Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 20.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО Д.
при участието на секретаря
Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13573/2020
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба, предявена от Б.Г.С., заместена по реда на чл. 227 от ГПК, от
своите наследници П.Ж.М. и С.Ж.М., и от ищците П.Ж.М. и С.Ж.М. срещу З. „Е.“
АД, за осъждането на застрахователя да заплати на първата ищца сумата от 35 000
лв. и по 3000 лв. за втория и третия ищец, представляващи обезщетение за
причинените им неимуществени вреди – болки, страдания и стрес поради смъртта на
наследодателя им С.Г.С., настъпила в резултат на ПТП от 20.08.2019 г., по вина
на водача на л. а. „Пежо Боксер“ с ДК№ *******, чиято отговорност като
автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането (20.08.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, горепосоченото ПТП е настъпило на 20.08.2019 г.,
когато пешеходецът С.Г.С., съпруг на първоначалната ищца Б.Г.С., и дядо на
ищците П.Ж.М. и С.Ж.М., придружаван от съпруга си, пресичали на зелен сигнал на
пешеходен светофар, намиращ се между ул. „Опълченска“ и бул. „Константин
Величков“, като бил блъснат от л. а. „Пежо Боксер“ с ДК № ******* и в резултат
на удара починал по-късно същия ден.
Вследствие на смъртта на С.Г.С.,
съпругата му Б.Г.С. е претърпяла душевни болки и страдания от загубата на своя
съпруг, с който живеели заедно повече от 50 години. Смъртта му била неочаквана
и непредвидима, тъй като бил в добро здравословно състояние, а инцидентът,
настъпил пред очите ѝ, което допълнително я подложило на стрес и шок. В
резултат на това здравословното и психическото ѝ състояние се влошило -
не можела да спи и да се храни, изпитвала ужас да напуска дома си, у нея се
насадил дълбок страх, изпаднала в дълбока мъка и депресия, което довело до необходимостта
да бъде преместена в дом за възрастни хора, където да й оказват непрекъсната
помощ и да бъдат полагани грижи за нея.
Ищците С.Ж.М. и П.Ж.М.,
внуци на С.И Б..С., твърдят, че също са претърпели неизмерими болки и
страдания, тъй като техните баба и дядо били непосредствено ангажирани в
тяхното отглеждане и възпитание, прекарали детството си в непосредствена
близост с тях и почти израснали в техния дом. Между тях съществувала силна
емоционална връзка, внуците полагали грижи и били винаги в пряк контакт с тях.
Тяхната майка С. С.М. е починала на 12.01.2018 г., като в своята мъка ищците С.
и П. М. са намирали утеха в общуването със своите баба и дядо. Претърпените от
тях душевни болки и страдания считат, че следва да бъдат обезщетени посредством
заплащането на обезщетение в размер на по 3000 лв. за всеки от тях. Ищците
претендират заплащането на обезщетение на лично основание и като наследници на Б.Г.С.,
която са заместили в процеса по реда на чл. 227 от ГПК, тъй като последната е
починала на 10.12.2020 г.
Излагат, че на 23. 08.2020
г. пред ответното дружество е била заведена щета под № ********** за изплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на ПТП и смъртта
на С.Г.С., но в законоустановения срок дружеството не е изплатило
обезщетението, поради което е налице правен интерес от завеждане на настоящото
дело.
По реда и срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът З. „Е.“ АД не оспорва наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил. Възразява, че не било
налице противоправно и виновно поведение на водача Х.Д.М., управлявал л. а.
