Определение по дело №2051/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2520
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Анелия Милчева Щерева
Дело: 20201100202051
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

      

          Град София, 15.07.2020 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА         

                          

Секретар: Димитрина Димитрова

Прокурор: Лилия Дамянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Щерева НЧД № 2051 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 13.25 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ Н.С.П., участва в съдебното заседание чрез онлайн видео връзка чрез програмата „Skype“ от помещение в Затвора-София.

В залата се явява адв. С.И., която е определена от САК за служебен защитник на осъдения по искане на съда и съобразно направеното от него искане за назначаване на служебен защитник.

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София, се представлява от инспектор Д., който също участва в съдебното заседание от помещение в Затвора-София чрез онлайн видео връзка чрез програмата „Skype“.

Връзката чрез посочената програма се осъществява със съдействието на технически помощник Д.Д.от отдел „ИОС“ на СГС.

 

СЪДЪТ докладва на страните, че по факс по делото са постъпили справка за периода, който осъденият П. е изтърпял фактически от наказанието, заради което е настанен в Затвора – София, както и за остатъка от наказанието му към днешна дата, както и заповед на началника на затвора за упълномощаване на инспектор Д. да представлява началника на затвора.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Не желая да разговарям изрично с адв. И. преди делото. Съгласен съм тя да ме защитава.

АДВ. И.: Запозната съм с материалите по делото и мога да поема защитата на осъденото лице.  

 

СЪДЪТ, на основание чл. 439, ал. 3 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адв. С.И. за служебен защитник на осъденият Н.П..

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.И.: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР Д.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА самоличност на осъдения по данните от личното му досие:

Н.С.П. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи в цех печатница в затвора, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и прокурора. Не искам да се запознавам с материалите по делото.

 

АДВ. И.: Няма да правя отвод на състава на съда, секретаря и прокурора. Нямам искания по реда на следствието. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда, секретаря и прокурора. Нямам искания по реда на следствието. Нямам доказателствени искания.

ИНСПЕКТОР Д.: Няма да правя отвод на състава на съда, секретаря и прокурора. Нямам искания по реда на следствието. Няма да представям други доказателства, освен вече представените от мен такива по факс. Нямам доказателствени искания.

ОСЪДЕНИЯТ: Няма да представям доказателства и нямам искания.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

/ПРОЧЕТЕ СЕ/

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

 

АДВ. И.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства.

ИНСПЕКТОР Д.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча други доказателства, освен вече представените от мен такива по факс.

ОСЪДЕНИЯТ: Няма да представям доказателства и нямам искания.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, както и представените доказателства от представителя на затвора по факс.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

АДВ. И.: Поддържам молбата на моя подзащитен. За него очевидно е налице първата предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1 от НК. А също така аз считам, че с поведението си той е доказал, че се поправя и това е видно от досието на моя подзащитен, тъй като той продължава да работи и в момента работи в цех „Печатница“. Преди постъпването си в затвора той също е осъществявал трудова дейност. Тогава той е работил в ресторантьорството, в строителството и като продавач. Също така, като положителен ресурс по отношение на бъдещата ресоциализация за него представлява това, че той няма регистрирани зависимости от алкохол и психоактивни вещества. Поведението му в условията на мястото за изтърпяване на наказанието е добро, това е видно от самия доклад. Той действително има добро поведение и отговорно по отношение на останалите лишени от свобода. Добро е и поведението му към служителите на затворническата администрация. Към всички тях той има дължимото положително поведение и отношение. Разбира мотивите за миналото си поведение, което е първата стъпка от поправянето. По този начин той показва, че иска да се поправи и че осъзнава погрешността на предишните мотиви, поради които е стигнал до мястото за лишаване от свобода. Ще подчертая също, че трудовата му дейност в затвора е заслужила писмена похвала със заповед от 02.03.2020 г. и тя е за това, че той се справя добре с трудовите си задължения. Отчетено е от психолога на затвора, че при него не е завишен рискът от агресивно поведение, че не участва в конфликтни ситуации и е избирателен в контактите си с лишени от свобода, които евентуално биха могли да го въвлекат в конфликти. Има добри взаимоотношения с околните, както и работата, така и в жилищната среда. Формирани са способности за решаване на проблемите по социално приемлив начин и също така рискът от вреди е снижен от висок към среден. Като положителен ресурс следва да бъде посочена и много добре подрекрепящата го семейна среда, а също така и малкият остатък за изтърпяване на наказанието. Аз ще посоча трудовата дейност на моя подзащитен в условията на пенитенциарното заведение като главен фактор, за да бъде преценено неговото поведение като положително, тъй като той очевидно е осъзнал необходимостта от труда и, видно от критерия, заложен в постановление № 7 от 27.06.1975 г. на Пленума на Върховният съд, отношението към труда като морално задължение е фактор за определянето на условно предсрочно освобождаване. Видно от отношението на моя подзащитен към трудовата дейност в мястото за лишаване от свобода, очевидно такова е неговото отношение. Видно от разпореденото в Резолюция №76(2) на Комисията към Съвета на Европа, условно предсрочно освобождаване следва да постановява винаги, когато е възникнала такава възможност за лишения от свобода и генералната превенция не следва да послужи като оправдание за непостановяването на условно предсрочно освобождаване. Аз се надявам, че ще прецените положителния начин, по който се е променило неговото поведение в условията на пенитенциарното заведение и се надявам Вашият акт да бъде постановен по посока на това да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване.

ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за неоснователна. Макар оставащият за изтърпяване срок от наказанието да е сравнително малък, считам, че същото следва да бъде изтърпяно изцяло от осъдения, тъй като към момента липсват достатъчно данни за неговото поправяне. В този смисъл са наличните по делото доказателства, които са еднопосочни по своя смисъл. От тях е видно, че рискът от рецидив все още е в средни стойности, бил е понижен едва с 2 пункта, установени са проблемни зони, по които следва корекционната дейност да продължи. Осъденият формално приема отговорността за деянието, частично разбира мотивите за криминалното си поведение, не приема присъдата за справедлива и не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението. Рискът от вреди също е среден към обществото към настоящия момент. Ето защо считам, че молбата му следва да бъде оставена без уважение.

ИНСПЕКТОР Д.: Становището на началника на затвора е, че е налице само първата, предвидена в чл. 70 от НК, предпоставка, а именно осъденият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание. Същевременно обаче, не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, а именни – достатъчно доказателства за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение. Целите на наложеното наказание, визирани в чл. 36 от НК, не са изпълнени в цялост. Следва корекционната работа с осъденото лице да продължи, поради което и молим да оставите молбата му за условно предсрочно освобождаване без уважение.

ОСЪДЕНИЯТ: Аз поддържам казаното от адвоката ми.

 

СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъденото лице.

ОСЪДЕНИЯТ: Няма какво друго да кажа.

 

Съдът се оттегля на съвещание за постановяване на определението си.

 

СЪДЪТ, след съвещание, намери за установено следното:

Настоящото производство е по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК и е  образувано по молба на осъдения Н.С.П. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което му е определено като общо наказание по НЧД № 10578/2019 г. по описа на СРС за престъпление, включващо и такова по чл. 354а, ал. 2, вр. чл. 29 от НК.

Към днешна дата, видно от справката, той ще е изтърпял фактически 2 години, 5 месеца и 6 дни, след зачитане на периода, в който е работил, остатъкът към днешна дата ще възлиза на 1 месец и 18 дни.

При това положение действително се установява, че той е изтърпял повече от 2/3 от наложеното наказание, доколкото едно от престъпленията е такова, извършено при условията на рецидив, но няма достатъчно убедителни доказателства, които да се извеждат от неговото поведение и да установяват по категоричен начин, че той се е поправил и превъзпитал, преди изтърване на наказанието.

В този ред на мисли, в доклада на ИСДВР е посочено, че, въпреки периода на изтърпяване на наказанието, и към момента при него се очертават няколко съществени дефицитни зони. Те са свързани на първо място със само формалното приемане на отговорността за извършеното, но в същото време то не е съпроводено с реално осъзнаване на факторите, които са мотивирали криминалното му поведение и приемане на присъдите като съответни и справедливи. ИСДВР е посочил, че осъденият е лице със самооправдателни нагласи, което изпитва съществени затруднения при полагането на цели пред себе си и това е оценено като рисков фактор при евентуалното му освобождаване от извършване на престъпление. Съобразено е и, според този съдебен състав обективно правилно, това, че той има изграден криминален модел на поведение, изводим от предходната му съдимост. При липсата на демонстрирана, ясна и съзнателна самокритичност и на поведение, което да обективира, че той вече е изградил в съзнанието си достатъчни собствени задръжки пред нарушаване правата на другите, то не може да се приеме, че е завършен изцяло корекционно-възпитателният процес спрямо него.

Действително, остатъкът от наказанието е значително малък, възлиза на по-малко от 2 месеца, но това обстоятелство не може самостоятелно да мотивира съдът да приеме, че трябва да бъде постановено условно предсрочно освобождаване. Именно поради криминалните нагласи на осъденият е възможно този период да се окаже недостатъчен за постигане на целите по чл. 36 от НК, но въпреки това осъденият П. трябва да изтърпи изцяло наказанието си, за да може да има още един допълнителен период от време, в който администрацията да му повлияе. Точно по тези съображения и риска от рецидив е все още в средните стойности и през време на изпълнение на наказанието е занижен само с 2 точки - от 57 на 55.

По изложените съображения съдът прецени, че трябва да остави без уважение молбата на осъдения за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието, заради което се намира в затвора.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н.С.П. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наложено му като общо наказание по НЧД   № 10578/2019 г. по описа на СРС.

 

Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд по реда на глава 22 от НПК. 

 

АДВ. И.: Уведомявам подзащитния ми, че ще подам жалба.

ОСЪДЕНИЯТ: Аз заявявам изрично, че не желая адвокатът ми да подава жалба.

 

Препис от протокола да се издаде на адв. И. за послужване пред НБПП

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, приключило в 13:50 часа.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

                                                       СЕКРЕТАР: