Номер 40406.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело №
20201000600852 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Р. Т. – защитник на А. Д. А. , срещу определение №
263 от 2.7.2020 г., постановено по НЧД № 234/2020 г. на ОС Враца, НО, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването
на остатъка – в размер на 10 месеца и 27 дни, от общото наказание – в размер на 5 години и
6 месеца, лишаване от свобода, определено му по НЧД № 5580/2017 г. на СГС.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първата инстанция за неоснователност
на молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Защитникът счита за
неправилни изводите на окръжния съд, че не са налице доказателства за поправянето на
лишения от свобода, доколкото в докладите и становищата на затворническата
администрация се съдържали само положителни данни за А.. Според защитата: рискът от
рецидив на осъдения е намален на среден; той спазва изискванията и редът в затвора,
участва в трудовата дейност и е налице положителна промяна в поведението и нагласите
му; награждаван е, а наложените наказания са заличени. Поддържа се, че становището за
лишения от свобода е изготвено от лице, което няма преки впечатления върху неговото
развитие. Моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което молбата на А. за условно предсрочно освобождаване бъде уважена.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на
въззивна проверка в производство по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
1. По приложението на процесуалния закон:
Преди да разгледа конкретните възражения по законосъобразността на обжалваното
определение, САС счита за необходимо да насочи вниманието към въпрос от процесуално
естество.
Производството по предсрочно условно освобождаване е особено производство, което
е уредено в част седма, глава тридесет и пета, раздел първи от процесуалния закон е по
същество си производство, свързано с изпълнение на наказанията. От разпоредбите на чл.
439 и чл. 440, ал. 1 НПК следва, че по предложението или молбата за предсрочно условно
освобождаване съдът провежда открито съдебно заседание, в което след като събере
допустимите и относими доказателства и изслуша страните, постановява мотивирано
определение. Нормативният регламент на съдебното заседание по чл. 439 НПК еднозначно
налага извода, че съдът следа да обяви определението заедно с мотивите си, непосредствено
1
след като изслуша последната дума на лишения от свобода и след приключване на тайното
съвещание. Освен от нормите на чл. 439 и чл. 440, ал. 1 НПК това заключение следва и от
общите правила за първоинстанционното съдебно заседание, които са приложими в случая.
Следователно в първоинстанционното производство за предсрочно условно освобождаване
съдът е длъжен да обяви на страните определението си в цялост – диспозитив и мотиви, за
да може освен друго и да обезпечи правото на страните на жалба и протест.
В конкретния случай, съдът е разгледал молбата на осъдения А. за предсрочно условно
освобождаване в открито съдебно заседание, проведено на 2 юли 2020 г. от 10:40 до 10:55
часа, т.е за около 15 минути. В рамките на това време съдът е изслушал страните, оттеглил
се е на съвещание, обективирал е в писмена форма съдебния си акт в размер на 5 страници,
като включително го е обявил чрез прочитането му на страните. Очевидно е, че
практически извършването на цялата тази дейност в рамките на 15 минути е невъзможно.
Възможно е да се касае за техническа грешка в изписването на началния и крайния час за
провеждане на съдебното заседание. Другата хипотеза е, съдът предварително, преди
заседанието, да е подготвил писмено мотивите към определението, което навежда да
предубеденост на съдийското убеждение, което е формирано преди да се изслушат
становищата на страните. Това не трябва да се допуска защото крие риск от разглеждане на
делото от незаконен състав. При всички положения, доколкото чл. 440, ал. 2 НПК препраща
към чл. 345, ал. 2 НПК, то дори и да са допуснати процесуални нарушения от първата
инстанция, въззивният съд следва да разгледа и реши делото по същество.
2. По приложението на материалния закон:
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил
фактите, които имат отношение към въпросите, подлежащи на разрешаване в
производството:
Осъденият А. А. търпи наказание, формирано по съвкупност от присъди, определено
на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК – общо вразмер на 5 години и 6 месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим за престъпления, извършени при
условияна на опасен рецидив: по НОХД № 2597/2017 г. на СРС, НО, 109 състав – лишаване
от свобода в размер на 8 месеца; по НОХД № 4392/2015 г. на СГС – лишаване от свобода в
размер на 5 години и 6 месеца.
Лишеният от свобода е постъпил в Затвора София на 11.2.2017 г., а началото на
изтърпяване на наказанието е 20.10.2016 г. Първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието бил строг. На 6.12.2017 г. той е преместен в Затвора гр. Враца. На 21.5.2020 г.
е пренастанен в ЗОЗТ „Бойчиновци”.
Към 2.7.2020 г. (датата на произнасяне на първоинстанционното определение) от това
наказание осъденият е изтърпял 4 години, 7 месеца и 3 дни, от които 3 години, 8 месеца и 12
дни фактически, 2 месеца и 5 дни предварителен арест, а от работа 8 месеца и 16 дни.
Остатъкът за изтърпяване към същия период е 10 месеца и 27 дни.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в Затвора в гр.
Враца той е бил награждаван един път през 2018 г. и четири пъти през 2019 г. Наказван е
два пъти, но и двете наказания са заличени.
Лишеният от свобода работи в затворническото общежитие като чистач на крило 2 на
половин щат; посещавал е религиозен курс; успешно е завършил специализирана групова
работа „Справяне с житейски проблеми чрез промяна на мисленето”, проведена за периода
от 6.11.2019 г. до 15.11.2019 г. в Затвора в гр. Враца; приключил успешно участие в
програма „Живот на свобода”, проведена за периода 17.2.2020 г. до 26.2.2020 г. в Затвора
гр. Враца.
От доклада по чл. 155 от ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е била 82 точки. Дефицити при него са били наблюдавани в зоните:
криминално минало, отношение към правонарушението, умение за мислене, образование и
обучение, начин на живот и обкръжение. Рискът от рецидив е намален на 70 точки, което е
2
в рамките на средните стойности, а рискът за обществото е среден, което се обуславя от
регистрирано бягство от ЗООТ „Керамична фабрика”; рискът от вреди за лишените от
свобода е също със средни стойности и се обуславя от случаите на агресивни прояви,
психически тормоз над друг лишен от свобода – при провокация е склонен да влезе във
физическа саморазправа.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие
следното:
Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че по отношение на осъдения А.
А. е налице първата (формална) предпоставка, за да бъде уважена молбата му за условно
предсрочно освобождаване. Обсъждайки наличието на тази предпоставка, окръжният съд с
основание е преценил, че осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от определеното
му наказание, доколкото в случая се се касае за наказание, наложено за извършено
престъпление при условията на опасен рецидив.
Докато по отношение на тази предпоставка между страните не е имало спор, то
становището им относно това дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне, е
било противоположно. Първият съд е възприел тезата на прокурора и на представителя на
началника на Затвора, които са поддържали, че данните в личното досие на осъдения не са
достатъчни, за да се приеме, че той се е поправил. Въззивната инстанция споделя тези
изводи. Освен че се е доверил на отрицателното становище на затворническата
администрация за приложението на чл. 70 от НК, окръжният съд е направил собствен
извод, че в конкретния случай липсват убедителни доказателства за поправяне на лишения
от свобода и така е извел констатация, че втората предпоставка за предсрочното условно
освобождаване на А. не е налице. За да се съгласи с този негов извод и в съответствие с
разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК въззивният съд се позова на информацията,
предоставена от служителите на затворническата администрация, които са били
ангажирани с корекционния процес на осъдения и са имали преки наблюдения върху
неговото поведение в затвора. От изготвените доклади всъщност е видно, че убедителни
данни за сериозен поправителен процес при осъдения няма. В тази връзка бяха оценени
стойностите на риска от рецидив при него – 70 точки, които, макар и в средните стойности,
са променени незначително, пропорционално на периода на изтърпяване на наказанието.
Бяха съобразени от състава на САС и дефицитните зони при осъдения, от които е
видно, че той не осъзнава наличните си проблеми, не полага достатъчно усилия за
преодоляване на създадения порочен модел на поведение (индиция, за което са няколкото
престъпления, за които е осъден в условията на съвкупност, както и предишните му
осъждания и пребиваване в затвора). Данните в досието на лишения от свобода навеждат
на извод, че е налице, макар и колеблива, положителна тенденция в развитието на А. –
участието му в образователни, религиозни и трудови дейности, която следва да продължи
интензивно в оставащия кратък срок на наказанието. Следва да се отчете и финалното
заключение в доклада на инспектора СДВР П., който пряко работи с А. – с оглед
отчетените дефицити в нагласите и поведението му, корекционата дейност с него трябва да
се ускори, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално
приемлив и законосъобразен начин на живот.
По изложените съображения съставът на САС прие, че осъденият А. Д. А. не е дал
убедителни доказателства за поправянето си, поради което не са налице основанията за
неговото условно предсрочно освобождаване. Като законосъобразно издадено в този
смисъл атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 2 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263 от 2.7.2020 г., постановено по НЧД № 234/2020
3
г. на ОС Враца, НО, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка – в размер на 10 месеца и 27 дни,
от общото наказание – в размер на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, определено
му по НЧД № 5580/2017 г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За обявеното определение да бъдат уведомени лишеният от свобода А., адв. Т. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4