Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,20.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, четвърти
наказателен състав в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Мирослава Пенева….………………………………………………………………
и в присъствието на прокурора.………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 96 / 2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “***“ ЕООД до Русенския
Районен съд против наказателно
постановление № 38-0001448 / 28.10.2019 г. на Началника на ОО ”Автомобилна
администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща
представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на
събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Наказаното дружество
притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 6989, издаден
от МТИТС и валиден до 17.07.2026 г. На 26.09.2019 г. била извършена комплексна
проверка на дружеството в сградата на АНО, която констатирала, че дружеството в
качеството си на превозвач е осъществило
превоз на товари за собствена сметка от водача И. М. Г. на 19.12.2018 г.
по маршрут гр. Русе – гр. Шумен – гр. Русе. Също така в хода на проверката било
установено, че удостоверението за психологическа годност на този водач е било
валидно от 24.09.2018 г. до 04.01.2019 г. За констатираното нарушение св. Д.Д. съставил
АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание
глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 вр. чл.96г, ал.1,
пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).
Тази фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, които има
право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл
е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, но неправилно е приложен
материалния закон. Неправилността се изразява в това, че в случая следва да
намери приложение чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай на
административно нарушение.
От
приложените към преписка писмени доказателства и показанията на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се
установява, че удостоверението за психологическа годност на водача И. М. Г. действително е изтекло на 24.09.2018 г.,
видно и от справката от регистъра на психологическите изследвания на водачите
на л.6 от делото, гърба. Едновременно с това от приложената
тахографска шайба и заповед № 249 / 19.12.2018 г. става ясно, че
именно този водач с т.а. „Мерцедес Актрос“, категория N 3
с ДК №
Р 07 27 АК е извършил превоза за собствена сметка на товар на 19.12.2018 г.
на територията на страната.
Предвид
тези доказателства и показанията на актосъставителя и доколкото АУАН е подписан с възражения, вкл.
са депозирани такива по чл.44, ал.1 от ЗАНН, т.е. фактическата обстановка не се
оспорва по никакъв начин съдът намира, че действително е осъществен съставът на
нарушението по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАПр.
АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а
така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба,
под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на санкционираното лице.
В случая съдът намира ,че са налице
всички предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН по следните съображения:
На първо място сам по себе си периодът от
около четири месеца, през който водачът И. Г. е
бил без валидно удостоверение за психологическа годност е относително кратък.
На следващо място по делото няма представени никакви доказателства, че през
този период водачът е извършвал и други превози. Най-същественото основание при
преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН в случая се състои в това, че
удостоверението за психологическа годност е издадено само около петнадесет дни
след извършване на превоза за собствена сметка и то по инициатива на
дружеството. Не на последно
място по значение е и обстоятелството, че АНО не е представил доказателства за
други предходни нарушения по ЗАПр, установени с влезли в сила наказателни
постановления по отношение на жалбоподателя и в този смисъл съдът намира, че
той не е извършвал такива. Съдът намира, че по отношение на подобен нарушител
налагането на санкция за нарушение, установено девет месеца след извършването
му и което е отстранено по собствена инициатива не би изпълнило целите по чл.12
от ЗАНН и би се явило прекомерно тежко наказание. Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е следвало единствено да
бъде предупреден писмено или устно, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание, тъй като очевидно нагласите му са
да спазва ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
При
това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено,
като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран
така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38–0001448 / 28.10.2019 г. на
Началника на ОО ”Автомобилна
администрация” гр.Русе, с което на „***“ ЕООД му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАПр.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен
съдия :