№ 116
гр. Дупница, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200207 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-5310-000953 от 30.11.2023 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, група КПДГПА, с което на Б. О. О., с
адрес: гр. С, ул. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100,00 лева, за
извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал санкционираният водач, който го обжалва в срок, чрез
редовно упълномощен процесуален представител – адв. В.. В жалбата излага твърдения, че
при издаването на НП не са спазени изискванията на материалния и процесуалния закон.
Допълнително се развиват и доводи за недоказаност на нарушението. Моли за отмяната на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от посочения по-горе адвокат, който поддържа жалбата и излага
допълнителни доводи в нейна подкрепа. Претендира за отмяна на НП и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание,взема становище за неоснователност на жалбата в молба подадена до
съда от редовно упълномощен юрисконсулт. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е издържал необходимите изпити и се води на отчет като
правоспособен водач на МПС в ОДМВР-Благоевград, като му е било издадено като
дубликат СУМПС с № *** от 28.03.2023 г., валидно до 19.01.2032 г., което е издадено въз
основа на подадена от жалбоподателя декларация пред ОДМВР-Благоевград, че издаденото
му по-рано СУМПС със същия номер е било изгубено. По-късно с писмо на ГД
„Национална полиция“ гр. София от 09.10.2023 г., декларираното от жалбоподателя като
изгубено по-рано СУМПС е било върнато от Великобритания и изпратено и получено в
ОДМВР-Благоевград , с информация че е било подменено съгласно Директива 2006/126/ЕО
на ЕС и Съвета и Конвенцията за движение по пътищата, приета във Виена 1968 г. С оглед
на това и в системата на КАТ издаденият дубликат на СУМПС с № *** от 28.03.2023 г.,
валидно до 19.01.2032 г. е бил отбелязан със статус „невалидно-повече от един документ“ и
е била образувана проверка с оглед данни за престъпление по чл. 313 от НК, като
резултатите от същата са докладвани на РП-Благоевград.
По-късно с Решение № 1116р-10600/04.12.2023 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-
Благоевград административното производство по издаване на дубликат на СУМПС с
посочения по-горе номер било възобновено, като статуса на СУМПС издадено на името на
жалбоподателя е променен на „отнет/иззет“ с посочена причина „обявен за изземване
документ“. Решението е връчено на жалбоподателя на 29.12.2023 г., като с писмо с № 7852р-
3741/13.03.2024 г. СУМПС е било получено в 02 РУ на МВР – гр. Благоевград.
Междувременно, преди последните събития и на дата 23.11.2023 г., около 11:30 часа в
Община Дупница, по път ПП-1 Е-79, при км. 336+400 м. жалбоподателят управлявал МПС
„***“, с рег. № ***, с прикачено към него ремарке „***“ с рег. № ***, като била спрян за
проверка от полицейски автопатрул съставен от свидетелите Г. и К., мл. автоконтрольори
при ОДМВР-Кюстендил.
При проверката водачът не представил СУМПС, като след справка с РСОД и ОДЧ при
РУ-Дупница било установено, че СУМПС е регистрирано в системата със статус
„невалиден“. Съобразно тази информация свидетелите полицейски служители приели, че
жалбоподателят е неправоспособен като водач на МПС и св. Г. му съставил АУАН, в който
отразил тези обстоятелства. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и е подписан
от и връчен на жалбоподателя без възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 23-
5310-000953 от 30.11.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, група
КПДГПА, с което на Б. О. О., с адрес: гр. С, ул. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в
размер на 100,00 лева, за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Г. и К., както и въз основа на събраните по
2
делото множество писмени доказателства и справки, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
вкл. и служебно изисканите справки от АНО и ОДМВР-Благоевград. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични,
последователни и ясни. И двамата свидетели добросъвестно и без каквито и да е съмнения
за предубеденост разказват за изпълнението на служебните си задължения обективирани в
съставения на място и подписан от тях официален документ – АУАН. В изисканите и
представени от АНО и от ОДМВР-Благоевград документи са отразени подробно и
непротиворечиво факти и обстоятелства относими към процесния случай.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена цялостна и детайлна служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП формално не са допуснати
съществени процесуални нарушения – НП и АУАН са издадени от компетентни
административни органи, спазени са сроковете и формата за съставяне на АУАН и НП,
които съдържат всички необходими реквизити посочени в ЗАНН.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП е допуснато нарушение на материалния закон, като
същото е квалифицирано погрешно, като нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Това обаче не е
основание за отмяна на наказателното постановление, защото в производството по реда на
раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение на
ВАС № 8/2021 г. на ВАС.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП: „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
4..“, а съгласно приложената санкционна норма чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДВП:
„Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.“; т. 2 „който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;“
3
С оглед на тази законова уредба съдът намира следното:
Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от
държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство.
Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от наличието на две групи
изисквания: 1.) съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на
моторното превозно средство, и 2.) физическа и психическа годност за управление на
моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както
към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на
нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на
правоспособност. За установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал
специален ред – изпит пред оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията,
уменията и поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице. В този
смисъл виж. Решение № 8822 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 11741 / 2019 на Върховния
административен съд. Проверката на знанията, уменията и поведението на лицето чрез
полагане на съответния изпит се извършва при първоначалното признаване на
правоспособността. В този смисъл виж. Решение № 8822 от 06.07.2020 г. по адм. д. №
11741 / 2019 на Върховния административен съд. За да управлява МПС, водачът трябва да
притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи
при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се
поражда от притежаването, респ. от носенето или представянето на СУМПС, а е
задължителната и основна предпоставка за издаването на този официален свидетелстващ
документ и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. В
този смисъл виж. Решение № 15022 от 05.12.2018 г. по адм. д. № 5681 / 2018 на Върховния
административен съд ; Решение № 2333 от 18.02.2019 г. по адм. д. № 9492 / 2018 на
Върховния административен съд и много други. Нещо повече според практиката на ВАС
Качеството правоспособност за управление на МПС се придобива с изпитен протокол, а
издаването на свидетелство за управление на МПС е последващо и незадължително
действие на водача, който вече е de jure и de facto правоспособен. Виж Решение № 13685 от
21.10.2013 г. по адм. д. № 13778/2012 на Върховния административен съд. С оглед на тези
съображения и настоящият съдебен състав приема, че изобщо не е налице извършено от
обективна страна административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, поради наличието на
правоспособност на водача, считано от датата на успешно положения от него изпит
посочена в справките за нарушител/водач – 18.11.1997 г. Такова не е и доказано с оглед
събраните по делото справки относно датата на придобиване на правоспособността от
водача-жалбоподател и установяването на процесното управление от лицето на 23.11.2023 г.
Не е налице в случая нито една от хипотезите на чл. 150а от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на водача в настоящия случай е била
ангажирана с издаване на процесното наказателно постановление за управление на
4
посоченото МПС на на дата 23.11.2023 г., около 11:30 часа в Община Дупница, по път ПП-1
Е-79, при км. 336+400 м., като е посочено в АУАН и НП и установено от доказателствата, че
при проверката същият не представя на контролните органи СУМПС, което е
обосновало и по-нататъшната им проверка с РСОД и ОДЧ.
Съдът намира, че в процесния случай не се изменят съществено обстоятелствата при
извършване на нарушението, защото на водача са били вменени всички факти, които изцяло
покриват състава на допуснато и осъществено от него друго по-леко наказуемо
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който гласи: „ Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория;“. С оглед на това съдът приема,
че фактите, обосноваващи извършването на нарушението, са изцяло предявени и вменени на
дееца по непротиворечив и ясен начин още със съставения му АУАН. Ето защо, съдът
приема, че е налице само една неправилна правна квалификация на посоченото нарушение,
поради което е допустимо то да бъде преквалифицирано, защото предвиденото наказание за
управление на МПС , който не носи и не представи задължителния документ – СУМПС е
по-леко наказуемо от това, за което е бил наказан незаконосъобразно и неправилно
жалбоподателят с процесното НП (за управление на МПС без да е правоспособен водач).
Съдът намира, че нарушението е доказано безспорно от обективна страна, тъй като по
време на проверката безспорно е установена липсата на представения документ, което е
отразено изрично от св. Г. в акта.
Същото е съставомерно и от субективна страна, доколкото водачът сам е решил да
управлява МПС без да носи и да представи на контролните органи задължителния съгласно
чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП документ – СУМПС, пък било то и такова издадено му във
Великобритания, ако не издадения му съгласно писмото на ОДМВР-Благоевград дубликат
на СУМПС, но въпреки това е предприел съзнателно управлението на посоченото МПС в
този ден и час.
Такова деяние подлежи на административна санкция по реда на чл. 183, ал.1, т. 1 от
ЗДвП, който предвижда следното: „ Наказва се с глоба 10 лв. водач, който : т. 1. не носи
определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство;“. В конкретния случай именно такова фиксирано
по вид и размер административно наказание следва да се наложи на жалбоподателя.
Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, а и такъв е невъзможно да се
приложи, съгласно текста на чл. 189з от ЗДвП.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предявените своевременно претенции за разноски от
страните и представените надлежни доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в брой, по смисъла на т. 1 от ТР 6/2013 по тълк. Дело № 6/2012 г., на
ОСГК на ВКС, съдът приема, че съобразно съответната разлика в преследвания и постигнат
материален интерес при обжалване на НП и след съответните изчисления на страните се
5
дължат следните разноски:
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗАНН и чл. 25а, ал.3 от НПП, жалбоподателят
принципно следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Кюстендил
юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 50,00 лева, доколкото АНО е бил
представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, без явяване в съдебно заседание и
делото не е с голяма фактическа и правна сложност. В случая с оглед изменението на НП на
въззиваемата страна се дължат разноски по посочения ред, но в размер на 5,00 лева, която
сума е съответна и реципрочна на размера на наложеното след преквалифициране на
нарушението административно наказание – глоба, в размер на 10 лева.
В същото време, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОДМВР - гр. Кюстендил следва
да бъде осъдено да заплати в полза на жалбоподателя Б. О. сумата в размер на 360,00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на изменената част от НП, доколкото
размера на административното наказание е намален от 100 на 10 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-5310-000953 от 30.11.2023 г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Кюстендил, група КПДГПА, с което на Б. О. О., с адрес: гр. С, ул. ***, с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено, за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, административно наказание -
„глоба“, в размер на 100,00 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по
чл. 150 от ЗДвП, в такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“, от 100,00 на 10,00 лева.
ОСЪЖДА Б. О. О., с адрес: гр. С, ул. ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на
ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от Директора, сума, в размер на 5,00 лева –
разноски за юрк. възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза
на Б. О. О., с адрес: гр. С, ул. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 360,00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6