Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 06.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в публичното заседание на 24 септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и в
присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 159 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл.
203 и сл. по гл. XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на В.К.А., в качеството му на ЕТ „В.А.“, ЕИК117088187, срещу Областна дирекция по
безопасност на храните Русе. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с него се претендира
обезщетение в общ размер на 1100 лева за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени съдебни разноски – адвокатски хонорар, по проведени
съдебни производства по АНД № 2175/2016г. и №2176/2016г., и двете по описа на
Районен съд Русе, в резултат на което с влезли в сила съдебни актове са отменени
наказателно постановление №49/2016г. и наказателно постановление №48/2016г., и
двете издадени от директор на Областна
дирекция по безопасност на храните Русе, лихва върху главницата от предявяване на иска,
както и присъждане на направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
Областна дирекция по безопасност
на храните, излага доводи за неоснователността на претенцията; счита, че
1. Отменените наказателни постановления не са незаконосъобразни административни
актове по см. на чл.1 от ЗОДОВ; 2.от тях не са настъпили имуществени вреди за
ищеца, доколкото срещу заплащане на адвокатски хонорар той е получил
съответната адвокатска услуга; 3. Обедняването в следствие на направените
разноски за адвокатско възнаграждение не е в пряка връзка с административна
дейност, а със сключен договор за правна помощ. Алтернативно се иска намаляване
на обезщетението, тъй като и двата казуса не са се отличавали с особена правна
и фактическа сложност. Представителят на
Окръжна прокуратура - Русе изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск за имуществени вреди.
След анализ на събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че с наказателно постановление
№49/2016г. и наказателно постановление №48/2016г. на директор на Областна дирекция по безопасност на
храните Русе на ЕТ „В.А.“ са наложени две административни наказания „имуществена
санкция“ в размер 800лв. и в размер 2000 лева за нарушения по чл.7, ал.3 и
чл.101, т.2 от Закона за защита на растенията. С Решение №44/24.01.2017г., постановено по АНД № 2175/2016 по описа на
Районен съд Русе и Решение №11/09.01.2017г. по АНД № 2176/2016 по описа на
Районен съд Русе, двете НП са отменени. Решенията са обжалвани и оставени в сила, съответно с Решение
№107/18.05.2017г. по кан №74/2017г. на АС Русе и Решение №94/11.04.2017г. по
кан №59/2017г. на АС Русе. В материалите по АНД № 2175/2016г. е приложен договор за
правна защита и съдействие (стр.15) сключен между ЕТ
„В.А.“ и представлявалия го адвокат, с
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а на
стр.14 от кан №74 – договор със същия адвокат за правна защита и съдействие
пред касационната инстанция в размер на 200 лв., също заплатени в брой.
Аналогично в анд №2176/2016г. и кан №59/2017г. са представени договори за правна
защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение 400лв. за
въззивната инстанцие и 200лв. за касационната инстанция. При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Искът е предявен срещу правосубектен и надлежен
ответник – Областна дирекция по
безопасност на храните Русе, която, съгласно чл. 12, ал.4 от Устройствен правилник на БАБХ, е юридическо лице, а отменените като
незаконосъобразни наказателни постановления са издадени от директорът на Областна дирекция по
безопасност на храните. Искът е допустим за
разглеждане в производството пред Административен съд – Русе по реда на глава
ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на увредения.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени
или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да
са отменени по съответния ред; 2. реална, пряка и непосредствена вреда от такъв
административен акт, респ. действието или бездействието; 3. причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на
доказателствената тежест в исковия процес.
По
отношение на първата предпоставка съдът съобразява мотивите на т. 1 от ТП №
2/19.05.2015 г., съгласно които
наказателното постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Ето
защо, съдът намира за доказана първата предпоставка – отменени като незаконосъобразни
административени актове (наказателни
постановления).
По
отношение на втората предпоставка -
претендираните имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар, съдът
приема за установено, че ищецът е заплатил такъв в рамките на двете обжалвания
и това е вреда за него, доколкото плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото
към него
момент е липсвала процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в
административнонаказателното производство пред съда.
В
тежест на ищеца е да докаже наличието и третата предпоставка - пряка
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията. Съгласно
ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора
колегия на ВАС, след като в производството по обжалване ищецът е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него. Следва да бъде съобразено, че разноските за адвокатска
защита са присъщ и закономерен разход за осигуряване на благоприятен изход за
наказаното лице при съдебното оспорване на издадения срещу него
незаконосъобразен санкционен акт на администрацията. Ето защо, те трябва да са
извършени до приключване на съответното съдебно производство и това да е безспорно
установено.
По делото се установява, че ищецът е заплатил
адвокатското възнаграждение, както следва: 1.по АНД №2175/2016г., за
определената в обжалваното НП имуществена санкция от 800лв., 300 лв. адвокатски хонорар за въззивна
инстанция и 200 лв. хонорар за касационна инстанция; 2. По АНД №2176/2016г., с
определена в НП имуществена санкция 2000лв., адвокатски хонорар 400лв. за
въззивното производство и 200лв. за касационата инстанция. Хонорарите са
заплатени в брой, при сключване на договорите, съответно на 28.11.2016. и на
12.12.2016г. за въззивните производства и на 28.03.2017г. – за касационните.
Определеният хонорар от 300лв. е в рамските на нормативно установения минимален
размер /съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията към извършване на плащанията/, двата хонорара за
касационното представителство са под определения в наредбата минимален размер,
а определения хонорар в размер на 400лв. надвишава този размер с 30 лева.
Предвид изложеното, не са налице основания за намаляването на претендираните
хонорари, в какъвто смисъл са възраженията на ответника; искът е доказан в
заявения общ размер 1100лева и следва да бъде уважен. Основателна се явява и претенцията
за присъждане на лихва от датата на завеждане на иска – 06.03.2020г. до
окончателното изплащане на главницата.
При този изход от делото ищецът има право
на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Искът е уважен изцяло, поисканите
разноски по настоящето производство са в размер на 10 лв., представляващи
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар 400 лв. /списък на разноските на
стр.22 от делото/.От представения договор за правна защита и съдействие /стр.7
от делото/ се установява, че хонорарът е заплатен изцяло и в брой. Ответникът
дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., както и
заплащане на внесената държавна такса в размер на 10 лв. или общия размер на дължимите разноски е 410 лв.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните Русе да заплати на ЕТ „В.А.“, ЕИК117088187, представляван от В.К.А. сумата 1100
лева (хиляда и
сто лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
резултат от отменени по съдебен ред като незаконосъобразни наказателно постановление №49/2016г. и наказателно постановление
№48/2016г., и двете издадени от директор на Областна дирекция по безопасност на храните Русе,
ведно с лихва от датата на завеждане на иска – 06.03.2020г. до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните Русе да заплати на ЕТ „В.А.“,
ЕИК117088187, представляван от В.К.А., сумата 410лв. (четиристотин и десет лева) разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: