Решение по дело №359/2018 на Софийски окръжен съд

                                                     

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 10.01.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.ЕВ

                                                                                               ВАНЯ И.

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 359 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 50 от 20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 603/2018 г. на С.нски районен съд, е отхвърлен предявения от Д.Г.М., представляваната от родителите си И.М.Г. и Г. С. М., срещу С. Г. Д. иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Ч.М.” № 9, представляващ УПИ VІІ-2177, в кв. 137 по подробния устройствен план на гр. С., с площ 740 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 26 кв.м. и мазе с площ 26 кв.м., ведно с гараж от 15 кв.м., масивен гараж със склад под него със застроена площ 18,43 кв.м., и едноетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ 27,25 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, УПИ VІ-2119, УПИ Х-1417, УПИ VІІІ-2118. Ищцата е осъдена да заплати по сметка на РС- С. сумата 100 лв. държавна такса.

            Решението е обжалвано от съделителката – ответница С.Г.И., като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на производствените правила. Излага се оплакване срещу извода на районния съд за недоказаност на принадлежността на процесния делбения имот на съделителите по делото, както и срещу извода за липса на идентичност на имота с представения нотариален акт № 463/1961 г.  Излага се довод за незаконосъобразност на извода на съда, че сградите в поземления имот, предмет на делбата, нямат статут на търпим строеж, поради което не подлежат на делба. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се допусне делба на процесния имот между страните при равни квоти.

            Ответницата по въззивната жалба не е представила писмен отговор.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

   Производството пред районния съд е образувано по предявен от малолетната Д.Г.М., чрез нейните родители и законни представители И.М.Г. и Г. С. М., срещу С.Г.И., иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Ч.М.” № 9, представляващ УПИ VІІ-2117, в кв. 137 по ПУП на гр. С., одобрен със заповед № АБ-332/01.09.1983 г., с площ 740 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м. и гараж от 15 кв.м. Твърди се в исковата молба, че този имот е съсобствен между страните на основание наследяване от Г. Б. М. и договор за покупко-продажба на наследствени права, сключен на 04.11.2016 г. Иска се от съда да допусне делбата на така описания имот при равни квоти между страните.

   С депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответницата, чрез пълномощника си адв. З. Н., сочи, че исковата молба не съдържа целия обем на делбената маса, включена в УПИ VІІ-2117 в кв. 137 по плана на гр. С..  Твърди, че освен жилищната сграда, която е със застроена площ 75 кв.м., в този имот са построени още масивен гараж със склад под него със застроена площ 18,43 кв.м. и едноетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ 27,25 кв.м., които по силата на приращението били част от делбената маса. С писмена молба от  25.04.2017 г., подадена преди първото по делото съдебно заседание ответницата е направила изрично искане по чл. 341, ал. 2 от ГПК в делбената маса да бъдат включени гореописаните сгради- масивен гараж и стопанска сграда, които предстои да бъдат нанесени в кадастралния план към ПУП. С писмена молба от 01.06.2017 г. ищцата, чрез пълномощника си адв. Р. Т., е заявила, че не оспорва горепосочената молба на ответницата.

В хода по същество ищцата отправя искане за допускане на делба на недвижимия имот, находящ се в гр. С., ул. „Ч.М.” № 9, ведно с построените в него сгради, при равни квоти между страните. Ответницата заявява становище за допускане на делба на описания в обстоятелствената част на исковата молба недвижими имот, ведно допълнително нанесените в кадастъра две сгради – масивен гараж и стопанска сграда, при равни квоти. Не оспорва, че съсобствеността върху тези имоти произтича от наследяване и договор за продажба на наследствени права.

   Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            С нотариален акт № 126, т. І, дело № 463/1961 г. на С.нски РС, Г. Б. М. е признат за собственик на основание съдебно решение по чл. 19 от ЗЗД на празно урегулирано дворно място от 558 кв.м., без 108 км., придаващи се по регулация, находящо се в планираната част на с. Р., в м. „Дренов”, съставляващо дворищен парцел VІІІ, имот № 28 в кв. 9, при съседи: улици, С. К., И. М. и С. С..

            С протокол № 167/30.12.1961 г. на Софийски околийски народен съвет е определена строителна линия за построяване на жилищна постройка от Г. Б. М. в парцел VІІІ, кв. 9 в с. Р..

            Видно от представеното удостоверение за наследници, Г. Б. М. е починал на 05.03.2011 г. и е оставил за свои наследници: съпругата си Г. С. М. /починала на 10.07.2011 г./ и децата си С.Г.И. и С. Г.ов М.. Последният е починал на 17.09.2016 г. и е оставил за свой наследник сина си Г. С. М..

            С договор с нотариална заверка на подписите от 04.11.2016 г., вписан в Службата по вписванията – гр. С., Г. С. М. е продал на Д.Г.М., действаща чрез своята майка и законен представител И.М.Г., наследствените си права от наследството на С. Г.ов М..

            Представена е скица № 777/27.10.2016 г. , издадена от община С., на УПИ VІІ-2117 в кв. 137 по ПУП на гр. С., одобрен със заповед № АБ-332/01.09.1983 г. на ИК на ОНС – София, според която, площта на УПИ VІІ-2117, изчислена графично         , е 740 кв.м. Посочено е в скицата, че този имот е собственост на наследници на Г. Б. М. съгласно нотариален акт № 126, т. І, дело № 463/1961 г. Посочено е също, че УПИ VІІ – 2117 в кв. 137 по действащия план на града е идентичен с УПИ VІІІ-28 в кв. 9 по предходния план. На скицата в УПИ VІІ-2117 е отразена двуетажна масивна жилищна сграда с гараж.

            Според удостоверение № 61/01.03.2017 г. на община С., че С.Г.И. и Д.Г.М., в качеството си на собственици на УПИ VІІ-2117, кв. 137 по ПУП на гр. С., са предоставили необходимите данни, подлежащи за отразяване на масивен двуетажен гараж и паянтова стопанска сграда, които са нанесени в кадастралния план на града.

            Представена е скица № 313/27.04.2017 г., издадена от община С., на УПИ VІІ-2117, кв. 137 по ПУП на гр. С., според която, площта на УПИ VІІ-2117, изчислена графично, е 740 кв.м. В забележка е посочено, че УПИ VІІ-2117, кв. 137 по действащия ЗРП на гр. С. е идентичен с описания в нот. акт № 126/1961 г. „дворищен парцел VІІІ, имот 28, кв. ІХ” по предходния план на града. На скицата в УПИ VІІ-2117 е отразена двуетажна масивна жилищна сграда с гараж, двуетажен гараж и паянтова стопанска сграда.

            От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

            Предявен е иск за делба на съсобствени недвижими имоти – дворно място и построените в него сгради – двуетажна масивна жилищна сграда с гараж, двуетажен гараж и паянтова стопанска сграда.

            Искът за делба е основателен.

По делото няма спор, а се установява от представения нотариален акт № 126/1961 г. на С.нски РС, че Г. Б. М. е придобил правото на собственост върху дворно място в с. Р., съставляващо парцел VІІІ-28 в кв. 9, на основание съдебно решение по чл. 19 от ЗЗД.

Установено е от представените по делото скици, че имотът, предмет на горепосочения нотариален акт, е идентичен с УПИ VІІ-2117, кв. 137 по действащия ПУП на гр. С., одобрен със заповед № АБ -332/01.09.1983 г. на ИК на ОНС- София.

Не е спорно, а се установява и от представения протокол за определяне на строителна линия и ниво № 167/30.12.1961 г., че в този имот Г. Б. М. е построил жилищна сграда. Така същият е станал нейн собственик по силата на чл. 92 от ЗС.

След смъртта на Г. Б. М. през 2011 г. правото на собственост върху процесното дворно място и двуетажната жилищна сграда е наследено от съпругата му Г. С. М. и двете му деца С.Г.И. и С. Г.ов М., а след смъртта на съпругата низходящите й - ответницата С.И. и С. М. са станали собственици на тези имоти при квоти по ½ ид. част за всеки от тях.  След смъртта на С. М. през 2016 г. собствената му ½ ид. част от имотите е наследена от сина му Г. С. М.. Със сключения на 04.11.2016 г. договор за продажба на наследство ищцата Д.Г.М. е придобила собствената на прехвърлителя ½ ид. част от горепосочените имоти. Така страните са съсобственици на дворното място и построената в него жилищна сграда при равни квоти.

Не спорно обстоятелството, което е видно и от представените по делото скици, че освен жилищната сграда, в делбеното дворно място са построени още и двуетажен гараж и паянтова стопанска постройка, които са включени в предмета на делбата. Тези сгради са собственост на собствениците на терена по силата на приращението, доколкото нито се твърди, нито се установява, те да са изключителна собственост от някой от съделителите. Поради това тези сгради следва да се допуснат до делба при равни квоти между съделителите.

Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд че поради незаконността на сградите, същите не представляват годен обект на делба. Въпросът за законността на съществуващите в делбеното дворно място постройки не е от значение за допустимостта на делбата, доколкото предмет на делбата е дворното място с всички постройки в него, в която хипотеза делбата на незаконни строежи е допустима, дори и да не са представени доказателства за тяхната търпимост, тъй като собственикът на земята по силата на чл. 92 от ЗС е собственик и на постройките в нея, ако не е установено друго, като разпоредбите на ЗУТ не го лишават от това негово право. Извършвайки делбата на дворното място, съдът следва да извърши делба и на незаконно построените сгради, като при оценката във втората фаза следва да се отчете обстоятелството, дали същите са търпими или подлежат на премахване.

Що се отнася до размера на застроената площ на делбената жилищна сграда,  по отношение на който ответница е направила възражение в отговора на исковата молба, следва да се посочи, че площта на един имот не е негов основен индивидуализиращ белег, поради което, и с оглед липсата на данни в делбеното дворно място да съществуват други сгради с жилищно предназначение, тази сграда следва да се допусне до делба, а конкретната й застроена площ следва да се установи с експертизата във втората фаза на делбата.

Поради несъвпадане на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което се допусне до делба недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Ч.М.” № 9, представляващ УПИ VІІ-2177, в кв. 137 по подробния устройствен план на гр. С., с площ 740 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж, двуетажен гараж и паянтова стопанска сграда, при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите Д.Г.М. и С.Г.И..

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  решение № 50 от 20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 603/2016 г. на С.нски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Ч.М.” № 9, представляващ УПИ VІІ-2177, в кв. 137 по подробния устройствен план на гр. С., одобрен със заповед № АБ -332/01.09.1983 г. на ИК на ОНС- София, с площ 740 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж, двуетажен гараж и паянтова стопанска сграда, между Д.Г.М. и С.Г.И., при квоти:  ½ идеална част за Д.Г.М. и ½ идеална част за С.Г.И..

   Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.