Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-6 24.06.2021г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На деветнадесети януари 2021
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора
Кралева
мл.с. Детелина
Димова
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 711 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 226 от
12.12.2019г., постановено по гр. дело № 680/2019г. по описа на Районен съд –
Несебър е осъдено „Петка Турс“ ООД със седалище гр. Несебър да заплати на Я.Т.К.
от гр. Н.обезщетение по чл. 200 от КТ за неимуществени вреди, претърпени от
трудова злополука от 23.05.2018г. в размер на 25 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от
80 000 лева. С цитираното решение е осъдено „Петка Турс“ ООД със седалище гр.
Несебър да заплати на Я.Т.К. от гр. Н.обезщетение по чл. 200 от КТ за
имуществени вреди в размер на 1 176, 11 лева, представляващи разходи за
оперативни интервенции, рентгеново изследване, заплатени медикаменти,
стойността на закупени очила и заплатен транспорт, вследствие на трудова
злополука от 23.05.2018г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до
пълния предявен размер от 2 517, 12 лева.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Я.Т.К. в частите му, в които се отхвърлят
предявените искове и се претендира атакуваното решение да бъде отменено в тези
негови части и предявените искове да бъдат уважени изцяло. В жалбата се сочи,
че са неправилни изводите на съда на наличие на предпоставки за прилагането на
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ и се прави подробен анализ на направените
изводи от страна на съда, които въззивната страна счита за неправилни. В
жалбата се сочи, че са неправилни изводите на съда и относно размера на
причинените неимуществени вреди.
Не се отправят искания за
представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат
присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в пълен размер.
Ответната страна по
въззивната жалба – „Петка тур“ ООД със седалище гр. Н.депозира по делото писмен
отговор, в който се сочи, че въззивната жалба на ищеца се обосновава чрез
предположения, условни хипотези и непочиващи на доказателствата по делото
доводи, които не са били предмет на възражения или позиция на ищеца пред
първоинстанционния съд, което е недопустимо от процесуална страна.
Против първоинстанционното
решение е депозирана и въззивна жалба от „Петка турс“ ООД В жалбата се посочва, че решението е постановено
при нарушение на материалния закон, на процесуалните норми и в резултат на това
е необосновано. Посочва се, че спорът е останал неизяснен и по съществен, пряко
относим за случая е въпрос, свързан със заболяване на ищеца, което е било
налице много преди постъпването му на работа при ответната страна и за
наличието на което ищецът недобросъвестно не е съобщил при постъпването си на
работа. Претендира се атакуваното решение изцяло да бъде отменено и предявените
искове да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност – да се отмени
частично решението, като се приеме много по-висока степен на допринасяне от
страна на ищеца за настъпване на трудовата злополука при съпричиняването от
негова страна на вредоносния резултат при груба небрежност, да се определи
значително по-ниска база за размера на обезщетението за неимуществени вреди и
поради това – по-ниско по размер обезщетение за неимуществени вреди, да се
отмени частично присъденото обезщетение за имуществени вреди, вкл. и поради
недоказаността му, да се отмени решението в частта за началната дата и
дължимостта на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди и се
приеме, че такива се дължат от датата на внасяне на исковата молба в съда,
както и да се отменят присъдените в тежест на ответната страна разноски. В
жалбата се сочи, че въззивната страна счита, че възражение за нищожност на
административен акт, какъвто е Протокол № 5103-02-14/10.07.2018г. е допустимо
да се внесе и след срока за внасяне на отговор на исковата молба, тъй като
нищожността е порок, който е от особено висока степен и поради това винаги може
да се навеждат доводи за такава. Посочва се, че ответната страна е оборила
констатациите в Протокол № 5103-02-14/10.07.2018г. на ТП на НОИ – Бургас в
частите относно нарушените нормативни актове и виновните лица, както и в
описателните части за условията и обстоятелства, при които е настъпила
трудовата злополука. Посочва се, че правилно съдът е приел въз основа на
доказателствата по делото, че ищецът е допуснал груба небрежност, която е довела
до трудова злополука и правилно е посочил, че следва да се преценява причинната
връзка между поведението на пострадалия и вредата, както и че ответната страна
не следва да носи отговорност за последиците, които са в резултат от
поведението на ищеца и в пряка причинна връзка с резултата, довело до
настъпването на трудова злополука при проявена от него груба небрежност. В
жалбата се прави подробен анализ на събраните по делото доказателства и се
посочва, че степента на допринасяне за трудовата злополука от страна на ищеца е
многократно по-висока спрямо тази на ответника, а именно – в размер на 99%.
Освен изложеното – във
въззивната жалба се посочва, че не се споделя становището на съда за
неоснователност на възражението на ответника относно недобросъвестното
поведение на ищеца още с постъпването му на работа, което се изразява в
безспорно установено прикриване на негово заболяване, по отношение на което
ищецът е провеждал лечение.
Отправя се искане да бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна по
въззивната жалба – Я.Т.К. – ищец в първоинстанционното производство депозира
писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна, като се
претендира при разглеждането и решаването на повдигнатия правен спор да бъдат
взети предвид изложените във въззивната жалба правни и фактически изводи.
В съдебно заседание въззивникът
– ищец чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва
да бъде уважена. Оспорва жалбата на ответната страна и счита, че следва да бъде
оставена без уважение.
В съдебно заседание
въззивното дружество – ответна страна в първоинстанционното производство чрез
своя процесуален представител поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде
уважена. Оспорва жалбата на ответната страна и счита, че следва да бъде
оставена без уважение.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от Я.Т.К. ***
против „Петка турс” ООД със седалище гр. Несебър, с който претендира да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати сума в размер на 80 000 лева,
представляваща нанесените му неимуществени вреди, както и сума в размер от 2 312
лева, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на настъпила
трудова злополука, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня
на увреждането – 23.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението. В
исковата молба се твърди, че ищецът е в трудови правоотношения с ответното
дружество и на 23.05.2018г. е изпълнявал своите служебни задължения за времето
от 09.30 часа до 18.30 часа и с неговия колега М. Д.са изпълнявали доставки по
поръчка на артикули на магазин „Бора Бора“ и монтаж на секция в гр. А. В
исковата молба се посочва, че на адреса са пристигнали в 17.00 часа и са
установили, че на мястото, където следва да бъде монтирана секцията е
разположен приемник на кабелна телевизия и по негови указания са се опитали да
го демонтират. Посочва се, че при демонтажа на приемника ищецът се е опитал да
го отвори с наличния му фазомер и този фазомер е отхвръкнал и се е забил в
дясното му око, при което той е изпитал ужасна болка и не е можел да се
ориентира какво се случва, колегата му веднага го е отвел в Очна болница
„Бургас“ и му е поставена диагноза „Разкъсна рана на дясно око с плорабиране
или загуба на вътреочна тъкан“. Посочва се, че веднага след хоспитализацията му
е била извършена операция на дясното око и се е наложило да остане в болницата
няколко дни, като в този период и доста време след това не е могъл да вижда с
дясното око. В исковата молба се твърди, че за период от три месеца ищецът е
ползвал законоустановен отпуск по болест, но състоянието на дясното му око е
било изключително влошено, като до предявяване на исковата молба са му били
направени шест операции на дясното око, като две от тези операции на стойност
от 1 486 лева ги е заплатил той. Посочва, че му е била нужна помощ, не
можел да полага грижи за своите деца, а понастоящем с дясното око различава
само сенки и силуети, като прогнозата на лекарите е категорична, че зрението му
няма да се възстанови напълно.
По делото е депозиран писмен
отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, в който се посочва, че
не се оспорва обстоятелството, че ищецът е в трудово правоотношение с ответното
дружество и е изпълнявал длъжността „монтажник“ в отдел „мебелен магазин „Бора
Бора“ с трудов договор № *от 27.03.2017г. В отговора на исковата молба се
посочва, че с ищеца е проведен първоначален инструктаж, като такъв се провежда
и всеки ден преди започване на работа, а при посещение на клиент извън
работното място ежедневно се указва на ищеца и колегите му, че те следва да
изпълняват единствено своите задължения, като не трябва да извършват работа,
която не е в кръга на техните задължения по трудов договор. В отговора на исковата молба се посочва, че ищецът
чрез своите самоволни решения в действията си изцяло е причинил вредоносния
резултат. Посочва се, че в хода на разследването пред НОИ се е установило, че
ищецът страда от епилепсия – заболяване, което при сключването на трудовия
договор е било прикрито чрез подадените документи за сключване на трудовия
договор с него – по този начин е поставен работодателя в заблуждение относно
оценката на възможностите на кандидата за изпълнение на работата. В отговора на
исковата молба се твърди, че случилото се с ищеца на 23.05.2018г. с огромна
вероятност е свързано и с неговото заболяване, което той е прикрил от своя
работодател. Отправя се и възражение по смисъла на чл. 200, ал. 3 от КТ, като
се сочи, че в периода на временна неработоспособност ищецът е получавал
обезщетение, което като стойност следва да бъде намалено от претендираните от
него обезщетения.
За да уважи претенцията на
ищеца до размера от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сума в размер на 1 176, 11 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че при
настъпилата трудова злополука е налице съпричиняване от страна на ищеца по
делото в размер на 50%. Приел е, че дължимото обезщетение следва да бъде в
размер на 50 000 лева и с оглед на приетия процент съпричиняване е
присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева. Със
същия процент съпричиняване съдът е намалил и констатираните и доказани по
делото имуществени вреди.
При извършената проверка по
реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по
правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата.
По наведените твърдения за
неправилност на решението във въззивните жалби, депозирани от ищцовата страна и
от ответното дружество, съдът приема следното:
По делото е представено копие
от Трудов договор № */27.03.2017г., от който е видно,
че Я.Т.К. е встъпил в трудово правоотношение с „Петка Турс ” ООД със седалище гр.
Н.и е приел да изпълняна длъжността „монтажник – изделия от дърво“ с място на
работа – мебелен магазин Бора Бора. По делото е безспорно, а и от представената
по делото Карта за предварителен медицински преглед не са посочени налични
заболявания от страна на лицето, което кандидатства за работа. Следва да се
отбележи обстоятелството, че в представената Карта за предварителен медицински
преглед не е вписано името на лицето, на което се издава този документ – при
кандидатстването на конкретната длъжност работодателят е приел този документ за
редовен, като е счел, че същият се отнася за лицето, което кандидатства за
свободната работна позиция, но така представен този документ би могъл да се
отнася за всяко лице. При това положение – само на това формално основание,
съдът намира, че не може да се вмени във вина на ищеца, че при изготвяне на
неговите предварителни медицински прегледи той не е съобщил за своето
заболяване – епилепсия.
По делото не се спори и
относно обстоятелството, че по силата на Заповед № 214 от 05.07.2019г. на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Я.Т.К..
По делото е представено
Разпореждане № 5104-02-79 от 12.07.2018г., постановено от Национален
осигурителен институт – ТП – Бургас, от което е видно, че е декларирана трудова
злополука от страна на „Петка Турс” ООД със седалище гр. Н.с Я.Т.К. е приета за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като се касае за внезапно
травматично увреждане на здравето, станало през време и по повод на
извършваната работа. В представеното по делото разпореждане е посочено, че на
23.05.2018г. около 17.00 часа Я.К. заедно със своя колега М. Д.са пристигнали на
адрес в частен дом в гр. А. за монтаж на
секция, но на мястото, където е следвало да бъде монтирана секцията е имало
застопорен приемник на кабелна телевизия
и те са се опитали да го демонтират, тъй като пречел на изпълнението на
тяхната задача. Посочва се, че К.и Д. са
направили няколко неуспешни опита, след което Я.К. е забелязал, че приемника
започва да се отваря и за целта е използвал отверката на фазомер, но е загубил
контрол върху фазомера, той е отхвръкнал и се е забил в дясното му око. Веднага
е бил отведен в очна клиника в гр. Бургас от своя колега и му е поставена
диагноза – разкъсна рана на дясно око с плорабиране ири загуба на вътреочна
тъкан.
На основание чл. 200 от
Кодекса на труда за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
На основание ал. 3 от
цитираната разпоредба работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. На основание
ал. 4 от цитираната разпоредба дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите.
На основание чл. 201, ал. 2
от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
С оглед трайната и
непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 60 от 05.03.2014г.,
постановено по гр. дело № 5074/2013г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 157 от
24.06.2014г., постановено по гр. дело № 6210/2013г. по описа на ВКС на РБ –
двете по реда на чл. 290 от ГПК работодател, въвел възражение за съпричиняване
от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, тоест
при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не
само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда,
но че е извършил работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за безопасност. Намаляването на
обезщетението по чл. 200 от КТ поради „груба небрежност“ може да е извършено
чрез определяне на съпричиняването в проценти или чрез дробно число. В Решение
№ 94 от 29.05.2019г., постановено по гр. дело № 2649/2018г. по описа на ВКС на
РБ се приема, че изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия
работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти,
установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание, че е
пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, че не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.
Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на
предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на
правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в
случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да
положи дължимата грижа при изпълнение на работата.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че по силата на сключен Трудов договор № */27.03.2017г., от който е видно, че Я.Т.К. е встъпил в
трудово правоотношение с „Петка Турс” ООД със седалище гр. Н.и е приел да
изпълняна длъжността „монтажист – изделия от дърво“.
По делото е представено
Разпореждане № 5104-02-79 от 12.07.2018г., постановено от Национален осигурителен
институт – ТП – Бургас, от което е видно, че е декларирана трудова злополука от
страна на „Петка Турс” ООД със седалище гр. Н.с Я.Т.К. е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като се касае за злополука, която е
станала през време и във връзка с извършваната работа, като при опит да се
демонтира кабелен приемник е изгубил контрол върху отверка-фазомер и фазомера
се е забил в дясното му око, като е предизвикал разкъсна рана на дясно око със
загуба на вътреочна тъкан.
По делото се установява, че
на дата – 23.05.2018г. Я.К. заедно със своя колега М. Д.са пристигнали на адрес
в частен дом в гр. А. за монтаж на секция, но на
мястото където е следвало да се монтира секцията е бил застопорен приемник на
кабелна телевизия на клиента. По делото се установява обстоятелството, че К.и Д. са се опитали да демонтиран приемника, защото пречел
на монтажа, но направили няколко безуспешни опита, след което К. е забелязъл,
че приемника е започнал да се отваря и за целта е използвал отверката на
фазомера. Установява се и обстоятелството, че К. при опита си да демонтира
приемника е изгубил контрол върху фазомера и той е отхвръкнал и се е забил в
дясното му око, вследствие на което е получил разкъсна рана на дясно око с
плорабиране или загуба на вътреочна тъкан. Тези обстоятелства се установяват по
безспорен начин по делото от свидетелските показания на свидетелите по делото –
М. Д., Х. Я.и М. К., както и с писмените доказателства, които са част от
процедурата по установяване на трудовата злополука. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин и обстоятелството, че Я.Т.К. е
запознат със своята длъжностна характеристика, тъй като я е подписал. Видно от
представената по делото длъжностна характеристика в трудовите задължения на Я.К.
се включват като задължения – разчитане на чертежи на дограма, измерване с
измервателни уреди, рязане на сглобки на плоскости и детайли под наклон,
пробиване на отвори на многовретенна пробивна машина с и без шаблон, сглобяване
на дограма по чертеж от готови детайли, използване на лепила и лакове,
съобразно предназначението им, почистване на машините и работните пространства,
спазване на задължителните изисквания и предписания за безопасност на труда и
противопожарна охрана, като изпълнява и други задачи, поставени от началника на
цех „Готова дограма“ във връзка с възложената му работа.
Установява се и
обстоятелството, че на 27.03.2017г. на Я.К. е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве, а последният проведен инструктаж на лицето (преди
инцидента) е на дата – 05.03.2018г., като това обстоятелство е удостоверено с
неговия подпис.
По делото е представена
Епикриза, издадена от Очна болница – Бургас, от която е видно, че ищецът е
постъпил за лечение в клиниката с диагноза – разкъсна рана на дясно око с
пролабиране, или загуба на вътреочни тъкани. Видно от представената епикриза,
ищецът е опериран и е изписан на 28.05.2018г.
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза от която е видно, че вещото лице е установило, че
при прегледа и от наличните данни в медицинската документация на Я.К. е
установено, че по време на работа е получил травма на дясно око с разкъсно
контузна рана на дясно око с пролабиране и загуба на вътреочни тъкани. Вещото
лице посочва, че са проведени оперативни интервенции и зрението на пострадалия
ще остане слабо, като вероятност за подобрение ще има след прилагане на
последващо лечение. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че през целия
период на лечение ищецът е изпитвал силни болки и дискомфорт, претърпял е
няколко операции, които са довели до едно задоволително състояние на фона на
тежката травма, която е претърпял. Вещото лице посочва, че през периода, докато
е траело лечението е бил ограничен в много от своите дейности и относно
работата, но с всяка оперативна намеса нещата са се подобрявали, като след
последната интервенция, която е направена с наместването на лещите, пациентът е
в сравнително добро общо състояние, но зрението му е останало слабо. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че зрението при увреденото око е между 10% и 20%
и след терапии би могъл да се увеличи с още 10%.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана съпругата на Я.К. – М. К., от
показанията на която се установява как са протекли дните на ищеца веднага след
инцидента и неговия оздравителен процес.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан М. Д.– колега на ищеца, с когото са работили заедно в деня
на инцидента, от показанията на когото се установява, че на 23.05.2018г. са
отишли на адрес в гр. А., за да
монтират ТВ – секция и са констатирали, че на стената има монтиран тв-приемник,
който ще пречи при монтажа на секцията. Свидетелят посочва, че двамата с Я.К.
са се опитали да демонтират приемника от стената, но след няколко опита той се
е отказал и е обърнал гръб на Я., който му е казал, че приемникът леко се е
отворил и е продължил да пробва да го отвори. Свидетелят в своите показания
посочва, че Я.К. се е опитвал да отвори приемника с фазомер, тъй като те са
използвали фазомера за малки винтове като отверка, като в конкретния случай не
е бил използван по предназначение, тъй като е нямало винтчета, а пластмасови
штифтчета, които е следвало да бъдат отворени. Свидетелят в своите показания
посочва, че са загубили много време при отварянето на приемника и той е решил
да довършат секцията, а на другия ден да се върнат, за да я монтират към
стената след като собственика премахне този приемник, но Я.К. е продължил с
опитите да го отвори след няколко секунди е казал, че се е наранил с фазомера,
след което той го е откарал в болница. Свидетелят в своите показания посочва,
че разполага с работно облекло – включително и предпазни очила и той носи
своите в работния си куфар, а Я. не е носил своите предпазни средства.
Свидетелят изрично посочва, че не е било в тяхно задължение да премахнат
устройството, но за да могат да довършат монтажа докрай са решили да го махнат.
Посочва, че е следвало да се обадят в магазина или на техния ръководител, за да
им позволят да махнат това устройство или да го оставят на стената и да
продължат когато устройството бъде премахнат, тъй като това е редът, който им е
указан от работодателя. Свидетелят посочва, че техния ръководител им е казвал,
че не следва да се занимават с други дейности извън тяхната работа. Свидетелят
посочва, че Я.К. всеки ден пие хапчета за неговата болест – *. Свидетелят в своите показания посочва, че когато
клиентът е заплатил те са извършвали ВиК дейности и ел. инсталации – при
монтиране на кухненски обзавеждания например и в работата си ползват фазомери.
Самият свидетел посочва, че заедно със С.
са посетили Я.К. след инцидента, за да видят как е и при това посещение К. се е
подписал в Инструктажната книга – за периодичен инструктаж. Свидетелят посочва,
ме когато се налага да извършват допълнителни дейности следва да поискат
разрешение от собственика, но в конкретния случай са бързали, тъй като е
свършвало работното време. Свидетелят посочва, че понякога се е налаго да
преместват електрически контакт, посочва, че Я.К. е бил разсеян понякога, като
тази разсеяност се изразява в това, че си е забравял лекарствата и се налагало
да се връщат, за да ги вземат. Посочва, че пред него Я.К. не е получавал
припадъци и не си спомня да е правил нещо необичайно пред него.
От събраните по делото доказателства
се установява, че при монтажа на телевизионната секция, Я.К.и М. Д.са
констатирали, че на стената, където следва да бъде монтирана секцията е имало
телевизионен приемник, който е следвало да бъде премахнат, за да се монтира
закупената секция. От събраните по делото доказателства се установява
обстоятелството, че двамата монтажници не са имали предварително разрешение от
своя ръководител, за да демонтират устройството, но са се заели да го
демонтират, тъй като са искали да завършат своята работа изцяло. От
свидетелските показания се установява обстоятелството, че когато им е възложено
монтажниците е следвало да извършват и ВиК работи, както и да работят с ел.
инсталации и по принцип са използвали фазомер в своята работа – по
предназначение и като отверка. Установява се по делото и обстоятелството, че телевизионния
приемник, който К.и Д. са се опитали
да отворят не е имал винтове, които да бъдат развити с отверка (или с
накрайника на фазомера), а се е затварял посредством пластмасови щифтчета,
което от своя страна, настоящата инстанция намира, че фазомерът не е бил
използван по предназначение – дори и като отверка. Мотивиран от изложеното и
като взе предвид събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
намира, че Я.К. е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда и е
извършил своята работа при липса на внимание и пренебрегване на технологични
правила за безопасност, което следва да се характеризира като „груба
небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ и съответно отговорността на
работодателя следва да се намали. Изразено в процентно съотношение, настоящата
инстанция приема, че следва да се приеме съпричиняване от страна на Я.К. към
възникналото увреждане в размер на 50%, поради което и счита, че следва да му
бъде присъдено обезщетение за настъпилите вреди в размер на 50% от размера на вредите.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивното дружество, че следва
да бъде определен по-голям процент съпричиняване, тъй като по делото се
установява обстоятелството, че за инцидента е допринесло и обстоятелството, че
дружеството – работодател не е предоставил на работещия съответна информация и
когато е необходимо – писмени инструкции за използване на работното оборудване.
Общоизвестно е, че „фазомерът“ като уред служи за да се определи правилно кой
от проводниците на електрическата инсталация е под напрежение. Този инструмент
наподобява обикновена отверка, като корпусът на фазомера обикновено е изработен
от прозрачна пластмаса, а в нея е вграден метален накрайник с плосък или
кръстат шлиц. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че за ищеца не е било
необичайно при своята ежедневна работа да борави с фазомер, тъй като се налага да
се определя дали някой от проводниците на електрическата инсталация е под
напрежение. Общоизвестно е и обстоятелството, че този уред би могъл да се
използва при определени положения и като обичайна отверка, поради което и съдът
намира, че и на това основание не е необичайно ищецът да борави с този уред при
ежедневното изпълнение на своите задължения и за ответното дружество е налице
задължение да инструктира своя служител при боравене и с този уред, както и
следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя при настъпване на вреда
при боравене с този уред. Това обстоятелство се потвърждава от изготвения
Протокол № 5103-02-14/10.07.2018г., съставен от комисия към НОИ – ТП – гр.
Бургас за разследване на инцидента.
От събраните по делото
доказателства се установява, че при настъпилия инцидент, Я.К. вследствие на злополуката
е получил травма на дясно око с разкъсно контузна рана на дясно око с пролабиране
и загуба на вътреочни тъкани, претърпял е няколко операции. По делото се
установява, че след изписването на лицето е продължило възстановяването му у
дома и неговата съпруга се е грижила за него. В този смисъл, БОС намира, че
следва да бъдат кредитирани показанията на съпругата на ищеца и на неговия
приятел, тъй като те непосредствено са се грижили за него и са били преки
свидетели на неговото възстановяване и на съпътстващите го болки и страдания.
От представеното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че през целия период на лечение ищецът е изпитвал силни болки и
дискомфорт, претърпял е няколко операции, които са довели до едно задоволително
състояние на фона на тежката травма, която е претърпял. Установява се обстоятелството,
че през периода, докато е траело лечението е бил ограничен в много от своите
дейности и относно работата, но с всяка оперативна намеса нещата са се
подобрявали, като след последната интервенция, която е направена с наместването
на лещите, пациентът е в сравнително добро общо състояние, но зрението му е
останало слабо. От събраните по делото доказателства се установя и
обстоятелството, че зрението при увреденото око е между 10% и 20% и след
терапии би могъл да се увеличи с още 10% - тоест – ищецът не би могъл да
възстанови своето зрение и в този смисъл съдът намира, че обезщетението за
претърпените от страна на Р. Д.неимуществени вреди следва да бъде в размер на 50 000
лева и след отчитане на посоченото съпричиняване следва да му бъде определена
сума в размер на 25 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на наведеното
възражение във въззивната жалба на ответната страна, че следва да бъде
определен по-голям процент на съпричиняване от страна на работника, предвид
обстоятелството, че ищецът страда от заболяването – епилепсия, съдът намира
следното:
Следва да се отбележи, че по
делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че ищеца страда
от заболяването – *, предписани са му медикаменти за
контролиране на състоянието му, които той ежедневно приема. Тези обстоятелства
се потвърждават и от разпитаните по делото свидетели. От представените писмени
доказателства не може да се направи извод, че вследствие на това заболяване на ищеца
е намалена трудовата работоспособност, както и не се установява
обстоятелството, че въз основа на медицински показания той не може да извършва
определени трудови задължения. В този смисъл, съдът намира, че именно тези
обстоятелства не обуславят наличие на по-голям размер съпричиняване на вредата.
Пред настоящата инстанция е
депозирано заключение на извършена съдебно-медицинска експертиза, от което е
видно, че заболяването и приложеното лечение е възможно да намалят концентрацията
и вниманието при извършване на професионални дейности. Вещото лице посочва и
обстоятелството, че това страдание би могло да повлияе при работата с фазомер,
при условие, че ищецът може да получи пристъп в момента на работата. В
конкретния случай – от събраните по делото свидетелски показания не се
установява в момента на настъпване на злополуката ищецът да е получил пристъп
на *, поради което и настоящата инстанция намира, че не
следва да се търси причинна връзка между заболяването на ищеца и настъпилата
злополука. Следва да се отбележи, че от свидетелските показания на М. Д.се
установява обстоятелството, че той е бил наясно със заболяването на ищеца,
както и с това, че той приема ежедневно медикаменти, поради което в случай, че
той бе проявил някакво необичайно поведение то това поведение би направило
впечатление на неговия колега и би го отразил. Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че е неоснователно възражението на ответната
страна за по-висок процент на съпричиняване на това основание.
С оглед на гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид обстоятелството, че достига до същите фактически и
правни изводи, до които е достигнал и първоинстанционния съд то решението в
тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на имуществените
вреди и наведените доводи във въззивните жалби, съдът съобрази следното:
По отношение на въззивната
жалба на ищеца макар и да е посочено, че решението се атакува в отхвърлителните
му части в жалбата не е изложен нито един аргумент за неправилност на решението
по отношение на частта, в която предявеният иск за заплащане на имуществени
вреди е отхвърлен за сумата над 1 176, 11 лева до претендирания размер от
2 517, 12 лева. При липса на изложени аргументи за неправилност на
решението и обстоятелството, че въззивната инстанция е обвързана от наведените
съображения в жалбата, то настоящата инстанция не следва да ревизира
постановеното решение.
По отношение на наведените
възражения от ответната страна за присъдения размер за имуществени вреди във
връзка с признати разходи за транспорт и медикаменти, настоящата инстанция намира
следното:
По делото са представени
писмени доказателства, от които е видно, че ищецът е направил транспортни
разходи, които са свързани с обстоятелството, че е следвало да посещава
регулярно гр. Б. във връзка с назначените му
прегледи и лечение. Това обстоятелство се потвърждава от представените по
делото писмени доказателства, както и от събраните по делото гласни
доказателства. По делото са представени и доказателства, които са свързани със
закупени медикаменти, които също съвпадат с датите на увреждане на ищеца и с
периода, в който интензивно е протичало неговото лечение. Тези обстоятелства се
потвърждават от самите доказателства за закупуване на медикаментите, както и от
представените по делото епикризи.
Първоинстанционният съд
подробно е направил анализ на медикаментите, които са били изписвани на ищеца
за лечението му и мотивирано е посочил кои приема, както и съответно – кои от
тези медикаменти не приема като разход за лечението на ищеца. Подробен анализ е
направил първоинстанционния съд и по отношение на пътуванията, които е следвало
ищецът да предприеме във връзка със своето лечение. В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че наведените възражения във въззивната жалба по отношение на
признатите имуществени разходи и присъдени като обезщетение за вреди са
неоснователни.
По отношение на наведеното
във въззивната жалба на ответното дружество възражение, че обезщетение за
забава се дължи не от деня на настъпилата трудова злополука, а от момента на
поканата за заплащане на обезщетение за забавено плащане, настоящата инстанция
намира, че с оглед препращащата норма на чл. 212 от КТ следва да се приеме, че
обезщетение за забавено плащане се дължи от момента на настъпване на трудовата
злополука – в този смисъл и Решение № 221 от 16.03.2021г., постановено по гр.
дело № 3869/2019г. по описа на ВКС на РБ. В този смисъл направеното възражение
на ответното дружество е неоснователно.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид обстоятелството, че направените от въззивната инстанция
фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния
съд в атакуваното решение и по отношение на имуществените вреди, съдът намира,
че то следва да бъде потвърдено, като съдът препраща към мотивите на Районен
съд – Несебър на основание чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 78 от ГПК
предвид обстоятелството, че и двете страните имат депозирани въззивни жалби,
които по съществото си са оставени без уважение, то съдът намира, че
направените от страните разноски следва да останат за страните така, както са
направени.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 267 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 226 от 12.12.2019г., постановено
по гр. дело № 680/2019г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на
страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.