МОТИВИ ПО НОХД № 984 / 2017
г. НА РСТ
Подсъдимият Г.М.Е. от гр. В.Търново е
предаден на съд с обвинение за това, че на 06.12.2016г. - 07.12.2016г., в гр.
Търговище, в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК - управител на „Терем – Хан
Крум“ ЕООД – гр. Търговище, сам и като посредствен извършител чрез Г.Г.Т., К.С.К., М.П. Н., Н.Р.М. и Д.М.Ц.
/всички работници в „Терем – Хан Крум“ ЕООД – гр. Търговище, действащи при
обстоятелства, изключващи вината им/ присвоил чужда вещ – метална градинска
камина /метално барбекю, състоящо се от три секции/
на стойност 2681.00 лева, собственост
на „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище,
поверена му в това му качество да я пази и управлява, като на 06.12.2016г. сам
разпоредил на Г.Г.Т. и К.С.К. да бъде изнесена
от „Терем – Хан Крум“ ЕООД – гр.
Търговище и да бъде монтирана на определено от него място - върху тревна площ,
намираща се в близост до неговото жилище на ул. „Черни връх“№70 в гр. Велико
Търново - на ул. „Панорамна“ в гр. Велико Търново, и в изпълнение на посоченото
като посредствен извършител чрез Г.Г.Т., К.С.К., М.П.
Нестеров, Н.Р.М. и Д.М.Ц. /всички работници в „Терем
– Хан Крум“ ЕООД – гр. Търговище, действащи при обстоятелства, изключващи
вината им/на 06.12.2016г. я натоварил в товарен автомобил марка „Форд Транзит“,
с рег. №Т4598ТТ, и на 07.12.2016г. със същия товарен автомобил я изнесъл от
„Терем – Хан Крум“ ЕООД – гр. Търговище, за да бъде монтирана на определеното
от него място престъпление по чл. 201 от НК.
Обвинението, като безспорно доказано, се поддържа от
представителят на ТРП. Пледира се за налагане на наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде
отложено за изпитателен срок от пет години, както и кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да заема длъжност
свързана с пазене и управление на чуждо имущество „ за срок от пет години. На подс. Е. да бъдат възложени
и разноските по делото.
Подс. Г.Е. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. В съдебно заседание дава обяснения, като заявява, че намеренията му относно изготвянето на процесното барбекю са били, то да
бъде опитен образец, който евентуално да бъде въведен в производството, като гражданска
продукция. Тези му намерения били свързани с намиране на работа на служителите
и увеличаване на приходите на предприятието. Подс. Е.
заявява, че с действията си не е причинил
щета на предприятието, като е внесъл –той и сестра му, сума, дори по-голям по размер от
приетата за установена пазарна стойност на предмета на престъплението. Защитата
пледира за липса на безспорни доказателства относно обективната и субективна
страна на деянието по повдигнатото обвинение по чл. 201 от НК. Счита, предвид
възстановяването стойността на предмета на престъплението до приключване на
съдебното следствие, деянието е следвало да се квалифицира по реда на чл. 205
от НК , а не по основния текст на чл. 201 от НК. Подс.
Е. моли за оправдателна присъда.
След преценка на всички доказателства- писмени и
гласни , разгледани и ценени с оглед на
тяхната обективност, безпристрастност и логическа последователност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По силата на Договор за възлагане на управление на
„Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище, чийто капитал бил 100% собственост на
„Терем“ЕАД от 12.08.2016г. на подс. Г.М.Е. било
възложено да управлява и представлява „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище, ЕИК
*********, за срок от три години. Договорът влязъл в сила от 01.09.2016г. По
силата на този договор, като управител на дружеството, той притежавал
качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“от НК.
През месец ноември 2016г. подс. Г.М.Е. поръчал на
св. К.С.К. – технически организатор група „Ремонт и поддръжка сграден
фонд“ в „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище, да изработи в двора на завода барбекю от тухли, което да може се ползва от работещите в
него. Св. К. и работниците от ръководената от него група изработили такова барбекю, като то било позиционирано между двата портала на
завода. По време на работата по него подс. Е. отишъл
при св. К. и му казал, че има място в гр. В.Търново, като попитал зали може да
му направят едно барбекю
лично за него. В тази връзка св. К. заедно със св.А. отишли до гр. Търново,
където К. видял терена, за който говорел подс. Е.. След
като вече се бил запознал с местото където
подс. Е. искал да бъде поставено изготвеното
за него барбекю, последният казал , че освен барбекюто иска
да се изработят и дървена площадка с парапет, маса и столове за това негово
място в гр. Велико Търново, като той щял да заплати стойността на необходимите
за тях материали. За изработката на барбекюто не
уточнил нищо, нито по отношение на плащането, нито по отношение поръчка , от
кого, за какво и с какъв материал то да бъде изготвено.
Скоро след това св. К. се заел с
изпълнението на разпореждането на подс. Е., като
сметнал за удачно да направи поисканото от него барбекю
от ламарина, тъй като така то можело да се изработи по – бързо и по – лесно, а
и можело по – лесно да се монтира на указаното от него място, с което той вече
се бил запознал. За целта, св. К. отишъл в склад на завода, където се
съхранявали различни видове ламарина. В склада видял лист ламарина, която му се
сторила подходяща, за да послужи за направата на барбекюто,
като не знаел, че тя е специална. Тогава св. В.С. – магазинер в „Терем – Хан
Крум“ ЕООД – Търговище, отговарящ за няколко склада в завода, не бил в склад
„Метали“. На следващия ден св. К. отново отишъл до склада и тогава разговарял
със св. С.. Казал му, че ще вземе листа
ламарина, която преди това бил определил според него за подходяща, но не
уточнил за какво. . Избраната от св. К. ламарина за изработване на поръчаният от
подс. Е. продукт-барбекю,
която първия преценил като подходяща, предвид заданията се оказала специална техническа стомана със спецификация
„2р–б-7“, като тази информация той получил от магазинер С.. Тя била с размери
4.80 м./1.55м., с дебелина 7 мм. и с тегло 416 кг. Предвид това, че искането за
тази ламарина било направено от св. Кр. К., който бил
начални звено „РПСФ“ в завода, и се явявал един от ръководителите, които могат
да направят искане за отпускане на материали от склада , тя била отпусната от
св. С. и предвид размера и тежестта и откарана с мотокар в плазмения цех на завода. Междувременно
, след като св. К. разбрал, че избраната от него ламарина за изработка на барбекюто е със специална спесификация
и висока цена, той обяснил на колегите си, които работят в цеха, където била
отнесена , че ламарината не трябва да се пипа, докато не се изясни въпросът
дали може да се ползва. На отговарящият в склада магазинер-св. В.С., във връзка
с изнасянето и, като основание за това били оставени две искания, въз основа на които
да може да бъде отписана – искане за отпускане на материали №1494/07.11.2016г.
и искане за отпускане на материали №1462/04.11.2016г. Тези искания били
подписани от св. К. и св. А.А. – мениджър производство
в „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище, и като основания за отпускането на
ламарината в тях били посочени „РШ и КЕ“ и „кабелни канали“. Св. К. уведомил
св. А., чрез когото понякога контактувал с обвиняемия, за намерението си да
използва именно тази ламарина за направата на поръчаното от обв.
Е. барбекю, като му обяснил и, че тя е бронебойна и е
на завода. Именно и във връзка с цената на ламарината , за което изпитвал явно
притеснение, както и че не контактувал лично с подс.
Е. , а чрез управителя А., св. К. не
искал да изписва ламарината само за неговия отдел, поради което се разбрали със
св. А., да бъдат изготвени две поръчки и изписана за двата отдела-отдел
–ЕМ, за който отговарял А. и отдел РСРФ, за който отговарял К., както и било
направено.Като основание за изписване на процесната
ламарина било посочено изготвянето на капаци за шахти за определени помещения в
завода.
В началото на месец декември, предвид
влошаване на метеорологичните условия, св. К.
решил, че изработването и поставянето на готовата продукция в гр. В.Търново
на посоченото от подс. Е. место трябва да бъде
осъществено в по-кратки срокове. Предвид
цената на ламарината, въпреки, че била изписана за двата отдела, тъй като не
контактувал лично с подс. Е., св. К. сподели със св. А.
, че следва да се избърза с изготвянето на поръчката на управителя, за която и
двамата знаели, като считал, че А. ще разговаря лично с подсъдимия и така ще
получи разрешение да започне работата по изготвянето на продукта . При пореден
разговор с А., св. К. останал с впечатлението, че следва да започне работа с процесната ламарина, тъй като при последния си разговор с
него той не се противопоставил на това . Св. Кр. К. предприел
незабавни действия по осъществяване на възложената работа от подс. Е.. Той отишъл в плазмения цех и казал на работниците
там, че вече може да режат ламарината. Това трябвало да стане съобразно
изготвени за целта чертежи, които той им предоставил. Частите за барбекюто били нарязани от св. М.Р.П. – плазморезчик
в инструментално звено в „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище, след което били
заварени от св. Д.М.Ц. - заварчик в отдел „Ремонт и поддръжка на сграден фонд“
в „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище. Така то било готово за монтаж - състояло
се от три секции, които трябвало да се поставят една върху друга. Работата по барбекюто работниците вършели паралелно с другите си
задължения през работното си време, като знаели, че то е предназначено за подс.
Е.. Малка част от нарязаната ламарина – парче с размери 90 см. на 90 см. св. К.
използвал за капак на РШ шахта в завода.
За направата на барбекюто
нямало оформени каквито и да било документи – нямало документи за откриване на
частна поръчка с такъв предмет, нямало и изготвена планова калкулация,
определяща неговата стойност, като за него не са били заплатени авансово и
никакви средства-обстоятелства известни на подс. Е..
Именно предвид изпълняваната от него
длъжност той е бил длъжен да знае, а в
случая поради това, че изработването на поръчаното изделие-барбекю
е започнало по негово нареждане е знаел, че нито едно от изискуемите съгласно
утвърдените в завода процедури по приемане , разрешение, документално оформяне
и следващите след това процедури по
етапи , не са били извършени.
Работниците, изпълняващи нареждането на
обвиняемия, обаче, не били запознати /а и принципно, предвид длъжностите, които
заемат, не е било необходимо да бъдат запознати/ с тези обстоятелства.
Паралелно с това свидетелите Н.Р.М. и М.П. Н. - дърводелци в отдел „Ремонт и
поддръжка на сграден фонд“ в „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище, и няколко
техни колеги изработили и дървена площадка, маса, столове и пейка, които също
били предназначени за мястото на подс. Е. ***, като
за нужните за тях материали подсъдимият периодично давал различни парични суми
на св. К., който му казвал кога и за какво са му нужни средства.
Междувременно св. С. занесъл в
счетоводството на дружеството двете искания за отпускане на материали за
осчетоводяване и ги представил на св. Г.С. Банева – счетоводител в „Терем – Хан
Крум“ ЕООД – Търговище. И двата документа касаели ламарина „2р-б-7“, като
количеството и в двата било по 208кг. Този вид ламарина била скъпа, поради
което св. Банева се учудила как тя ще се използва за посоченото в исканията –
за кабелни канали и за ремонт на шахти. Въпреки това тя осчетоводила исканията.
По същото време св. Б. научила от работници в завода, че се изработва барбекю, което било поръчано от подс.
Е.. Тъй като тя знаела, че няма запитване за такова барбекю,
нито пък открита поръчка с такъв предмет, какъвто бил редът, когато някой иска
да му бъде изработен определен продукт, на 30.11.2016г. отишла при главния
счетоводител в дружеството - св. А.С.Д., като и казало за голямото количество
осчетоводена от нея скъпа ламарина. Св. Д. обещала да провери обстоятелствата
около тази ламарина. Тя отишла при подс. Е. и го
питала дали той е уведомен за отпускането на горепосоченият вид ламарина и дали
то има нещо общо с негова поръчка. Тогава той й отговорил, че половината от
тази ламарина щяла да бъде използвана за изработка на капаци за шахти за
завода, а другата половина за нещо по кабелните трасета на завода, като една
малка част от ламарината щяла да бъде използвана за изработка на негова
поръчка, без да уточнява каква поръчка и колко килограма от ламарината.
На 06.12.2016г. св. К. уведомил подс. Е., че барбекюто, както и другите поръчани от него вещи, са готови
и вече могат да бъдат монтирани. Подсъдимият му дал адреса, на който трябвало да бъдат
монтирани те – на ул. „Панорамна“№43 в гр. Велико Търново, в близост до ул. „Черни
връх“№70, където той живеел, като наредил
на следващия ден К. и работниците да отиват и да монтират барбекюто и останалите изработени за него вещи там. В тази
връзка и за осъществяване не неговата поръчка по транспорт и монтаж в гр.
В.Търново, подс. Е. предприел нужните действия по
осигуряване на транспорта и командироване на служителите , необходими за
осъществяване на извозването на готовите изделия, разтоварването и монтажа им на посоченото от него место.
Същият ден на 06.12.16 г. подсъдимият Е.
извикал в кабинета си и св. Г.Г.Т. – шофьор в „Терем
– Хан Крум“ ЕООД – Търговище и му разпоредил на следващия ден – на 07.12.2016г.
да управлява товарен автомобил марка „Форд Транзит“, с рег. №Т4598ТТ, който му
бил и зачислен към тази дата ,с който изработените за него вещи – метално барбекю и дървени изделия, да бъдат изнесени от сградата на
завода и да бъдат откарани до тревна площ, намираща се в близост до неговото
жилище в гр. Велико Търново, където да се монтират.
При така създадената организация със
съдействието и изричното разрешение на подс. Е., св. К.,
св. Т., св. Нестеров, св. М. и св. Ц. натоварили
горепосоченото изработено в завода метално барбекю,
състоящо се от три секции, собственост на „Терем – Хан Крум“ ЕООД – гр.
Търговище, както и другите вещи, които били изработени за обвиняемия, в товарен
автомобил марка „Форд Транзит“, с рег. №Т4598ТТ, собственост на дружеството.
Рано сутринта на 07.12.2016г., изпълнявайки
нареждането на подс. Е. за изнасяне на металното барбекю и дървените изделия от завода и откарването им за
монтаж на определеното от него място - върху тревна площ, намираща се в близост
до неговото жилище на ул. „Черни връх“№70 в гр. Велико Търново - на ул.
„Панорамна“ в гр. Велико Търново, св. Т. и св. Н. със същия товарен автомобил,
в който вече били натоварени барбекюто и останалите
вещи /управляван от св. Т./, както и свидетелите К., М. и Ц. с лек автомобил
марка „Форд Мондео“, с рег. №Т4664ТТ /управляван от
св. К./, напуснали територията на „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище и
отпътували към гр. Велико Търново. За пътуването всеки от тях бил командирован
съобразно заповед №501/06.12.2016г. на управителя на дружеството.
Около 08.00 ч. - 08.30 ч. те пристигнали
в гр. Велико Търново. Там св. Т. паркирал товарния автомобил на ул.
„Панорамна“№43 и работниците започнали да разтоварват частите за барбекюто, което било разделено на три секции.
Разтоварените части от барбекюто те поставили върху
тревна площ в края на ул. „Панорамна“, която се намирала южно от кооперация, находяща се на ул. „Черни връх“№70, в която подс. Е. живеел.
В момента на разтоварването на
изготвените и поръчани от подс. Е. вещи , св. Т.П.Т.
– старши инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“, отдел „РРП“ в РС
„Военна полиция“ - Плевен и негови колеги пристигнали на място за извършване на
проверка по сигнал. Те видели паркирания товарен автомобил, който бил обозначен
с надпис „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище. Видели и, че четирима работници
разтоварвали няколко елемента от метално барбекю. В
товарния автомобил се намирали и останалите неразтоварени части и другите вещи,
предназначени за монтаж на указаното от подс. Е.
място. Поради неочакваната проверка св. К. и работниците от завода така и не
успели да монтират горепосочените вещи.
Подс. Е. веднага бил уведомен по телефона за извършваната
проверка от св. Г.Т.. Тогава той извикал в кабинета си св. И.М.Ъ. – мениджър в
„Терем – Хан Крум“ ЕООД – гр. Търговище, дал му банковата си карта, казал му
какъв е ПИН кода на същата, и му казал да изтегли от нея 500 – 600 лева, за да
ги внесе в касата на завода. Св. Ъ. изпълнил поръчаното от подсъдимия. След това
подс. Е. извикал св. И.Г.Й., която била касиер в
дружеството, и й дал сумата от 560 лева, за които й наредил да ги отбележи като
получено авансово плащане от името на св. А.М.П. /сестра на обв.
Е./. Малко по – рано същия ден – около 10.00 часа, св. Й. била заприходила и сумата от 140 лева, която също била от името
на св. П. и също била заплатена от подс. Е..
В хода на извършваната от органите на РС
„Военна полиция“ – Плевен и РС „Военна полиция“ – Варна проверка металното барбекю, както и останалите предназначени за монтаж върху
тревната площ на ул. „Панорамна“ в гр. Велико Търново, вещи са били предадени
от страна на органите на РС „Военна полиция“ - Варна с Протокол за предаване на
веществени доказателства на отговорно пазене от 08.12.2016г. на св. К. за
съхранение, като същите са били върнати в сградата на „Терем – Хан Крум“ ЕООД –
гр. Търговище.
От приложените и приети по делото писмени и събраните гласни
доказателства в съдебно заседание доказателства се установява, че в деловодството на завода няма и не е имало
каквито и да било документи за поръчката и за направата на горепосоченото барбекю, не е имало документи за откриване на частна
поръчка с такъв предмет и за него не са били заплатени никакви средства, било
то авансови. Установява се че е имало
основания за откриване на поръчка №320/29.11.2016г. /поръчка №278-002/ и
поръчка 319/28.11.2016г., като условия и при двете били да се изработят с
материали на клиента - първата поръчка била по запитване от св. А.М.П. /сестра
на обв. Е./, имала е предмет „изработка и монтаж на
дървен парапет“ и цена на услугата 116.67 лева без ДДС, а втората била по
запитване от Преображенския манастир и се отнасяла до градинска пейка.
От приетите по делото писмени и гласни доказателствени средства се установява, че въз основа на запитване от страна на св. П./
сестра на подс. Е./ до управителя на Терем – Хан
Крум“ ЕООД е била открита поръчка
№278-002 за изработка и монтаж на дървен парапет, като определената цена на
услугата е била 116.67 лева без ДДС /материалите е следвало да бъдат
предоставени от клиента- отразено в поръчката/. Подобна поръчка, която да
послужи като изискуема уславие за изработка
и монтаж на метална градинска камина /метално барбекю/
не е била откривана. Впоследствие по молба на подсъдимия св. П. е изготвила още
две запитвания - Запитване за изработване и монтаж на метален парапет за обект
на адрес гр. Велико Търново, ул. „Черни връх“№70 / входирано
в деловодството на дружеството на 07.12.2016г. с вх. №620/07.12.2016г. и по
него няма открита поръчка/ и Запитване за изграждане на градинска камина, за
което е установено, че такова запитване изобщо не е било входирано
в деловодството на дружеството, липсва резолюция за приемане на поръчва ,
изготвяне на калкулация, съгласие от
страна на запитващия във връзка с нея, както и в тази връзка основания за
започване на следващите се действия за изпълнение на поръчката съгласно
утвърдените в завода правила.
От заключението на изготвената по делото
съдебно - оценъчна експертиза и допълнителната такава назначена в съдебната
фаза се установява, че пазарната стойност на присвоената от подсъдимия Е. вещ -
метална градинска камина /метално барбекю, състоящо
се от три секции/, към момента на извършване на деянието е била 2681.00
лева.
Гореизложената и приета от съда фактическа обстановка се
доказва по безспорен и непротиворечив начин от приетите писмени и гласни доказателствени средства-
обясненията на подс. Е., показанията на
разпитаните свидетели, писмените доказателства по делото, заключенията на
изготвените и приети по делото съдебно-счетоводни експертизи .
По доказателствата .
Подс. Г.Е. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение От дадените в съдебно
заседание обяснения, той уточнява ,
че е бил поканен, приел и назначен от
ръководството на „Терем“ ЕАД София, като управител на „Терем –Хан Крум“
ЕООД гр. Търговище. Предвид образованието
си, професионалната си квалификация и натрупан опит, подс.
Е. приел , като предизвикателство поемането на посочената длъжност имайки предвид
ситуацията в повереното му да управлява предприятие- лоша организационна
структура и икономически показатели водещи предприятието към фалит. Предвид
установената от него липса на организация, наличие на многобройни паразитни
структури, като съпътстващи производство, ниска рентабилност и липса на
държавни поръчки, както и на частни такива, при него възникнала идеята да се
опитат да направят градински барбекюта. Помолил и в
завода било направено такова от тухли,поставено и използвано от работниците. На
база този продукт/ без да е била извършвана калкулация/, той преценил, че като
съотношения цена-качество не може да покрие
производствените разходи и да бъда пласирано на пазара с печалба,
каквато се търсела от него, поради
остарялата методика за изчисление себестойността на продукта. Тогава в него
възникнала идеята за производство на градински барбекюта,
като решил да произведат модел на такъв вид изделия, да направят маркетинг и
реклама. В изпълнение на решението си, подс. Е.
възложил на св. Ср. К. изработването на
градинско барбекю, като изрично му заявил/
твърдение на подс. Е./, че това изделие ще бъде
заплатено с негови средства, за което му дал и пари и заявил, че иска всичко да
бъде законно. В обясненията си подс. Е. заявява, че
възложената от него поръчка за изработка на посоченото изделие е за барбекю, което на практика се явява „опитен образец и
неопитен образец“, поради което и изготвянето на това изделие според него, не е
подлежало на същия ред, който е бил
ползван при други частни поръчки в завода, тъй като не фигурира в правния мир.
В тази връзка и като негова идея на мениджмънта, той изрично се позовал/ не става
ясно кога и пред кого/, че изделието ще бъде изготвено с външни средства, като
поръчка, която ще бъде заплатена на 100 процента от външен човек. / казаното е
в пълно противоречие с изложеното по-горе, че е заявил на св. К., че изделието
ще бъде заплатено с негови средства, като давал и авансови такива/. В
продължение подс. Е. обяснява, че все пак, за да има
някаква документална стойност, направил така ,че изделието да бъде по поръчка
на сестра му, като тя се включила и със средства за това, във връзка с което
били изпратени и две искания от нея / входирани,
резолирани с посочване за изработка на дървен парапет и градинска пейка с
материали на клиента и заплатени от
него/. На въпроса , имало ли е основание
за откриване на поръчка с предмет метално барбекю,
след редица уклончиви или отклоняващи въпроса отговори, подс.
Е. заявява все пак, че в началото, когато поръчал изработката му не е
имало основание, той като това е било
опитен образец. На въпроса дали е имало
някакви документи по повод изработката на това барбекю,
отговорът е , че не може да има
документи, за нещо, което не е създадено, защото е опитен образец. Подс. Е. обяснява,
че за този „опитен образец“ , не е имало основание ,не е имало документи, не е
имало и отделно поръчка, тъй като изготвянето
му следвало да се счита като част от останалите поръчки подадени от сестра му св. П., поради това, че
се включвало в изграждането на цялостна структура и нямало как за всеки детайл
от нея да има отделна поръчка, т.е. било една поръчка в която се включват
отделни компоненти, като барбекюто е част от нея .На
въпроса все пак дали е имало документи
за това барбекю, отговорът е „ Не ,не е имало, защото това е опитен образец“. Подс. Е. заявява, че в случая наименованието на поръчката
за него е непрецизно, но не той го определял, а неговите подчинени, но
неговата била вината ,че не го е коригирал, но това не било негово
задължение. След като споделил идеята на
св. К. за изготвяне на опитен образец на градинско барбекю
и му възложил изпълнението на тази идея, повече не се е интересувал, как тя ще
бъде осъществена, като заявява, че като възложи една задача, има доверие на
звеното, на подчинените си ,след което
не се намесвал.Във връзка с постоянните твърдения на подсъдимия, че процесното барбекю е било „опитен
образец“ , на въпроса на съда дали той е споделил или уведомил някого за това,
отговорът е: „ На никого не съм споделял, а и няма на кого да споделя. Аз си
нося отговорност. Не съм казвал на никого, че ще бъде опитен образец това барбекю“.
От дадените в с.з.обяснения, подс.
Е. не отрича липсата на основание за открива не поръчката, не отрича, че е бил
уведомен от гл. счетоводител св. Д. за използваният за направата на продукта
скъп материал, собственост на предприятието, не отрича че е дал съгласие , разрешение и е съдействал
в организацията по товаренето, транпорта ,
командироването на определи лица, свидетели по делото, както зачисляването
именно в тази връзка на определен подходящ за случая товарен автомобил на св.
Г.Т. , не отрича ,да е извършил плащане
на определена посочена от него сума, като е дал кредитната си карта на
св. Ъ./ след като е бил уведомен от св. Г.Т. за проверката на военна полиция в
гр. В.Търново/, подчертава, че е внасял авансово суми , като е заплатил цялата стойност на предмета на
деянието, едва след като разбрал каква е тя
в ДП, за която не бил съгласен предвид използваната стара методология.
От всичко изложено по-горе, съдът не
приема обясненията на подс. Е.. Те са
непоследователни, взаимно противоречиви, както
сами по себе си, така и с целият доказателствен
материал приет по делото, като не само
не се подкрепят от свидетелските показания и писмените доказателства , а
напълно се опровергават от тях. Обясненията му са нелогични, житейски неиздържани, поради което
и съдът не ги кредитира, а приема като защитна версия.
Видно от дадените от подс.
Е. обяснения в хода на съдебното следствие, те са насочени към пълното му
оневиняване чрез изтъкване на обстоятелства / не подкрепени, а
напротив-опровергани от останалия доказателствен
материал/ обуславящи липсата на каквато и да е съпричастност към предмета на
присвояване, като съдът намира, че те
изцяло противоречат на установените в хода на съдебното следствие относими към предмета на доказване обстоятелства. Съдът отчита
безусловно гарантираното от закона право
подсъдимия да дава каквито желае. За разлика от задължените вменено на
свидетелите да говорят истината в наказателното производство, предвид
възможността от наказателна отговорност, обясненията на подсъдимия с които
оспорва обвинението, са негово основно средство за защита и доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност се определя,
както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен
материал. Именно съобразявайки приобщеният по делото безпротиворечив
доказателствен материал, съдът приема, че обясненията
на подс. Е. са неубедителни и недостоверни, поради
което и не ги кредитира.
Показанията на почти всички разпитани по
делото свидетели, са в пълно противоречие на обясненията на подс.
Е., като изцяло потвърждават изложената по-горе
и приета за установена фактическа обстановка . Показанията на
свидетелите изцяло опровергават обстоятелството / стоящо в центъра на защитната
теза на подсъдимия/, че поръчаната от него градинска камина, изработката на която
възлага на св. К. е „опитен образец“, това, че е заявил че ще бъде платена с негови средства, за които казва че е давал
авансово на св. К.. Потвърждават липсата
на документално оформена, според предвидения в предприятие ред на поръчка, даваща основание за изработката
на процесната вещ, пълното неглижиране
на задълженията и отговорността на Е.,
като управител да пази и управлява
повереното му имущество единствено в интерес на това предприятието, което
изключва разпореждане с чужди вещи, за които с негово знание и съгласие и по негово разпореждане да разреши да
напуснат патримониа собственика и го лиши от
възможността да ги ползва и управлява.
Изложената по-горе и приета за установен
фактическа обстановка се е потвърждават от показанията на свидетелите : М.Н.
участвал в изработването на дървената пейка и площадка, св. Н.М., участвал в
изработването на платформата и участвал в закупуването на материали за тях
заедно със св. К., като знаел че са по поръчка управителя , св. М. Т., като работник
на плазмена машина , който по нареждане
на св. К. нарязал получените листове
ламарина по чертеж на последния, св. В.С., магазинер, който предоставил на св. К. материалите за
изработването на металното барбекю на основание
предоставени му документи- две искания, приети като доказателство по делото и
предявени в с.з. – съответно подписани от св. К. и св. А., св. И.Р.-подготвила
документите за изписване на ламарината по поръчка на св. А., св. М.Т., подписал
искането на материала , след получаване на нареждане от св. А. за това, св. Д.Ц.-
заварчик , работник в отдела на св. К.- заварил и сглобил отделните нарязани
части от ламарината за изготвяне на барбекюто. Всички
посочени по-горе свидетели, работници в отделни звена са участвали в изработката на отделни детайли
и елементи, както и отпускане / отчисляване / на процесната
специална ламарина от склада , са изпълнявали нареждания от лица, стоящи
по-висока в йерархията на предприятието, като не са задавали въпроси, не са се
интересували относно документация, но всички те са знаели, че крайния продукт-
метално барбекю, при участието в отделните елементи
на което са положили труд е за управителя на предприятие ,подс.
Евгение, като нито един от тях не споменава да знаел,
че става въпрос за изработка на опитен
образец за завода.
В подкрепа на изложена по-горе
фактическа обстановка по отношение липсата на документация – поръчка, която да
послужи като основание за изготвяне на процесното
изделие –барбекю,
установения в предприятиуето ред за започване и процедурите , след разрешение на управителя
за реализиране на гражданска поръчка се потвърждават от показанията на
свидетелите – Р.Р.-експерт продажби, Анка Банева-
счетоводител, информирала св. А.Д. –гл. счетоводител за високата стойност на
използваните материали, които е следвало да оформи документално, св. А.Д. , във
връзка със сведенията получени от св. Банева, която изрично информирала подс. Е. за посочените обстоятелства/ при което той и
казал, че ламарината е за капаци на шахти, а малка част от нея ще се ползва за неговата
поръчка, без да уточнява каква част/, от показанията на Д. в ДП четени и приобщени по реда на НПК /, св. И.Н.-икономист
–плановик, изготвяла калкулация за готовите изделия, св. Ст. Т.-нормировчик,
св. З.З. -отдел констуктивно-технологичен..
Показанията на горепосочените свидетели ,
предвид длъжностните им характеристики и прякото им участие и знания в тази
връзка с начина и реда за започване- откриване на частна
поръчка , разрешение от управителя , което да даде основание за пристъпване към
следващите стадии по осъществяването и- калкулация, приемане на цена от
поръчителя , предвид материала за изработка – на клиента или на завода, работно
време и участия на работниците от съответните отдели в зависимост на
пръчката , са в потвърждение на приетата и изложена по-горе фактическа обстановка.
Всички те потвърждават, че за процесното изделия- барбекю- не е имало
искане за изготвянето му, което да е получело резолюция от управителя и
да послужи , като основание за отриване на поръчка и изработване на това
изделие. Нещо повече, тъй като на всички тях е било известно, че това изделие барбекю се изготвя за управителя -подс.
Е. по негово нареждане и предвид липсата
на документация за това, както установената от св. Б. и Д. висока стойност на
изписаните от предприятието и ползвани на изготвянето материали , управителят е
бил уведомен изрично за това
обстоятелство, като въпреки че е знаел , не е упражнил изискуемите от него
действия по управление на повереното му имущество. Показанията на свидетелите
са последователни, и непротиворечиви, както в ДП така и в тези дадени в съдебно
заседание, като съдът ги приема и кредитира изцяло.
В показанията си св. С., адм. секретар в „
ТЕРЕМ- Хан Крум“ към края на 2016 г и работила с подс.Е.
заявява, че в задълженията и е влизало обработка на входяща и изходяща
кореспонденция. Пояснява, че през нея са минава искания за много поръчки , но
искане за поръчка на градинско барбекю не е минавала.
За пейка и ограда е имало такива. Св. С.
е категорична, че не е входирала писмо от св. А.П., която да се отнася до поръчка
за барбекю, нито е получавала подобен имейл. Съдът приема
и кредитира показанията на св. С., които са в подкрепа на установената факт обстанвока.
Показанията на свидетелите М.- изготвил
доклад за командировка на посочени му служители след разговор с подс. Е. и изготвил командировъчните на база резолюция на
управителя, св. Г.Т.- специално
назначен и в тази връзка именно за превоза на процесното
изделие поверен му товарен автомобил, който да отговаря на нуждите , т.е.
възможностите да побере готовата продукция, която да бъде превозена до местопредназначението си – гр. В.Търново , в непосредствена
близост до местоживеенето на управителя Е., са също последователни и
непротиворечиви с казаното от тях в ДП и с.з. и са в подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка, като се
кредитират изцяло .
В показанията си в ДП и с.з. св. А.А. заявява, че не
знае нищо за процесното барбекю.
Свидетелят няма спомени, както по отношение
на това да е водил разговори със св. К. за направата, материалите ,
поръчките за тези материали и изобщо всичко, което може да бъде отнесено към
изготвянето на процесната вещ. Завява, че е разбрал
за направата на барбекюто и за кого е било то ,след като са били
задържани след извършване на проверка от военна полиция, служители на завода.
По отношение исканията за отпускане на материали, с които е изготвена вещта и дали е подписвал такива- едва след предявяване на искането за отпускане на материалните
ценности , св. А. пояснява, че да , подписал е такова искане , но материала е
бил за изготвяне капаци на шахти/ като не обяснява дали отпуснатите материали
са били използвани по предназначение, а това, видно от доказателствата по
делото не е направено, като са използвани за изготвянето на процеснато вещ/.
Св. А. не може да даде точен отговор на въпроса как са се формирали основанията
за гр. поръчки, от кого са давани разрешенията за това, не може да цитира длъжностите на лицата, които
са се занимавали с тези въпроси , въпреки че заявява, че към процесната дата може да се приеме, че той е бил междинно
звено между управителя и
производствената част на завода.
При така изложеното, съдът счита, че не
следва да кредитира показанията на св. А., като видно от казаното от него или
по-скоро премълчаното или липсата му на спомени, с случая се е възползвал от разпоредбата на чл. 121 от НПК, в качеството
на свидетел.
В
показанията си в съдебно заседание
св. Ъ. завява, че е работил и към момента и преди това в завода, като
мениджър производство и администрация.
Завява, че не е знаел нищо за метално барбекю. Казва, че поръчките са минавали през него, но такава
за изготвяне на барбекю не е имало, като имало поръчки
за пейки и парапети с материали на клиента и те са били платени. За барбекюто разбрал, след като от военна полиция била
направена проверката в Търново. В този ден около 09.00 ч отишъл в кабинета на
св. А.А., където бил и управителя, И.Р., като по телефона на
управителя се обадил Г. / св. Г.Т.-
шофьор/ и тогава разбрал за случващото се . На следващият ден, след проверката
на военна полиция св. Ъ. бил извикан от управителя Е., който му кал картата
си и пин кода , като му казал да изтегли
около 600 лева, които да занесе и се отразят в касата, като капаро, но не
знае за какво са били тези пари. Завява, че изтеглил и занесъл парите на
касиерката И., която не искала да ги вземе, защото нямало основание за това.
Няколко дни след това барбекюто му било показано от
св. К.. То било направено от дебела ламарина, като за него не била изготвяна
никаква калкулация. Свидетелят си спомня, че е виждал някакво писмо постъпило
на ръка, което мисли че е било свързано с барбекюто,
като мисли, че тогава управителят му е дал картата си, за да изтегли и внесе
сумата от 600 лева в касата на предприятието. Завява, че писмото се е получило,
след случая с военно полиция.
Съдът кредитира показанията на св. Ъ.,
които са в потвърждение на приетата и
изложена по-горе фактическа обстановка по отношение на липса на поръчка,
основания за изготвяне на метално барбекю, липса на
калкулация за цената на това изделия, както и времето, а именно след проверката
на военно полиция в Търново, когато е
внесъл изтеглените по поръчка на подс. Е. 600 лева в касата на предприятието.
Показанията на св.А.П. сестра да
подсъдимия са приобщени към доказателствения материал
по делото -четени по реда на чл. 281 ,ал.6 ат НПК по искане на защитата и
на подс. Е./. В
тях св. П. пояснява, че с брат си- подс. Е. е водила
разговори по телефона, след като бил назначен за управител на Терем/
свидетелката работи и живее от години в РТунис/ в
което той е споделил идея за изработка на барбекюта,
като допълнителна дейност на завода. В разговора не е ставало въпрос нито
подсъдимият е уточнявал, кой ще ги прави, по какъв начин, с какви материали,
само споделил тази си идея. В тази връзка я той помолил да пусне нещо като
поръчка до завода, която да послужи като основание за изработка за барбекю, но поради работата си тя не изпълнила тази негова
молба и не пуснала искане за поръчка. Едва в началото на м. декември 2016 г св. П. , след разговор с подс. Е., който и обяснил, че срещу него има атаки от работници и синдикати ,пуснала поръчка за
метална ограда и барбекю, без да прави в тях
уточнение с какви материали ,средства или къде , като местоположение де бъдат
поставени. В предявените на св. П. в ДП копия на запитванията и за изработка на
метален парапет и градинска камина, тя потвърждава ,че ръкописния текст и подписа са нейни.
Съдът приема показанията на св. П. ,
които са в потвърждение на приетата и изложена фактическа обстановка . От
приложените по делото две запитвания на
св. П. се установява, че те са изпратени, едва след като подс.
Е. наредил св. К.
изготвянето на посочените вещи, което е било започнато и вече приключило.
Видно от искането за изработка на градинска камина, то не е входирано,
като остава неясно и как точно и кога е получено/ от показанията на св. Ъ. едва
след намесата на военна полиция/ .На това искане не е посочено с какви
материали да бъде направена градинската камина, къде да бъде поставена , като в
тази връзка липсва резолюция за приемане
на поръчката , която да даде основание за започване на процедурата по
изпълнението и съгласно утвърдената в предприятието практика, поради което и
липсва на основание поръчка не е била де факто открита и калкулация за цена на продукта не е била
изготвяна, което потвърждава изложеното
по-горе по отношение фактическите констатации в мотивите.
От допуснатите до разпит и поискани от защитата на подс.
Е. трима свидетели, само св. П.Б. дава
откъслечна информация, неотносима към
доказване на обективните признаци на деянието. При извършване на проверка в завод Терем по повод сигнал, както
и от представените писмени материали в тази връзка се установява, че в тази проверка
по отношение на процесното барбекю,
комисията, в която е участвала св. Б. не е взела отношение , той като това е било предмет на разследване
Свидетелите В. и А. в показанията си също не дават отговор
на относими към предмета на доказване факти. По изложените съображения, съдът не
приема и изключва от доказателствените
материал показанията на посочените по-горе трима свидетели.
Св. Х.,избран за управител на Терем –Хан
Крум, след освобождаването на подс. Е. от длъжността
му на 08.03.17 г, в показанията си дава
информация относно извършената от него проверка
в документацията в предприятието , предвид това, че към момента на
деянието той не е бил на работа Терем.
Той пояснява подробно реда за изготвяне на определена стока или услуга за
гражданите, а именно заявление или имейл със запитване към управителя, на които
след получаването им се поставя резолюция, дали искането е осъществимо, след
което се изготвя калкулация на цената- в зависимост с какви материали ще се
направи изделието, какъв труд ще бъде вложен, като това се съгласува с клиента.
Ако калкулираната цена го удовлетворява, това дава основание за започване на
поръчката, ако липсва съгласие поръчката се стопира и не се пуска в производство. При извършената
от него проверка св. Х. установил, че
за изготвянето на парапет има открита поръчка и той е заплатен . За барбекюто, няма открита поръчка, имало един хвърчащ лист,
който не е подписан, без резолюция, поради което и липсва основание за
откриване на поръчка, съответно липсва калкулация, както и следващите се
действия, ако цената е приета от клиента, но въпреки това барбекюто
е изготвено и изнесено от завода. Св. Х. заявява, че в предприятие са
получавани суми от А.П. на два пъти, които били ориентировъчно около 1300 лв, и съответно
около 700 лв. Тези суми били заведени в счетоводството, като депозит и
се намирали в касата, поради това, че за тях няма открита поръчка, за която да
се каже ,че са направени разходи и да се припокрият с
тях. По тази причина внесените суми са
без основание , депозит и са в касата на предприятието. Св. Х. дава информация
относно материала, с който е изработено барбекюто, като
това е специална стомана, с определено цена, около 5 лв. за килограм.
Показанията на св. Х. са последователни,
непротиворечиви с тези дадени в ДП и са
в потвърждение на приета и изложена по-горе фактическа обстановка основно
обективните признаци на деянието , поради което съдът ги приема и кредитира
изцяло.
От заключенията по назначените,
изготвени и приети съдебно счетоводно
оценителни експертизи, се установява по безспорен и категоричен начин
стойността на предмета на присвояване, а именно 2 681.00 лева. От
изготвените експертизи, на основание извършена обстойна проверка на вещото лице,
както дадените обстойни обяснения и
отговори на поставени въпроси в с.з., по отношение установяване на пазарна
цена на материалите използвани за
изработката на порцесното барбекю,
както в първоначалната, така и в допълнителната назначена в съдебното
производство , пазарната цена остава непроменена. Експертизите са обосновани,
мотивирани, в тях са отразени извършените от вещото лице проверки в цялата
страна , направените изчисления за вложен труд въз основа на документация в
предприятието и на база представени заповеди, действащи към момента на
деянието, поради което съдът ги приема изцяло и приобщава към доказателствения материал . По отношение допълнително
поставената задача във връзка с твърденията на подс. Е.,
че стойността на процесната вещ -барбекю
е заплатена изцяло от внесените от сестра му суми в предприятието , вещото
лице след проверка на документите предоставени от Терем-Хан Крем, дава следното
заключение: установени са три документа
за получени плащания в общ размер на 2681.00 лв. - ПКО от 07.12.16 година на името на А.П. за сумата от 560 лева с
основание „авансово внесена сума по поръчка № 278-002“; извлечение от б. сметка
с дата на плащане 18.09.17 година за сумата от 1350.00 лв. на името на А.П., с
основание „Доплащане по поръчка № 278-002“ и извлечение от б. сметка от дата
28.11.17 година на името на А.П. с
основание „Поредна доброволна вноска за поръчка на барбекю
за обществено ползване“. От допълнително дадените обяснения в съдебно заседание
от вещото лице се установява, че посочените суми , не се съхраняват, като
налични в касата на предприятието, но са осчетоводени, като задължение,
подлежащо на връщане на А.П..
При така изложеното по-горе, след
преценка на доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че приетата за
установена и изложена в началото на мотивите фактическа обстановка за доказана
по несъмнен начин.
По отношение на обстоятелство, как се обективира присвоителното поведение
на подс. Е. в качеството му длъжностно лице- чрез
активни фактически действия или
разпоредителни и под каква форма, съдът взе предвид следното:
Предвид ръководната длъжност, която подс. Е. е заемал в „Терем – Хан Крум“ ЕООД – Търговище, по
силата на Договор за възлагане на управление в сила от 01.09.16 г. с което му е
възложено да представлява и управлява предприятието, следва да се приеме ,че
вещите, собственост на дружеството, каквато безспорно е и горепосоченото
метално барбекю / изработено от материали на завода и
представляващо като цялостна изработка продукт-добив от поверено за пазене
имущество/, са му били поверени да ги пази и управлява по силата на заеманата
длъжност.
Установените по делото обстоятелства
водят до извод, че, макар изнасянето на металното барбекю
от „Терем – Хан Крум“ ЕООД – гр. Търговище физически да е било извършено от
свидетелите Г.Г.Т., К.С.К., М.П. Нестеров,
Н.Р.М. и Д.М.Ц., извършените от тях действия не могат да се определят като
престъпление. Това е така, тъй като те са действали при обстоятелства,
изключващи вината им – при условията на чл. 16 от НК - изпълнявали са заповед
на подс. Е., който към този момент е бил техен
ръководител, като тази заповед не е налагала очевидно за тях престъпление – те
не са били запознати /а и принципно, предвид длъжностите, които заемат, не е
било необходимо да бъдат запознати/ с обстоятелствата около поръчването,
заплащането и оформянето на документацията за изработването на барбекюто /необходимостта от такава и наличието или липсата
на такава/.
От своя страна подс.
Е. сам е разпоредил на св. Г.Г.Т. и св. К.С.К. ,негови
подчинени, металното барбекю да бъде изнесено от „Терем – Хан Крум“ ЕООД – гр. Търговище и да
бъде монтирано на определено от него място - върху тревна площ, намираща се в
близост до неговото жилище на ул. „Черни връх“№70 в гр. Велико Търново - на ул.
„Панорамна“ в гр. Велико Търново, с което е проявил настъпилата промяна в
отношението си към вещта, предмет на престъплението – от такова като към чужда
в такова като към своя, а след това и с действията на свидетелите Г.Г.Т., К.С.К., М.П. Н., Н.Р.М. и Д.М.Ц.
/всички работници в „Терем – Хан Крум“ ЕООД – гр. Търговище, действащи при
обстоятелства, изключващи вината им/ - изнасянето на барбекюто
от „Терем – Хан Крум“ ЕООД – гр. Търговище, тази промяна е била обективно
реализирана и дружеството – собственик на вещта, е било лишено от възможността
за ползване и разпореждане с нея. Така подсъдимият като посредствен извършител
е превърнал присвоената вещ в своя, като това положение е било преустановено
едва след намесата на органите на РС „Военна полиция“ - Плевен, която е
наложила връщането на вещта в завода. Предвид гореизложеното, действията на подс. Е. и на свидетелите, чрез които той е действал като
посредствен извършител, осъществяват едно престъпно деяние, което и обективно и
субективно съставлява присвояване по смисъла на чл. 201 от НК.
При така установеното от фактическа страна и доказано
от събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност,
съдът намира , че подсъдимия Г.М.Е. осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.
201 от НК .
От
субективна страна подс. Е. е извършил деянието виновно, с пряк умисъл. Субективната страна на
престъплението има три взаимосвързани елемента-деецът да е съзнавал, че
предмета на престъплението представлява чужда вещ-пари или ценности, който са
му били връчени с цел пазене или управление, че те са му били поверени при
точно определени правомощия и компетентност, свързани с осъществяване на тази дейност и това, че в
нарушение на тези правомощия, той
осъществява действие в собствена полза или в полза на трети физическо или ЮЛ. В процесния
случай тези три елемента са безспорно и
несъмнено доказани от събраните и обсъдени по-горе в мотивите доказателства. От
съществено значение в настоящото производство във връзка с приетото от съда по
отношение субективната страна на извършеното деяние е въпроса за това, какво е
било намерението на подсъдимия Е. по отношение на вещите при осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението. Това е свързано с момента на вземане
на решение за връщане или възстановяване на предмета на престъплението. От
събраните приобщени по делото доказателства
безспорно се установява, че решението за
възстановяване стойността на предмета на престъпното посегателство е взето от подс. Е. с л е д довършване
на престъплението, поради което и няма основание то да не бъде квалифицирано
като длъжностно присвоява , както от
обективна, така и от субективна страна, защото извършителя му се е разпоредил с
предмета на престъплението като със свой. Евентуалното връщане на вещта или
заместването и би било основание за ангажиране на отговорност по привилигирования състав по чл. 205 от НК, а не мотивиране
на извод, че деянието е несъставомерно от обективна и
субективна страна.
На основание изложеното по горе, съдът приема за безспорно
доказано, че подс. Е. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 201 от НК по повдигнатото обвинение.
Становището на защитата на подсъдимия е , че повдигнатото обвинение по чл. 201 от НК
не е доказано по несъмнен и категоричен начин, както от обективна и субективна
страна. Изтъква се, че съдебната практика е категорична, че ако до приключване
на ДП ли най-късно до приключване на съдебното следствие присвоените вещи бъдат върнати или възстановена тяхната равностойност, то деянието следва да
бъде квалифицирано и отговорността на
подсъдимия ангажирана, не по основния състав на чл. 201 от НК, а по привилигирования по чл. 205 от НК. Обръща се внимание ,че стойността
е възстановена до приключване на съдебното следствие, и това дава основание на
защитата да пледира за оправдаване на подс. Е..по
обвинението по чл. 201 от НК.
Съдът не приема тезата на
защитата относно приложение на чл. 205 от НК . Разпоредбата на чл. 205 от НК е
неприложима, когато органите на властта при изпълнение на службата си сами са открили, иззели и възстановили
имуществото на предприятие, а това обстоятелство е безспорно доказано . Ако
това възстановяване е било осъществено
със съдействието на виновния, което в случая не е налице, то тогава текста на чл. 205 от НК би бил приложим Посочената разпоредба обаче е
неприложима, когато след като органите на властта за иззели и възстановили
цялото имущество, виновният или негови близки или трети лица внесат неговата
равностойност, тъй като възстановяването е осъществено и няма какво да се
възстановява. / Пост. № 3/70г на Пленума на ВС/.
На основание гореизложеното, съдът призна подсъдимия Г.М.Е.
за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 201 от НК , като му наложи наказание в размер на “ Една година лишаване от свобода“. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени всички обстоятелства
обуславящи степента на отговорността на подсъдимия. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема чистото му съдебно минало , ниската
обществена опасност на дееца, както и добрите характеристични данни за него, а
също и възстановяване предмета на
деянието, макари без съдействието на подсъдими. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства- безотговорното и дори арогантно поведение по отношение на
изпълнение на поети задължение по опазване и управление на повереното му чуждо
имущество, пренебрежение към установените правни норми, уреждащи правото на
собственост, липсата на самокритичност. При така изложеното, съдът определи
наказание при баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
като при индивидуализацията му и преценка разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 от НК, счете че наложеното наказание „ Една
година лишаване от свобода“ би изпълнило целите на специалната и генерална
превенция, както и би довело да превъзпитание на подс.
Е.. Съдът счете, във връзка с
гореизложеното, че предвидената в чл. 201
от НК алтернативна възможност за налагане на наказание „лишаване от права“, не
следва да бъде прилагана.
При наличие на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК,
съдът намира, че за изпълнение целите на наказанието , съобразявайки
обществената опасност и личността на дееца, изтърпяването на така определеното
наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Г.Е. бе осъден да заплати по сметка на Районен съд
-Търговище, сумата в общ размер от 229.98 лева / двеста двадесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки/, разноски в съдебната фаза на процеса .
Подс. Е. бе осъден да заплати по сметка на ОД МВР
–Търговище сумата 105.80 лева/ сто и пет
лева и осемдесет стотинки/, разноски от ДП.
Веществените доказателства по делото: протокол за предаване
на оригинални документи получени от И.Ъ., протокол за доброволно предаване на
оригинални документи от К.К., съдът постанови да
бъдат върнати на „Терем- Хан Крум“ ЕООД
гр. Търговище.
Водим от горното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: