Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,20.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Мирослава Пенева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  96 / 2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от “***“  ЕООД до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001448 / 28.10.2019 г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Наказаното дружество притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 6989, издаден от МТИТС и валиден до 17.07.2026 г. На 26.09.2019 г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на АНО, която констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач е осъществило  превоз на товари за собствена сметка от водача И. М. Г. на 19.12.2018 г. по маршрут гр. Русе – гр. Шумен – гр. Русе. Също така в хода на проверката било установено, че удостоверението за психологическа годност на този водач е било валидно от 24.09.2018 г. до 04.01.2019 г. За констатираното нарушение св. Д.Д. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 вр. чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

 

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но неправилно е  приложен материалния закон. Неправилността се изразява в това, че в случая следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай на административно нарушение.

            От приложените към преписка писмени доказателства и показанията на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че удостоверението за психологическа годност на водача И. М. Г.  действително е изтекло на 24.09.2018 г., видно и от справката от регистъра на психологическите изследвания на водачите на л.6 от делото, гърба. Едновременно с това от приложената тахографска шайба и заповед № 249 / 19.12.2018 г. става ясно, че именно този водач с  т.а. „Мерцедес Актрос“, категория N 3 с ДК № Р 07 27 АК е извършил превоза за собствена сметка на товар  на  19.12.2018 г. на територията на страната.

          Предвид тези доказателства и показанията на актосъставителя  и доколкото АУАН е подписан с възражения, вкл. са депозирани такива по чл.44, ал.1 от ЗАНН, т.е. фактическата обстановка не се оспорва по никакъв начин съдът намира, че действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАПр.   АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

         В случая съдът намира ,че са налице всички предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН по следните съображения:

           На първо място сам по себе си периодът от около четири месеца, през който водачът И. Г. е бил без валидно удостоверение за психологическа годност е относително кратък. На следващо място по делото няма представени никакви доказателства, че през този период водачът е извършвал и други превози. Най-същественото основание при преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН в случая се състои в това, че удостоверението за психологическа годност е издадено само около петнадесет дни след извършване на превоза за собствена сметка и то по инициатива на дружеството.  Не на последно място по значение е и обстоятелството, че АНО не е представил доказателства за други предходни нарушения по ЗАПр, установени с влезли в сила наказателни постановления по отношение на жалбоподателя и в този смисъл съдът намира, че той не е извършвал такива. Съдът намира, че по отношение на подобен нарушител налагането на санкция за нарушение, установено девет месеца след извършването му и което е отстранено по собствена инициатива не би изпълнило целите по чл.12 от ЗАНН и би се явило прекомерно тежко наказание. Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е следвало единствено да бъде предупреден писмено или устно, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, тъй като очевидно нагласите му са да спазва ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.   

         При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно  постановление № 38–0001448 / 28.10.2019 г. на Началника на  ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на „***“ ЕООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.  за  нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАПр.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                             

 

 

                                                                 Районен съдия :