№ 145767
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110144998 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
226139/10.08.2023 г., допълнена с молба с вх. № 266075/27.09.2023 г. от Б. Д.
Г., ЕГН ********** адрес за призоваване: ГР. Б--- срещу „С-" АД, ЕИК -,
АДРЕС: ГР. С-, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато
за установено по отношение на ответното дружество „С-" АД, че Б. Д. Г., ЕГН
**********, не дължи сумата в размер на 4 855.41 лева (четири хиляди
осемстотин петдесет и пет лева и четиредесет и една стотинки), от които:
3 949.34 лева, начислена от ответника за проводимост на вода, а останалите
906.07 лева законна лихва върху сумата от 14.06.2021 г. (дата на съставяне на
фактура № *********) до 10.08.2023 г. (дата на подаване на исковата молба)
В исковата молба са изложени твърдения, че през декември 2016 г.
придобил имот, в гр. Б-, който бил на ниво строеж - груб строеж и беше
изоставен от години. В имота се намира, изградена преди десетилетия,
бетонна шахта, в която влиза тръба за отклонение от главен водопровод от
улица "Г-", който е бил реновиран и изграден наново по продължение на
цялата улица през 2014 г., след което улицата е била асфалтирана. От тръбата,
посредством стар кран в къщата, влизала друга стара и опасна тръба, която
захранвала къщата с вода. След като установил това неколкократно отишъл в
офисите на С- (тогава в Бизнес Парк - София) и ги информирал, че в имота
има вода и ги моли да дойдат да поставят водомер, по който да се засича
потребена вода. Срещнал пълна незаинтересуваност от страна на
служителите, които казали, че не намират партида на имота при тях и затова
нямало никакво значение, че в имота има вода и трябва да предприеме
процедура по присъединяване на имота към водопровода.
След като многократно им обяснил, че имотът е присъединен към ВИК,
1
но той при покупката не е получил номер на партида. С- продължила да
твърди, че няма партида и че трябва да присъединя имота, за което следвало
да заплати между 2000 и 3000 лв и да изготви план за присъединяване и да го
съгласува с 6 други фирми, които изграждали инфраструктура в Б-,
включително Т------------, София, БТК (В-). Обяснил им, че в кв. М-, където се
намира имота никога не е имало Т------------ и не се очаква в следващите 100
години да има. но всички опити да получи водомер с пломба, за да получи
възможността да заплащам по надлежно изчислени път потребена вода били
напразни. Тези опити продължили спорадично но регулярно в продължение
на години. Най-накрая, след може би две години, С- дошли с екип да
проверят как стоят нещата. След предварителна уговорка по телефона, тъй
като към онзи момент все още не е живеел постоянно в имота те дошли на
място и въпреки, че видели, шахтата, захранващата тръба и крана, както и
това, че улицата е асфалтирана изцяло без никакво нарушение в асфалта на
мястото на включването на тръбата отклонение към имота, казали, че ищецът
се присъединил незаконно (?!) и трябва да му наложат глоба, и само след
това, щели "дадат" партида и ще монтират водомер с пломба. Той
категорично отхвърлил обвиненията в незаконно присъединяване, които не
отговарят нито на реалността, нито на елементарната логика - от продавачите
на имота и от съседите знаел, че имотът е бил захранван с вода в
продължение на десетилетия, но след като възрастната жена, която е живяла
на първия етаж и която е плащала сметките си, следователно е имала партида,
е починала, имотът е бил оставен необитаем и партидата, след като е била
прехвърлена към С-, по данни от община Б-, е изчезнала някак си. Отделно,
главният водопровод в Б- и М- е бил подменен изцяло след двугодишен
грандиозен ремонт в Б-, по време на който всички съществуващи отклонения
към имоти са били запазени, а не изградени наново по наново изготвяни
планове за присъединяване към ВИК. Това се е случило и с негови имот, три
години преди да го придобие.
С- направили многократни опити да го накара да подпиша
споразумение с тях, за ефективно приемане на, твърдените от тях, дължими
суми, като скрили от мен факта, че подписването на такова споразумение ще
доведе до, първо, възникването на облигационни отношения с тях и второ, ще
доведе до приемането на, твърдените от тях, дължими суми.
Неразбирателството със С- продължило още няколко месеца, в които
имахме множество разговори, по телефон и на живо в центъра им на бул. Цар
Б. 3-ти, и след тези срещи стана ясно, че служителите държат не да измерват
реално потребявана вода в имота, а да наложат "глоба“ за твърдяно действие,
което нито е извършил, нито е бил в състояние да извърши, защото
присъединяването е било извършено от предишните собственици в края на
80-тте години, когато е била построена къщата. Същото отклонение е било
подновено със смяната на водопровода през 2014 г., когато той още не съм
бил собственик на имота.
След множество опити от негова страна да получи пломбиран водомер
2
все пак и след промяна на служителите, с които говорил, екип на монтажник
бе изпратен от С-, което дружество монтирало водомер. След няколко месеца
се опитал да получи фактура и да заплати сметката си, в офиса на С- в ЦУМ
му било отказано, с довода, че не може да заплати засечено по водомера
потребление на вода, защото "дължа" над 4000 лв (?) за "незаконно
присъединяване". Опитите ме да получа фактура за реалното си потребление
по пломбирания водомер били напълно неуспешни и фирмата единствено му
издала обща фактура за 4489.37 лв лв. (Към 27.10.2022 г.) за потребена вода
(!). На молбата му да получа разбивка и да разбера тази сума как е измерена
като потребена, защото твърдяното потребление вероятно би стигнало да
захрани близкостоящия микроязовир „М-", получил поредния отказ и само
устно му било съобщено, че значителен процент от тази сума били
"начислени лихви". Категорично отказал да заплатя каквато и да било сума,
която не е изчислена по реално потребена от него вода, още повече, че вече
имал пломбирах поставен водомер. Срещнал поредните откази.
Тези откази от края на 2022 г. го поставили в ефективна невъзможност
да заплаща реално потребената от него вода по пломбирания водомер, защото
му било обяснено, че каквато и вноска да направя, тя ще отиде не за
потребената от него вода, а за изплащане на "лихвите" и твърдяния „дълг".
Така, освен че не може да заплаща реално потребление, е поставен и в
условия на непрекъснато генериран дълг с непрекъснато начислявани лихви
върху него, което е дълбоко порочно.
След многократни опити да говори с други служители вкл. с мениджъра
от офиса на С- в ЦУМ, нищо не се променило и не могал да получа фактура
за потребена вода, която да му бъде разрешено да платя.
Така на 4.08.2023 г. намерил в пощенската си кутия приложен
"констативен протокол номер 011149/2023 г. с нов твърдян "дълг" от 4916.44
лв. и с предупреждение, че на 23.08.2023 г. водоснабдяването към имота ще
бъде прекъснато. Съгласно разпоредбата на общите условия на с-
прекъсването на водоснабдяването следва да бъде извършено, след спазването
на разписаната в чл. 38, ал. 1 процедура, която видно от представения
протокол, не е спазена. Нито една от фактурите формираща общия дълг от
4916.44 лв. не му е била връчена по надлежния ред и не знаел на какво
основание се претендират съответните суми, което от своя страна го
възпрепятствало да упражня правото си на възражение и защита по
отношение на претендираната сума.
Предвид изложеното, категорично заявява, че не дължи твърдените от
ответника дължими суми по следните причини:
1. Към момента на присъединяването на имота към водопреносната
мрежа не се е намирал в облигационни отношения с ответника - не е имал, а и
към настоящия момент нямам подписан договор както и никакво
споразумение с ответника. Твърди, че нямам облигационна връзка с
ответника.
3
2. Съществуването на твърдяното вземане не съществува в частта си на
глоба, обезщетение или както ответника го наричал за твърдяно незаконно
присъединяване и лихви за забавено плащане по него. Присъединяването е
направено много преди неговото придобиване на имота и така същият не е
могъл да го извърши, законно или незаконно. Той само установил факт на
наличие на вода в имота, за което уведомил ответника добросъвестно, но
срещнал отказ за съдействие, който забавил поставянето на пломбиран
водомер с около две години. Отговорността за налагане на глоба е лична като
той не носил отговорност за действията на трети лица и категорично не дължа
глоба за действията на трети лица. В имота живеел от пролетта на 2021 г.
3. Твърдените от ответника дължими суми се претендирали без правно
основание.
4. Размерът на твърдените суми е произволно определен, без да са
спазени нормативните изисквания.
5. Обемът на реално потребена вода установим чрез засичане на
пломбирания водомер не отговаря на твърдяното задължение.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Констативен протокол № СВ 011149/2023 г., 2. Фактура № 01 17961334/27.10.2022 г. 3.
Разпечатка на номерата на фактурите и сумите по тях
Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели в режим на
довеждане, които да изяснят факти и обстоятелства свързани с
водоснабдяването на имота преди 2016 г., както и с изграждането на
канализацията и обновяването на водопроводната мрежа в района.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
материалите по делото, установи следното от фактически и правна
страна:
По държавната такса
Цената на иска е 4855.41 лева, поради което държавната такса по чл.1
ТДТССГПК е в размер на 194.22 лева, която е платена с платежно от
27.09.2023 г. по сметка на СРС, приложено към молба с вх. №
266075/27.09.2023 г.
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК.
По представителната власт
Ищецът не се представлява. Исковата молба е подписана лично от него.
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да
4
прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора
(признаване на иска, признаване на факти, опрощаване или др.), като им
укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба с вх. № 226139/10.08.2023 г.
и нейното уточнение с вх. № 266075/27.09.2023 и приложенията към тях на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок
от получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
5
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които
разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата
молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239
ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
6
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
7
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се изпрати на ответника..
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срокове.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8