Разпореждане по дело №39/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 250 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане от Р.А.М., роден на *** г., гражданин на Ирак, за прекратяване на незаконосъобразни действия на административен орган, изразяващи се във фактическото му задържане в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) - Любимец при Дирекция „Миграция“.

В искането се твърди, че Р.А.М. бил чужденец, влязъл в Република България, за да упражни правото си на убежище и международна закрила съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г. и по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За същото подал молба вх. № 105450-8494/13.12.2023 г. по реда на чл. 58, ал. 4 ЗУБ чрез администрацията на СДВНЧ - Любимец към Дирекция "Миграция" при МВР до Държавна агенция за бежанците при МС. Въпреки това той продължавал да бъде принудително настанен в СДВНЧ - Любимец. Поддържа се, че било налице незаконосъобразно бездействие на Директора на Дирекция „Миграция“ на МВР и неизпълнение на задължение, произтичащо от нормативен акт. В тази връзка се сочи, че с подаването на молба за предоставяне на международна закрила правното положение на чужденеца от незаконно пребиваващ на територията на страната чужденец се променяло на лице, търсещо международна закрила. С оглед на това приложими по отношение на него били други правни норми, а не разпоредбите на чл. 44, ал. 6 и 8 от ЗЧРБ, съответно Директива 2008/115. Правото на оставане в страната на лицето, подало молба за предоставяне на статут на бежанец, и правото на движение на същото лице в рамките на определена зона на територията на Република България било изрично регламентирано в чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Следователно, с промяната на правния му статут отпаднало правното основание за задържането му в специалния дом и органът следвало да преразгледа акта, като прекрати задържането на основание чл. 44, ал. 6 и 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). По силата на чл. 20, т. 2 от Наредба № Iз-1201 от 1.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци и в техните звена и за организацията и дейността им (Наредбата), чужденецът се освобождавал от СДВНЧ, когато била подадена молба за закрила по ЗУБ и не били налице основанията на чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ, а в случая те не били налице, тъй като подадената молба за международна закрила не била последваща, а първоначална.

Предвид изложеното се иска да се разпореди на Директора на Дирекция „Миграция“ при МВР незабавно да прекрати фактическото си действие - задържането на чужденеца в СДВНЧ - Любимец при Дирекция „Миграция“ на МВР.

В изпълнение на дадените от съда указания от 16.01.2024 г. по реда на чл. 252, ал. 2 АПК, по делото е постъпила писмена молба от Директора на Дирекция “Миграция” – МВР, чрез процесуалния му представител ст. юрк. Л.П.а, с която се оспорва искането като неоснователно и се представят писмени доказателства.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед рег. № 3282 ПАМ - 144/08.12.2023 г. на Зам.-директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на чужденеца Р.А.М. е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна по произход - Ирак“ , на основание чл. 41, т. 4 и чл. 44, т. 1 ЗЧРБ, като на основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварителното изпълнение на заповедта.

Със Заповед № 3282 ПАМ - 145/08.12.2023 г. на Зам.-директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ е приложено по отношение на Р.А.М. „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ на МВР.

Установява се и че на 08.08.2022 г. Р.А.М. е подал до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет молба за закрила, като според представена справка от АИС „Единен регистър на чужденците в Република България“ производството е било прекратено.

На 13.12.2023 г. Р.А.М. е подал отново до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет молба за закрила.

От представените по делото приемно-предавателни протоколи се установява, че на 08.12.2023 г. чужденецът е бил настанен в СДВНЧ – София, а на 18.12.2023 г. е бил преместен в СДВНЧ – Любимец, а впоследствие в ТЦ с. Пъстрогор, в РПЦ - Харманли и отново в СДВНЧ – Любимец.

От Докладна записка от 20.12.2023 г. на ПИ (Интервюист) инсп. Д. Н. се изяснява, че служител на РПЦ - Харманли е върнал чужденеца на СДВНЧ - Любимец заради обстоятелството, че „срокът на допустимост за възобновяване на молбата е изтекъл“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Искане е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява основателно.

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че Р.А.М. е принудително настанен в СДВНЧ – Любимец, като това е извършено въз основа на административен акт - Заповед № 3282 ПАМ - 145/08.12.2023 г. на Зам.-директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.

Безспорно се установява обаче, че че на 13.12.2023 г. чужденецът е подал молба за международна закрила.

Както правилно се посочва в искането, в чл. 20, т. 2 от Наредбата е предвидено, че чужденецът се освобождава от СДВНЧ, когато е подадена молба за закрила по ЗУБ и не са налице основанията на чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ. Тълкуването на цитираната норма води до извода, че подадената молба за закрила обосновава прекратяване на настаняването. То може да бъде продължено само в случай, че има сериозни основания да се предполага, че чужденецът е подал последваща молба за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 или 3. По аргумент от чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ следва да се приеме, че продължаването трябва да се извърши с отделен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 46а ЗЧРБ (в този смисъл са и Определение № 3313 от 7.04.2022 г. по адм. д. № 2925/2022 г. на ВАС, Определение № 10614 от 8.07.2019 г. по адм. д. № 7637/2019 г. на ВАС, Определение № 77 от 04.01.2018 г. по адм. д. № 13014/2017 г. на ВАС и др.). В случая такъв акт, мотивиран с обстоятелствата по чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ, не е представен, още повече, че според настоящия съдебен състав се касае за първоначална молба за международна закрила, а не за последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 ЗЧРБ. Това е така, защото по делото няма данни чужденецът да е с прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата. Според представена справка от АИС „Единен регистър на чужденците в Република България“ производството е било прекратено, което представлява друга хипотеза, а пък твърдението, че Р.А.М. бил подал молба за възобновяването му е необосновано, доколкото не отговаря на съдържанието на молбата му от 13.12.2023 г. Дори и да се приеме, че тази молба е последваща, не се твърди и не се установява по делото наличието на сериозни основания да се предполага, че чужденецът я е подал единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на наложената му принудителна административна мярка.

При това положение следва да се приеме, че продължаващото след подаване на молбата за международна закрила задържане на Р.А.М. *** не е въз основа на Заповед № 3282 ПАМ - 144/08.12.2023 г., като липсват доказателства то да е на основание друг издаден и влязъл в сила или с влязло в сила предварително изпълнение акт на държавен орган, или пък на правна норма, която ex lege да допуска задържането му.

Следователно, към датата на подаване на искането, а и към датата на произнасянето на съда, е налице действие от името на административен орган, което засяга права и законни интереси на чужденеца и което не се основава на административен акт, съдебно решение или на закона, като то продължава да се осъществява и към настоящия момент, тъй като няма влязъл в сила административен акт или съдебно решение, които да установяват принудителното задържане.

Накрая и само за пълнота на изложението е уместно да се отбележи, че с оглед статуса на Р.А.М. и разпоредбите на чл. 45б и сл. от ЗУБ, председателят на ДАБ би могъл да постанови задържане на чужденеца, в качеството му на лице, търсещо международна закрила, при наличието на посочените там обстоятелствата.

По изложените съображения съдът счита, че искането на Р.А.М. е основателно, поради което следва да се нареди на Директора на Дирекция "Миграция" при МВР да бъдат прекратени безусловно действията, свързани с фактическото му задържане СДВНЧ – Любимец.

При този изход на спора само искателят има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран така и на основание чл. 253, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

НАРЕЖДА на Директора на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи да бъдат прекратени безусловно действията, свързани с фактическото задържане в Специален дом за временно настаняване на чужденци – Любимец на Р.А.М., роден на *** г., гражданин на Ирак.

Разпореждането може да бъде обжалвано от административния орган чрез Административен съд – Хасково пред Върховния административен съд в тридневен срок от издаването му.

Съдия: