Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 29.11.** година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и седми
септември ** година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: А.Т.
Секретар: А.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т.
гр.дело №54* по описа за ** година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.30 ЗН и чл.69 ЗН във
връзка с чл.341 и сл. ГПК, като производството е във фаза по допускане на
делбата.
Ищцата
С.А.П. твърди в исковата и уточняващите си молби, че е наследник по закон на майка си М. К.ова А.,***,
починала на 01.09.*76г. и на баща си А. П. А., б.ж. на ***, починал на 02.03.*10г.
Твърди също, че след смъртта на майка й, чиито единствени
наследници били тя и баща й А., всеки от тях следвало да получи по силата на
наследственото правоприемство по 1/ 2 ид. ч. от недвижимия имот - собственост
на майка й - апартамент, находящ се в град Стара Загора, *********, който представлява,
както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА- АПАРТАМЕНТ № *, разположен на IV /четвърти/ етаж от жилищна сграда, находяща се в град
Стара Загора, *******, със застроена площ на апартамента от 74.81 кв.м.
/седемдесет и четири цяло и осемдесет и един стотни квадратни метра/, състоящ
се от: две спални, дневна с кухненски бокс, баня, клозет, антрета и балкони, с
граници на апартамента /по нотариален акт/: от изток - апартамента на С. К.а;
от запад - двор; от север - апартамента на К. Б.; от юг - двор, който
самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № ********** /шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и пет, точка, двадесет и четири,
точка, шест, точка, двадесет/, с предназначение: жилище, апартамент, на едно
ниво, със следните самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема: на
същия етаж: обект №********** и обект №**********; под обекта: обект №**********,
обект №********** и обект №**********; над обекта: обект №**********, заедно с
прилежащото му избено помещение № * /деветнадесет/, с граници и съседи /по
нотариален акт/: от изток - мазе на ЛюдМ. и Л.П., от запад - двор; от север -
коридор; от юг - коридор, заедно с 3.57 % 8 /три цяло и петдесет и седем стотни
процента/ идеални части от общите части на сградата, както и 3.57 % /три цяло и
петдесет и седем стотни процента/ идеална част от отстъпеното право на строеж
върху държавно място, в което е построена сградата, представляващ поземлен имот
с идентификатор №**** /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и пет, точка, двадесет и четири/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед №300-5-51/24.06.*04 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Ищцата уточнява,
че процесния апартамент е придобит изцяло на основание отчуждена за жилищно
строителство недвижим имоти - къща с дворно място, собственост на нейните баба
и дядо – К. А. К. и С. П. К.а, родители на починалата й майка. Отчуждителната
процедура започнала преди сключването на граждански брак между родителите й, а
правото на собственост било придобито от майка й по силата на нотариален акт за
собственост от 26.12.*67г. – след сключване на брака. С оглед на горното ищцата
счита, че майка й като единствена наследница на родителите си е придобила
описания апартамент изцяло в своя изключителна собственост.
Ищцата С.А.П.
твърди още, че всички ответници, както и тя са наследници по закон на А. П. А.,
б.ж. на град Стара Загора, починал на 02.03.*10г., като първата ответница е
негова втора съпруга, а втората и третата ответници - деца, родени от втория му
брак .
С договор за дарение, материализиран в нотариален акт ****г.
баща й А. П. А. дарил на ответницата П.А.П. ¾ ид.ч. от процесния
недвижим имот, като с този акт накърнил нейната запазена част от наследството.
Счита, че с това дарение е накърнена запазената й част от наследството на баща
й А. П. А. и моли на основание чл.30 ЗН да бъде възстановената запазената й
част, която същата определя на 5/24 ид.ч.
Ищцата сочи още, че към настоящия момент страните не
могат доброволно да уредят имуществените си отношения по отношение на процесния
апартамент, който се владеел и ползвал само от ответниците, а тя била лишена от
възможността да реализира правата си върху описания по-горе имот. Уточнява, че
баща й ограничил достъпът й до имота преди да се навършат 40 дни от смъртта на
майка й, като й взел ключовете. Ищцата продължила да живее при нейните баба и
дядо по майчина линия, а в процесния имот заживели баща й и първата ответница К.А..
След като навършила пълнолетие през *81г. ищцата приела наследството на майка
си и започнала да плаща данъците за своята ½ ид.ч. от съсобственото с
баща й жилище. Водените през годините
разговори с баща й за подялба на имота
били неуспешни.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба
на процесния недвижим имот, при следните дялове: за ищцата С.А.П. ½
ид.ч. от съсобствения с баща й гореописан имот и 5/24 ид.ч., представляващи
нейната запазена част от наследството й, като с толкова се намали и неговото
дарствено разпореждане с нотариален акт ****г., а за ответниците К.А.А., П.А.П.
и Н.А.П. - общо */24 ид.ч. от неговата ½ ид.ч. от процесния апартамент.
Тъй като е лишена от възможността да ползва своята част
от недвижимия имот, предмет на делбата, ищцата С.А.П. моли ответниците
да бъдат осъдени на основание чл.344 ал.2 ГПК да й заплатят обезщетение в
размер на *0 лева месечно за лишаването й от правото да ползва съсобствеността
според дела си в нея, за периода от завеждане на настоящата искова претенция до
окончателно приключване на делбата с влязло в сила съдебно решение, ведно със
законната лихва.
Ответницата
П.А.П. представя отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че искът за делба е допустим, но частично неоснователен.
Възразява против посочените в исковата молба квоти за допускане на делба, като
сочи, че процесният апартамент е придобит от М. А. и съпругът й А. А. по силата
на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.*67г., сключен между М.
К.ова А. и СП „Жилищно строителство" при ГОНС Стара Загора. При сключване
на договора наследодателите са били в граждански брак. От самия нотариален акт
- № **** г. било видно, че същият е издаден за собственост на жилище от сграда,
построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, съгласно чл.
55 - к от ЗПИНМ, а не е предоставен като обезщетение за отчужден недвижим имот.
Освен това ответницата П.А.П. твърди, че е собственик на 3/4 идеални части от
процесния апартамент на основание извършено дарение от баща й А. П. А. на
процесния апартамент, обективирано в нотариален акт № *2, том I, per. № 1*9, н. д. № 92/*05 г. Дарението било извършено от
благодарност на баща й към нея за грижите, които е полагала за него. След
смъртта на първата съпруга на баща й М. К.ова А., починала на 01.09.1076г. баща
й упражнявал фактическа власт върху апартамента, владял го е явно и
непрекъснато повече от десет години. Винаги е живял със съзнанието, а и така й
е било обяснено от него, че апартамента е негов, както и че отношенията му с
ищцата са били уредени, а и същата никога не се е противопоставяла на това
владение. Твърди, че на ищцата й е много добре известно, че тя в продължение на
повече от шест години се е грижила за баща си, който бил неподвижни и се
нуждаел от непрекъснати грижи.
Счита, че единствено, което би могло евентуално да се
дели е 1/4 идеална част от апартамента, която баща й поради влошаване на
състоянието му не успял да прехвърли, въпреки желанието си, на майка й К.А.А..
От тази 1/4 ид. част всеки следвало да получи по 1/* ид.
части или делбата на целия апартамент следвало да бъде допусната при квоти: 1/*
ид. ч. за ищцата, по 1/* ид. части за двете ответници и 13/* ид. части за
ответницата П.А.П..
По отношение на претенцията на
ищцата по чл.344, ал.2 от ГПК П.А.П. взема становище, че искането е допустимо и своевременно заявено, но същото е
неоснователно, тъй като ищцата никога не е изявявала претенции за ползване на
апартамента, тъй като отношенията с баща й са били уредени още докато бил жив.
Ответниците
К.А.А. и Н.А.П. представят отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който вземат становище, че искът за делба е допустим, но
неоснователен. Възразяват против посочените в
исковата молба квоти за допускане на делба, като сочат, че процесният
апартамент е придобит от М. А. и съпругът й А. А. по силата на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.*67г., сключен между М. К.ова А. и
СП „Жилищно строителство" при ГОНС Стара Загора. При сключване на договора
наследодателите са били в граждански брак. От самия нотариален акт - № **** г.
било видно, че същият бил издаден за собственост на жилище от сграда, построена
върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, съгласно чл. 55 - к от
ЗПИНМ, а не е предоставен като обезщетение за отчужден недвижим имот. Освен
това заявяват, че ответницата П.А.П. е собственик на 3/4 ид. части от
процесния апартамент по силата на извършено дарение от наследодателя им А. П. А.,
за грижите, които тя е полагала за него, обективирано в нотариален акт № *2,
том I, peг. № 1*9,
н. д. № 92 / *05 г. Ответниците зачитали волята на наследодателя им, не
възразявали против извършеното дарение, поради което искът спрямо тях следвало
да бъде отхвърлен.
Твърдят
още, че от смъртта на съпругата на техния наследодател М. К.ова - от *76 г. до
смъртта на А. П. апартамента се е ползвал изключително и само, без
противопоставяне като собствен от А. П. А.. Още след смъртта на М. А.
отношенията между техния наследодател и ищцата са били уредени и същата не е
имала претенции към апартамента и никога не е живяла в него. Волята на техния
наследодател била да обезщети и втората си съпруга К.А., но поради влошаване на
здравословното му състояние и невъзможност вече да извърши сделка 1/4 ид. част
от собствеността му останала неразпоредена.
По отношение на претенцията на ищцата по чл.344, ал.2 от ГПК вземат становище, че искането е допустимо и своевременно заявено, но същото
е неоснователно, тъй като ищцата никога не е изявявала претенции за ползване на
апартамента, тъй като отношенията с баща й са били уредени още докато бил жив.
С определение №943 от 30.03.**г. в делбената маса е
включен следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в ***,
с административен адрес: *****, ет.З, ап.* със застроена площ от
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От
представените по делото удостоверения за наследници №5773/27.10.**г. /л.12/ и №5774/27.10.**г.
/л.13/ се установява, че наследодателката на ищцата М. К.ова А., б.ж. на гр.Ст.Загора е
починала на 01.09.*76г., като за свои законни наследници е оставила ищцата С.А.П.
/дъщеря/ и А. П. А. /съпруг/, б.ж. на гр.Ст.Загора, починал на 02.03.*10г. и
оставил за свои законни наследници К.А.А. /втора съпруга/, С.А.П. /дъщеря/, П.А.П.
/дъщеря/ и Н.А.П. /дъщеря/.
От представеното по
делото копие от акт за женитба №5/*59г. /л.128/ се установява, че
наследодателите М. К.ова А. и А. П. А. са сключили граждански брак на 01.01.*59г.
От представеното по делото
копие от удостоверение за граждански брак от 13.06.*85г. /л.105/ се установява,
че наследодателят на страните А. П. А. и ответницата К.А.А. са сключили
граждански брак на ****г.
Предмет
на съдебна делба в настоящото производство са два недвижими имота – апартамент
№*, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85 /първоначално заявен с
исковата молба/ и апартамент №*, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85
/допълнително включен в делбената маса с определение от 30.03.**г./. И
за двата имота по делото е налице спор при какви условия са придобити от
наследодателите М. К.ова А. и А. П. А..
По
делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства в
т.ч. и приложената преписка на Община Ст.Загора, че наследодателите на ищцата С.А.П.,
нейни баба и дядо по майчина линия – С. К.ова А. /П. К.а/ и К. А. К. /удостоверение
за наследници №353/07.03.*88г., л.97 и удостоверение за наследници №705/*.08.*92г., л.98, удостоверение за
наследници №2471/28.04.**г., л.48/ са притежавали недвижим имот – дворно място
с постройките в него, находящо се в гр.Ст.Загора, ул.Бр.А. №40, имот пл.№6967
кв.40б.
От
представената преписка на Община Ст.Загора /л.*5-186/ се установява, че с
Протокол №42/27.10.*60г. /л.179/ и Протокол №66/24.08.*61г. /л.*8/ и двата на
ИК на ГОНС Ст.Загора се отчуждават имоти за жилищно строителство на ДМП „Марица
изток”, между които и собствения на С. и К. А.и недвижим имот.
С
Протокол №* /*.12.*62г. /л.*1-*7/ комисия по §85 от ПП на ЗПИНМ е извършена
оценка на отчуждените имоти.
С
решение №63л от *.04.*66г. на ИК на ГОНС Ст.Загора /л.173-175/ е отменено
отчуждаването на имота на ул.Бр.А.и №40, пл.№6967 от кв.40б, собственост на С. К.ова
А. и К. А. К., поради изтичане на тригодишния срок.
С
решение №102е от 29.06.*66г. на ИК на ГОНС Ст.Загора /л.176/ на основание
чл.55-а от ЗПИНМ е отчужден на имота на ул.Бр.А.и №40, пл.№6967 от кв.40б,
собственост на С. К.ова А. и М. К.ова А.; отразено е наличието на възражение вх.№3364/*.06.66г.
/л.172/ (касаещо начина на обезщетяване на собствениците) и е определено
обезщетението на С. К.ова А. да стане с право на участие в жилищния строеж
с един двустаен апартамент, обезщетението на М. К.ова А. да стане с право на
участие в жилищния строеж с един двустаен апартамент. Съгласно приложената
справка от 18.10.*66г. /л.177-178/ за окончателните стойности на имотите,
собствениците на които са включени в строежа на кв.40 и справка от 10.02.*67г.
/л.179/ оценката на отчуждения имот
пл.№6967 възлиза общо на * 7*,76лв. - 11790,57 лв. за С. К.ова А. и 3930,*
лв. за М. К.ова А..
По
делото са представени Договор от 17.03.*67г. /л.37/, с който СП „Жилищно
строителство” при ГОНС Ст.Загора продава на М. К.ова А. новопостроен апартамент на ет.3 секция Г кв.40-б
бл.1, състоящ се от две спални, дневна и кухненски бокс, заедно с избено
помещение №* и 3,98% ид.ч., на стойност 7865 лв. и Договор от 17.03.*67г.
/л.96/, с който СП „Жилищно строителство” при ГОНС Ст.Загора продава на С. П. К.а новопостроен апартамент на ет.3 секция Д
кв.40-б бл.1, състоящ се от две спални, дневна и кухня, заедно с избено
помещение №28 и 4,07% ид.ч., на стойност 8032 лв.,
Представени
са и нотариален акт №33 от 26.12.*67г., дело №2471/67г. за собственост върху
жилище от сграда, построена върху парцела отчуждена на групово жилищно
строителство съгласно чл.55-К от ЗПИНМ и §*3 от ППЗПИНМ /л.8/, с който М. К.ова А. е призната
за собственик на апартамент юг-запад в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85 и нотариален
акт №39 от 26.12.*67г., дело №2477/67г. за собственост върху жилище от сграда,
построена върху парцела отчуждена на групово жилищно строителство съгласно
чл.55-К от ЗПИНМ и §*3 от ППЗПИНМ /л.49/, с който С. П. К.а е призната за собственик
на апартамент юг-изток в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85.
Предвид
обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че е проведена отчуждителна
процедура по чл.55а от ЗПИНМ на собствения на С. К.ова А. /П. К.а/ и К. А. К.
недвижим имот, като собствениците на отчуждения имот - С. К.ова А. /П. К.а/
лично и като наследник на К. А. К., починал на *.04.*66г. и М. К.ова А., като
наследник на К. А. К. са получили като обезщетение два апартамента,
представляващи към настоящия момент ап.* и ап.*, находящи се в гр.Ст.Загора,
ул.М.Кавалджиев №85. Действително М. К.ова А. е придобила имота /ап.*/ по време на брака си
А. П. А.. Настоящия състав приема обаче, че този имот е индивидуална
собственост на наследодателката М. К.ова А. макар и придобит по време на брака,
тъй като съгласно разясненията дадени в ППлВС №5/31.10.*72г., т.3 и
решение №42 от 27.02.**г. на ВКС по гр.дело №6994/*13г., І г.о., постановено по
реда на чл.290 ГПК, когато срещу имот,
който единият съпруг притежава преди брака или по наследство или дарение,
отчужден по надлежния ред - чл.55в ЗПИНМ,
получи вместо обезщетение друг имот (жилище) и стойността на двата имота е
равна или тази на отчуждения имот е по-голяма, полученият в този случай имот
(жилище) остава индивидуална собственост на съпруга, чийто имот е отчужден.
Налице е пълно преобразуване, настъпило по отношение на индивидуално
притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което той
запазва индивидуалното си право на собственост върху придобитото по този начин
ново имущество, макар това да е станало през време на брака. В тълкувателното постановление Върховният съд е предвидил две хипотези на
частична трансформация на лично имущество: 1) когато съпругът при делба на
личен имот получи имота с доплащане и 2) когато срещу отчужден личен имот на
единия съпруг му се определи като обезщетение друг имот с доплащане. Тогава в
общността влиза само идеалната част от имота, която не се покрива от цената на
личния имот на съпруга.
В настоящия случай по делото не са събрани безспорни доказателства за
наличието на хипотезата на обезщетение с доплащане по отношение на отредения за
М. К.ова
А. недвижим имот, в който смисъл са твърденията на ответната
страна. В представените по делото Договор от 17.03.*67г. /л.37/
и нотариален акт №33 от 26.12.*67г., дело №2471/67г. липсват данни за влагане
на заемни средства в придобИ.ето на имота. Представените от ответната страна
удостоверения /л.106-110/ за удържани суми на наследодателя А. П. А. за
покрИ.е на жилищен заем от ДСК също не могат да бъдат доказателство в тази насока,
тъй като касаят по-късен период *77 – *90г., а удостоверение №403/28.05.**г. на
Земеделски институт /л.109/ за направени удръжки за периода 03.02.*70г. –
01.07.*72г. и за периода *.02.*74г. - *.03.*77г. сочи предположения, че
удръжките от възнаграждението на А. П. А. са за жилищен заем. Извършено доплащане следва
да бъде безспорно установено с писмени доказателства, поради което съдът намира,
че изнесените от свидетелите данни за това са без значение.
Предвид изложеното,
съдът намира, че процесния недвижим имот - апартамент №*, находящ се в
гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85 е бил лична собственост на наследодателката М. К.ова А.
и след смъртта й на 01.09.*76г. същия е останал съсобствен между нейните
наследници по закон - С.А.П. /дъщеря/ и А. П. А. /съпруг/, при
права по 1/ 2 ид.ч.
Следва да се отбележи,
че дори да се приеме, че процесният недвижим имот - апартамент
№*, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85 е представлявал съпружеска
имуществена общност, то правата на наследодателя А. П. А. и ищцата С.А.П.
в съсобствеността ще останат същите – по 1/2 ид.ч., тъй като съгласно
разпоредбата на чл.* ал.последна от Семейния кодекс от *68г. /действал по време
на прекратяване на имуществената общност със смъртта на съпруга М. К.ова А. на 01.09.*76г./,
при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от
съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато
преживелия съпруг наследява заедно с децата на починалия съпруг, той не
получава дял от частта на починалия от общото имущество.
Ответниците П.А.П.,
К.А.А. и Н.А.П. са направили възражение за придобИ.е на процесния недвижим имот
– апартамент №*, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85 от
наследодателя А. П. А. по давност, тъй като от смъртта на съпругата на
техния наследодател М. К.ова - от *76 г. до смъртта на А. П. апартамента се е
ползвал изключително и само, без противопоставяне като собствен от А. П. А.. За
установяване на това твърдение са допуснати и събрани гласни доказателства. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че след смъртта на
наследодателката М. К.ова А. процесния имот – ап.* бил обитаван от наследодателя А. П. А., а в
последствие и от втората му съпруга и децата им – ответниците П.А.П.
и Н.А.П.. Това обстоятелство не се оспорва и от ищцата С.А.П..
Ищцата
от своя страна представя удостоверение №124/18.08.*81г. на Районен съд
Ст.Загора /л.*/, в уверение на това, че е приела наследството на М. К.ова А., б.ж. на
гр.Ст.Загора, починала на 01.09.*76г., като приемането е вписано в специалния
регистър при РС Ст.Загора и писмо изх.№ 10-11-6662/08.06.**г. на Община
Ст.Загора, Отдел „Местни данъци и такси” /л.130/, в което е посочено, че Отдел
„Местни данъци и такси” не разполага с база данни за периода 01.09.*76г. до
01.01.*98г.; с декларация по чл.* от ЗМДТ, подадена на 27.03.*98г. от С.А.П. е
деклариран по наследство недвижим имот - апартамент №*, находящ се в
гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85, като собственици са вписани С.А.П. с ¼
ид.ч. и А. П. А. с ¾ ид.ч. партидата е закрита към 31.12.*05г.
С
декларация по чл.* от ЗМДТ, подадена на 11.08.*05г. от П.А.П. е деклариран
същия недвижим имот, чрез дарение А. П. А. прехвърля своята
ид.ч. на П.А.П., като запазва правото си на ползване; като собственици са
вписани С.А.П. с ¼ ид.ч. и П.А.П. с ¾ ид.ч.
Съгласно
разпоредбата на чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години – чл.79 ЗС.
В решение № 566 от *.06.*10
г. по гр. д. № 1053/*09 г., I г.о., постановено по чл.290 ГПК, по въпроса как се установява
владение върху сънаследствен имот ВКС приема, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в
наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник
е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части
от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия
наследствен имот повече от 10г. необезпокоявано от никого, а е необходимо освен
това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал
ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си.
Само в този случай след изтичане на
В настоящия случай от събраните гласни доказателства се установи, че
наследодателят А. П. А. е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот повече от 10 години, от момента на смъртта на наследодателката М. К.ова А.
– 01.09.*76г., но липсват доказателства той да е отблъснал владението на другия
наследник - С.А.П., да е демонстрирал пред нея ясно и недвусмислено, че владее имота
само за себе си.
Предвид горното съдът
намира, че А. П. А. е бил само държател
на притежаваната от С.А.П. по наследство ид.част от имота и като такъв не е
можел да придобие тази ид.част по давност.
Предвид изложеното
съдът намира възражението на ответниците за изтекла в полза на техния
наследодател А. П. А. придобивна давност за недоказано.
По отношение на
предявения от С.А.П.
преюдициален
иск за намаляване на дарствено разпореждане, направено с договор от *.06.*05г.
от наследодателя А. П. А. до възстановяване на
запазената й част, съдът намира за установено следното:
С
договор за дарение, материализиран в нотариален акт за дарение №*2 от *.06.*05г.,
том І рег.№1*9 дело №92/*05г., наследодателят А. П. А. е дарил на дъщеря си П.А.П.
¾ ид.ч. от апартамент №*, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев
№85. Тъй като от сърбаните по делото доказателства се установи, че
наследодателят А. П. А. е притежавал 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот -
апартамент №*, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85, за дарената в
повече ид.ч. дарението няма да породи действие.
Съгласно чл.28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение
да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследство. Чл.30
от ЗН предвижда, че наследник с право на запазена част, който не може да получи
пълния размер на тази част, поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част,
след като прихване направени в негова полза завети и дарения, с изключение на
обичайните дарове.
Видно от представеното и прието като доказателство по
делото удостоверение за наследници, ищцата С.А.П. е законен наследник на наследодателя А. П. А. и съгласно чл.30 ЗН имат право да иска намаляване на дарствените
разпореждания. Ищцата е низходяща на наследодателя от първа степен. Съгласно
чл.29 ал.3 от ЗН в настоящата хипотеза, при която наследодателят е оставил низходящи
и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.
В тези случай разполагаемата част при
три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Съобразно разпоредбата на чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част
на наследника, се образува наследствена маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, от която маса следва
да извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12 ал.2 ЗН, в
случай, че такива са налице, както и след това да се прибавят даренията, с
изключение на обичайните такива.
В настоящия случай с
оглед необходимостта от образуване на наследствена маса съдът е указал на
страните да посочат всички имоти, които към момента на смъртта на наследодателя
са принадлежали към патримониума му. От данните по делото е установено, че чрез
извършване от страна на наследодателя на дарствения акт в полза на неговата дъщеря
П.А.П., наследодателят е
изчерпал цялото наследство, поради което и наследствена маса по чл.31 ЗН не следва да се образува, а възстановяването следва да се извърши чрез
дробна част. /В този смисъл Решение №*5 от 8.07.**г. на ВКС по гр. дело №568/** г., I
г. о., ГК по чл.290 ГПК/.
По делото се установи, че наследодателят А. П. А. е
притежавал 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот - апартамент №*, находящ се в
гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85 и с извършеното от него дарствено
разпореждане в полза на ответницата П.А.П. е изчерпал цялото наследство. По
правилото на чл.29 ал.3 от ЗН, след като наследодателят А. П. А. е оставил за
свои законни наследници съпруга и три деца, разполагаемата част е 1/6 ид.ч. от
притежаваната от него ½ ид.ч. от посочения недвижим имот, а запазената
част на всеки от четиримата наследници е ¼ от 5/6 от притежаваната от
наследодателя ½ ид.ч., или запазената част на ищцата С.А.П. възлиза на
5/48 ид.ч. от целия имот. Тъй като не всички наследници с право на запазена
част, които участват в настоящото производство са поискали възстановяването й,
а това е сторила само ищцата и тъй като надарената ответница не е поискала и не
са налице условията да задържи имота, както и предвид това, че предмет на
дарението е ид.част от недвижим имот, възстановяването следва да се извърши
чрез отделяне на идеална част от имота, съответстваща на накърнението за
запазената част на ищцата.
По отношение на иска за делба на
процесните недвижими имоти, съдът намира за установено следното:
Предвид
събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено и доказано, че страните по
делото понастоящем са съсобственици на недвижим имот - апартамент
№*, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85, като ищцата С.А.П. притежава
29/48 ид.ч. /24/48 ид.ч. като наследник на М. К.ова А. и 5/48 ид.ч.
възстановена запазена част от наследството на А. П. А./; К.А.А. притежава 5/48
ид.ч., Н.А.П. притежава 5/48 ид.ч. и П.А.П. притежава 9/48 ид.ч. /4/48 ид.ч.
дарение и 5/48 ид.ч./
Тъй като делбата е допустима с оглед разпоредбата на
чл.34 от ЗС, то съдът счита, че по отношение на процесните недвижими имоти
следва да се допусне съдебна делба между посочените лица, при посочените
по-горе квоти.
По
отношение на недвижимия имот – апартамент №*, находящ се в гр.Ст.Загора,
ул.М.Кавалджиев №85 от събраните по делото доказателства се установи, че същия
е бил лична собственост на С. К.ова А. /П. К.а/, получен като обезщетение за
отчужден имот. След смъртта на С. К.ова А.
/П. К.а/, починала на 10.12.*87г. този имот остава собствен на нейната внучка -
ищцата С.А.П. по силата на чл.10 ал.1 от ЗН, тъй като низходящата на
наследодателката С. П. К.а – М. К.ова А. е починала преди нея – на 01.09.*76г. Тъй
като от събраните по делото доказателства се установи, че този имот не е
съсобствен между страните по делото, искът за делба по отношение на него следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.9 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в тежест на
ответницата П.А.П., поискала включване на този имот в делбената маса,
следва да се възложи заплащането на държавна такса в размер на 50,00лв.
По отношение на
искането по чл.344 ал.2 от ГПК, съдът намира за установено следното: Съгласно чл.344 ал.2 ГПК в решението, с което се допуска
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Актът на
съда по чл.344 ал.2 ГПК има характер на привременна мярка, уреждаща отношенията
между съсобствениците относно ползването на имотите, предмет на делбата, респ.
дължимите суми при неползване, докато трае делбения процес и по точно в периода
от постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на
решението за извършването й. Тази мярка се налага когато имотите се ползват
само от част от съделителите, или когато установеното ползване не съответства
на дяловете от съсобствеността.
В настоящото производство не се доказа кои от ответниците
ползват процесния недвижим имот – ап.* и какъв е размера на сумите, които
следва да се заплатят на ищцата, съответно от кого срещу ползването, поради
което съдът намира, че искането по чл.344 ал.2 ГПК следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
НАМАЛЯВА на основание чл.30 от ЗН дарствено разпореждане от *.06.*05г., материализирано
в нотариален акт за дарение №*2 от *.06.*05г., том І рег.№1*9 дело №92/*05г., с което наследодателят
А. П. А., б.ж. на гр.Ст.Загора, починал на 02.03.*10г. е дарил на П.А.П., ЕГН **********,***,
притежаваните от него ид.част от недвижим имот – апартамент, представляващ Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №300-5-51 от 24.06.*04г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: ***, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора,
ул. Майор Таньо Кавалджиев №85 ет.4 ап.*, с 5/48 ид.части, необходими за
възстановяване на запазената част на С.А.П., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, съдебен
адрес *** И. Шишман 81а ет.1, адв.Я.С., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С.А.П. от наследството на А. П. А., б.ж. на гр.Ст.Загора,
починал на 02.03.*10г. в размер на 5/48 ид.ч.
ДОПУСКА съдебна делба между С.А.П., ЕГН **********,
гр.Ст.Загора, съдебен адрес ***, адв.Я.С., К.А.А., ЕГН **********,***, П.А.П., ЕГН **********,***
и Н.А.П., ЕГН **********,***, ПО
ОТНОШЕНИЕ НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ №*, разположен на IV етаж
от жилищна сграда, находяща се в град Стара Загора, ул.Майор Т. Кавалджиев №
85, със застроена площ на апартамента от 74.81 кв.м., състоящ се от: две
спални, дневна с кухненски бокс, баня, клозет, антрета и балкони, с граници на
апартамента /по нотариален акт/: от изток - апартамента на С. К.а; от запад -
двор; от север - апартамента на К. Б.; от юг - двор, заедно с избено помещение
№* при граници: север – коридор, изток – мазе на ЛюдМ. и Л.П., юг – коридор,
запад – двор, заедно с 3,57% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху държавно място, който самостоятелен обект в сграда е с
идентификатор № ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
одобрени със заповед №300-5-51/24.06.*04 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с предназначение: жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ 74,81 кв.м., прилежащи части: избено помещение
№*, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №********** и №**********;
под обекта: №**********, №********** и №**********; над обекта: обект №**********,
ПРИ КВОТИ: 29/48 ид.части за С.А.П., 5/48 ид.ч. за К.А.А., 9/48
ид.части за П.А.П. и 5/48 ид.части за Н.А.П..
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ,
находящ се в ***, с административен адрес: *****, ет.З, ап.* със застроена площ
от
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса по
отхвърления иск за делба в размер на 50,00лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.А.П., с п.а. по чл.344 ал.2 ГПК да бъдат
осъдени ответниците К.А.А., с п.а., П.А.П., с п.а. и Н.А.П., с п.а. да й
заплащат по *0лв. месечно срещу ползването на нейната част от недвижим имот - апартамент
№*, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.М.Кавалджиев №85, като недоказано.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.