Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1293 гр.Пловдив, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 08.07.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3437/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-002170,
издадено на 25.04.2019г. година от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на търговско дружество “Баликс” ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив,
ул. ”Филип Македонски” №44, представлявано от Ф.А.за
административно нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. с ал.1 от
Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лева”.
Жалбоподателят
в подадената жалба излага подробни доводи и моли съда да отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния
закон. В съдебно заседание се явява процесуален представител адв.Д., като ангажира гласни доказателства и взима
становище по незаконосъобразност на атакуваното НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява процесуален
представител – *** К.,
която оспорва жалбата. По
същество взима становище по законосъобразност атакуваното НП.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното
следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, произлиза от лицето, което
е санкционирано, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Жалбоподателят е бил привлечен
към административно наказателна отговорност за осъществено административно нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. с ал.1 от КТ, изразило се в
това, че при осъществена проверка на 22.03.2019 година в обект магазин за дрехи в гр.Пловдив, бул.България 61, стопанисван от “Баликс” ООД, било установено, че в обекта полага труд лицето К.К.М.,
ЕГН ********** на длъжност ***, без да й е предоставено преди встпване на работа копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Тъй като било преценено, че
констатираното фактическо положение се явява в нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. с ал.1 от КТ, срещу "Баликс" ООД" бил
съставен АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което
дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят Б.–***,
който изцяло е потвърдил отразените от него фактически констатации в АУАН. От
показанията на свидетеля стана ясно, че при проверката е установено лице К.М.,
което полага труд, има сключен трудов договор от датата на проверката
22.03.2019г., но не й е връчено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ,
регистрирано в НАП.Този факт безспорно се потвърждава от това, че проверката е
извършена около 12.10 часа на 22.03.2019г., а уведомлението е регистрирано в
НАП в 14.47 часа на 22.03.2019г.Тоест няма как към момента на проверката около
12.10 часа на К.М. да е връчно регистрано в НАП уведомление.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло тези показания,
доколкото същите изхождат от обективен източник и по същество се оценят като
логични, последователни и неопровергани от наличните по делото доказателства,
напротив кореспондират в най-пълна степен с приложеното прието като писмено
доказателство уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, видно от което трудовият договор
с лицето К.М. е регистриран на 22.03.2019г., 14.47 ч.
По делото съда разпита и К.М., която
потръврди, че отразеното от нея в декларацията по чл.402 от КТ е истина, тоест
на 22.03.2019г. е била на работа, като трудовия договор е сключен между
страните на 21.03.2019г.Съда кредитира и показанията на работника М., той като
кореспондират с останалите доказателства.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Настоящият съдебен състав изцяло възприема описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен
начин от събраните по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на
актосъставителя и свидетеля М., които съдът кредитира по изложените по-горе
съображения и писмени такива - приложените по преписката.
В случая липсват каквито и да е доказателства, които да опровергават
отразените в АУАН констатации. Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност фактът на
извършеното нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която
категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя
изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи
извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са
оценени обективно, в съответствие с материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в жалбата
твърдения, както по отношение на липса на административно нарушение от страна
на жалбоподателя, така и относно допуснати нарушения в
административно–наказателното производство при съставянето на АУАН и НП.
На първо място безспорно се доказа, че уведомлението е регистрирано в
НАП, в час след като проверката е била извършена, поради което и няма как
уведомлението регистрирано в НАП да е било връчено на работника, който вече е
бил допуснат до работа и е полагал труд съгласно вменените му задължения, тоест
налице е описаното нарушение.
На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Точно и ясно са
описани нарушените и санкционни норми, по идентичен начин както в АУАН, така и
в НП.Правилно и точно е индивидуализиран нарушителя.
Съда не споделя довода на
защитата, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административно наказателното произовдство, тъй като АУАН не бил преведен на
разбираем език, тъй като управителя на „Баликс” ЕООД не владеел български, тъй
като е **.Видно от материалите по преписката след връчване на АУАН на
11.04.2019г. управителя А. е входирал на 15.04.2019г. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН обяснения с характер на възражение срещу АУАН до наказващия орган, в които
изрично е помолил да му бъде отправено предупреждение като подробно е описал случая,
практически кореспондиращ почти изцяло и с жалбата до РС-Пловдив.Ето защо съда
счита, че управителя на дружеството е разбрал съдържанието на АУАН и в пълнота
е упражнил процесаулните си права по ЗАНН и не му е ограничено правото на
защита.
Така описанато административно нарушение отговаря на материалната
норма, под която е подведено, изпълва обективните признаци от състава на
визираната административно - наказателна норма и дава основание да се обоснове
извод, че вмененото нарушение е извършено, поради което
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал
отговорността на дружеството жалбоподател по административен ред.
Не
са налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН.
В случая не се отчетоха наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност на визираното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.Освен това
случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28, б.
„а“ от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 415в от КТ се явява специална по
отношение на общия случай по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН и тя дерогира неговото
приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ: „Не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.“ Тази
императивна норма цели защита на обществените отношения по охрана на едни от
най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Случаят не е
маловажен, защото законът изрично изключва приложението на този институт към
нарушенията на чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, тъй като се касае за обществени отношения
с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случаи,
свързани с защита на работниците и служителите. Тези обстоятелства са били
правилно преценени от наказващия орган и те законосъобразно са довели до
ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на
жалбоподателя. Обстоятелството, че това е било първо
нарушение, че то е било отстранено веднага след установяването му и че не са
произтекли вредни последици за работници и служители е било отчетено от
наказващият орган и той правилно е наложил административно наказание
“имуществена санкция” в минималния размер от 1500 лева, предвиден в
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ. Настоящата инстанция счита, че при така
определеното наказание в пълнота биха били постигнати целите на наказанието по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
В предвид на изложеното, обжалваното НП на Директор на Д „ИТ“
- гр. Пловдив се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и на
основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
16-002170, издадено на 25.04.2019г. година от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Пловдив, с което на търговско дружество “Баликс” ООД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Филип Македонски” №44, представлявано от Ф.А.за
административно нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. с ал.1 от
Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лева”.
Решението не е окончателно и подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив
в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.