С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e
повдигнато обвинение на П.В.К. за престъпления по:
по чл.343в, ал.2 от Наказателния
кодекс, за това, че на 09.08.2020г., в гр. Перник, е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка/модел „Фиат Пунто“ с рег. ***** без
съответно свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление на мотроно превозно средство /с Наказателно постановление
№19-1158-000705/09.04.2019г., издадено от началник група към сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Перник, влязло в сила на 24.09.2019г./, и
по чл.345, ал.2, вр.
ал.1 от Наказателния кодекс за това, че на 09.08.2020г., в гр. Перник,
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „Фиат Пунто“ с рег. *****, с рама №*****, който автомобил не е
бил регистриран по надлежния ред /предвиден в чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от Министъра на вътрешните работи/.
В съдебните прения представителят на Районна
прокуратура - Перник поддържа повдигнатите обвинения, излага доводи за
несъмнена доказаност на всяко от тях и пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които
е предаден на съд. Изтъквайки наличен превес на отегчаващи вината обстоятелства
предлага за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок над
минималния, предвиден в закона, а именно 1 година и 6 месеца, както и
глоба в размер 500 лв., а за
престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 - наказание лишаване от свобода в минимален размер –
три месеца лишаване от свобода. Предлага на основание чл.23, ал.1 от НК за
двете престъпления да се определи и
наложи едно общо най-тежко наказание, а именно
1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим, както и кумулативно предвиденото наказание глоба.
Подсъдимият П.В.К. не
се признава за виновен по обвиненията. Същият дава обяснения, в които отрича да
е управлявал моторно превозно средство при изложените обстоятелства. Потвърждава,
че на датата и по времето, сочени в обвинителния акт е бил обект на проверка от
служители на ОД МВР – Перник в района на блок 7 на ул. Юрий Гагарин, но твърди, че не се е придвижвал с автомобил,
а проверката спрямо него е започнала докато е купувал кафе от намиращо се до блока денонощно
магазинче. Твърди, че никога не е управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег. *****, не знае кому
принадлежи това превозно средство,
отрича да е носил документи, издадени за него и посочва, че за пръв път го е
видял в района на горепосочения търговски обект
при извършената спрямо него полицейска
проверка.
В правото си на лична
защита заявява, че не е виновен по обвиненията, тъй като не е управлявал автомобил на
посочената в обвинителния акт дата и моли да бъде оправдан по обвиненията
.
Защитникът му, участвал в съдебното
заседание, в което са изслушани съдебните прения - адв.
Р. И., излага доводи за недоказаност на
обективните и субективни признаци от състава на всяко от двете престъпления
и пледира подзащитният му да бъде признат за невинен
и оправдан. Релевира възражения, че разследването е водено едностранчиво, че обвинението се гради на минимален обем доказателства, че не са събрани
всички възможни относими и необходими за разкриването на обективната истина
доказателства, че са пропуснати множество възможности за извършване на действия
по разследването, чрез които биха
се събрали доказателства, оправдаващи подсъдимия. Обосновава тезата, че доказателствените непълноти съществено
нарушават правото на защита на подсъдимия и изискват оправдаването му, тъй като
осъдителна присъда е недопустимо да почива на предположения или да бъде
постановена при не напълно изяснени обстоятелства с необходимата обективност,
всестранност и пълнота.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18
от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият
П.В.К. ***. Не е женен е. Работи. Осъждан е.
От
приетата справка за съдимост се установява, че с присъда,
постановена по нохд № 617/2009г. по
описа на РС – Перник е осъден на глоба за пресстъление
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК. Няма данни за
изпълнение на наказанието.
С
протоколно определение от 17.12.2012г.
по нохд № 1898/2012г. по описа на РС – Перник , влязло в сила на 03.01.2013г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко
наказание за престъпленията по това дело
и по нохд №312/2010г. по описа на РС – Перник, а именно
лишаване от свобода за срок от 11 месеца. Изпълнението му на основание чл.25,
ал.4, вр. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3
години и 10 месеца, считано от влизане
на определението в сила.
С
одобрено споразумение по нохд №1177/2015г. по описа
на РС – Перник, влязло в сила на 10.08.2015г., му е
определено наказание пробация за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
За
тези осъждания подсъдимият не е реабилитиран, тъй като сроковете по чл.88а, вр. чл.82,
ал.1 от НК не са изтекли към датата
на процесните деяния. /разпоредбата на чл.86 НК спрямо тях
е неприложима предвид забраната в ал.2 на с.р. и обстоятелството, че като
пълнолетно лице вече веднъж е бил реабилитиран (за осъждането по нохд №203/2006 ПРС)/.
От фактическа
страна:
Подсъдимият П.В.К. не притежава провоспособност
за управление на МПС. На същия никога не е издавано валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство от никоя категория.
Въпреки това обстоятелство К. управлявал МПС.
По повод на такъв случай, с наказателно постановление № 19 - 1158 - 000705/09.04.2019г., издадено от началник група към Сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР - гр. Перник,
на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП К. бил наказан по административен ред с
налагане на административно наказание глоба 200 лева за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Наказателното постановление му
било връчено лично на 16.09.2019г. срещу разписка и тъй като не било обжалвано влязло в сила на
24.09.2019г.
На 09.08.2020г. свид. С.Д.В. /на длъжност „полицай“ в Група „ООР“ към 02 РУ
ОД МВР - гр. Перник/ и св. Е.К.В. /на длъжност „ст. полицай“ в Група „ООР“ към
02 РУ ОД МВР - гр. Перник/ изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред на територията на 02 РУ ОД МВР - гр. Перник. Около 04:05ч. на
същата дата двамата полицейски служители извършвали обход със зачисленият им
служебен автомобил в района на ул. Рашо
Димитров в гр. Перник. В същия момент забелязали движещ се лек автомобил
марка/модел „Фиат Пунто“ с peг. № ****по улица в междублоковото пространство
до блок 7 /находящ се на ул. Юрий Гагарин/. Свидетелите
С.В. и Е.В. решили да извършат проверка на водача, поради което му подали
сигнал за спиране посредством светлинна и звукова сигнализация. Същият спрял в
непосредствена близост до блок 7 на горепосочената улица.
Служителите на МВР
установили, че водачът е сам в автомобила и изискали от него документи за
установяване самоличността, правоспособността му за управление на моторно
превозно средство, както и свидетелство
за регистрация на управлявания автомобил. Въз основа на представен личен
документ самоличността му била установена - П.В.К.
с ЕГН: **********. Същият не представил свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ и след направена справка в ОДЧ на ОД МВР - гр. Перник
се установило, че не притежава валидно издадено такова. К. представил свидетелство за регистрация на автомобила с № ****, от което служителите на
МВР установили, че автомобилът не е
негова собственост, а е собственост на друго физическо лице -
А. А. А..
При извършената чрез ОДЧ справка свидетелите С.В. и Е.В. констатирали още, че управляваният от подсъдимия
П.К. лек автомобил марка/модел „Фиат Пунто“ с peг. № ****е със служебно
прекратена /на 25.06.2020г./ регистрация
по реда и на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от Закона за движението
по пътищата.
Във връзка с установените в хода на извършената проверка обстоятелства
двамата полицейски служители потърсили съдействие чрез оперативна дежурна част
на Второ РУ - гр. Перник от екип на Сектор „Пътна полиция“. На мястото бил
изпратен Г. А. Г. - „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - гр.
Перник. Запознавайки се с обстоятелствата по случая, в присъствието на подсъдимия и на свидетелите В. и В., същият съставил спрямо П.К., като водач на
превозното средство, АУАН серия GA, бл. № 250219/09.08.2020г. за нарушение по
чл. 150 от ЗДвП – за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач /не
притежаващ свидетелство за управление на МПС/. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение бил подписан от съставителя и от свидетелите
очевидци - С.В. и Е.В., след което бил предявен за запознаване и подписване на водача
- подсъдимия П.К.. Същият заявил, че има възражения, което било
отразено в съдържанието на документа,
но подписал акта и приел връчения
му препис. Със същия акт било иззето
представеното от него свидетелство за регистрация №****, както и регистрационните табели на
превозното средство.
Срещу К. бил съставени и
АУАН серия
GA бл. № 250220/09.08.2020г. за нарушение по чл.140,
ал.1 предл. 1
от ЗДвП, за това, че на при
гореизложените обстоятелства управлявал лек автомобил марка/модел „Фиат Пунто“ с peг. № ***, който не е регистриран по надлежния ред - предвиден в чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и
Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от министъра на вътрешните работи. При предявяване на този акт, К. заявил , че няма възражения, но отказал да
го подпише, което било отразено в съдържанието на документа и удостоверено с
подпис на свидетел.
На П.К. била извършена и проверка за употреба на алкохол и бил тестван за употреба на наркотични
вещества, като техническите средства не установили прием на алкохол и
наркотици.
След приключване на проверката подсъдимият бил настанен в помещение за
настаняване на задържани лица към Второ РУ - гр. Перник.
Посоченото лице в свидетелството за регистрация и база данни КАТ като
собственик на автомобила, управляван от
подсъдимия, било установено и разпитано в процесуалното качество на
свидетел. С протокол за доброволно предаване от 01.10.29020 г. А. А. представил
писмен договор за покупко-продажба на горепосочения лек автомобил /с
нотариално удостоверяване на подписите/, сключен на 06.02.2020г. между А. А. А.,
в качеството на продавач, и Н.Т.С. - купувач.
Установено било, че в двумесечен срок от
придобиването на автомобила новият собственик - Н.С., не
изпълнил задължението си да регистрира превозното средство на свое име и по
тази причина на 25.06.2020г., служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, регистрацията на автомобила
била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена като взе предвид: отчасти обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите С.Д.В.,. Е.К.В., Т. С. А., дадени в съдебното следствие, приетите писмени
доказателства приложени по досъдебно производство №319/2020 по описа на 02 РУ -
ОД МВР – Перник в заверени копия: АУАН Серия GA № 250219/09.08.2020г.
и АУАН Серия GA бл. № 250220/09.08.2020г., протокол за
доброволно предаване 01.10.2020 г., договори за покупко-продажба на МПС от
21.05.2018г. и от 06.02.2020г. с
нотариална заверка на подписите на страните, справка за нарушител/водач;
наказателно постановление №19 - 1158 - 000705/09.04.2019г. на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР - гр. Перник, заявление за промяна на регистрация от
11.06.2018г., Свидетелство за регистрация Част I; експертна справка
№185/04.06.2018г., картон на наказателно постановление №19-1158-
000705/09.04.2019г. на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - гр. Перник /л. 42 -
43/; писмо от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - гр. Перник, рег. №
1158-8846/021.10.2020г.; справка съдимост, рег. № 1246/13.08.2020г., издадена
от БС при РС – Перник, както и трудов договор №85/11.07.2019г. , приет в
съдебното следствие.
Въз основа на доказателствените материали
по делото, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната
взаимовръзка и логическа последователност, съдът прие за доказано по несъмнен
начин, че подсъдимият П. К. е извършил
престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Част от фактическите обстоятелства относими към
предмета на доказване са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като
такива. Свеждат се до следното:
Между страните не се спори, че към инкриминираната
дата - 09.08.2020г., подсъдимият не е
притежавал правоспособност за управление на МПС, както и че на същият некога не
е издавано валидно свидетелство за управление на МПС..
Не е спорно, че срещу К. е било издадено наказателно постановление № 19 - 1158 - 000705/09.04.2019г. на Началник Група към Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР - гр. Перник, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление. Не се оспорва, че К. е получил лично препис от този
административнонаказателен акт на 16.09.2019г., както и че не го е обжалвал, поради
което същият е влязъл в сила на 24.09.2019г. Това обстоятелство предпоставя изпълняемост и
задължителност на наказателното постановление. То е годно да обоснове
обективната и субективната съставомерност на
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, тъй като доказва знание на подсъдимия за същностното
обстоятелство – елемент от обективната
страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, а именно, че е
наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Безспорен е и факта, че на 09.08.2020г. подсъдимият П.В.К.
е бил обект на полицейска проверка, при която
Г. Г. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД
МВР Перник е съставил АУАН № GA№ 250219 против него за констатирано поредно
управление на МПС от последния без съответно свидетелство за управление, кактж и АУАН серия GA, № 250220 за управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. Двата акта са съставени в присъствието на свидетелите
С.В. и Е.В., като първият е подписан от подсъдимия, а вторият не съдържа негов
подпис и е оформен при отказ да го
подпише и да получи препис.
По несъмнен начин е изяснена и собствеността на МПС,
във връзка с управлението на което на подсъдимия са повдигнати обвинения, както
и обстоятелството, че към 09.08.2020 г.
автомобилът е бил с прекратена служебно
регистрация по реда и при условията на чл.143,
ал.15 от ЗДвП.
В същността си спорът между страните по
делото се свежда единствено до това бил ли е водач на описаното моторно
превозно средство подсъдимият при изложените в обвинителния акт обстоятелства,
т.е., осъществен ли е обективния признак
управление на МПС, включен в състава на всяка от наказателните норми по
чл.343в, ал.2 от НК и чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК .
Версията на подсъдимия по този въпрос се приема за
голословна и защитна, тъй като е в явно
противоречие със събраните гласни и писмени доказателства .
Показанията на свидетелите, служители на ОД МВР – Перник
- С.В. и Е.В., са пряко относими към решаването на този спорен в казуса въпрос
/относно изпълнителното деяние на престъплението/ и имат съществена значимост в
доказателствено отношение. Ценени съвкупно с всички други доказателствени
материали по делото, те мотивират убедително заключение, че на посочената дата,
в района на бл. 7 на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, подсъдимият е бил водач на
л.а Фиат Пунто с рег. № ****и по повод управлението
му е бил спрян за извършване на проверка.
Свидетелите В. и В., осъществили проверката на това
място, уверено и изчерпателно излагат непосредствените си възприятия за
обстоятелствата свързани с нея.. С показанията си двамата, независимо един от
друг, потвърждават, че на инкриминираната дата, около 04.00 часа, извършвайки
обход със зачисленият им служебен
автомобил в района на кв. Изток, гр. Перник, са забелязали неадекватно движещ
се лек автомобил „Фиат“ по улица в междублоковото пространство до бл.7 на ул.
Юрий Гагарин, което ги мотивирало да спрат водача за извършване на
проверка. Свидетелите са категорични, че
с включена светлинна и звукова сигнализация са последвали автомобила, при което
същият спрял до бл.7 на посочената улица.
Уточняват, че са имали непрекъснат визуален контакт с движещото се пред
тях превозно средство, и че след спирането му
са установили, че в него се
намира единствено водачът – подсъдимият П.К., чиято самоличност на място проверили.
Двамата еднопосочно установяват, че при поискване на необходимите за проверката
документи именно той представил свидетелство за регистрация на управляваното
превозно средство, от което констатирали, че автомобилът е собственост на друго
лице, името на което впоследствие било вписано в съставения на място АУАН.
Свидетелите детайлно излагат
обстоятелствата, при които е протекла проверката, съобщават за направени пред тях изявления от
подсъдимия, посочват документите, които е представил и с които не е разполагал, установяват
предприетите действия спрямо него като водач на МПС – извършване на
проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества, на които К. без възражения
се подложил, съставяне на два АУАН за извършени нарушения на ЗДвП при
управление на МПС, задържане по реда на ЗМВР в ПНЗЛ към 02 РУ – Перник.
Показанията на двамата свидетели корелират
изцяло на писмените доказателства по делото, в частност актове за установяване
на административни нарушения, съставени от служителя на сектор ПП към ОДМВР Перник,
чието съдействие свид. В. и В. потърсили
поради липсата на правомощия сами да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП. Видно
е, че двата акта са съставени срещу подсъдимия в качеството му на водач на МПС,
за управление на л.а. Фиат Пунто с рег. ***** на 09.08.2020г., около 04.00 часа, в гр.
Перник, ул. Юрий Гагарин, както и че същият е подписал АУАН №
250219/09.08.2020г., съставен за нарушение по чл.150 от ЗДвП, и е приел
връчения препис, което потвърждава в обясненията си. Удостовереното в
съдържанието на същия акт изземване на
свидетелството за регистрация на МПС №**** кореспондира на показанията на
свидетелите В. и В., че документът им е предоставен от водача – подс. П.К..
Съдът кредитира с доверие посочените доказателствени
източници, и въз основа на тях приема за доказани и авторството, и
изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в, ал.2 НК, а именно, че на
09.08.2020г. подсъдимият П.К. отново е управлявал МПС без съответно
свидетелство за управление.
Изложената
в противовес на разобличаващите подсъдимия доказателства негова версия е явно защитна. Изявленията му,
че полицейската проверка е започнала в
момент, в който си е купувал кафе
от денонощно магазинче до блок 7 на ул.
Юрий Гагарин, намиращо се в близост до дома му, че се е придвижил до него пеша,
че не е управлявал автомобил и няма никакво отношение към л.а „Фиат Пунто с рег. № ****, установен от служителите на МВР паркиран наблизо и оставен
отключен, не се кредитират като достоверни. Позицията му е и вътрешно
противоречива, тъй като според обясненията му, макар да отрича да е
управлявал превозното средство, потвърждава, че е приел извършените от
служителите на МВР действия спрямо него като водач на същия автомобил. Приел е да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол и тест за употреба на наркотични вещества, запознал се е със съставените срещу него два
акта за установяване на административни нарушения, подписал е единия от тях и е
приел връчения му препис. Изявлението му, че подписал акта “без да иска“ и без
да знае как станало това е несериозно и е ненужно да се коментира. Внушенията, че полицейските служители са
действали целенасочено и тенденциозно, движени от неясни подбуди да го набедят
в престъпление, са безпочвени и напълно неприемливи. Съдът не установява никакво
разумно основание за извеждане на
подобен мотив. Конкретни обективни факти, които да поставят под съмнение
тяхната надеждност и добросъвестност като свидетели, напълно отсъстват. В. и В. съобщават правнозначими
факти от рутинна полицейска проверка, които са възприели лично и възпроизвеждат
уверено, изчерпателно и логически подредено, без елементи на колебание,
преувеличение или изопачаване. Поради това, степента на убедителност
и достоверност на изявленията им по никакъв начин не се явява засегната.
Отделно от това, нито едно доказателство по делото не
установява подсъдимият да е оспорил вмененото му управление на превозното
средство не само до завършване на проверката спрямо него, но и в хода на
образуваното наказателно производство, включително до крайния етап на съдебното
производство пред настоящата съдебна инстанция, когато е упражнил правото си да
даде обяснения по обвиненията и е поискал събиране на допълнителни гласни доказателства. Тезата му,
че служителите на МВР са го уличили в управление на автомобил паркиран сред
множество други /неясно как и защо избран/, който в същото време намерили и
отключен с оставено в него свидетелство за регистрация, несъмнено е защитна и съдът я отхвърля като
несъстоятелна.
Същата не намира подкрепа и в
показанията на посочения от защитата свидетел - Т. С. А.. Свидетелката
съобщава, че познава подсъдимия като клиент, както и че помни извършената
спрямо него полицейска проверка в началото на месец август 2020г. пред
търговския обект, в който работи – „нон-стоп“,
намиращ се до блок 7 на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник. Твръди,
че
проверката започнала в момент, в
който К. се намирал пред гишето на обекта и изчаквал поръчаното кафе. Посочва,
че след като служителите на МВР поискали личната му карта и той я предоставил,
се отдръпнали като се насочили към
главната улица, където имало паркирани автомобили, но уточнява, че не видяла
къде отишли и какво се случило след това. Уверено съобщава обаче, че други
полицейски коли не идвали на мястото и че не разбрала какъв е повода за
проверката.
Сведенията, събрани от свид. А. са
в явно противоречие с интерпретацията на същите обстоятелства в обясненията на
подсъдимия относно мястото, на което се е намирал паркираният лек автомобил
Фиат Пунто, отварянето и инспектирането на
вътрешността му, пристигането на други служители на МВР с още два патрулни
автомобила, които действия е невъзможно да останат незабелязани и незапомнени
от свидетелката в ранния час /в който обичайно движението на хора и автомобили
е спорадично/, която иначе ясно помни други, не толкова съществени детайли.
Изминалото време спрямо установяваните
събития, изяснените обстоятелства, при които А.а е ангажирана като свидетел,
както и изявлението й: „Помня, че е имало и други случаи, в които полицейските
органи са идвали така на гишето и са правели проверки на клиенти ... в последно време са доста
чести тези случаи“ , поставя под съмнение дали изобщо случаят, за който свидетелката
разказва касае подсъдимия или някое друго лице. Представяйки ситуацията като
неотличаваща се от много други подобни с нейни клиенти, твърденията на А., че
случаят за който свидетелства касае делото, са неубедителни. Показанията й
нямат съществен доказателствен принос, особено в насока утвърждаване версията
на подсъдимия, и по друга причина. В действителност от тях става ясно, че А.а няма
възприятия относно главния факт – по какъв начин К. е стигнал до търговския обект непосредствено преди започването
на проверката. А.а посочва, че е забелязала
подсъдимия едва когато е почукал на гишето, но не е видяла по какъв начин е дошъл, с автомобил или пеш.
В този аспект показанията й не са в противоречие с тези на свид. В. и В., тъй
като е напълно възможно след възприемане на подадения му сигнал за спиране К.
да е спрял автомобила, да е слязъл от него и бързо да се е насочил към магазина
в опит да се отдалечи от превозното средство. Ако такова е било поведението му,
то показанията на свид. А.а само детайлизират обстоятелствата, при които проверката
е започнала и дори да се кредитират, те не влизат в противоречие с показанията
на служителите на МВР /източници на преки доказателствени факти/, установяващи действията на подсъдимия, възприети от тях в
предходен момент. Непоследователното
и избирателно излагане на релевантните факти с обяснението, че не са възприети
или не се помнят някои обстоятелства, противоречията с други събрани
доказателства, не мотивират кредитиране на показанията на свид. А.а като
обективен и безпристрастен, косвен източник на доказателствени факти.
На практика, версията на подсъдимия, изложена в обясненията
му, в която се отрича каквато и да е причастност към
управлението на л.а Фиат Пунто с рег.***** остава
голословна, изолирана е сред останалите
доказателствени материали, неподкрепена е от тях, противоречи на събрани преки
доказателства и поради това се преценява
като защитна. Обсъдените вече показания на свид. В. и В. по този въпрос са
еднопосочни и категорични, те кореспондират и на писмените доказателства,
отсъстват всякакви основания за съмнение в обективността и безпристрастността
на свидетелите, за наличието на определена мотивация у тях
да съобщават неистини, уличаващи
подсъдимия в престъпление, поради което именно на тях и на кореспондиращите им
писмени доказателства съдът изгражда изводите си от фактическа страна.
Възраженията на защитата в останалата част
- че разкриването на обективната истина е невъзможно поради едностранчиво
воденото разследване, поради несъбирането
на всички възможни относими и необходими за изясняването на обстоятелствата по
делото доказателства, че са пропуснати множество възможности за извършване на
действия по разследването, чрез които биха се събрали доказателства,
оправдаващи подсъдимия, са неоснователни в случая. Следва да се посочи, че извън принципа на
служебното начало, усилията в процеса на доказване и неговия обхват до голяма
степен се предпоставят от позицията на обвиняемия. В хода
на досъдебното производство подсъдимият се е възползвал от правото си да не
дава обяснения по обвинението и е заявил, че не желае предявяване на
разследването. Искания за събиране на доказателства, бележки и възражения по
воденото разследване не е направил. След като не е изразил каквато и да е
позиция по повдигнатите му обвинения, разследващите органи и прокурорът не
могат да търпят упрек, че не са изчерпали
възможностите за събиране на
относими доказателства, в т.ч., оправдаващи обвиняемия или смекчаващи отговорността му, особено когато
на по-късен етап от производството те обективно
не могат да бъдат събрани. Обстоятелствата, при които в случая подсъдимият е
бил установен като водач на МПС /след спиране на пътя за проверка от служители
на МВР, при липса на друго лице в автомобила/, и изяснения при проверката негов
и на управлявания автомобил статут, по преценка на разследващия орган не са обуславяли
необходимост от извършване на оглед, изземване
на МПС и приобщаване на други веществени доказателства, назначаване на експертизи. Версията за
обстоятелствата, при които е станал обект на полицейска проверка подсъдимият
излага в крайния етап на съдебното производство, около година след случая.
Останалите доказателствени източници не съдържат информация за подобен развой
на събитията, поради което за органите
на досъдебното производство не е възникнало
основание за съответна проверка
чрез установяване на евентуални очевидци, проверка за наличието на видеозаснемане в района, приобщаване на записи и експертно
изследване на същите. Доказването в процеса не изисква във всеки случай ползване
на всички предвидени като възможни в НПК средства и способи, а само
необходимите за обективно всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, за да се осигури разкриването
на обективната истина. Преценката в тази
насока е на органите на досъдебното производство и съда и се основава на
конкретна преценка на фактите и доказателствата, които ги установяват.
В конкретния случай съдебният
състав приема, че са събрани достатъчни
по обем и сигурност годни доказателства и доказателствени средства, оценката на
които мотивира убеждение, че деянието за което подсъдимият П.К. е предаден на
съд е съставомерно по чл.343в, ал.2 от НК, тъй като са доказани всички елементи
на този престъпен състав.
Престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК е от категорията на формалните, поради което извършването
му е възможно само при наличие на пряк умисъл, т.е., деецът да съзнава всички
елементи от обективната страна на състава на престъплението – че е наказан по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, че не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, както и че
отново управлява МПС без съответно свидетелство за управление. Наличието на знание
за тези обстоятелства е доказано по делото.
Факта на лично връчване на наказателно постановление №19-1158-000705/09.04.2019г.,
издадено от началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник., доказва безспорно знание на подсъдимия за това, че
е наказан по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление,
за началото на едногодишния срок, в който повторно извършеното административно
нарушение обуславя въздигане на деянието в престъпление, а оттук и знание за това,
че управлението на МПС на 09.08.2020г. е противоправно, тъй като е осъществено по-малко
от година след административното наказване. Съзнаването на тези обективни признаци по несъмнен
начин доказва наличието на пряк умисъл у К. за извършване на престъплението, в което е обвинен.
Събраните доказателства обаче са недостатъчни за формиране
на извод за виновно осъществяване на
престъпния състав на чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, съображенията
за което са следните:
Напълно относими и към
това обвинение са изводите, направени по-горе, за това, че на 09.08.2020г.
подсъдимият е управлявал л.а. Фиат Пунто с рег. № ****,
както и приетото за безспорно установено
обстоятелство, че превозното
средство не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията му е
била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 25.06.2020г.
Престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК е на формално извършване, поради което установяването на горните обстоятелства е
достатъчно да обоснове съставомерност от обективна страна. От субективна страна
е необходимо доказване на пряк умисъл в действията му, т.е., деецът да
съзнава общественоопасния характер на
деянието си и да иска извършването му. По делото не е установено фактът на служебното
прекратяване на регистрацията на превозното
средство да е бил известен на подсъдимия, т.е., пряк умисъл в действията му не
е доказан. Задължението за регистрация
на МПС възниква за собственика. От приетия като писмено доказателство договор
за покупко-продажба от 06.02.2020г. с нотариална заверка на подписите на
страните рег. №479/06.02.2020г. се установява, че собственик на процесния лек автомобил е Н.Т.С.. Именно това лице е било
длъжно в двумесечен срок от придобиването на собствеността върху превозното
средство да го регистрира по реда в чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба №I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Доказателствата по
делото сочат, че задължението не е
изпълнено в срок от това лице, което е
довело до служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП служебното
прекратяване на регистрацията на ППС се
извършва с отбелязване в
автоматизираната система и за нея дори не се уведомява собственика. Подсъдимият
П.К. е външно за прехвърлителната сделка
лице, не е собственик на превозното средство, а събраните по делото
доказателства не дават яснота при какви обстоятелства и на какво основание то
се е намирало в негово владение на инкриминираната
дата. Връзка между него и собственика на автомобила - Н.С. не е установена и
доказателства в тази насока в хода на досъдебното производство не са събирани.
Позицията на държавното обвинение, че на подсъдимия бил известен факта на прекратяване
на регистрацията на автомобила е голословна и необоснована в доказателствен
аспект. В обясненията си П.К. отрича да познава горепосоченото лице, както и
неговият праводател по сделката – А. А., а доказателства
за противното не са събрани. Липсват и такива, установяващи на подсъдимия въобще
да е било известно, че собствеността на автомобила е прехвърлена от А. на С., съгласно приетия
като писмено доказателство договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка, рег. № 479 от
06.02.2020г., за да има изобщо основание
да се изследва въпроса знаел ли е
подсъдимият, че купувачът по сделката не е изпълнил задължението да регистрира превозното средство и в какъв срок е следвало
да извърши това. Фактите по случая сочат, че на 09.08.2020г. К. е управлявал л.а „Фиат Пунто“ с поставени
на определените за целта места регистрационни табели с *****, разполагал е документ
за регистрация на МПС със същата идентификация – свидетелство за регистрация
част II, с № ***, описано в съставения АУАН с № 250219/09.08.2020г., издадено
на предишния собственик А. А. по повод
подадено от него на 19.06.2018г. заявление за промяна на регистрацията на автомобила след закупуването
му. При това фактическо положение изцяло недоказано е знание у подсъдимия, че
управлява МПС с прекратена регистрация. Обвинителната теза в тази част е фактически и
доказателствено необоснована. Осъждането на едно лице следва да почива на
доказани факти, позволяващи несъмнен извод за осъществяване на деянието, в
което е обвинено, което съдът не установява след анализа на доказателствената
съвкупност в казуса.
Изложеното
мотивира извод, че деянието на подсъдимия
се явява несъставомерно поради отсъствието на
субективния елемент от състава на
престъплението по чл.345, ал.2, вр ал.1 от НК
- пряк умисъл при извършването му, което
мотивира оправдаването му по това обвинение.
Мотивиран от изложеното съдът прие, че по делото не се
установи подсъдимият да е извършил
престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК,
поради което призна подсъдимият за
невинен в това, че на 09.08.2020г., в гр. Перник, е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка/модел „Фиат Пунто“ с рег. *****, с
рама №*****, който автомобил не е бил регистриран по надлежния ред /предвиден в
чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи/,, и на основание чл.304, предл.3 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от Наказателния кодекс.
С оглед
установеното от фактическа страна и изложените съображения по отношение
второто обвинение съдът прие, че с деянието си подсъдимият П.В.К. е осъществил
от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.343в, ал.2 Наказателния
кодекс, тъй като на 09.08.2020г., в гр. Перник, е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка/модел „Фиат Пунто“ с рег. ***** без
съответно свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление на мотроно превозно средство /с Наказателно постановление
№19-1158-000705/09.04.2019г., издадено от началник група към сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Перник, влязло в сила на 24.09.2019г./,.
От
обективна страна деянието е осъществено чрез действие – управление на МПС без
съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказване за същото
деяние по административен ред..
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като К. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици
и ги е целял – знаел е, че е неправоспособен, и че вече е наказван по
административен ред за такова деяние, но е управлявал моторно превозно средство
в едногодишен срок от наказването. Прекият
умисъл е изводим от данните за неговото поведение.
Причини за извършване на деянието са пренебрегването и
безотговорното му отношение към установените правила за движение.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът цени семейната и трудовата ангажираност на
подсъдимия, както и добросъвестното му процесуално поведение в хода на
производството. Не цени в този аспект дадените обяснения, тъй като те не са
изява на съдействие за разкриване на обективната истина, а чрез тях гради
защитна теза.
Съдът прие като отегчаващо отговорността
обстоятелство наличието на предходни осъждания на подсъдимия /за тежки умишлени престъпления против
собствеността и за същото по вид престъпление – по чл.343в, ал.2 НК/.
В негативен личностно-характеристичен
аспект съобразява данните за досегашното
му поведение като водач на МПС, съдържащи се в справката от сектор КАТ – МВР. Те
установяват, че П.К., въпреки че никога не е притежавал правоспособност за
управление на МПС и не му е издавано валидно свидетелство за
управление, многократно е наказван за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление
/чл.150 ЗДвП, както и за различни други нарушения
на правилата за движение. Тези данни очертават подсъдимия като личност,
демонстрираща последователно и упорито пълна необвързаност от закона, явно
пренебрежение към установените правила, с формирано чувство за недосегаемост, спрямо
когото реализираните до момента наказвания по административнонаказателен и
наказателен ред не са постигнали и в най-малка степен целите, залегнали в закона.
С оглед формираните правни изводи, съдът призна П.В.К.
за виновен по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. При индивидуализация на наказателната
му отговорност, след като взе предвид всички изисквания на чл.54 и чл.57, ал.2 от НК, като отчете баланс между приетите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но
и отдалечеността във времето на предходните осъждания на подсъдимия, като
съобрази и целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът намери, че съответни на
извършеното престъпление и на личността на дееца биха били наказания в
минимални размери, поради което го ОСЪДИ на 1 /една/ година лишаване от свобода,
както и на глоба, в размер 500 /петстотин/ лева. При индивидуализация размера
на кумулативното наказание съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 47, ал.1 от НК. Основанията по чл.55 от НК за
определяне на наказанията под най-ниските предели, предвиден в закона, съдът не
установява, тъй като нито са налице многобройни, нито изключителни по естество
си смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът счита, че наказанията по-горе, с определената
продължителност на всяко, в съвкупност се явяват съответни на обществената опасност на
престъплението, на личността на дееца, отговарят на целите по чл.36 от НК и са
достатъчни за успешното им постигане.
На основание чл.57, ал.1, т.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. До
момента К. не е изтърпявал предходно
наложено наказание лишаване от свобода, настоящото деяние не е извършено в изпитателен
срок на условно осъждане и предвид вида и размера на наложеното в случая
наказание хипотезите по чл.57, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗИНЗС не са налице.
Установената личностна и съдебна характеристика на подсъдимия, определящи
степента му на обществена опасност, не обуславят и приложимост на чл.57, ал.2
от с.з.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател: /п/
Вярно с оригинала
ИЗ