РЕШЕНИЕ № 496

 

гр. Бургас, 26.03.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 202/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на М.Д.С.,***, с която претендира осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати следните суми: 17 000 лева – обезщетение на претърпяната от ищеца неимуществена вреда (психически и емоционален дискомфорт), последица от повдигнатото на ищеца обвинение по ДП № 24/2015 год. на ОСлС-Бургас, по което е бил задържан под стража за периода 01.03.-07.08.2015 год., а наказателното производство е прекратено с постановление от 12.09.2017 год.; 300 лева – обезщетение за претърпяната от ищеца имуществена вреда, състоящи се в заплатеното на 27.04.2015 год. адвокатско възнаграждение във връзка с правната му защита по образуваното досъдебно наказателно производство; 6900 лева – обезщетение за неимуществена вреда-пропусната полза за ищеца да получи възнаграждение за възложена работа през периода на задържането под стража (01.03.-07.08.2015 год.), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху трите главници, начиная от влизане в сила на постановлението за прекратяване на цитираното ДП – 12.09.2017 год., до окончателното им изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Главните искове са уточнени в писмено заявление на ищеца от 16.03.2018 год.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ; чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, в условие на евентуалност моли за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди поради прекомерност; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, ищецът М.С. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 24/2015 год. на ОСлС-Бургас, за извършване на престъпление от общ характер – чл. 143, ал. 3, т. 3, НК. С постановление от 01.03.2015 год. спрямо обвиняемия е постановено задържане до 72 ч., а с определение от 03.03.2015 год. по НЧД № 168/2015  год. на БсОС му е взета мярка „Задържане под стража“. Впоследствие тази мярка е била изменена в парична гаранция – с определение от 07.08.2015 год. по НЧД № 750/2015 год. на БсОС. Образуваното досъдебно производство е прекратено с постановление от 12.09.2017 год. При извършена от настоящия съдебен състав служебна проверка е установена датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 23.09.2017 год.

По настоящото дело е представен договор за правна защита от 27.04.2015 год., по който между М.С. и адв. Р.Н. е договорено адвокатско възнаграждение от 300 лева. Ищецът сочи, че така заплатената в брой сума представлява претърпяната имуществена вреда във връзка с наказателния процес по прекратеното досъдебно производство.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за претърпени от М.С. неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, страх от несправедлива присъда и притеснения за двете му деца и за майка им – жената, с която живее във фактическо съпружеско съжителство; срам и неудобство пред близките и познатите му хора заради наказателното производство и задържането му под стража; ограничаване на възможностите за работа на ищеца поради нежеланието на работодателите да му възлагат работа, в качеството на престъпник.

По отношение иска за пропусната полза ищецът сочи, че преди задържането под стража е получавал седмично възнаграждение за възложена строителна работа от поне 300 лева, т. е. за периода 01.03.-07.08.2015 год. е пропуснал възможността да реализира приход от 6900 лева.

За установяване истинността на своите твърдения ищецът е ангажирал показанията на двама свидетели. В.. И.., намираща се с М.С. във фактическо съпружеско съжителство, твърди, че по време на наказателния процес М.С. бил притеснен и депресиран за битовата осигуреност на семейството си. Б.. С., брат на ищеца, сочи, че му е осигурявал работа със седмично възнаграждение над 300 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване наличието на предпоставките на чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ – повдигнато от органите на прокуратурата обвинение в извършване на престъпление, което е прекратено с влязъл в сила акт; настъпили вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. В разглеждания казус такова доказване е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК, видно от представеното постановление за прекратяване на досъдебно производство от 12.09.2017 год. Наказателното преследване срещу обвиняемия М.С. е продължило малко повече от 2.5 години – 01.03.2015-23.09.2017 год., като през част от него – 01.03.-07.08.2015 год., ищецът е бил задържан под стража. Това налага извода, че за посочения период на поддържано от прокуратурата обвинение, включващо и периода на ареста, ищецът е изживял отрицателни емоции, свързани с образуваното срещу него наказателно досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, както и с ограничаването на свободата му. Негативният ефект на обвинението и задържането под стража върху психиката на М.С. се установява от показанията на свидетеля И.., която сочи промяната в поведението на ищеца, притеснението и напрегнатото му психическо състояние за ежедневието и издръжката на семейството му. Изложеното сочи, че в резултат от незаконните си действия Прокуратурата на РБ е причинила на ищеца С. неимуществени вреди, състоящи се в причиняване на психически и емоционален дискомфорт. Налице е и пряка причинна връзка между незаконното обвинение по досъдебното наказателно производство и претърпените вреди. Становището на съда за причинени неимуществени вреди налага произнасяне по размера на обезщетението. Определянето размера на сумата за репариране на вредите се основава на критерия за справедливост и морал – чл. 52, ЗЗД и § 1 от ЗР на ЗОДОВ (т. 11 от 3-2005-ОСГК на ВКС), а в настоящия казус съдът счита, че дължимата сума възлиза на 1500 лева. Това съображение се основава на факта, че за ищеца не са налице трайни психологически увреждания, неговият душевен баланс не е бил засегнат съществено, нито в степен, изискваща продължителен период за отшумяване на неблагоприятния ефект на нервно безпокойство. Тежестта и характерът на обвинението също не обосновават извод за високи по интензитет и продължителност на проява душевни страдания – съгл. 244-2013-ІV ГО, 395-2012-ІІІ ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК. В тази насока следва да се има предвид и фактът, че по делото няма данни, в роднинската и приятелската среди на ищеца да е формирано трайно отрицателно отношение към него, а и доброто му име в обществото не е било увредено заради неоснователно повдигнатото обвинение. Видно от представената справка, съдебното минало на ищеца е обременено; той е осъждан четири пъти за престъпления от общ характер, поради което не може да се приеме, че процесното досъдебно производство е рефлектирало в засягане доброто име на М.С. в обществото. Тези съображения мотивират съда да приеме иска за доказан по размер за сумата от 1500 лева, като за горницата му до претендираните 17 000 лева главната претенция следва да бъде отхвърлена, ведно с обусловения акцесорен иск за обезщетение за забава.

Съдът намира за основателен и иска за имуществени вреди от 300 лева. Тази сума представлява направен от ищеца паричен разход за адвокатско възнаграждение във връзка с правната му защита по висящото досъдебно производство – съгл. договора от 27.04.2015 год. Платеното в брой възнаграждение представлява претърпяна имуществена щета, последица от наказателното преследване на ищеца С., завършило с прекратяване на досъдебното производство, и тази щета подлежи на репариране – 843-2009-ІІ ГО, 355-2010-ІІІ ГО и 781-2010-ІV ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК.

Върху двете уважените главници следва да бъде присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП 24/2015 год. – 23.09.2017 год., до окончателното й изплащане. За периода 12-22.09.2017 год. акцесорният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като досъдебното производство е било висящо – съгл. задължителните указания в т. 4 от 3-2005-ОСГК на ВКС.

Съдът намира за неоснователен иска за имуществени вреди от 6900 лева. Делото не съдържа данни, че единствено задържането под стража на М.С. е преградило възможността му да получи възнаграждение за извършена работа през периода 01.03.-07.08.2015 год. Според показанията и на двамата разпитани свидетели, С. е получавал възнаграждение, дори и да не работи, поради което съдът намира, че не е установена пряка причинно-следствена връзка между задържането на ищеца и неполучения доход.

Предвид частичната основателност на исковете, в изпълнение разпоредбата на чл. 10, ал. 3, ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10 лева. В полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Р.Н., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в съответен размер от 600 лева – сбор от две възнаграждения по 300 лева, за всеки от уважените главни искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2, ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. и чл. 78, ал. 3, ГПК. В тази насока съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5, ГПК, като намалява до 300 лева адвокатското възнаграждение за уважения главен иск от 1500 лева, предвид ниската действителна фактическа и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, бул. „Витоша” № 2, на основание чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, да заплати на М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпяната от ищеца М.С. неимуществена вреда – психически и емоционален дискомфорт, последица от незаконосъобразното действие на Прокуратурата на Република България по повдигане и поддържане на незаконно обвинение през периода 01.03.2015-23.09.2017 год., по което е било образувано ДП № 24/2015 год. на ОСлС-Бургас, прекратено с постановление от 12.09.2017 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1500 лева, начиная от 23.09.2017 год. до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 1500 лева до 17 000 лева; акцесорния иск върху тази горница, начиная от 12.09.2017 год. до окончателното й изплащане, както и акцесорния иск за законна лихва върху главницата от 1500 лева за периода 12-22.09.2017 год.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, бул. „Витоша” № 2, на основание чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, да заплати на М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпяната от ищеца М.С. имуществена вреда, състояща се в заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита, сключен на 27.04.2015 год. във връзка с ДП № 24/2015 год. на ОСлС-Бургас, прекратено с постановление от 12.09.2017 год., ведно с обезщетение в размер на законна лихва за забавено плащане на сумата, начиная от 23.09.2017 год. до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск в частта му за присъждане на обезщетението за периода 12-22.09.2017 год.

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, бул. „Витоша” № 2, да му заплати сумата от 6900 лева – обезщетение за неимуществена вреда-пропусната полза за ищеца да получи възнаграждение за възложена работа през периода на задържането под стража (01.03.-07.08.2015 год.) по ДП № 24/2015 год. на ОСлС-Бургас, прекратено с постановление от 12.09.2017 год., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная от 12.09.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, бул. „Витоша” № 2, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК и чл. 10, ал. 3, ЗОДОВ, да заплати на М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, бул. „Витоша” № 2, на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на Р.Д.Н.,***00075380, с адрес гр. Бургас, ул. „. ....... адвокатско възнаграждение в размер от 600 (шестстотин) лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