Р Е
Ш Е Н
И Е № 144
гр.
Пловдив, 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание на 20.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретар Елена Димова, като
разгледа въззивно гр. дело № 6 по описа за 2020
година, докладвано от съдия Н. Цветкова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 6/02.01.2020г. на В.А.Д., ЕГН ********** чрез адв.
Т.Д. *** против решение № 3869 от 15.10.2019г., постановено по гр. д. № 6296 по
описа за 2017г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., с което се отхвърлят предявените от В.А.Д.,
ЕГН ********** против С. у.„***“ П., представлявано от И. Х. Д., обективно
съединени искове, да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със
Заповед № ***г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и ТПО
е прекратено и като такова да се отмени; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и да бъде
осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без
работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 28.02.2017г. до
28.08.2017г. в размер на 6191, 82 лева, като неоснователни.Съобразно изхода на
делото са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 1132 лева.
Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност на оспорваното решение.Поддържа се
оплакване за необоснованост на уволнителната заповед.В случая не било налице
увреждане на работодателя, с оглед на което липсвала и съставомерност
на твърдяното нарушение.Не били обсъдени всички обстоятелства и доказателства
по делото, не били взети предвид направените от ищцата възражения, а районният
съд основал решението си единствено преценявайки записа на камерата, намираща
се в учителската стая и възприемайки изводите на съда, разгледал жалбата против
издаденото наказателно постановление на ищцата.В констативно-съобразителната
част на решението съдът заключил, че искът е основателен, но въпреки това
отхвърлил същия.Това противоречие представлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо отмяна на решението.Не на последно място в
хода на проведеното наказателно производство била установена маловажност на деянието,
поради което същото не можело да бъде окачествено като злоупотреба с доверието
на работодателя, нито като тежко нарушение на трудовата дисциплина, за да
обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.Моли се решението на
първата инстанция да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с
което да бъдат уважени предявените искове.
С писмения отговор на ответника по
жалбата се изразява становище, че същата е допустима, но неоснователна.Моли се
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията
на страните и прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и като инстанция по
същество следва да се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като се иска да бъде отменена заповед № ***г., с която е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на В.А.Д., ЕГН **********, като
незаконосъобразна и да бъде признато за установено, че прекратяването на
трудовия й договор е незаконосъобразно, като същата бъде възстановена на
предишното си работно място и длъжност, както и да бъде осъдено С. у.„***“ да й
заплати сумата от 6191, 82 лева, представляваща обезщетение за оставането на
ищцата без работа поради незаконното уволнение за 6 месеца, считано от датата
на незаконното прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва
върху присъденото, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението.
Твърденията в исковата молба са, че срещу ищцата била издадена заповед
№ РД 07-801/28.02.2017г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1-во
/злоупотреба с доверието на работодателя/ и т. 7 /други тежки нарушения на
трудовата дисциплина/ от КТ, с която й било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и трудовият й договор бил
прекратен.В обстоятелствената част на заповедта било посочено, че на
14.02.2017г. ищцата „взела чужда вещ /ръкавици/, оставени на масата в учителската
стая, като умишлено е извършила действия, за да прикрие деянието
си“.Работодателят приел, че извършеното „представлява тежко нарушение на
трудовата дисциплина – злоупотреба на доверието на работодателя, уронване на
доброто име на училището, както и нарушаване на нормите на Конституцията,
Закона за предучилищното и училищното образование, етичния кодекс на учителите,
служителите и работещите в спортното училище „***“ П., Правилника за вътрешния
трудов ред и длъжностната характеристика – накърняване престижа на професията и
основните ценности и принципи, които работещите с ученици трябва да знаят и
спазват в своята практика; петни доброто име на училищните преподаватели;
следва неподходящо поведение, предполагащо даването на лош пример на поверените
й ученици“.Ищцата твърди, че не си спомня какви са били действията й на
въпросната дата, тъй като след всеки час като учител имала задължение да отиде
в учителската стая и да остави дневника на съответния клас, с който е провела
учебен час, след което да вземе дневника на класа, с който ще проведе следващия
учебен час, както и да вземе материали и документи, необходими й за провеждане
на часа.Тези действия се превърнали в рутинни и ищцата извършвала съвсем
машинално, вкл. и на въпросната дата.По-късно същия ден ищцата установила, че в
личния й автомобил има два чифта еднотипни черни ръкавици от изкуствена кожа –
единият в найлонова торба на мястото за краката на предната седалка и друг в
багажника.Едва тогава осъзнала, че това най-вероятно са ръкавиците, за които се
споменавало от колегите й.След това съобщила, че ръкавиците са при нея и
по-късно ги предала.В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се
сочели квалификации, че ищцата е извършила „деяние“ и че „умишлено е извършила
действия, за да го прикрие“, като не било посочено как и защо работодателят е
стигнал до тези изводи.Ищцата не оспорва, че е взела ръкавиците на С. Г., но
твърди, че това не е станало умишлено, а е считала, че взима нещо свое, тъй
като притежавала идентични ръкавици – черни, от изкуствена кожа, с
подплата.Счита, че не е налице съставомерност на
твърдяното нарушение, тъй като нямало данни имуществото на работодателя да е
било застрашено или ефективно накърнено.В заповедта било записано и наличие на
други тежки нарушения на трудовата дисциплина, които не били
индивидуализирани.В процесната заповед не били
изложени и мотиви, защо работодателят приема, че констатираното нарушение е
тежко.
С отговора на исковата молба е изразено становище, че същата е
процесуално допустима, но неоснователна.Изложена е фактическата обстановка, при
която е извършено дисциплинарното нарушение и доводи относно основанието за
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“.
Не е спорно по делото, а и от приложеното допълнително споразумение към
трудов договор от 14.02.2017г. се установява, че ищцата е работила при
ответника на длъжността „старши учител по *** и опазване на околната среда“ по
безсрочно трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение 839 лева и
допълнително такова за трудов стаж и професионален опит – 23% - 192, 97 лева.
На 21.02.2017г. учителката С. И. Г. е депозирала жалба до ръководството
на СУ „***“, гр. П. относно изчезнали й
ръкавици от учителската стая на 14.02.2017г., при изложените в жалбата й
обстоятелства.Поискала е да бъде върнат записа от камерата на въпросната дата и
да бъде видяно и съобщено за изчезването.
На 21.02.2017г. в 11, 00 ч. във връзка с подадената жалба е съставен
протокол за преглед на видеозапис от камери, подписан от И. Д. – д. на СУ
„***“, М. С. - з. д. СД и В. К. – п. на „Си би ес технологии“ ООД.
От Директора на СУ „***“ гр. П. е подадена и жалба изх. № ***г. до
Прокуратурата по случая, към която е приложен запис от камерата в учителската
стая и жалбата на пострадалата, като е посочено, че след преглед на камерата е
видно, че В.А.Д. – учител по *** и оос е извършила
кражбата.
С писмо искане изх. № ЧР-03-58/22.02.2017г. на основание чл. 193, ал. 1
от КТ и във вр. с постъпила жалба вх. №
ЧР-03-52/21.02.2017г. и последващ преглед на
камерите, с цел установяване на извършено дисциплинарно нарушение, на ищцата са
поискани писмени обяснения от д. на СУ „***“ И. Д., за това че на 14.02.2017г.
в 9, 20 часа в учителската стая е извършила нарушение на трудовата дисциплина и
етичните норми за работа в училището.Писмото е връчено на ищцата на
22.02.2017г., като е даден срок до 24.02.2017г. до 15, 00 часа.
Ищцата е депозирала писмено
обяснение вх. № ***г., в което е посочила, че никъде в писмото не е упоменато в
какво се изразява констатираното нарушение на трудовата дисциплина и етичните
норми, нито е упоменато кой се сочи за нарушител, нито са посочени фактите,
свързани със самото нарушение.По този начин била поставена в ситуация, в която
не може да даде конкретно обяснение, освен да потвърди, че на посочената дата и
час е била в учителската стая.Изразила е готовност да съдейства за установяване
на обстоятелствата от значение за образуваното дисциплинарно производство.
С писмо искане изх. № ***г. на ищцата отново са поискани писмени
обяснения за констатирано дисциплинарно нарушение, изразяващо се в следното:
След преглед на камера, монтирана в учителската стая на С. у.„***“ П. се вижда,
че на 14.02.2017г. около 9, 20 часа В.Д. взема ръкавиците на С. Г. от масата,
оглежда ги, поставя ги между папки, след което ги отнася над гардеробчето в другата част на учителската стая и връща
празната папка на масата.На 15.02.2017г. на бялата дъска в учителската стая
било записано съобщение от С. Г., с което съобщила на всички колеги в училището
за липсата на ръкавиците и помолила, ако някой от колегите й е взел въпросните
ръкавици по погрешка, да и ги върне.Писмото е връчено на ищцата на
27.02.2017г., като в указания срок същата е депозирала писмено обяснение вх. №
***г., в което е посочила, че действително в нея са попаднали ръкавици, черни
на цвят, но не може да потвърди, че това се е случило на посочената в
писмото-искане дата и час в учителската стая.На 21.02.2017г. докато правела
рутинно почистване и подредба в автомобила си, намерила чифт черни ръкавици под
жабката на пасжерското място.Същевременно в найлонова
торба в багажника на автомобила й се намирали друг чифт ръкавици.В този момент
осъзнала, че явно е припознала чужди ръкавици и ги е сложила в чантата
си.Отбелязала е, че ръкавиците са почти идентични – такива каквито могат да
бъдат закупени почти навсякъде, черни, кожени.Тогава си спомнила, че
действително на бялата дъска в учителската стая била прочела съобщение от
колежката й С. Г. и веднага се свързала с нея.Разбрали се да й ги върне като се
видят.На следващия ден я потърсила по телефона, но никой не отговорил.На
23.01.2017г. двете задно присъствали на събрание на синдиката, където върнала
ръкавиците на госпожа Г.
С писмо изх. № ***г. от Д. на СУ „***“ гр. П. е поискано становище за
прекратяване на трудовия договор на В.А.Д. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с констатирано тежко нарушение на трудовата дисциплина и етичните
норми на работещите в училището.
Постъпило е становище-отговор вх. № РД-23-75/27.02.2017г. от
Председателя на АДС към СУ „***“ гр. П. А. Д.-Д., с
което се дава разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата
на посоченото основание.
Със Заповед Н РД-07-801 от 28.02.2017г. на Д. на СУ „***“ гр. П. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на В.А.Д., ЕГН ********** на
длъжност „***“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
следното: На 14.02.2017г. около 9, 20 часа в учителската стая на С. у.„***“ –
Пловдив, същата е взела чужда вещ /ръкавици/, оставени на масата от С. И.
Г..Умишлено е извършила действия, за да прикрие деянието си – оглежда, поставя
между папки ръкавиците, след което ги отнася в шкаф над гардеробчето
в другата част на учителската стая и връща празна папка на масата.След
поставяне на съобщение /на 15.02.2017г./ на дъската в учителската стая от С. И.
Г. /собственик на ръкавиците/, В.А.Д. не е уведомила никого за взетата от нея
чужда вещ.На 21.02.2017г. в 13, 10 часа на проведена оперативка с учителите и
възпитателите, отново е отправена покана за връщане на ръкавиците, както и
предупреждение за внасяне на жалба до Районна прокуратура.Въпреки това В.А.Д.
не връща чуждите ръкавици.Прието е, че извършеното представлява тежко нарушение
на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на
доброто име на училището, както и на нормите на чл. 17 от Конституцията на РБ,
чл. 219, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, Етичния
кодекс на учителите, служителите и работещите в СУ „***“ П., Правилника за
вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика – накърняване на професията
и основните ценности и принципи, които работещите с ученици трябва да знаят и
спазват в своята практика; петни доброто име на училищните преподаватели;
следва неподходящо поведение, предполагащо даването на лош пример на поверените
й ученици.При преценка тежестта на нарушението, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на служителя и заеманата от него
длъжност, работодателят е приел, че В.А.Д. е извършила нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 186, чл. 187, т. 8, пр. 1-во /злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието/ и т. 10 /неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на
трудовото правоотношение/ от КТ, поради което и на основание чл. 190, ал. 1, т.
4, пр. 1-во /злоупотреба с доверието на работодателя/ и т. 7 /други тежки
нарушения на трудовата дисциплина/ от КТ, във вр. с
чл. 188, т. 3 от КТ и при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл.
194 от КТ е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание и на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратен трудовия договор с ищцата.Разпоредено е на лицето да се изплати обезщетение по чл.
224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от общо 19 работни дни /10
работни дни за 2016г. и 9 работни дни за 2017г./Отбелязано е, че служителят
дължи на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срока на предизвестието.Върху заповедта е
удостоверен отказ за получаването й на 28.02.2017г. в 10, 50ч. с имената и
подписите на двамата свидетели – М. С. С. и Т. Т. Я.
С Постановление №
1322/08.06.2017г. на зам.-прокурор при РП Пловдив е отказано образуването на
наказателно производство и е прекратена преписката, като е прието, че
извършеното от В.А.Д. деяние съответства
на правната квалификация на престъплението по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК – маловажен случай на кражба.
На 29.08.2017г. е бил съставен Акт № НК-11-372934 за установяване на
административно нарушение от мл. полицейски инспектор при Второ РУ – ОД на МВР
гр. Пловдив, за това че на 14.02.2017г. около 07, 25 ч. в гр. Пловдив в СУ
„***“, на бул. ***, В.А.Д., ЕГН **********, е отнела чужди движими вещи – един
чифт дамски ръкавици, собственост на С. И. Г., като ръкавиците са върнати
впоследствие.Стойността на отнетите вещи е между 80 лв. и 120 лв., с което е
нарушила чл. 194, ал. 3 от НК във вр. с чл. 218Б от НК.В.Д. е подписала акта, като е отбелязала, че оспорва изцяло изложените
констатации в него, както и че й е отказано да се запознае с материалите по
преписката и разгледаните доказателства в хода на проверката.Въз основа на акта
е издадено и наказателно постановление № НК-11 от 07.09.2017г. от Началника на
второ РУ гр. Пловдив, с което на В.А.Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.С решение № 252 от
11.02.2019г. по АНД № 4946/2018г. по описа на РС Пловдив, XX нак. състав, издаденото
наказателно постановление е потвърдено.Това решение е оставено в сила с решение
№ 1386 от 20.06.2019г. по КАНД № 1015 по описа за 2019г. на Административен съд
Пловдив, XXI кас.
състав.
Като свидетел в първоинстанционното
производство е разпитан В. К., който се посочил, че през м. февруари 2017г. го
извикали от СУ „***“, тъй като от фирмата му там били поставили видеонаблюдение, за да свали записи във връзка с някакъв
случай.Свалянето на информацията станало в директорската стая в присъствието на
директорката и зам.-директора по
спортната част.Свалили информацията от устройството, което било поставено в
учителската стая и г-жа Д. и г-жа С. изгледали записа.
Като свидетел е разпитана и М. С., която е разказала за случая с
изчезването на ръкавиците на учителката С. Г..Последната по думите й написала
съобщение на дъската в учителската стая за изчезнали ръкавици и молила да й
бъдат върнати.Няколко дни след случая постъпила жалба от С. Г. с искане за
съдействие за намиране на ръкавиците, вкл. да бъдат прегледани записите от
камерата, поставени в учителската стая.Решили да й съдействат веднага, тъй като
и друг път се било случвало да изчезват вещи от учителската стая.С директорката
на училището прегледали записа.Обадили се на фирмата, поддържаща видеонаблюдението, за да им изпратят техника и свалят
записа, за което съставили протокол.Същия ден по-късно била проведена
оперативка, на която директорката съобщила на техническия персонал, че дава
възможност на извършителя да върне ръкавиците до късния следобед, след което,
ако не бъдат върнати, ще бъдат сезирани компетентните органи.Този ден нищо не
се случило, поради което в края на работния ден подали жалба в прокуратурата,
като приложили и копие от записа на диска.След това поискали среща с ищцата,
която била запозната с записа от диска в дирекцията.В този момент тя искрено си
признала вината, че е взела ръкавиците, като била видимо притеснена.Това се
случило на следващия или по-следващия ден.Като изгледала записа тя казала нещо
като „аз съм ги взела“, но свидетелката не може да възпроизведе точните й
думи.Ръкавиците предала на събрание на синдиката, което се провело
по-късно.Записът бил пускан и пред членове на синдикалната организация.На него
св. С. видяла как Д. разпечатва някакви учебни материали на принтера, който се
намирал в дъното на учителската стая до прозореца.Въпросните ръкавици
стояли пред работното място на С. Г.,
което било на около два метра от принтера, на който работела Д..Вещите на
последната били от другата страна на масата срещу ръкавиците на С. Г., а
принтера се намирал в ляво.След като принтирала ищцата отишла до чантата си, в
един момент се пресегнала напред и взела ръкавиците.Погледнала ги и ги пуснала
пред себе си върху документите, които принтирала, след което взела папка от
тези, с които работели, повдигнала я вертикално, за да не се вижда от камерата
какво има, захлупила ръкавиците, взела всичко и го отнесла към шкафчето си,
което било в другия десен край на стаята.След това се върнала и прибрала някои
други листчета, отново отишла до шкафчето и върнала папките и материалите,
които преди това взела от масата.Обичайното място на С. Г. в учителската стая
било до прозореца, където били ръкавиците, а мястото на ищцата било от другата
страна на масата.Местата били почти една срещу друга.Ръководството на училището
решили да поставят камери, защото и друг път се било случвало да изчезват лични
вещи на учители от учителската стая, както и парични суми.Това не било
тайна.Във всеки кабинет имало камера и табела отвън, че стаята е с видеонаблюдение.
Като свидетел по делото е разпитана и А. Д.-Д.,
която заема длъжността „***“ в СУ „***“.За случая свидетелката сочи, че е била
извикана от д. на училището, за да види някакъв запис през февруари месец
миналата година и й поискали мнението.На записа видяла колежката й В.Д. да
приготвя някаква документация, да се пресяга пред нея и да взима едни ръкавици,
да ги слага върху една папка, която държи и след това да ги покрива с други
листове, след което отива към нейното шкафче в учителската стая.След това видяла
да се връща със същите папки, да ги оставя, после отново да взема всички свои
неща, отивайки на съвсем друго място в края на редицата на дългата
маса.Действията й изглеждали хаотични.Ръкавиците били на разстояние около
метър-метър и половина срещу нейните неща.Обичайното място на В.Д. в
учителската стая било в срещуположния край на масата.Тя стояла точно срещу
вратата на учителската стая, а ръкавиците били на другия край, до компютрите и
ксерокса.Св. Д. е посочила в показанията си, че е била шокирана от това, което
е видяла, защото било нещо необичайно.В качеството си на синдикален лидер
няколко дни по-късно разговаряла с ищцата, при което тя й казала, че всичко е
станало случайно и тя не е осъзнала какво е направила.Няколко дни след това тя
върнала ръкавиците.Било свикано синдикално събрание по нейно настояване, като
тя искала да обясни пред всички какво се е случило и там извадила и дала
ръкавиците на С. Г..Казала, че е имала много проблеми в дома си и поради това
може да се е заблудила.С. Г. отказала да чуе каквото и да е обяснение, защото
била направила много постъпки преди това с цел да предотврати тази неприятна
ситуация.Отговорила, че това са нейните ръкавици и си ги прибрала.Всички
членове на синдикалната организация изгледали заедно записа, за да знаят за
какво става въпрос.Ръкавиците били черни, кожени, женски.
Пред районния съд е разпитана и свидетелката В. А., която е посочила в
показанията си, че колежката й В.Д. си е тръгнала от училището във връзка с
изчезването на едни ръкавици.За случая разбрали, когато прочели съобщение в
учителската стая с призив, който е намерил ръкавиците, да ги върне.След това не
една оперативка им казали, че се знае кой е взел ръкавиците, тъй като имало
запис от камерата в учителската стая, на който се виждало ясно.Бил даден срок
на човека, който ги е взел, да ги върне до 17, 00ч. на същия ден.Св. А. видяла
въпросните ръкавици, когато В.Д. ги върнала на С. Г..Това станало на едно
събрание на синдиката, като казала, че е взела ръкавиците по погрешка.Всички
били склонни да вярват, че това е така и за да са сигурни, поискали да видят
записа.По това време св. А. също е била в учителската стая, но тогава не
разбрала какво е станало.Тогава В.Д. снимала нещо на ксерокса, но на записа се
виждало как тя взема едни ръкавици, слага ги под папките и като тръгва,
ръкавиците ги няма вече на масата.Впоследствие св. А. разбрала, че ръкавиците
са на колежката им С. Г..Обичайното място на последната на масата в учителската
стая било с гръб към вратата откъм страната на ксерокса и телевизора.Мястото на
В.Д. било в другата част на масата срещу вратата.
Като свидетел по делото е разпитана и Е. Ц., която сочи в показанията
си, че колежката им В.Д. доста години е работила с тях.Тя била взела някакви
ръкавици и затова била уволнена от училището.Тя също гледала записа от
камерата, направен в учителската стая.На него видяла, че ищцата взема едни
ръкавици, разглежда ги и ги слага между едни папки.По-късно били на събрание на
синдиката, на което В. твърдяла, че е взела ръкавиците по погрешка.Св. Ц. е
посочила, че тя е една от трите жени, които присъстват в учителската стая по
време на записа, но тогава не е разбрала какво е станало.После видяла всичко на
записа от камерата.
В проведеното съдебно заседание на 21.06.2018г. пред районния съд, е
извършен оглед на вещественото доказателство – диск, като в протокола е
отразено следното: В учителската стая на училището присъстват руса жена, която
е на копирната техника.Влиза още една дама със син тоалет и средно дълга –
черна коса, която се насочва към дълга маса и сяда на трети стол –
отдясно-наляво, от позицията на гледащия съд.На масата има поставена дамска
чанта.Дамата сяда на дългата учителска маса и понеже слънцето осветява масата и
няма видимост, жената се вижда в гръб.Нещо яде, приличащо на кисело млекце.Обръща
се с лице към вратата, откъдето влиза друга жена, облечена със зимно яке и носи
дамска чанта и найлонова торба.Дамата слага дамската си чанта и найлоновата
торба върху масата и отива към шкафчето си /най-вероятно/.Седналата дама на
третия стол прелиства някакви листа, пише върху тях, но почти всичко се
загърбва от нея, тъй като е седнала с гръб към камерата.На шестата минута от
записа жената, която присъства в стаята от самото начало на записа – руса,
висока, едра жена, облечена в черен
панталон, черно сако и жълта блуза и намираща се в края на учителската
стая до копирната техника, застава между първия и втория стол от другата страна
на дългата учителска маса, след което посяга и взема от масата ръкавици,
намиращи се от отсрещната страна на масата, между първия и втория стол.Вижда се
как жената пресяга през масата и взема ръкавици, които се намират от другата
страна на масата.Слага ръкавиците пред себе си, бави се малко.Взима бяла папка,
която изправя вертикално върху масата, като скрива ръкавиците зад нея.След това
поставя папката върху ръкавиците, след което взима няколко бели листове, като
поставя ръкавиците между тях и папката и с всичко това тръгва към другия край
на учителската стая.Поглежда към камерата.Ръкавиците ги няма на масата.Времето
между преместването на ръкавиците от единия край на масата, слагането им по
средата на масата до преместването им в другия край на масата, преди
поставянето им върху папката, трае около 7-8 секунди, след което русата жена,
облечена с черен тоалет и жълта блузка, се насочва към другия край на
учителската стая, заедно с ръкавиците, които са поставени от нея между бялата
папка и белите листове.Жената се връща обратно, за да си прибере личните вещи.
