Определение по дело №212/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 287
Дата: 21 май 2019 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20194300600212
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Ловеч, 21.05.2019 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД – Ловеч, наказателна колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

                                                                               КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия

 

, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев ВЧНД № 212 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по чл. 345, ал. 1 във вр. с чл. 243, ал. 7 от НПК.

            С Определение № от 27.02.2019 г., постановено по ч.н.д. № 38 по описа на Районен съд – Тетевен, съдът потвърдил Постановление на Районна прокуратура – Тетевен от 15.01.2019 г., с което било прекратено наказателното производство по ДП № 50/2018 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342 от НК.

            Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна частна жалба от Л.Б., действащ чрез законния си представител М.Л. – негова майка, депозирана чрез процесуалния му представител адв. С.Б., срещу така постановения акт на РС-Тетевен. Оплакванията на жалбоподателя са насочени срещу начина на събиране на доказателствата и в частност на свидетелските показания. В тази насока се сочи, че показанията на свидетелите били дадени под диктовката на разследващия орган и не е било отразено реално изложеното от тях с цел обвиняемият да бъде оправдан. Моли да бъде отменено обжалваното определение и постановлението на прокуратурата да се отмени, като досъдебното производство се върне за разпит на свидетелите в присъствието на адвокат от разследващ полицай, различен от досега водилия досъдебното произовдство.  

Въззивната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл. 243 от НПК – определението е получено от адв. Б. на 25.03.2019 г., а видно от п.к. е изпратена на 01.04.2019 г., против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, което попада в кръга на визираните в чл. 243, ал. 6 от НПК – пълномощник на пострадалото малолетно лице.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, в който смисъл обжалваното определение следва да се отмени, като постановлението на прокуратурата, с което наказателното производство е прекратено, следва да се отмени.

Окръжен съд - Ловеч, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на обжалваното определение и доводите, изложени в жалбата, прие от фактическа и правна страна следното:

            Досъдебното производство № 50/2018 г. по описа на РУ на МВР-Тетевен е образувано на 20.02.2018 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, а именно причиняване на телесна повреда по непредпазливост на Л.М.Б.при управление на мотоциклет марка „***, с рег. № ***, собственост на П.П.Д..

            В хода на досъдебното производството са били извършени редица процесуално-следствени действия, от които се установява, че П.Д. е управлявал процесния мотор по време на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Така бил извършен оглед, за което бил съставен протокол ведно с албум със снимки, били назначени и изготвени съдебно-медицинска и авто-техническа експертизи и били разпитани свидетелите Л.Б., Н.С., Й.И.и П.Д..

            По делото били изготвени и съдебно-медицинска и автотехническа експертизи. Така от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на пострадалото малолетно лице са причинени две средни телесни повреди. От заключението на автотехническата експертиза се установява,че скоростта на мотоциклета към момента на произшествието е била 16 км/ч, както и че произшествието е било непредотвратимо при тази скорост.

            С Постановление от 26.09.2018 г. наблюдаващият прокурор приел, че досъдебното производство следва да се прекрати, тъй като от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява П.Д. да е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.   

            С Определение № 197 от 11.10.2018 г., постановено по ч.н.д. № 325 по описа на Районен съд – Тетевен, съдът отменил постановлението на прокуратура, като посочил, че не са събрани доказателства, от които да се установи дали Д. е бил правоспособен водач към момента на деянието, както и че не са били положени усилия да се отстранят противоречията между изложеното от свидетелите Н.С. и Й.И., от една страна, и пострадалия Л.Б., от друга. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че в показанията си Б.е посочил, че преди настъпване на удара бил се навел на пътното платно, което е в колизия с възприетото от двамата свидетели, че тичайки излязъл между два спрени буса.

            След отмяната на постановлението на РП-Тетевен били събрани доказателства, в това число и служебно изискани от Районен съд – Тетевен за нуждите на настоящото производство, че лицето, управлявало мотоциклета, е притежавал свидетелство, издадено на 10.01.2018 г. с валидност до 10.01.2028 г. за управление на МПС от категорията на управляваното, а именно категория „А1“. По делото не е налице спор, че процесният мотор попада в категорията МПС, посочени в чл. 150а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, категория А1-мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 cm³, с максимална мощност не повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg, за която категория правоспособността се придобива на 16 години.

            По искане на пострадалото лице и пълномощника му адв. Б. са били разпитани свидетелите Т.И.П.и И.Т.И., като същите са заявили, че не са възприели непосредствено момента на удара между мотоциклета и пострадалото дете. Изложеното от тях, че моторът се е движел в посока към болницата и че ударът настъпил, след като завил наляво, е в противоречие със заключението на вещото лице по изготвената и неоспорена автотехническа експертиза. Следва да се посочи, че показанията им не сочат нищо конкретно за мехнизма на настъпване на ПТП-то, а по-голямата част от изложеното от тях описва настъпилите след удара събития, а именно, че П.Д. занесъл на ръце пострадалият Б.в болницата. Последното е в синхрон с показанията на свидетелите Н.С. и Й.И..

            В рамките на производството по чл. 243 от НПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция и следва единствено да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като съблюдава конституционно установеното правило, че повдигането и поддържането на обвинението е изцяло и само в компетентността на прокуратурата. В процесния случай въззивната инстанция счита, че обжалваното постановление е необосновано, тъй като установените по делото фактически положения обективно не съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал, че същото е постановено при непълнота на доказателствения материал и в противоречие на материалния закон.

            Настоящото наказателното производство е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, за чиято съставомерност следва да се установи, че вредоносният резултат е настъпил при нарушение на конкретно правилато за движение, уредено в ЗДвП и Правилника за приложението му (ППЗДвП). Видно от мотивите на обжалваното постановление прокуратурата е приела, че от събрания доказателствен материал не се установява нарушение на правилата за движение и съгласно чл. 9, ал. 1 от НК деянието не следва да се квалифицира като престъпление. По делото по безспорен начин е установено, че към момента на настъпването на ПТП-то П.Д. е бил правоспособен водач, както и че се е движил съобразно разрешената скорост. Дискусионен остава въпросът дали се е движил със съобразената скорост спрямо условията в конкретната ситуация.

            Така съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с конкретните условия на видимост, като при липса или намалена видимост скоростта трябва да е такава, че водачът да бъде в състояние да възприеме своевременно наличието на препятствие на пътното платно и да може да предотврати настъпването на автопроизшествие. В Решение № 955/77 г. на III н.о. върховният съд е възприел, че без видимост поначало е недопустимо да се извършва движение. По делото са налице доказателства свидетелските показания Н.С., Й.И.и П.Д., че в пътното платно са били спрени два броя бусове, поради което Д., за да ги заобиколи, е трябвало да навлезе в насрещното движение. На следващо място от показанията на Д. се установява, че същият е бил запознат, че местопроизшествието се намира в непосредствена близост до хранителен магазин. Изложеното е от значение за установяване на момента на възникването на опасността за движението и оттам за установяване на опасната зона за спиране. Въпросът за момента на възникването на опасността следва да се изведе от правоприлагащите органи на база на доказателствата по делото, което в настоящата хипотеза не е осъществено до степен, че за съда не става ясно дали опасността е възникнала от появата на детето на платното, от предприемане на маневрата от водача или от някакъв друг момент. Само след определяне на момента на възникване на опасността може да се определи опасната зона, доколкото последната включва разстоянието, което изминава едно моторно средство от момента на възприемане на опасността до окончателното преустановяване на движението.     

            На следващо място констатираното с Определение № 197 от 11.10.2018 г. на РС-Тетевен противоречие между показанията на свидетелите очевидци Н.С. и Й.И.и пострадалия не е преодоляно, като разследващите са се ограничили единствено с разпит на свидетелите Т.П. и И.И.. Преодоляването на посоченото противоречие, а именно дали ПТП-то е настъпило докато пострадалият Б.е бил спрял и наведен да вземе изпаднал от него десерт, или докато е притичал между спрените на пътното платно два буса, е от значение за разкриване на обективната истина. Установяването на обстоятелството дали лицето е било в покой или в движение преди и по време на настъпването на ПТП е от значение както относно механизма на произшествието, така и относно задълженията на водача на МПС.

            По делото е била изготвена съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице не е дало конкретен отговор на въпрос № 5, а именно дали уврежданията на пострадалия могат да бъдат получени по описания от него начин. Липсва поставен въпрос какъв е механизмът на причиняване на нараняванията, дали същите са следствие от удара от предната част на мотоциклета или от удара в асфалта и дали същите могат да бъдат получени по описания от свидетелите начин при страничен сблъсък между тичащото дете и движещият се мотор. На следващо място в автотехническата експертиза на вещото лице е възложено да извършва оценка за достоверността на показанията на пострадалия, което безспорно е извън неговата компетентност. В същия момент не му е поставен задача да установи каква би била опасната зона ако пострадалото лице е било в покой непосредствено преди удара.

            На следващо място съдът отчита, че деянието е осъществено в населено и сравнително оживено място, като видно от изготвените снимки в албума са налице търговски и жилищни обекти, които е възможно да разполагат с видеозаснемаща техника. Следва да се посочи, че в процесния случай биха били особено полезни записи, от които може да се установи поведението на пострадалия и водача преди местопроизшествието. Съдът отчита, че е изминал един продължителен период от време, но с оглед разкриване на обективната истина, следва да се направи опит и в тази насока.

            Настоящата инстанция счита, че изложените възражения в жалбата за неоснователни. По делото липсват каквито и да е било данни за оказване на натиск от страна на разследващите органи и прокуратурата спрямо разпитаните свидетели. На следващо място направените искания за определяне на друг разследващ полицай са извън компетентността на съда. Жалбоподателят е можел да поиска отвод на разследващия полицай и наблюдаващия прокурор, като за това има предвиден ред в НПК.

            С оглед на изложеното съдът счита, че жалбата се явява основателна и обжалваното постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени, като делото се върне на Районна прокуратура – Тетевен с указания съобразно мотивната част на настоящия съдебен акт.

            Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 2 във вр. с чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение № 35 от 27.02.2019 г., постановено по ЧНД № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Тетевен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – Тетевен от 15.01.2019 г., с което било прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 50/2018 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342 от НК.

Връща делото на Районна прокуратура – Тетевен с указания по приложението на закона:

1. Да бъдат събрани доказателства чрез поставяне на допълнителни въпроси на вещото лице по изготвената медицинска експертиза, от които да се установи какъв е механизмът, довел до настъпване на уврежданията на пострадалия и дали същите могат да настъпят по описания от него начин и респективно по посочения от свидетелите Н.С., Й.И.и П.Д. и по-конкретно дали травмите са настъпили от удар с мотоциклета докато детето е било приклекнало или в изправено положение.

2. Да се определи момента на възникване на опасността за движението и да бъдат събрани доказателства чрез поставяне на допълнителни въпроси на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза каква би била опасната зона ако пострадалото лице е тичало и респективно е било в покой с оглед на определения момент на възникване на опасността.

3. Да се провери в зоната на местопроизшествието дали са налице видеозаснемащи устройство и да се изземат наличните записи по реда на НПК за установяване на поведението на пострадалия Л.Б.и П.Д. преди и по време на ПТП-то.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

            Определението да се връчи за сведение на П.П.Д. и Л.М.Б.чрез законния му представител – М.Б.Л. и на процесуалния му представител адв. Б. ***.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………      ЧЛЕНОВЕ :1…………………………….

 

                                                                                            2…………………………….