищеца доводи
за нищожност на договора поради неспазване на изискването за съдържание.
Сочи, че сключването на договор с поръчител е предвидено като възможност,
а не като задължение в Общите условия. Твърди, че при сключване на
договора за кредит за ответника не било ясно дали длъжникът действително
ще сключи договор за поръчителство и при какви параметри. Съгласно
предоставената до кредитополучателя преддоговорна информация същият
следвало да върне на кредитора сумата от общо 1373,45 лв. Сочи, че
сключеният от ищеца договор за поръчителство бил отделно съглашение,
като сключването му не било поставено от заемодателя като условие за
отпускане на кредита. Предвид изложеното моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на разноски.
Депозиран е и отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, със становище
за неоснователност на исковете. Посочва, че не оспорва фактическите
твърдения, изложени от ищеца в исковата молба. Не оспорва също, че е
сключен договор за поръчителство от 05.02.2020 г., по силата който „Ай
Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към
„Кредисимо“ ЕООД съгласно процесния договор за потребителски кредит. За
предоставяне на тази услуга страните договорили месечно възнаграждение в
размер на 71,67 лв., като преди сключване на договора длъжникът бил
уведомяван чрез размяна на електронни изявления за съдържанието на
клаузите. Сочи, че за ищеца не е съществувало задължение за сключи
договора за поръчителство, като той е можел да избере необезпечен кредит
или да предостави банкова гаранция. Възразява срещу твърденията на ищеца,
че не е сключен договор между страните чрез размяна на електронни
изявления. Намира, че сключеният между него и ищеца договор не бил за
поръчителство, а за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД, като уговореното
възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по кредита. Изтъква,
че възнаграждението по този договор било в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не
3
в полза на кредитодателя. Моли за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По обхвата на контрола за законосъобразност на договора,
осъществяван от настоящата инстанция:
Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с
нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор,
съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца
в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и
петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по
предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго
основание тя е нищожна, респ. унищожаема. Ако процедира по този начин,
съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на
обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26
ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност
силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на
порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не
лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други
искания за недействителност на същата сделка или да стори това е отделен
процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за
разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е
длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си
правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени
зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от
наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение
№ 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №
868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/
31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение №
198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение
№ 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение №
267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение №
495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.
4
Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да
разгледа предявените установителни искове само на изложените в исковата
молба основания. Основанията за недействителност на двата договора ще
бъдат разгледани съвкупно поради неразделната връзка между двата
договора, както и предвид факта, че сключването на договора за
поръчителство е в изпълнение на клауза по договора за кредит.
По безспорните между страните обстоятелства:
Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД
е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит № ***** г., по който предоставената от ответника парична сума в
размер на 1100 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Заетата
сумата следвало да се върне на 13 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 105,65 лв., с уговорен годишен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в
размер на 48,21 %. Общият размер на плащанията по договора възлизал на
1373,45 лв. Не е спорно също, че между ищцата и ответника „Ай Тръст“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 05.02.2020 г.,
сключен въз основа на чл.4, ал.1 от договора за кредит. По силата на договора
за предоставяне на поръчителство се дължало на поръчителя възнаграждение
в размер на 71,67 лв. месечно, за периода на действие на кредита. Спорни
между страните са правните въпроси досежно действителността на
постигнатите съглашения.
По основателността на иска на наведените основания:
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
5
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и
сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация
следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим
за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация,
преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга
на кредита участва кредитен посредник, или не.
Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този
договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият
в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху
третата хипотеза, а именно дали посоченият в приложението към договора
годишен процент на разходите в размер на 48,21 % отговаря на действително
приложимия между страните ГПР. В този смисъл са всички изложените от
ищеца съображения в исковата молба. Твърденията са, че уговореното в
договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение следва да бъде
включено в ГПР, тъй като представлява разход по кредита.
6
Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета по
делото ССчЕ, която се кредитира от съда на основание чл.202 ГПК като
обективно и компетентно дадено, сумата от 71,67 лева месечно, дължима от
кредитополучателя по договора за предоставяне на поръчителство, не е
включена в посочения в договора за потребителски кредит размер на
ГПР, а именно 48,21 %. При съобразяване и на тази сума кредитът би се
оскъпил съществено с 320,81 % годишно.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно
което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички
разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни
посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални
разходи.
В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите:
1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит;
2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски
кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на
кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако
откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със
сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг
договор, сключен с потребителя.
В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т.1-3 от Директива
2008/48/ЕО.
7
Съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще
предостави обезпечение посредством сключване на договор за предоставяне
на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице в срок до 48
часа от подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно
чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита,
че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда
действие между страните. В случай, че кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението,
като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока,
договорът не поражда действие между страните. От така постигнатите
уговорки между страните следва, че предоставянето на обезпечение на
кредита от длъжника му дава „привилегия“ досежно срочността на одобрение
на заявлението за отпускане на кредит, а неизпълнение в срок на поетото
задължение за сключване на договора за предоставяне на поръчителство с
одобреното от кредитора ЮЛ влече след себе си отказ за предоставяне на
заемната сума. От друга страна, ако длъжникът избере да не обезпечи
вземането на кредитора по един от посочените в договора начини, то той бива
поставен в ситуация да чака разглеждане на заявлението му за отпускане на
„бърз кредит“ в рамките на 14 дни, като при липса на воля от кредитора в този
срок, то ще се счита, че заемът не е отпуснат. Така уговорените клаузи
създават абсолютна неяснота и несигурност за кредитополучателя, който е
предпочел да не предостави обезпечение. По отношение на ищеца, който е
сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД,
възниква допълнително парично задължение – заплащане на възнаграждение.
Съгласно чл. 8, ал.1 и ал.4 от договора предоставяне на поръчителство
потребителят заплаща възнаграждение по един от следните начини: 1)по
банкова сметка на поръчителя (която не е посочена) и 2) по банкова сметка
на „Кредисимо“ ЕАД (описана в договора) или по начините, установени в
договора за потребителски кредит, за плащане на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от
договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по този договор. Видно от приложението към
8
този договор, възнаграждението се заплаща на месечни вноски, всяка в
размер на 71,67 лв. за периода на действие на договора, на датата на падежа
на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Всички тези уговорки водят до извода, че възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да се
включи в размера на ГПР. От цитираното вече заключение на неоспорената
от страните ССчЕ, което е в смисъл, че в посочения в договора ГПР в размер
на 48,21 % не е включен размерът на плащането по договора за предоставяне
на поръчителство, че в процесния случай е налице разминаване между
посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което както вече
бе изяснено по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение по чл.
22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност на
договора. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК
потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, а именно
1100 лева. По същите съображения е недействителен и самият договор за
предоставяне на поръчителство, доколкото той е сключен в неразривна
връзка и с основание договора за потребителски кредит.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените
искове са основателни, поради което следва да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № ***** г.
и договор за предоставяне на поръчителство от 05.02.2020 г. са
недействителни на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
поради това, че посоченият в Договора ГПР не съответства на действителния
ГПР.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който
общият размер на претендираните от него разноски /за държавна такса и
депозит за ССЕ/ възлиза на 255 лева, като ответниците следва да бъдат
осъдени да му ги заплатят. На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв. Д.Ф.
следва да се присъди сумата от 300 лева - адвокатски хонорар за
представителство по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК: ********* и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, двете дружества със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А,
ет.2, Бизнес сграда „България“, по предявените от В. К. К., ЕГН: **********,
адрес: гр. *****, *****, искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.26, ал.1
ЗЗД и чл.22 ЗПК, че договор за потребителски кредит № ***** г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и В. К. К. и договор за предоставяне на
поръчителство от 05.02.2020 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и В. К. К.,
са нищожни, на основание чл. 22 ЗПК, като нарушаващи предпоставките на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК относно същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, поради това, че посоченият в договора ГПР не
съответства на действителния ГПР.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ********* и „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК: ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплатят на В. К. К., ЕГН:
********** сумата от 255 лева (двеста и петдесет и пет лева) – съдебно
деловодни разноски в производството.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ********* и „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК: ********* да заплатят на Адвокат Д.Л. Ф., личен № **********, адрес:
*****, на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 300 лева (триста лева),
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10