При тези доказателства районният съд е приел, че поведението на ищцата
съставлява уронване на доброто име на работодателя и същата не е оправдала
оказаното й доверие.Понеже деянието е извършено умишлено от учител, който
според своята професия и квалификация следва да бъде морален пример за
обществото и за своите ученици, е прието, че доверието на работодателя е
накърнено в по-голяма степен и това съответно обосновава налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание.С издаването на обжалваната заповед
работодателят законосъобразно е упражнил правото си да наложи дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищцата, поради което предявеният иск за признаване на
уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен.С оглед
изхода на спора по главния иск за неоснователни са счетени и исковете по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като
акцесорни.
Настоящият състав на съда след извършения самостоятелен анализ на
събраните по делото доказателства, поотделно и с тяхната съвкупност, намира, че
в случая не са налице основанията за уволнение, отразени в заповедта.В същата
като правно основание за уволнението са посочени: чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ –
злоупотреба с доверието на работодателя и т. 7 – други тежки нарушения на
трудовата дисциплина във вр. с т. 188, т. 3 от
КТ.Основанието по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ е налице в случаите, при които
работник или служител извърши умишлено посегателство върху чуждо имущество,
като това посегателство е пряко свързано с изпълнение на служебните задължения
и правомощия на работника или служителя, т. е. в кръга на служебните му
задължения по трудовото правоотношение са съществували права или задължения, да
следи за целостта на това чуждо имущество или от тези права и задължения на
работника или служителя следва да се приеме, че работника се е възползвал, за
да извърши това посегателство.Следователно посоченото основание е налице и в
случаите, при които посегателството е извършено върху имущество, собственост на
трето лице, като за посегателството работникът или служителят се е възползвал
от правата, които притежава по силата на
трудовото правоотношение /в този см. решение
по гр. д. № 2162/2013г. на ВКС, IV г. о./В конкретния случай настоящия състав на съда
намира, че действията на жалбоподателката, свързани с
неизпълнение на трудовите й задължения при установяване на фактическа власт
върху чужда движима вещ – ръкавици, не са свързани с използване на служебното й
положение, като не е установено също по безспорен начин, че се касае за
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, доколкото съставът на
вмененото й нарушение може да бъде изпълнен единствено при наличието на пряк
умисъл.Безспорен и категоричен извод относно наличието на субективния елемент
според настоящия състав не би могло да се направи само въз основа поведението
на ищцата, заснето от поставената видеокамера в учителската стая, като
разпитаните свидетели в показанията си преразказват видяното на записа.Не е
изключено според настоящия състав ищцата действително да се е заблудила, че
ръкавиците са нейни и действията й да са механични, както твърди, а св. Д. ги
описва в показанията си като „хаотични“.Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест
на ответника е да докаже извършването на описаното в заповедта нарушение, а
съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.В
настоящия случай формално е изпълнена посочената процедура, като са изискани
писмени обяснения от ищцата, но не са проверени твърденията й, че на
21.02.2017г. се е свързала с колежката си С. Г. и се разбрали да й върне
ръкавиците, като се видят, а на следващия ден я търсила по телефона, но никой
не й отговорил.В тази връзка следва да се посочи, че искането на обяснения за
констатирано дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед
осигуряването на възможност за защита на работника, като в конкретния случай от
директора на СУ „***“ гр. П. е подадена жалба до РП Пловдив, в която е посочена
В.А.Д. като извършител на кражба, преди още работодателят да е изискал и
запознат с писмените й обяснения.Доказателства относно твърденията на ищцата,
че се е опитала да върне ръкавиците на притежателя им веднага, след като е
осъзнала какво е извършила, не са събрани и в хода на проведеното съдебно
производство.
От друга страна съдът взе предвид, че издаденото наказателно
постановление, потвърдено и по съдебен ред, не представлява доказателство за
установените в него факти, доколкото отразява констатации на компетентния орган
относно факти и обстоятелства, които не са лично възприети от него, т. е. няма
обвързваща сила.Извършването на описаното в заповедта за уволнение нарушение,
не се установява и от приетото по делото постановление на РП Пловдив, с което е
отказано образуването на досъдебно производство срещу ищцата, като е прието, че
действията й представляват маловажен случай на кражба.Това постановление не е
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на
лицето.Въпросът за наказателната и административно-наказателната отговорност на
лицето, разследвано за кражба, не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното
нарушение на същото лице от фактическа страна, когато нарушението е подведено
под хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ и е обусловило дисциплинарното
уволнение, което следва от изричното правило на чл. 186 от КТ, поради което
пред гражданския съд следва да се установи самото дисциплинарно нарушение, като
действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата
дисциплина.Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на
работника, това действие следва да бъде установено по безспорен начин от
обективна и субективна страна, а извода за недоказаност на твърдяното нарушение
обуславя и такъв за незаконосъобразност на наложеното наказание.
На следващо място настоящият състав на съда взе предвид, че в
уволнителната заповед не са конкретизирани другите тежки нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 188,
т. 3 от КТ, вменени на ищцата.В тази част липсва мотивировка какви конкретно са
другите тежки нарушения на трудовата дисциплина извън това по чл. 190, ал. 1,
т. 4 от КТ, в какво конкретно се изразява неизпълнението на трудовите й
задължения, обусловило налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание.Доколкото по делото не са ангажирани и доказателства за
дисциплинарното минало на ищцата, не би могло да се направи и извод, че
наложеното наказание е съобразено с изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.В тази
насока при преценката за съразмерност на наказанието е необходимо да се вземе
предвид и наличието на предходни дисциплинарни нарушения на работника и
служителя, характеризиращи цялостното му поведение при изпълнение на служебните
задължения.
Предвид гореизложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1 , т. 1 от КТ е
основателен, както и акцесорните искове по чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната длъжност и по чл. 344, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на
обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца.Относно размера на
дължимото обезщетение искът е основателен в пълния претендиран
размер, като по делото не е спорно, че за исковия период ищцата е останала без
работа и не е реализирала доходи, както и относно размера на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение от нея, служещ като база за
определяне на обезщетението.
По изложените съображения въззивната жалба се
явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорваното решение на районния
съд неправилно, вместо което следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което исковете да бъдат уважени.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на въззиваемата страна следва да се възложат направените от жалбоподателката разноски пред първата инстанция съобразно
направеното от пълномощника й искане и представените доказателства, в размер на
500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Пловдивския окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3869 от 15.10.2019г.,
постановено по гр. д. № 6296 по описа на Пловдивски районен съд за 2017г., I гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на
В.А.Д., ЕГН ********** ***, офис 303 чрез адв. Т.Д.
от ПАК, извършено със заповед № ***г. и
отменя заповед № ***г. на директора на СУ „***“ гр. Пловдив.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.А.Д., ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ в С. у.„***“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА С. у.„***“ гр. Пловдив, бул.
***, представлявано от д. И. Х. Д. да заплати на В.А.Д., ЕГН ********** на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ сумата 6191, 82 лв. /шест хиляди сто деветдесет
и един лева и 82 ст./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.08.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 500 лева разноски по
делото.
Решението подлежи
на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от
обявената в с. з. на 20.01.2020г. дата, а именно 03.02.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: