Решение по дело №1347/2009 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .......................... от 16.02.2010г., В. Търново

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

            Иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

            Ищецът А.И.Б., ЕГН **********,*** 22, твърди в исковата си молба от 22.05.2009г. , че ответницата П.И.К. с ЕГН ********** е увредила интересите й като е сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот с втория ответник по делото, фирма „ЛиБо”ООД, обективиран в нотариален акт №1159, том VI, рег.№ 9145, дело № 527/2008г. на Нотариус Г.Стателова. Първия ответник е длъжник на ищцата като вземането срещу него произтича от запис на заповед от 08.10.2007г. за сумата от 1380лв., с падеж на 23.11.2007г., запис на заповед от 25.11.2007г. за сумата от 1536лв. с падеж на 14.03.2008г., запис на заповед от 27.11.2006г. и с падеж на 30.12.2006г. за сумата от 550лв., запис на заповед от 20.12.2006г. за сумата от 1280лв. и с падеж 13.04.2007г., запис на заповед за сумата от 570лв., от 10.11.2006г. и с падеж 05.01.2007г., разписка от 27.11.2006г. за сумата от 550лв. и с падеж 27.11.2006г., както и изпълнителен лист за сумата от 1536лв. и разноски по делото - 130.72лв., дължими по запис на заповед от 04.05.2007г. и са на обща стойност - 7532.72лв.. Всички записи на заповед са предявени за плащане и са били изискуеми преди 20.06.2008г. когато е сключен договора за покупко-продажба и ответницата П.И.К. е знаела за задълженията си, но въпреки това е намалила имуществото си. За увреждането на ищцата е знаело и третото лице - вторият ответник по иска, и по смисъла на закона се явява недобросъвестно.

Ищцата А.И.Б., моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо нея договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт №1159, том VI, рег.№ 9145, дело № 527/2008г. на Нотариус Г.Стателова, по силата на който П.И.К. с ЕГН **********,*** 5 продава на Дружество с ограничена отговорност фирма „ЛиБо”, със седалище и адрес  на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро”1, ЕИК *********, с представител Алексей Романеев, Поземлен имот, находящ се в град Дебелец, общ. В.Търново, а именно:УПИ XXVII-345 в кв.51 по плана на гр. Дебелец с площ от 820 кв.м., заедно е построената в него жилищна сграда, сайвант, дам и плевня, както и да ни присъдите по делото разноски.

Ответниците оспорват иска като смятат, че иска е процесуално допустим, но е неоснователен и недоказан, както  и претендират по делото разноски.

П.К. е погасила всичките си задължения произтичащи от записи на заповед и разписка, но въпросните не са й били върнати. Срещу единствената издадена в момента в полза на ищцата Заповед за изпълнение № 884 от 01.04.2009г. по ч.гр.дело № 1069/2009г. по описа на ВТРС, образувано във връзка със Запис на заповед от 04.05.2007г. за сумата от 1536лв., ответницата К. е възразила в срок и има висящ спор при ВТРС за установяване на това вземане. Относно всички останали записи на заповед и разписката са погасени, което се доказва от квитанциите приложени като доказателство към исковата молба издадени от А.Б. за получени суми от П.К.. Приложените към исковата молба записи на заповед са били издадени с обезпечителна цел за получени от П.К. заеми от А.Б.. Доказателство за това е приложената от ищцата Разписка за приети/дадени пари от 27.11.2006г. за 550лв., от която е видно, че П.К. е получила на тази дата посочената парична сума съгласно устно сключен договор за заем. За обезпечаване на този заем на същата дата и за същата сума - 550лв.- К. е издала и единия от приложените от ищцата записи на заповед. Паричните заеми са действително каузално правоотношение, за обезпечаване на което са издадени записите на заповед, а задълженията на К. по това правоотношение са били погасени. Като доказателство прилагат квитанции.

Неоснователен е искът и поради липса на знание у двамата ответници, че със сключване на атакуваната сделка увреждат Б.. Твърденията на ищцата са голословни и не се подкрепят от никакви доказателства. От изявлението на Б. става ясно, че нито по време на договаряне, нито при сключването на сделката, нито след това, тя е знаела за нея, за отношенията между продавача и купувача и намеренията им при реализирането й. Към момента на атакуване на сделката продавачката К. изобщо не е знаела, че Б. е имала някакви финансови претенции към нея, като първата е заплащала редовно и в срок задълженията си към втората през периода на поемането им, до тяхното издължаване. Приложените вносни бележки, част от които са след датата 20.06.2008г. доказват, че К. е заплащала добросъвестно задълженията си към ищцата, поради което е знаела, че няма задължения към нея и не е имала никакво намерение да я уврежда.

На следващо място атакуваната сделка е възмездна и е абсолютно невярно твърдението на Б., че и вторият ответник - „ЛиБо”ООД е знаел за увреждане интересите на ищцата с извършената покупко-продажба на недвижим имот. При сключване на сделката, а и до днес П.К. не е виждала и не познава купувача на имота, вторият ответник по това дело - „ЛиБо”ООД. Фирмата се представлява и управлява от Алексей Романеев, който е руски гражданин и никога не се е срещал с К.. В подкрепа на това е, че са използвани посредническите услуги на Агенция за недвижими имоти „Акцент” гр. Велико Търново за сключването на договора за покупко-продажбата на недвижимия имот.   

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното: 

Видно от приложения Изпълнителен лист № 989 от 1.04.2009г. на ВТРС гр. Велико Търново длъжникът П.И.К. ЕГН **********,***5 е осъдена да заплати на кредитора А.И.Б., ЕГН **********,*** 22 сумата от 1536лв./хиляда петстотин тридесет и шест лева/, ведно със законната лихва от 30.03.2009г., до окончателното плащане , както и сумата от 130.72/сто и тридесет лева и 72ст./, от която е платена държавна такса и - 30.72лв. и адвокатско възнаграждение 100лв.. По делото са приложени записи на заповед от 10.11.2006 г. за сумата 570 лв., с падеж – 05.01.2007 г., от 20.12.2006 г. за сумата 1280 лв., с падеж 13.04.2007 г., разписка от 27.11.2006 г. за сумата 550 лв., записи на заповед от 27.11.2006 г. за сумата от 550 лв., от 25.11.2007 г. за сумата 1536 лв., с падеж 14.03.2008 г., от 08.10.2007 г. за сумата 1380 лв., с падеж 23.11.2007 г. След възникването на задълженията длъжникът П.И.К. се е разпоредила със своя недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в град Дебелец, общ. В.Търново, а именно:УПИ XXVII-345 в кв.51 по плана на гр. Дебелец с площ от 820 кв.м., заедно е построената в него жилищна сграда, сайвант, дам и плевня, като е сключила сделка за покупко-продажба с фирма „ЛиБо”ООД, представител Алексей Романеев и е обективирана в нотариален акт №1159, том VI, рег.№ 9145, дело № 527/2008г. на Нотариус Г.Стателова.

При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.135 ЗЗД. Той е конститутивен  и с него се цели обявяване на недействителността на прехвърлителните сделки, с които длъжникът отчуждава недвижимия имот на фирма „ЛиБо” - втория ответник по делото. Недействителността е относителна - тя ползва само кредитора, упражнил правото си по чл.135 ЗЗД.

Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква при наличието на следните предпоставки: наличие на вземане, извършване на действие от длъжника, което да уврежда кредитора, и субективния елемент в случай, когато действието е възмездно, длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели за увреждането.

Възникването на правото по чл.135 ЗЗД се предоставя от наличието на действително вземане. Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска. Тежестта на доказване в процеса на факта на притежаване на вземането е на кредитора. Доказването следва да се установи с всички доказателствени средства, като съдът приема, че по отношение на вземането, предмет на принудително изпълнение, предвид висящия спор пред ВТРС не може безспорно да се установи наличието му. Останалите задължения се установяват от приложените записи на заповед, които формално от външна страна съдържат изискуемите реквизити, поради което се явяват действителни и установяващи претендираните вземания от ищцата. Доколкото ответницата К. оспорва вземанията, като твърди, че е погасила същите, в нейна тежест е установяване на това обстоятелство. По делото са приложени разписки за извършени плащания, като във всичките е отбелязано, че плащанията са вноска по заем. Ответницата К. не установи с допустимите доказателствени средства връзката между абстрактните сделки и каузалното правоотношение, по което има плащания, поради което съдът не може да приеме, че няма действително, ликвидно и изискуемо вземане от кредитора Б..

Вторият елемент от фактическият състав е извършването на действие, което да уврежда кредитора. Действието е съзнателен волев акт, извършен от длъжника, който може да бъде всякакъв - сделка, едностранна или двустранна, или юридическа постъпка. Действието може да бъде възмездно или безвъзмездно. За да бъде отменено действието трябва да уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Между действието и увреждането трябва да има причинна връзка. Увреждането е налице в случаите, когато намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. А това става, когато длъжникът се лиши от свое имущество, или го намали, както чрез намаляване на неговият актив, така и чрез увеличаване на неговият пасив. Тежестта на доказване на увреждащия характер на действието е на кредитора. По делото не се събраха доказателства доколко с извършената разпоредителна сделка се увреждат интересите на кредитора, с оглед на това, че не се установи дали ответницата К. не притежава достатъчно имущество или доходи, което да послужи като обезпечение за изпълнение на задълженията й, предвид невисокия им размер като обща сума. При наличието на такива, няма налице увреждане, тъй като с разпореждане с част от имуществото на длъжника, по никакъв начин не се влияе на интересите на кредитора – същите биха могли да бъдат гарантирани с останалото имущество на длъжника.

Третата предпоставка - знанието на длъжника и на лицето, с което длъжника е договарял, е в зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно. Когато действието е безвъзмездно е достатъчно само длъжникът да е знаел за увреждането - чл.135,ал.1, изр.1 ЗЗД. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. В случая се атакува възмездна сделка. С оглед на разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял , трябва също да е знаело за увреждането. Фактите относно субективното отношение на длъжника и лицето, с което е договарял, трябва да се докажат от кредитора. В настоящия случай не се представиха никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че третото лице също е знаело за увреждането. Не е налице презумпцията, уредена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание на определен кръг лица, тъй като купувача по сделката не се явява измежду тези лица

По изложените съображения съдът счита, че искът се явява неоснователен и недоказан, поради което като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход от делото, съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски, които в настоящото производство се установиха в размер от 810лв. за договорно възнаграждение на адвокат Пламен Пенков, пълномощник на П.И.К. и в размер от 750лв. за договорно възнаграждение на адвокат Силвия Бобуранова, пълномощник на фирма „ЛиБо”, а направените от ищеца разноски остават изцяло за негова сметка.

***, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А.И.Б., ЕГН **********,*** 22, против П.И.К. с ЕГН **********,*** 5 и „ЛиБо”ООД, със седалище и адрес  на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро”1, ЕИК *********, с представител Алексей Романеев за обявяване недействителността спрямо ищеца А.И.Б. на договор за покупко-продажба на недвижим имот находящ се в град Дебелец, общ. В.Търново, а именно:УПИ XXVII-345 в кв.51 по плана на гр. Дебелец с площ от 820 кв.м., заедно е построената в него жилищна сграда, сайвант, дам и плевня, обективиран в нотариален акт №1159, том VI, рег.№ 9145, дело № 527/2008г. на Нотариус Г.Стателова, по силата на който договор П.И.К. ***. търново, иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А.И.Б., ЕГН **********,*** 22 да заплати на П.И.К. с ЕГН **********,*** 5 сумата 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА А.И.Б., ЕГН **********,*** 22 да заплати на ЛиБо”ООД, със седалище и адрес  на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро”1, ЕИК *********, с представител Алексей Романеев сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВТРС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: