Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 476/28.11.2023 г., постановено по НАХД № 1014/2023 г. на Районен съд – Пазарджик. Решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Касационният жалбоподател развива доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а НП – потвърдено, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, представлява се от юрк. Г., която поддържа жалбата и претенцията за разноски.

Ответникът – „ПИМК“ ООД, редовно призован, не се представлява. В писмено становище от 27.02.2024 г. излага съображения за неоснователност на подадената касационна жалба и моли за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по конкретно формулирани въпроси. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оспореното пред настоящата инстанция решение Районен съд – Пазарджик е отменил ЕФ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ПИМК“ ООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 29.06.2021 г., в 10:23 часа, пътно превозно средство (ППС) – влекач Мерцедес Актрос, с рег. № [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси – 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, се движело в община Пазарджик, по път I-8, км 196+643, с посока намаляващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За автомобила не била заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) пътна такса, като за него нямало издадени валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването през сегмента. Нарушението било заснето с устройство с № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Към инкриминираната дата „ПИМК“ ООД било вписано като ползвател на ППС. То било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол – таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. Към датата и часа на заснетото нарушение бордовото устройство на процесното ППС обаче по неустановени причини не предавало данни.

За да отмени процесния електронен фиш съдът е счел, че последният е издаден при неправилно приложение на материалния закон, доколкото разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП били в противоречие с чл. 2, § 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. (Регламента), който според решаващият съд е следвало да намери пряко приложение. Също така инстанцията по същество приема, че при налагане на административното наказание не е спазен принципът за пропорционалност, доколкото санкцията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението. Намира, че от страна на наказващия орган не са представени доказателства за разстоянието, което е преминал товарният автомобил без да е начислена тол такса, съотв. размерът на реално дължимата тол такса.

Така мотивиран, съдът е постановил акта си, с който е отменил ЕФ като незаконосъобразно издаден.

Решението е неправилно.

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. За да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва, с тази санкция.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в обжалваното решение не е направена посочената по-горе преценка за съответствие на тежестта на конкретното нарушение с наложената санкция. В оспорения съдебен акт липсват изложени аргументи относно приетото от районния съд за допуснато нарушение на принципа на пропорционалност. Следва да бъде посочено, че както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното такова, преписката не е попълнена с надлежни доказателства за изминатото разстояние, съответно не е установен размера на таксата за процесния сегмент. С оглед на това не би било възможно да се извърши задължителната преценка за съразмерност на наложената санкция с вида и тежестта на нарушението.

Отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. По тази причина чл. 107, ал. 2 от НПК предвижда, че събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава необходимост ще е налице винаги, когато от събраните доказателства могат да се направят разнопосочни изводи относно предмета на доказване в административнонаказателното производство. Неизпълнението на това задължение и постановяването на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

Разпоредбата на член 220 от АПК установява забрана за касационната инстанция да извършва фактически установявания, поради което същата няма правомощия да установява нови фактически положения и следва единствено да проверява правораздавателната дейност на районния съд.

С оглед изложеното касационната инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3, т. 1 от НПК, които са отстраними и които са основание за отмяна на атакуваното решение по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пазарджик, който да продължи разглеждането на делото, при съобразяване с дадените в настоящото решение указания.

В случая, доколкото с настоящото съдебно решение съдът не се произнася по съществото на спора, съдът не дължи произнасяне по искането за отправяне на преюдициално запитване.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК компетентен да се произнесе по искането за присъждане на разноски е Районен съд – Пазарджик.

По изложените съображения на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Административен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 476 от 28.11.2023 г., постановено по АНД № 1014/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пазарджик при съобразяване с указания в мотивите на решението.

 

Решението е окончателно.