„Пежо“, модел „Боксер“ с ДК № *******, чиято отговорност за настъпване на ПТП
не била реализирана по надлежния ред, което обуславяло неоснователността на
функционално обусловената претенция към застрахователя. Не били установени
сочените в исковата молба неимуществени вреди в твърдения обем, както и
наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат. Неоснователни били претенциите на ищците П.Ж.М. и С.Ж.М.,
предявени на лично основание като внуци на С.Г.С., тъй като не съществувала
трайна и непрекъсната духовна връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС между пострадалото лице и ищците. При условията на
евентуалност се релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, който е пресичал на червен сигнал на пешеходната
светофарна уредба. Страдал е от двигателни затруднения, проблеми със слуха и
зрението, което е препятствало способността му да възприеме приближаващите
автомобили и да напусне пътното платно максимално бързо. В тази връзка
ответникът намира, че приносът на самия пострадал за настъпване на вредоносния
резултат се равнява на не по-малко от 90 %. Отделно от това, поддържа, че претендираното
обезщетение било твърде завишено по размер. Неоснователни били и исканията на
ищците за начисляването на лихва за забава, считано от датата на увреждането.
Разпоредбата на чл. 497 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 496 ал. 1 от КЗ предвиждала, че
законна лихва се начислява, считано от изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя по предявените извънсъдебни претенции, поради
което и същата се начислявала върху претенцията на Б.С., считано от 24.11.2019
г., а за ищците П. и С. М., считано от 12.03.2021 г.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи
иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при
който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу
водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при
управление на процесното МПС. Когато пострадалият е починал, увредени
се явяват най - близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4
от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и
лицата, посочени в ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.
Установява се от
удостоверение за наследници от 03.09.2019 г., издадено от Столична община, р-н
Сердика, че С.Г.С. е починал на 20.08.2019 г., като е оставил за наследници
съпругата си Б.Г.С. и внуците си П.Ж.М. и С.Ж.М., които са деца на починалата преди
наследодателя негова дъщеря – С. С.М..
От приложената служебно
извършена от съда справка от 25.01.2021 г. в Национална база данни „Население“
се установява, че Б.Г.С. е починала на 10.12.2020 г., а дъщеря ѝ С. С.М.
е починала преди нея на 12.01.2018 г., поради което и на основание чл. 10, ал.
1 от ЗН наследници на първоначалната ищца са наследниците на нейната дъщеря, а
именно децата П.Ж.М. и С.Ж.М..
С доклада по делото е било
отделено за безспорно обстоятелството, че гражданската отговорност като
автомобилист на сочения делинквент е била застрахована при ответното дружество.
Според показанията на
свидетеля по Д.Г.Й., процесното ПТП е настъпило на бул. „Сливница“, при
пешеходния мост, намиращ се след пазара „Д. Петков“, в посока центъра.
Свидетелят е управлявал бус „Пътна помощ“, със скорост от около 30-40 км/ч., в
посока пл. „Сточна гара“, в най-дясната лента за автомобили, като отдясно е
била единствено бус-лентата. В този участък платното е с четири ленти, едната
от които е бус лента, а другите три са за автомобили. В далечината е забелязал,
че двамата възрастни човека са тръгнали да пресичат на червен за тях сигнал и
зелен за автомобилите, при което започнал да издава звуков сигнал.
Впоследствие, когато останалите автомобили са започнали да го застигат и да го
изпреварват, до него е имало една лека кола и след това в крайната лява е бил
товарният бус „Пежо“, като свидетелят е продължил многократно да свири с
клаксона, но пешеходците не са спрели, а са продължили да се движат през
пешеходната пътека, за да отидат на моста. Сочи, че е бил изненадан от
реакцията на пешеходците, които след подадения от него звуков сигнал са го видели
и единият от тях е започнал да дърпа другия, за да преминат. Заявява, че е бил
бутнат пешеходецът, който се е движил втори, а не този, който е бил пред него.
Свидетелят Х.Д.М., водач на
процесния товарен автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“ с peг. №********, сочи,
че пътният инцидент е настъпил на бул. „Сливница“, след бул. „Константин
Величков“, посока центъра. Заявява, че е излизал от ул. „Столетов“, от затвора,
и с ляв завой се е движил в лявата лента с около 50 км/ч.. Пътното платно е с
четири еднопосочни ленти, една от които е бус лентата. Твърди, че за
автомобилите е светела зелена светлина, като е имало очертана пешеходна пътека.
Пред него не е имало автомобили, а от дясната му страна е имало две коли, които
са започнали да спират и той се е изравнил с тях, като едва в този момент е
видял пешеходците. Сочи, че в един момент автомобилите са започнали да издават
звуков сигнал и да спират, поради което и свидетелят е намалил скоростта. Тъй
като до него е имало пикап и друга кола, японско производство, от който не е
имал видимост към пешеходците, когато ги е възприел за първи път, те били на около
8-9 м. и веднага е задействал спирачната уредба, включвайки на по-ниска
предавка. Сочи, че пресичащата жената е била пред възрастния мъж и го теглела, тъй
като се движил много бавно. Ударът с пешеходеца, който се е намирал около 1,5
м. от тротоара, е настъпил в областта на фара и капака отпред и отляво на
автомобила.
Според данните от приетите
като доказателства Констативен протокол №К-483 от 20.08.2019 г. на СДВР, отдел
„Пътна полиция“, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум, както и
приетата без възражения от страните комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 20.08.2019 г. около
09:00 ч., в светлата част на денонощието, в гр. София, в района на
кръстовището, образувано от бул. „Сливница” и ул. „Българска морава“, със
скорост на движение 3,20 км/ч върху платното за движение на бул. „Сливница“
навлизат двама пешеходци: пострадалият С.Г.С. на 87 г. и съпругата му Б.С. ***,
в района на пътнотранспортното произшествие, е предназначен за движение на
пътни превозни средства и в двете посоки, като за всяка една посока има по едно
платно за движение, разделени едно от друго с коритото на река. Еднопосочното
платно за движение, на което е станал инцидентът се състои от четири пътни
ленти, всяка с широчина 3,5 м, като дясната е „BUS лента“, като помежду си са
разделени чрез пътна маркировка „единична непрекъсната линия“ M1.
Кръстовището, образувано от
бул. „Сливница“ и ул. „Българска морава“, е регулирано от светофарна уредба -
трисекционна за автомобилите, ръчно управляема (чрез бутон), и двусекционна
светофарна уредба за пешеходците. Същата по време на огледа е била работеща в
нормален (автоматичен) цикъл.
В дясната пътна лента се
движи специализиран товарен автомобил, управляван от свидетеля Д.Й.. По
средната пътна лента се движи лек автомобил марка „Дайхацу“ модел „Куоре“ с peг.
№********, управляван от Д.Л.С.. По лявата пътна лента със скорост около 50
км/ч се движи товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. №********,
управляван от Х.Д.М.. Пешеходците навлизат върху платното за движение на червен
за тях светлинен сигнал и на зелен светлинен сигнал за идващите отляво
автомобили. Когато пешеходците навлизат върху платното за движение, товарният
автомобил „Пежо“ се намира на отстояние от мястото на удара около 147,93 м и
когато пешеходецът С.С. е навлязъл върху платното за движение товарният
автомобил е бил преди завоя и водачът му няма възможност да види пешеходеца,
защото пред него има други автомобили.
Свидетелят Д.Й. вижда
пешеходците, намалява скоростта на управлявания от него специализиран товарен
автомобил, и започва чрез клаксона да издава звукови сигнали. Пешеходците
виждат идващите отляво автомобили и увеличават скоростта на своето движение,
като средната скорост на движението им по пешеходната пътека е с бърз ход от 3,65
км/ч или 1,01 м/сек. Водачката на лекия автомобил марка „Дайхацу“ модел „Куоре“
също вижда пешеходците и намалява скоростта на движение.
Специализираният товарен
автомобил, управляван от свидетеля Д.Й., чрез своите габаритни размери
ограничава обзорността на водача на товарния автомобил марка „Пежо“ модел
„Боксер“ към пешеходците. Когато се открива обзорността към пешеходеца,
товарният автомобил „Пежо“ наближава края на завоя и се намира от мястото на
удара на отстояние 63 м., а опасната му зона за пълно спиране е 37,66 м и
водачът му в този миг има възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. Водачът на
товарния автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“ задейства спирачната уредба,
като не достига до максималното спирачно закъснение, и завъртва чрез кормилната
уредба управляемите колела надясно. Товарният автомобил се отклонява надясно и
така навлиза в пешеходната пътека. Между товарния автомобил и пешеходеца
настъпва контакт (удар). Мястото на удара е върху пешеходната пътека и лявата
пътна лента, между челния ляв край на товарния автомобил в областта на левия
фар и капака на двигателното отделение и лявата страна на пешеходеца, който е
изправен и ходи отдясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. В
мига на удара скоростта на последният е 30 км/ч. След удара товарният автомобил
спира, а пешеходецът е отблъснат напред по посока на движение на автомобила и
се установява върху лявата пътна лента. След този удар настъпва втори удар,
между товарния автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“ и лекия автомобил марка
„Дайхацу“ модел „Куоре“, който не е обект на настоящото дело.
От техническа гледна точка
причините са настъпването са в поведението и водача на МПС и на пешеходеца.
Последният е имал възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие като задейства чрез бутона зеления за него светлинен сигнал на
светофарната уредба и едновременно с него червен за автомобилите, за да спрат
те и спокойно да пресече платното за движение. В момента, в който пешеходецът е
бил обективно видим, водачът на товарния автомобил е имал възможност да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие чрез пълно спиране
с максимална интензивност.
Вещите лица са еднозначни,
че между процесното ПТП и настъпилата смърт на С.С., който е бил блъснат, е
налице причинна връзка.
Свидетелят В.М., чичо на
ищците П.М. и С.М., заявява, че познава С.и Б.М. от 1981 г. Сочи, че настоящите
ищци винаги са били в много добри отношения с баба си и дядо си. П.М. не живеел
от дълги години в България, но когато се прибирал винаги се виждал с тях,
защото са живеели на един етаж. С.М. не живеела в гр. София, но когато е
посещавала столицата се е виждала с тях, а и преди това като студент е живеели
при тях. Според свидетеля отношението на внуците към бабата и дядото се
променило след смъртта на майка им, станали са си по-близки, като Силния М.
поела грижите за тях, плащала е сметките им, а свидетелят е закупувал по нейно
поръчение продукти и им ги е носил в жилището им в гр. София. Известно му е, че
Б. М. е била настанена около два месеца преди смъртта си в дом за възрастни
хора в гр. Бургас. Братът на свидетеля, който също живеел в гр. Бургас
неколкократно я е взимал при себе си, но тя не желаела да се откъсне от дома си
и я връщали в гр. София, до момента в който е усетила, че не може да се грижи
сама за домакинството и решила да постъпи в дом за възрастни хора.
Свидетелят К.Р., втора
братовчедка на С. М., която е дъщеря на С.и Б. С., познава внуците от 2000 г.,
а техните баба и дядо от 2001 г. За катастрофата е била информирана от Б.С. по
телефона, която е приела много тежко смъртта му, станала е неспособна да се
грижи сама за себе си. След смъртта на С. М., С. и П. са полагали още повече
грижи за С.И Б..С., като П. не е имал възможност да идва често до България,
защото от 10 г. - 15 г. живеел в Германия, а С. е пътувала два пъти в месеца от
гр. Бургас до гр. София, за да навестява своите баба и дядо и да им помага с
каквото е необходимо. В момента С. ***, като до 2011 г., за период от 5 г. е
била в непрекъснат контакт с тях, тъй като е учила в столицата и живеела в
съседен апартамент.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира за установена вината на водача
на л. а. „Пежо Боксер“ с ДК№ *******, който с поведението си е нарушил
разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците. Допуснато е и нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
изискваща водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
В случая от КСМАТЕ се
установява, независимо от предприетото пресичане на червен за пешеходеца сигнал
на светофара, че водачът на процесното МПС обективно е имал възможност да
предотврати удара. От неговите показания и тези на свидетеля Д.Й. се
установява, че индикации за потенциално възникнала опасност за движението са
били налице, предвид че останалите автомобили са издавали звуков сигнал и са
предприели намаляване на скоростта и то при зелен за автомобилния трафик
светофарен сигнал, което е сторено и от Х.Д.М., но не достатъчно своевременно.
Ето защо и съдът намира, че поведението му при управление на процесния
автомобил, довело до сблъсък с пешеходеца С.С. и причинило смъртта на
последния, е противоправно, поради което отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените и доказани вреди поначало
следва да бъде ангажирана.
Относно активната
материалноправна легитимация на ищците следва да бъде съобразено, че право да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, като сред тях изрично е упоменат и
съпругът на починалия. Ето защо и не може да има съмнение, че Б.Г.С. има право
да получи застрахователно обезщетение за загубата на своя съпруг, причинена
виновно от застрахования при ответно дружество водач, а обстоятелството, че е
била в дългогодишен брак със С.С. до смъртта му само по себе си е житейски
логично и достатъчно да обоснове извод за понесени от нея емоционални болки.
С приемането на Тълкувателно
решение №6/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е признато право на обезщетение и на всяко
друго лице, извън тези, посочени в двете постановления на ВС, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Дадени
са разяснения, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства,
поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/1961 г. и №5/1969 г.
на Пленума на ВС, предвиждащи право на обезщетение само за най-близките на
починалия.
В практиката на ВКС по
приложението на дадените с тълкувателното решение задължителни постановки, обективирана
в решение №92/17.11.2020 г. по дело №1275/2019 г., II ТО, и решение №60143/01.12.2021
г. по дело №1796/2020 г., I ТО, е прието, че право да получат обезщетение, извън
кръга на лицата, очертан в двете горепосочените постановления на Пленума на ВС,
се присъжда само по изключение - когато е създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и действително са претърпени
неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Първата предпоставка - особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка, е налице, когато се установят конкретни житейски
факти и обстоятелства, довели до особено силна привързаност между починалия и
претендиращия обезщетението, каквато се предполага, че е привързаността между
починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно ППВС №4 от 25.V.1961 г. и ППВС №5 от 24.ХІ.1969 г.
Втората предпоставка е наличието на действително претърпени неимуществени
вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи
за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е.
такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и
най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
При преценката за наличие
на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между роднини като братя и сестри, баба/дядо и внуци
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено
близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са
настъпили конкретни житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма
от близостта, считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка.
Като примери за подобни житейски обстоятелства, относими към връзката между
бабите/дядовците и внуците, се сочат отглеждането на внуците от бабата/дядото поради
различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в
чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между
братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително
отсъствие на родителите за работа в чужбина.
Настоящият съдебен състав
намира, че събраните по делото доказателства изключват извод за наличието на
обстоятелства, обусловили възникване на по-трайна и с по-висок интензитет от
обичайната близост, присъща на отношенията между внуците и дядо им.
Свидетелските показания не съдържат данни настоящите ищци и С.С. да са полагали
в продължителни периоди от време грижи един към друг, като те са живеели в
различни домакинства. Установено е, че П.М. от над 10 г. не живее в България и
се прибира в страната по няколко пъти в годината, а С.М. ***. Изключение е бил
периодът на следването ѝ в столицата за около 5 години, в който дори и да
се приеме, че ежедневно се е виждала с дядо си, този факт е присъщ за отношенията
с внучка, при все че за този период тя е живеела в съседния апартамент според
свидетелските показания. Смъртта на майката на ищците действително може да се
приеме като увеличаваща емоционалната близост между ищците и дядо им, но тя
отново е напълно присъща на съществуващата роднинска връзка между лица, които
са загубили своята майка, респективно своята дъщеря, и при отчитане, че внуците
не са били отглеждани в семейството на дядо си, а изначално са изградили свой
личен живот извън пределите гр. София, впоследствие и в чужбина. Преклонната
възраст, на която е бил дядото (87 г.) при настъпване на ПТП и в годините преди
това, е житейски логично да изискват допълнителна помощ и внимание, каквато
поначало е възприето в българското общество внуците да оказват, и в този смисъл
посещенията по няколко пъти в месеца на С.М., заинтересоваността ѝ за
състоянието на дядо си и топлите чувства, които е изпитвала към него не могат
да бъдат аргумент за съществуваща „особена“ по смисъла на тълкувателното
решение близка привързаност.
Не се установява и втората кумулативно
изискуема предпоставка за пораждане правото на обезщетение - понасянето на
морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал
всеки един внук – силна и непреодолима скръб от загубата на своя дядо. Ето защо
и исковете на П.Ж.М. и С.Ж.М. не са доказани по основание, поради което
подлежат изцяло на отхвърляне.
Относно размера на
дължимото се на Б.Г.С. обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взема предвид факта, че ищцата, която е била на 81 г., е
загубила внезапно своя 87 годишен съпруг, с когото са били в дългогодишен брак
и са изградили отношение на взаимна обич и доверие, от което е житейски логично
да изпитва силно страдание. Не се установява твърдяната в исковата молба пряка
причинна връзка между настъпилата смърт, влошаване здравословното състояние на
съпругата, невъзможност да се грижи сама за себе си и необходимостта от постъпването
ѝ в дом за възрастни хора, а и такава не може да се изведе единствено по
правилата на житейската логика, доколкото се касае за лице в напреднала
възраст. Предвид това и като съобрази социално-икономическите условия в
страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от Б.Г.С. се равнява на сумата от 85 000 лв.. Обезщетението
в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, а също така и възмездява неблагоприятните последици, настъпили
за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
Ответникът е релевирал
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия,
който е пресичал при забранителен за него червен сигнал на светофарната уредба.
Соченото поведение се доказва от показанията на свидетеля Д.Г.Й., според които С.С.
и съпругата му са предприели пресичането при светнал за автомобилите зелен
сигнал, респективно червен за тях. Заявеното следва да бъде кредитирано, тъй
като се базира на преки впечатления на лице, което не е заинтересовано от
изхода на спора, а и напълно се потвърждава от изчислителния анализ на приетата
по делото, без възражения от страните, допълнителна САТЕ, която изключва
възможността пешеходците да са стъпили на пътното платно при светнал за тях
зелен сигнал.
При определяне процентът
съпричиняване съдът съобрази, че поначало Законът за движение по пътищата
поставя значително по-засилени изисквания към водачите на моторни превозни
средства за осигуряването безопасността на движението в сравнение с тази на
пешеходците, включително и в хипотезата, при която и водачът, и пешеходецът са
допуснали нарушение в правилата за движение. Извод за това следва от вече
посоченото по-горе съдържание на нормите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, както и от нормата на чл. 116 ЗДвП (водачът е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците). В конкретиката на настоящото дело, макар и водачът
на автомобила да е имал ограничена видимост към пешеходците предвид спиращите
от дясната му страна други автомобили, той обективно е могъл да спре преди
удара. Както вече бе изложено, делинквентът е възприел потенциалната възможност
за възникване на пътен инцидент, тъй като е чул клаксоните на останалите
автомобили, както и факта, че те са започнали да спират, поради което е
следвало да намали скоростта, а на още по-голямо основание това е следвало да
стори щом е нямал добра видимост пред себе си, при все че е наближавал участък
с пешеходна пътека и светофар. Предвид тези факти е неоснователен доводът на
ответника, че приносът на пешеходецът е минимум 90%. От друга страна,
обстоятелствата, че пешеходецът не се е съобразил със забранителния сигнал на
светофара, предприел е пресичане на значително по широчина четирилентово пътно
платно, което предполага и доста по-дългото му и бавно прекосяване, създаващо
потенциално по-голяма възможност да бъде блъснат, предвид факта, че починалият
е бил на една преклонна възраст от 87 г., на която е трудно подвижен, а и като
се отчитат показанията на свидетеля Й., че въпреки подадения към пешеходците
звуков сигнал при навлизането им в началото на пътното платно, те са решили да
продължат пресичането му, вместо да се върнат отново до намиращия се в голяма
близост тротоара, мотивират съда да приеме за неоснователен поддържаният в
писмените бележки на ищците довод, че евентуално приносът на С.С. би бил не
по-голям от 20%. При съобразяване на разяснените принципни постановки на
нормите, касаещи отговорността на пешеходеца и водача на моторно превозно
средство като участници в движението, и при отчитане конкретното им поведение
настоящият състав намира, че приносът на починалия се равнява на 35%, с който
следва да се намали и определения за справедлив размер от 85 000 лв., т.е.
в размер на 55 250 лв.
Предвид гореизложеното и с
оглед диспозитивното начало, заявената от Б.Г.С. претенция от 35 000 лв.
следва да бъде изцяло уважена и на нейните наследници по закон П.Ж.М.
и С.Ж.М. да се присъди, съобразно равните им наследствени права, по 17 500
лв.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр.
429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги по размер
(само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на
претенция от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и
непроизнасянето и неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на
застрахователното обезщетение, застрахователят дължи лихва за собствената си забава,
дори и при надхвърляне на застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в
този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 128 от 04.02.2020
г. по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и решение № 167 от 30.01.2020 г. по
т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС).
И двете страни признават
обстоятелството, че ищцата е отправила извънсъдебно претенция до застрахователя
на 23.08.2020 г.. С оглед горните съображения законна лихва върху присъденото
обезщетение е дължимо именно от 23.08.2020 г., като за периода от 20.08.2019 г.
- 22.08.2020 г., акцесорният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да е присъдят разноски в общ размер на 3034,76 лв., от
които: 1400 лв. – държавна такса; 128,05 лв. – депозит допълнителна
САТЕ; 4,27 лв. – за съдебно удостоверение; и 1502,44 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 343,41 лв., от
които: 17,56 лв. – депозит за свидетели; 1,46 лв. – за съдебни
удостоверения; 124,39 лв. – депозит за КМСАТЕ; и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като се отчете, че делото не е с най-ниската фактическа
сложност, тъй като са приети две експертизи, разпитани са четирима свидетели, а
от предявените три иска, два от тях съдът е счел за неоснователни, както и че в
последното по делото съдебно заседание процесуален представител на ответника не
е взел участие.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Искър“,
бул. „*********, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поотделно на всеки от двамата ищци П.Ж.М. с ЕГН ********** и С.Ж.М. с
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. К., конституирани
на основание чл. 227 ГПК като наследници на починалата в хода на процеса
първоначална ищца Б.Г.С. с ЕГН **********, сумата от по 17 500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените на Б.Г.С.
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния съпруг С.Г.С.,
настъпила в резултат на ПТП от 20.08.2019 г. в гр. София, по вина на водача на
л. а. „Пежо Боксер“ с ДК№ *******, чиято отговорност като автомобилист е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно
със законната лихва от 23.08.2020
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихвата за периода 20.08.2019 г. - 22.08.2020 г. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Ж.М. с
ЕГН ********** и С.Ж.М. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез
адв. Г. К. срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Искър“, бул. „*********, искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждането на ответното дружество да заплати поотделно на
всеки от ищците сума в размер на 3000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на техния дядо С.Г.С., настъпила в резултат на горепосоченото ПТП от
20.08.2019 г., ведно със законната лихва от 20.08.2019 г.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Искър“, бул. „*********, да
заплати общо на П.Ж.М. и С.Ж.М. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***,
чрез адв. Г. К., конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници на
починалата в хода на процеса първоначална ищца Б.Г.С. с ЕГН **********,
сторените в производството съдебни разноски в размер на 3034,76 лв.
ОСЪЖДА
П.Ж.М. с ЕГН ********** и С.Ж.М. с ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. К., общо да заплатят на „З.Д.Е.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Искър“, бул. „*********,
съдебни разноски в размер на 343,41 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: