Р
Е Ш Е Н И Е №260025
Гр. София, 10.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, IV-ти състав, в закрито заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията Руневска т. д. № 168 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца, в която е изложено, че в мотивите на постановеното по делото решение съдът е изложил волята си за частична основателност на иска за обезщетение за имуществени вреди, а именно до размера от 126.50 лв., но в диспозитива на решението тази воля на съда не е отразена. Въз основа на изложеното е направено искане за допълване на решението чрез осъждане на ответника да плати и горепосочената сума.
Ответникът по молбата не е изложил становище по нея.
Съдът, като се запозна с молбата, намира следното:
Макар и ненадлежно формулирана /изложени в обстоятелствената част твърдения за наличие на основания за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, но формулиран петитум за допълване на решението, а това са две различни процедури, основани на различни предпоставки/, молбата е основателна, като съдът приема, че действителната воля на страната е насочена към поправка на очевидна фактическа грешка. Само за пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че дори действителната воля на страната да не бе насочена към поправка на очевидна фактическа грешка /а към допълване на решението/, съдът е длъжен и по свой почин да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка, когато я констатира /разликата в случая би била, че диспозитивът на настоящото решение би съдържал наред с абзаца за допускане на поправка на очевидната фактическа грешка и такъв за отхвърляне на молбата за допълване на решението/.
В решението действително е допусната сочената от молителя очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че формираната в решението воля на съда досежно частичната основателност на иска за обезщетение за имуществени вреди не е намерила надлежно отражение в диспозитива на решението. Съответно тази очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена, като волята на съда, формирана в мотивите на решението, бъде надлежно отразена и в диспозитива на решението /с формулиране на осъдителен диспозитив досежно сумата от 126.50 лв. и отхвърлителен такъв за разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска от 626.50 лв., тъй като това, а не само соченото от молителя, е надлежното отразяване на волята на съда в диспозитива на решението/. Следва да се отбележи, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка и по отношение на акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди – досежно този иск съдът също е формирал воля в мотивите на решението за неговата частична основателност, но тази воля също не е отразена в диспозитива. Тази грешка също следва да бъде поправена с формулиране на съответните осъдителен и отхвърлителен диспозитиви /липсата на такова искане в молбата не е пречка за това, тъй като, както се посочи и по-горе, при констатиране на очевидна фактическа грешка съдът е длъжен по свой почин да я поправи, като не следва да се осъществява процедурата по чл. 247, ал. 2 ГПК, а в случая, предвид характера на допуснатата очевидна фактическа грешка, не се налага и призоваване на страните в о. с. з./.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА
поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в решение № 260012 от 21.02.2022 г. по търг. д. № 168/2020
г. по описа на СОС, както следва: след
отхвърлителния диспозитив досежно главния иск за обезщетение за неимуществени
вреди и акцесорния иск за обезщетение за забава върху сумата на обезщетението
за неимуществени вреди, находящ се на стр. 8 от решението, и преди осъдителния
диспозитив за сумата от 1765 лв. в полза на адв. П., находящ се на стр. 9 от
решението, да се чете:
ОСЪЖДА „Л. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д.,
да плати на С.И.И. с ЕГН **********, с адрес: *** от 126.50 лв. /сто двадесет и
шест лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди
– разходи за лечение, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
01.11.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 01.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.И. с ЕГН **********, с
адрес: *** „Л. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., искове за
плащане на сумата от 626.50 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и петдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 01.11.2019 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на ПТП до окончателното плащане за
разликата над уважения размер на главния иск от 126.50 лв. /сто двадесет и
шест лева и петдесет стотинки/ до пълния му предявен размер от 626.50 лв.
/шестстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от 01.05.2020
г. до окончателното плащане, КАКТО и ИЗЦЯЛО /по отношение на пълния предявен
размер от 626.50 лв. на главния иск/ акцесорния иск за плащане на обезщетение
за забава за периода от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред
застрахователя /30.01.2020 г./ до 30.04.2020 г. /вкл./.
Настоящото решение е неразделна част от решение № 260012
от 21.02.2022 г. по търг. д. № 168/2020 г. по описа на СОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: