Решение по дело №270/2019 на Районен съд - Сливница

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 37

                                        гр. Сливница, 19.05.2020 г.                                   

                             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

   

    Районен съд-Сливница, трети състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  Председател: И. РОДОПСКИ                                                        

при секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 270, по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Албена Благоева е сезирал съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу   Л.Д.Г., ЕГН **********,*** за сумата в размер на 1556,46 лева - главница, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението – 07.07.2017 г., до изплащане на вземането.

Претендират се и съдебно деловодни разноски по настоящото производство и по заповедното - ч.гр.д.№ 429/2017 г., на СлРС, както следва: 180,13 лева по заповедното и 180,13 лева по исковото, от които по 31,13 – за платени държавни такси и по 150,00 лева – юрисконсултски възнаграждения.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат Л.А. е представил отговор на исковата молба, с който прави своевременно възражение за изтекла погасителна три годишна давност за основното вземане, респективно за произтичащите и последващи от него плащания за лихви. Излага и допълнителни съображения в тази насока.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

 

            Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: запис на заповед от 05.09.2013 година, с падеж на 03.05.2014 година, договор за паричен заем от 05.09.2013 година с последен падеж 03.05.2014 година, ч.гр.д. № 429/2017 г. с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение от страна на длъжника - ответник по запис на заповед от 05.09.2013 година, с падеж на 03.05.2014 година, джиросан на 05.08.2016 година.

          Видно от приложеното по настоящото дело ч.гр.д.№ 429/2017 г., на СлРС, заявлението е подадено в съда на 07.07.2017 година, т.е.след изтичане на тригодишния погасителен давностен срок, считано от датата на падежа на паричното задължение – 03.05.2014 година.

          Задълженията, от които произтичат менителницата и записът на заповед са менителнични, поради което се означават с общото родово понятие „менителнични ефекти“. Тези ценни книги изпълняват едни и същи функции и са подчинени на един и същ правен режим. Това става ясно и от разпоредбата на чл. 537 от ТЗ, според която за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. Менителничното право предвижда някои специални разпоредби за погасителната давност, отклоняващи се от общите правила по ЗЗД, които се отнасят до нейното начало и продължителността на давностните срокове (чл.531-533 ТЗ). Исковете за плащане по менителницата, предявими срещу платеца, се погасяват с 3-годишна давност, считано от датата на падежа. Като тази, по-кратка от общата 5 – годишна погасителна давност, се отнася и за вземанията по записите на заповед. 

Без значение в случая се явява обстоятелството, че записът на заповед е бил джиросан на 05.08.2016 година. В тази насока се явява и задължителната практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК (Решение № 175 от 25.02.2016 г., на ВКС, по т.д.№ 2602/2014 г., II т.о.; Решение № 130 от 24.03.2009 г., по т.д.№ 650/2008 г., на ВКС, II т.о.; Решение № 789 от 22.04.2002 г., по гр.д.№ 2292/2001 г., на ВКС, V г.о.; Решение № 138/22.08.2013 г., по т.д. № 27/2012 г., на ВКС, II т.о.; Решение № 210 от 22.12.2014 г., по т.д. № 4090/2013 г., на ВКС, I т.о.), където се приема, че преструктуриране на задължение, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, както в случая, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, поради което за длъжника – ответник не може автоматично и безкрайно да се трансформират договорни правоотношения по вид и срокове за изпълнение, с оглед заобикаляне и избягване от института на погасителната давност.

В резултат на горното исковата претенция се явява неоснователна, поради валидно и своевременно направено от ответника с отговора възражение за настъпила погасителна давност (арг.от чл.120 от ЗЗД и 131,ал.3 от ГПК) на вземанията за главница и лихви. Това мотивира съда да отхвърли иска за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника, като неоснователно и да отхвърли искането за присъждане на съдебни разноски по двете производства в размер на по 181,13 лева, а сторените от ищеца разноски за назначаване на особен представител на ответника следва да останат така, както са направени и присъдени в полза на НБПП, на осн.чл.78, ал.7 от ГПК.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

                                         Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Д.Г., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 за сумата в размер на 1556,46 лева - главница, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението – 07.07.2017 г., до изплащане на вземането, както и за присъждане на съдебно деловодни разноски по настоящото производство и по заповедното - ч.гр.д.№ 429/2017 г., на СлРС, както следва: 180,13 лева по заповедното и 180,13 лева по исковото, от които по 31,13 – за платени държавни такси и по 150,00 лева – юрисконсултски възнаграждения, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

          ПРИСЪЖДА в полза на НБПП внесената от ищеца сума от 300,00 лева – за назначен особен представител на ответника.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София, в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: