РЕШЕНИЕ № 261774
гр. Пловдив, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 1568 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по А.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.М., против ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Княз Александър Дондуков” № 59, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 580 лв. – обезщетение
за имуществени вреди – разходи за медицинско лечение, прегледи и изследвания,
закупени лекарствени продукти и разходи за заплатено адвокатско възнаграждение
в етапа на доброволното уреждане на отношенията между страните, претърпени от А.Г.Ч.
при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на ***г., ведно със законната мораторна лихва от 24.10.2019 г. до
окончателното заплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че на ***г. при движение със собствения му мотоциклет „Я.“ с рег. ***в
гр. П, от юг на север по ул. Л.Т., настъпило пътно-транспортно произшествие
между него и лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. ****, в гр. П на кръстовището на
ул. Л.Т.и ул. Г.Р.Д.. Произшествието настъпило, поради предприета внезапна
маневра от лекия автомобил “завой на ляво”, който отнел предимството на ищеца.
Вследствие на удара, ищецът изхвърчал от мотоциклета и ударил главата си в
лекия автомобил, след което паднал на платното за движение. Произшествието било
установено от полицейските органи, които съставил Протокол за пътно-транспортно
произшествие с пострадали лица. Твърди, че с екип на спешна помощ бил откаран в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където след осъществени прегледи, са установени
следните травматични увреждания – контузия на дясна подбедрица, контузия на
дясно коляно, кръвонасядане и охлузване на дясна колянна става, кръвонасядане,
оток и охлузване на дясна подбедрица, три кръвонасядания на дясна подбедрица с
давност повече от три дни, вътремускулен хематом на дясна подбедрица и мозъчно
сътресение. Твърди, че няма спомен за случилото се, непосредствено след произшествието,
като в продължение на около 15 дни усеща световъртеж, гадене и повръщане. Във
връзка с така посочената симптоматика бил насочен към невролог, който установил
наличието на мозъчно сътресение. Твърди, че е прегледан и от съдов хирург,
който установил наличие на вътре мускулен хематом на дясна подбедрица. Сочи, че
болките в крака му продължили до края на месец август 2019 г., а
кръвонасяданията и отоците преминали в края на месец юли посредством приема на
лекарствени продукти - троксивазин и троксирутин. Твърди, че в края на месец
юни предприема пътуване до Р.Г., където съпровожда свой приятел. На 01.07.2019
г. усетил силно главоболие и желание за повръщане, като бил настанен в лечебно
заведение в А., където след проведени изследвания било установено наличие на
високо кръвно налягане, вследствие на произшествието. Гражданската отговорност
на делинквента била застрахована при ЗАД „Алинац България“ АД по силата на
застрахователна полица № ***за лек автомобил “Пежо 2008”, с рег. ****. С молба с вх. № 200-00-3959 от 24.10.2019 г.
писмено уведомил ответната застрахователна компания за претенцията му за
заплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не постъпило. Твърди, че
вследствие на травматичните увреждания претърпял неимуществени вреди, които
според него са в размер от 10 000 лв. Сочи, че имуществените вреди в
размер от 580 лв. са формирани, както следва: сумата от 200 лв. – разходи за
закупуване на лекарствени медикаменти - симпатил, троксивазин, лиотон гел,
троксирутин; сумата от 50 лв. – разходи за преглед при съдов хирург; сумата от
30 лв. – разходи за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и сумата от
300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна услуга от
16.10.2019 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове, ведно със законна лихва за забава, считано от 24.10.2019 г.
– датата на получаване на уведомлението за настъпило застрахователно събитие от
страна на ответника.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Алианц
България“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни
съображения за нейната неоснователност. Твърди, че към исковата молба не са
представени писмени доказателства, от които да се установява твърдяното виновно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо 2008" с рег. ****
- Х.П.Х.. Счита, че представеният от страна на ищеца констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от ***г. е административен документ, който няма
самостоятелно значение в производството по установяване на твърдените нарушения
и е годен да удостовери само участниците в произшествието, но не и неговия
механизъм. Твърди, че причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие
и вредоносните последици е поведението на ищеца А.Ч., който е управлявал
мотоциклет “Я.” с ****, с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
което поведение е препятствало водачът на лекия автомобил да извърши безпрепятствено
маневра “ляв завой”. При условията на евентуалност оспорва размера на
обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно и несъответстващо на
претърпените болки и страдания. Счита, че от представените по делото медицински
документи се установява, че в пряка причинно-следствена връзка с произшествието
са констатираните на същия ден кръвонасядане и охлузване на дясна колянна става
и кръвонасядане, оток и охлузване на дясната подбедрица. Твърди, че в тези
документи няма данни за мозъчно сътресение, като в листа за преглед на пациент
от ***г. е посочено, че пострадалият е постъпил с болки в дясната подбедрица,
като е установено, че последният е адекватен, контактен и в добро общо
състояние. Сочи, че едва две седмици след произшествието – на 03.06.2019 г.,
ищецът е посетил медицински специалист, осъществил преглед по анамнеза, снета
от данни на пациента. Счита, че в следствие на прегледа е назначена
несъответстваща на диагнозата терапия. По така изложените съображения, счита че
по-късно установеното ****не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото
произшествие, като така описаните симптоми според ответника могат да настъпят и
вследствие на битов инцидент. Сочи, че дори да има връзка между твърдяното ****и
произшествието, състоянието на пострадалия се дължи на липсата на своевременно
и адекватно проведено лечение. При условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е управлявал
мотоциклет “Я.”, без да постави задължителна предпазна каска в нарушение на чл.
137е ЗДвП. Оспорва претенцията за заплащане на имуществени вреди, тъй като
счита, че не се установява за какви медикаменти и на каква стойност е всеки
един от тях, както и дали последните са били необходими за лечението на ищеца.
Оспорва претенцията за заплащане на мораторна лихва от датата, посочена от
ищеца – 24.10.2019 г., тъй като в случая приложение следвало да намери
разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ, доколкото с писмо от 06.11.2019 г. пострадалият
бил уведомен, че следва да посочи банкова сметка, ***, и вместо това ищецът е
пристъпил към предявяване на исковата претенция. Счита, че лихва за забава би
могла да бъде начислена и на основание чл. 497 КЗ. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Притезателното имуществено право на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за
претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба
установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд,
единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на
увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е
установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на
застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална
предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно
плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с
размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката
на Върховния касационен съд, напр. – Определение
№ 332/19.07.2018 г. ПО ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.
В случая в производството по делото е
представена застрахователна претенция, входирана при ответното дружество с вх.
№ 200-00-3959/24.10.2019 г., с която е отправено искане за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
ведно с разноски за адвокатско възнаграждение.
С писмо от 06.11.2019 г. застрахователят е
уведомил длъжника, че следва да представи декларация, пълномощно с нотариална
заверка на подписите и банкови данни. В производството по делото не са
представени доказателства, че това изявление е достигнало до пострадалото
застраховано лице.
В случая не е спорно между страните, че
ответникът не е заплатил претендираното застрахователно обезщетение, поради
което исковата претенция, депозирана на 31.01.2020 г., не е предявена в след
изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано
от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ. Към настоящия момент срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл, което
обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
поради което съдът е сезиран с допустимо искане за разглеждане на спорното
право по съдебен ред. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Oпределение № 339 от 29.05.2019 г. по ч. т. д. № 972/2019 г., т.
к., II т. о. на ВКС, в което се приема, че изтичането на тримесечния срок по
чл. 496, ал. 1 КЗ, неизтекъл към момента на предявяване на исковете по чл. 432 КЗ, следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Възникването на имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската
отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят
носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е
застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за
което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка,
застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на
противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.
В
производството по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че гражданската отговорност на Х.П.Х., управлявал лек автомобил
„Пежо 2008" с рег. ****, е застрахована при ищцовото дружество ЗАД „Алинац
България“ АД по силата на валидна застраховка “Гражданска отговорност”,
сключена със застрахователна полица № ****.
В производството по делото са изслушани показанията
на свидетелите Н.Б.Н.– фактически съпружески съжител на ищеца и А.С.П..
Свидетелката Н.Б.Н.сочи, че през месец май
2019 г. ищецът претърпял инцидент, като се обадил по телефона на свидетелката и
й казал, че го блъснала с кола при управлението на неговия мотор, като той
изхвърчал ударил се в предното стъкло на колата и след това паднал на земята.
Известно време бил в безсъзнание и нямал спомен, откарали го в Спешна помощ,
където му казали, че кракът му е много ударен и има леко сътресение на мозъка,
тогава му прегледали само крака. Свидетелства, че когато се прибрал от болница
ищецът бил физически зле. Десният му крак бил много подут, не можел да стъпва
на него поне една седмица, като отзад имал огромно кръвонасядане, което
третирали повече от месец, за да не се достигне до оперативна интервенция. През
първата седмицата свидетелката помагала на ищеца да става от леглото и да се
преоблича, изпитвал болки. След това започнал да се обслужва сам, но бил трудно
подвижен. След като се прибрал от болница имал силно главоболие и световъртеж,
при което на следващия ден му направили ядрено-магнитен резонанс, при който не
се установило нищо притеснително, но била предписана активна почивка с повече
стоене на тъмно. Болките му отшумели след седмица или две. Свидетелства, че чак
месец след катастрофата си позволил да излезе, като тогава предприел пътуване
до Г.с негов приятел. По пътя му станало лошо, вдигнал кръвно, разтреперил се и
се наложило да спрат в А., където отишъл на преглед, като му били правени
различни изследвания. Към момента на пътуването вече нямал симптоми на
световъртеж и главоболие и се чувствал добре, но напълно се възстановил през
месец септември.
Съдът приема за достоверни показанията на тази
свидетелка, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства
- арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последната възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно
случилото се.
Свидетелят А.С.П. излага пред съда, че знае за
настъпилия с ищеца, който е негов дългогодишен приятел, пътен инцидент. Сочи,
че не е присъствал, но знае, че докато карал мотор ищецът бил блъснат от кола.
Посетил го десет дни след инцидента, ищецът бил видимо добре, но кракът му бил
зле и не можел да ходи. Казал му, че от време на време го боляла главата.
Известно време след инцидента, свидетелят пътувал за Г.и ищецът тръгнал с него.
Още в Б. видял, че ищецът не се чувства добре, много често се налагало да
спират. През С. преминали нормално, но в Х. му станало много лошо, лежал през
цялото време със свалена облегалка, главата го боляла, бил зачервен, треперили
му ръцете. Наложило се да спрат в А. при техни приятели, останали да спят, тъй
като кръвното на ищеца било много високо. На другият ден нещата били по-зле и
затова отишли в болница, където цял ден му правили изследвания, сложили му и
система. След това ищецът се почувствал по-добре и продължили пътуването, но
съкратили част от работата, тъй като ищецът не бил способен да помага на
свидетеля. На връщане пътят минал нормално.
В случая е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 259 от ***г. на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 125 а ЗДвП. В последният е отразено, че участници в настъпилото
пътно-транспортно произшествие са лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. ****,
управляван от Х.П.Х. и мотоциклет „Я.“ с рег. ***, управляван от А.Г.Ч.. В протокола
е установено, че пострадал от произшествието е А.Г.Ч.. Длъжностното лице,
съставило протокола – мл. автоконтрольор при ОД на МВР „Пътна полиция“ –
Пловдив, е установила механизма на произшествието. В протокола е установено, че
водачът на лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. ****, движейки се в гр. П, по ул. Л.Т.,
извършва ляв завой, за да навлезе по ул. Г.Р.Д.и не пропуска насрещно движещия
се водач на мотоциклет „Я.“ с рег. ***.
Константна е практиката на Върховния
касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на
протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава
съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени
средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно
наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените
документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24
октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи
на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията
за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от
органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП
с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с
цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата
на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място,
се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната
служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в
седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято
територия е настъпило събитието. Следователно, когато пътнотранспортното
произшествие не е посетено на място от органи на МВР, поради липса на подаден
сигнал за това, е допустимо, произшествието да бъде установено със съставяне на
протокол за настъпването му, ако полицейските органи са уведомени от водача, но
и след депозиране на писмено заявление от участника за настъпване на събитието.
Когато от произшествеитео са пострадали лица, съставянето на протокол за ПТП
чрез посещение на място от органите на полицията е задължително.
Съдът намира, че
данните относно настъпване на произшествието се установяват от съставения
Протокол за ПТП с пострадали лица, доколкото от събраните в производството по
делото доказателства се установява, че след настъпване на произшествието ищецът
- в качеството му на участник, е бил в безсъзнание. Следователно механизма на
деянието е установен от контролните органи при установяване на местоположението
на двете превозни средства, за което последните са имали преки възприятия и въз
основа на данните, снети от другия водач – Х.П.Х., управлявал лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. ****.
Механизма на деянието и вината на
водача Х.П.Х. се установяват от
съставения Акт за установяване на административно нарушение № 229494/***г. и
Наказателно постановление № 19-1030-006136 от 20.06.2019 г. От така
съставеното наказателно постановление по
отношение на Х.П.Х. е наложено наказание глоба в общ размер от 200 лв. за това,
че на ***г., около 13:55 часа в гр. П, на ул. Л.Т.– кръстовището с ул. Р.Д.,
управлява товарен автомобил „Пежо 2008“ с рег. ****, извършва маневра завой на
ляво като не пропуска и отнема предимството на движещия се срещу него –
направо, мотоциклет „Я.“ с рег. ***, с което допуска пътно-транспортно
произшествие с пострадало лице – А.Ч.. С наказателното постановление е наложено
наказание на основание чл. 53 ЗАНН за следното допуснато административно
нарушение – не допуска насрещно движещото се ППС при завиване на ляво за
навлизане в друг път, с което е нарушил чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
Наказателното постановление
представлява административен акт, съставен по установения за това ред от
длъжностно лице в кръга на службата му, с което е установено извършено
административно-наказателно нарушение и е наложено административно наказание.
Съответно така съставеното наказателно постановление е ползва с доказателствена
стойност по отношение механизма на деянието и установените административни
нарушения, т.е. противоправното деяние и вината на водача, по отношение на
който е наложено наказание. За да достигне до този правен извод съдът съобрази,
че в практиката на Върховния касационен съд, постановена по наказателни дела,
се приема, че влязлото в сила наказателно постановление се ползва с последиците
на наказателна присъда по отношение на наказаното лице, ако административното
нарушение представлява и престъпление, поради което последващо образувано
наказателно производство за същото деяние подлежи на прекратяване при
съобразяване на принципа „ne bis in idem“. В този смисъл са задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т.
д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, и Тълкувателно № 4 от 06.02.2018 г. по т. д. №
4/2017 г. на ОСНК на ВКС, в които се приема, че наказателно производство,
образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено
приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с
характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧОС подлежи на прекратяване на
основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза се установява, че най-вероятния
от техническа гледна точка е механизъм на произшествието, при който при
навлизане на лек автомобил „Пежо 2008“ в кръстовището в резултат на скорости и
пресичане на траектории настъпил удар в предната част на мотоциклета – челен
блокиращ с предната лява зона на автомобила, след което последвало отделяне на
моториста от мотоциклета и падане на пътната настилка. Вещото лице е
установило, че причина за настъпване на произшествието е, че водачът на лек
автомобил „Пежо 2008“ не е възприел своевременно и не е пропуснал насрещно
движещия се по път с предимство мотоциклет „Я.“, като е установено, че
максималната скорост за навлизане в завоя на лекия автомобил е от 40 км/ч.
Вещото лице е посочило, че тъй като не може да бъде установена скоростта на
мотоциклета, многообразието от варианти за движението на мотоциклета и
автомобила преди удара, водят до неопределимост на техническата възможност за
спиране на мотоциклета преди мястото на удара, ако водачът е започнал да
реагира на навлизането на автомобила. Вещото лице е установило, че
произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на
кръстовище при движение през деня, като не са установени данни за ограничена
видимост.
При така установените обстоятелства, съдът
намира, че при движението си водачът на лекия автомобил „Пежо 2008” с рег. ****
е нарушил правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва
да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства, като в
отклонение с правилото, установено в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП,
установяваща, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства, не е пропуснал движещия се по път с
предимство мотоциклет „Я.“ с рег. ***, управляван от А.Г.Ч..
Следователно деянието на водача на автомобила
е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе
оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Съдът намира, че с поведението си ищецът не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било
съобразено с правилата за движение по пътищата. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не установи при условията на пълно и главно
доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия водач на мотоциклета, като не се
установи последният да е управлявал моторното превозно средство с несъобразена
скорост, респ. последният да е бил без поставена предпазна каска.
От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена при запознаване на вещото лице с приложените по делото
медицински документи, се установява, че на А.Г.Ч. са причинени следните
травматични увреждания: контузия на дясна подбедрица, контузия на дясно коляно,
кръвонасядане и охлузване на дясната колянна става, кръвонасядане, оток и
охлузване на дясната подбедрица, три кръвонасядания на дясната подбедрица с
давност повече от три дни и мозъчно сътресение. Вещото лице е установило, че
контузията на дясната подбедрица, контузията на дясното коляно, по отделно и в
съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 НК
и чл. 129 НК. ***довело да разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 НК и чл. 129 НК. Кръвонасядането и охлузване на дясната колянна става,
кръвонасядането, отока и охлузването на дясната подбедрица и трите
кръвонасядания на дясната подбедрица с давност повече от три дни, по отделно и
в съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Експертизата е установила, че уврежданията са причинени по механизма на удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие
и е възможно да са възникнали вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Вещото лице е установило назначеното лечение, така както е описано в
заключението. Установена е продължителността на оздравителния период на травматичните
увреждания от 14 до 21 дни, при правилно проведено лечение, поставяне на
компреси и редовно използване на предписания Лиотон 1000 гел. ***следвало да
отшуми за период от 2 до 3 седмици, но при него е изключително важно спазването
на предписаното от лекаря лечение. Вещото лице е посочило, че ***е най-леката и
често срещана черепно-мозъчна травма, характерни за която са преходния характер
и наличието само на функционална нарушения, като най-честите симптоми са краткотрайни
нарушения на съзнанието, главоболие, гадене, световъртеж. Вещото лице е
посочило, че признаците на ***е възможно да се проявят до един – два дни след
травмата. При разпита му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че
симптомите на ***е възможно да се проявят до два – три дни след инцидента, като
обстоятелството, че лекарска помощ е потърсена по-късно, не е довело до задълбочаване
на симптомите, а до забавено лечение, продължило между 14 и 20 дни.
При запознаване с материалите по делото,
вещото лице е посочило, че предписаните на ищеца медикаменти са необходими за
неговото лечение, като по делото не са открити представени доказателства за
закупуването им, а представената фактура отразява разходи за освидетелстване и
издаване на съдебно-медицинско удостоверение. Вещото лице е дало заключение, че
описаното мозъчно сътресение, е възможно да се развие, след силен удар, дори
при носене на предпазна каска, като са описани функциите на предпазната каска. Вещото
лице е посочило, че по главата на пострадалия не са описани видими травматични
увреждания, което може да обоснове извод, че последният е бил с предпазна
каска, или ударът е бил много лек.
Съдът възприема заключението на вещото лице
като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички
поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си
акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещите лица са
достигнали.
По делото чрез съдебна поръчка е изисквана за прилагане
медицинската документация за осъществени медицински изследвания в А. по повод
твърдяно влошаване на здравословното състояние на ищеца. От така приложените в
заверен от страната превод медицински документи се установява, че ищецът е
постъпил в Болница К. с оплакване за болка в гръдния кош, като съобщава за
неспецифичен световъртеж, и изтръпване в китките, което е известно отдавна.
Уведомил е за приета таблетка успокоително предишната вечер. След провеждане на
конкретни изследвания не са установени здравословни проблеми, освен повишено
кръвно налягане, като ищецът е изписан с предписание за почивка, прием на
течности и измерване на кръвното налягане по три пъти на ден. Посочено е, че
световъртежът се дължи на дългото пътуване и приетата таблетка успокоително.
Съдът намира, че не се установява така
посоченото състояние на ищеца да е във връзка с претърпяното пътно-транспортно
произшествие. Причинно-следствената връзка следва да е пряка и непосредствена,
която не се презюмира, а подлежи на установяване с всички допустими по реда на
ГПК доказателствени средства. В случая съдебно-медицинската експертиза не е
имала за задача да изследва и посочените медицински документи, доколкото тези
доказателствени средства са допуснати и приложени по делото след изслушване на
вещото лице, на което не са поставени допълнителни задачи. На следващо място и
за пълнота на изложението следва да се посочи, че от представените медицински
документи е установено, че преглеждащите лекари, след осъществяване на
медицински изследвания, са достигнали до извод за евентуална връзка между
приема на лекарствени продукти от ищеца и прилошаването му, като е изписан с
предписание за периодично проследяване на кръвното налягане в извънболнична
среда.
По така изложените съображения съдът намира,
че на ищеца са причинени следните увреждания, представляващи лека телесна
повреда по смисъла на НК, а именно - контузия
на дясна подбедрица, контузия на дясно коляно, кръвонасядане и охлузване на
дясната колянна става, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната подбедрица, три
кръвонасядания на дясната подбедрица с давност повече от три дни и мозъчно
сътресение, които са закономерна, естествена, необходима последица от
противоправното поведение на делинквента. С оглед изложеното настоящата съдебна
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност на водача на лек автомобил „Пежо 2008” с рег. **** – Х.П.Х., са
осъществени в обективната действителност.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат
възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
С оглед трайното приложение на нормата на чл.
52 ЗЗД и съобразно разясненията в посочената задължителна практика е формирана
и каузална практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав,
обективирана в Решение № 127/29.10.2015 г. по т.д. 1882/2014 г., Решение №
35/12.4.2016 г. по т.д. 3515/2014 г., Решение № 151/12.11.2013 г. по т.д.
486/2012 г., Решение № 130/09.7.2013 г. по т.д. 669/2012 г. В така посочените
решения, нормата на чл. 52 ЗЗД е тълкувана при нейното приложение и определяне
на обезщетение за неимуществени вреди, като е прието, че понятието
"справедливост", използвано от законодателя, не е абстрактно. В
случаите на настъпили неимуществени вреди, причинени от телесни увреждания,
съдът при определяне на обезщетението по справедливост следва да прецени
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер,
продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и
цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на
пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се
определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както
и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във
всеки един ден от живота на пострадалия, промяната в начина на живот, отражение
върху професията. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за
справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на
претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания,
неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия.
В конкретния
случай при определяне размера на заместващо обезщетение съдът съобрази
заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от която се
установява, че на ищцата са причинени увреждания (контузия на дясна подбедрица, контузия на дясно
коляно, кръвонасядане и охлузване на дясната колянна става, кръвонасядане, оток
и охлузване на дясната подбедрица, три кръвонасядания на дясната подбедрица с
давност повече от три дни и мозъчно сътресение.), които носят белезите на лека
телесна повреда по смисъла на Наказателния кодекс. Съдът съобрази и
установеното от експертното заключение, че болките и страданията, причинени на
ищеца от контузията на крака и ***са били с продължителност от 14 до 21 дни. Съдът
прецени съответно и обстоятелството, че за възстановяване на здравето на ищцата
не са били необходими медицински интервенции и оздравителния процес е преминал
чрез привеждане на организма в състояние на покой, в който период ищецът е
срещал затруднения при самостоятелното осигуряване на потребности от битов
характер. Съдът цени и показанията на свидетелката Н.Н., която сочи, че ищецът
изпитвал болки в крака след инцидента, които първите дни били по-интензивни,
както и главоболие и замайване, което продължило около месец. С оглед на така приетите за установени правнорелевантни
факти съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца А.Ч. за причинените му
при настъпване на процесното телесно увреждане неимуществени вреди е в размер
на 4 000 лв. До този размер исковата претенция следва да бъде уважена, като за
разликата до пълния й предявен размер от 10 000 лв. предявеният иск следва
да се отхвърли.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на сумата от 580 лв., представляваща разходи за медицинско лечение,
прегледи и изследвания, закупени лекарствени продукти и разходи за заплатено
адвокатско възнаграждение в етапа на доброволното уреждане на отношенията между
страните. В производството по делото не са представени доказателства за
заплащане на предписаните медикаменти за лечението на ищеца, както и
доказателства за сторени разходи, изразяващи се в заплащане на осъществените
прегледи и медицински изследвания. Следователно в тази част исковата претенция
е недоказана. По делото са представени доказателства за заплащане на сумата от
30 лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, сторено за изпращане на покана до застрахователя за
извънсъдебно заплащане на претенцията. Така установените разходи, макар да са
довели до намаляване на имуществото на ищеца, не представляват вреда, която да
подлежи на репариране от страна на застрахователя. Разходите за издаване на
съдебно-медицинско удостоверение са такива във връзка с доказване на
възникналото увреждане, а не разходи свързани с възстановяване на здравословното
състояние на пострадалото лице, поради което не следва да се присъждат. Не
подлежи на присъждане и претендираната сума, заплатена за адвокатско
възнаграждение, понеже последната не представлява част от застрахователното
обезщетение, което обхваща вредите, законна последица от деликта. По така
изложените съображения исковата претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло.
След като главният иск за
заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на
ищцата от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде
присъдена законната лихва върху главницата. Законната лихва се дължи от датата
на настъпване на процесното застрахователно събитие - арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД и чл. 429, ал. 1, изр. 2 КЗ – „в застрахователното обезщетение по ал. 1
се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.”. Следователно
застрахователят отговаря и за забавата на делинквента, чиято гражданска отговорност
е обезпечил, за заплащане на обезщетение за претърпените вреди. От момента на
уведомяване на застрахователя и изтичането на срока за заплащане на
застрахователно обезщетение, което в случая е било сторено от страна на
пострадалата, застрахователят изпада на собствено основание в забава за
изпълнение на задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение №
199/10.05.2016 г. по търг.д. № 3137/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., в което се
приема следното: тази забава ,обаче е в пряка и непосредствена причинна връзка
с поведението на делинквента единствено до уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на прекия иск срещу същия, за присъждане на застрахователно
обезщетение на пострадалия. Забавата в издължаването му след този момент, независимо
от това дали застрахователят добросъвестно счита, че са налице основания за
недължимост на застрахователното обезщетение или съзнателно упражнява превратно
процесуалното си право за оспорване на претенцията, доколкото основание за
отхвърлянето й не би било прието за доказано, е резултат единствено от
поведението на застрахователя. Отговорността за вредите от тази забава в
издължаване на застрахователното обезщетение, пряка и непосредствена последица
от поведението на самия застраховател, за
този именно период – от уведомяване от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие или от завеждането на пряк иск за застрахователно
обезщетение насетне, когато не е предхождано от уведомяване на застрахователя
от застрахования, предпоставя единствено неговата, не и на делинквента
отговорност. Затова и обезщетението за забавено изплащане на застрахователното
обезщетение, за периода до уведомяването на застрахователя, респ. завеждането
на прекия иск, се включва в размера на застрахователната сума, тъй като е
плащане на основание застрахователния договор, но не и обезщетението за забава
след този момент, дължимо при общия фактически състав на отговорността за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.“ В последното е тълкувана и правната уредба,
установена от действащия Кодекс на застраховането, макар и в разглеждания от
касационната инстанция казус да е бил приложим отменения КЗ, поради което
постановките и разясненията на ВКС следва да намерят и съответно приложение в
настоящия случай.
В случая обезщетението се
претендира от датата на получаване на застрахователната претенция на ищеца –
24.10.2019 г., т.е. след настъпване на застрахователното събитие и преди
изтичане на срока за заплащане на застрахователно обезщетение, но е дължима от
посочения от ищеца период, доколкото и делинквентът е изпаднал в забава от
датата на деликта.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.
380, ал. 3 КЗ, доколкото по делото не са приложени доказателства, че
представената към отговора на исковата молба покана за представяне на банкова
сметка ***.
С оглед изхода на правния
спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
сторените в производството по делото разноски, съобразно уважената част от
предявените искове. В производството по делото ищецът е сторил следните
разноски: 423 лв. за държавна такса, 220 лв. за съдебни експертизи, 107 лв. –
заплатени такси за превод и сумата от 600 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Следователно от сумата от общо 1 370 лв. на ищеца и по
съразмерност се следва сумата от 517, 96 лв.
На ответника се
следват разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е доказал заплащане на следните
разноски: сумата от 150 лв. - депозити за експертизи, 5 лв. за издаване на
съдебно удостоверение и 1 716 лв. с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение, по отношение на
чиито размер от страна на ответника и в законоустановения за това срок е релевирано
възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималният размер
на адвокатското възнаграждение с оглед цената на предявения иск, следва да бъде
определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– ред. ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г. – действала към момента на изплащане на
адвокатското възнаграждение, в който смисъл приложената по делото фактура от
17.02.2020 г. има характер на договор, удостоверяващ размера на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение. Минималният размер на възнаграждението е
847, 40 лв. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност по делото и
осъществените от процесуалния представител на ищеца действия по защита и
съдействия, намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 900 лв., към
която и на основание § 2а от Наредбата следва да се включи ДДС, или се следва
сумата от 1 080 лв. с ДДС. Следователно и от общо сторените в
производството по делото разноски от 1 235 лв. (150 лв. - депозити за
експертизи, 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение и 1 080 лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение), съобразно отхвърлената част на предявения иск, в
полза на ответник следва да се присъдят разноски в размер от 768, 08 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59, да заплати на А.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер
от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от А.Г.Ч. при
настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г.,
ведно със законната мораторна лихва от 24.10.2019 г. до окончателното заплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения
размер от 4 000 лв. до пълния му предявен размер от 10 580 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата от 580 лв. – обезщетение за
имуществени вреди – разходи за медицинско лечение, прегледи и изследвания,
закупени лекарствени продукти и разходи за заплатено адвокатско възнаграждение
в етапа на доброволното уреждане на отношенията между страните, претърпени от А.Г.Ч.
при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на ***г., ведно със законната мораторна лихва от 24.10.2019 г. до
окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Алианц България“ АД
да заплати на А.Г.Ч. сумата в размер от 517, 96 лв. – съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 1568/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Г.Ч. да заплати
на ЗАД „Алианц България“ АД сумата в
размер от 768, 08 лв. –
съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 1568/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК