О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..
гр. Варна, 24.10.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова частно административно дело № 2430/2022 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 60, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Областния управител на област с административен център Варна срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 3363 от 17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна, обективирано в заповедта. С уточняваща молба с.д. №15774/24.10.2022 г. областният управител заявява, че жалбата е подадена в качеството му на представляващ Областна администрация Варна, т.е. оспорващият е Областна администрация - Варна.
С жалбата е направено искане съдът да спре предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 60, ал. 6 АПК, допуснато на основание чл. 60, ал. 1 АПК и чл. 196, ал. 3, изр. 2 ЗУТ или в условие на евентуалност съдът да отмени разпореждането за предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 7 АПК.
Оспорващият настоява, че не са изложени достатъчно убедителни мотиви за необходимостта заповедта да бъде изпълнена предварително, не са посочени конкретни факти и вреди, поради което мотиви въобще липсват. Сочи се, че сградата не се ползва и обитава, намира се на паркинг и достъпът до нея може сравнително лесно да бъде ограничен и от закъснението на изпълнението не личи да произтича пряко значителна и трудно поправима вреда, респ. не се налага да се действа незабавно. На следващо място се поддържа, че доколкото сградата е публична държавна собственост то тя може да бъде премахната едва след обявяването й за частна държавна собственост и изразяване на съгласие от Министерски съвет на РБ. Изтъква се, че не е направена преценка за възможността за поправяне/заздравяването на строежа. Според оспорващият адресат на заповедта следва да е Министерство на здравеопазването – Районен център за трансфузионна хематология – Варна, доколкото на него са предоставени правата за управление на имота, т.к. областният управител, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост, управлява само имоти – държавна собственост, които не са предоставени за управление на други ведомства.
За да се произнесе по искането на оспорващия, съдът взе
предвид следното:
От представената на 24.10.2022 г. административна преписка се установява, че със Заповед № 3363 от 17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна е наредено на Областна администрация Варна чрез Министерство на здравеопазването – Районен център за трансфузионна хематология – Варна, в срок до 30 дни от получаване на заповедта, да премахне строеж с идентификатор 10135.2557.331.3, намиращ се в имот с идентификатор 10135.2557.331 с адрес бул. „Цар Освободител“ № 100, гр. Варна, като е наредено и незабавно да се ограничи достъпа на хора до строежа до премахването на строежа и в срок от два дни от получаване на заповедта Управителят на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна да спре електрозахранването на сградата, а управителят на „ВиК – Варна“ ООД да прекъсне захранването с вода на сградата.
Административният акт е издаден на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ, съгласно която разпоредба кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
Заповед № 3363 от 17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна съдържа и разпореждане, с което е допуснато предварителното й изпълнение. Като фактическо основание за допускане на предварителното изпълнение административният орган е посочил, че въпросната сграда създава непосредствена опасност за здравето и живота на хората в градска зона с интензивно движение, а като правно основание - чл. 196, ал. 3, изр. 2 ЗУТ и чл. 60, ал. 1 АПК.
Същевременно, освен процесното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта, административният орган изрично е посочил в заповедта си и че „на основание чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, жалбата до съда не спира изпълнението на заповедна.“
Понастоящем не е налице висящо съдебно производство по оспорване законосъобразността на Заповед № 3363 от 17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна.
Разпореждането, обективирано в Заповед № 3363 от 17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна, за допускане на предварително изпълнение на заповедта е обжалвано в 3-дневния срок, регламентиран в чл. 60, ал. 5 АПК. Заповедта е съобщена на Областна администрация Варна на 19.10.2022 г. (предвид известие за доставяне ИД PS 9000 040WX1 O), а жалбата е подадена в съда на 21.10.2022 г.
Обективираното в Заповед № 3363 от 17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна разпореждане за предварителното й изпълнение се явява нищожно като постановено при липса на материална компетентност на кмета и следва да се обяви от съда тази нищожност.
Съгласно
чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, жалбите до съда срещу заповеди по чл. 195 и 196 ЗУТ,
не спират изпълнението на тези заповеди. Допускайки
предварително на изпълнение на посочените в чл. 217, ал. 1 ЗУТ актове,
законодателят е приел, че за такива административни актове се презумира
наличието на особено важен държавен или обществен интерес, като се презумира
съществуването на условия от рода на тези по чл. 60, ал. 1 АПК.
По аргумент от чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, в случая предварителното изпълнение на процесната заповед, издадена на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ, следва по силата на закона и не зависи от волята на издалия я административен орган дали ще се осъществи или не. Изложеното сочи на липса на правомощие у Кмета на Община Варна да се произнася по въпроса дали ще има предварително изпълнение на такива административни актове.
В този смисъл е и Определение № 5694 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 3706/2020 г.
Разпоредбата на чл. 196, ал. 3, изр. 2 ЗУТ (според която, когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта) не следва да се приема, че обосновава извод за законоустановена компетентност на кмета да разпорежда предварително изпълнение. Неправилно е буквалното тълкуване на чл. 196, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, без да се съблюдава разписаното в първото изречение на нормата, както и изрично допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедите по чл. 195 ЗУТ. Съгласно чл. 196, ал. 3, изр. 1 ЗУТ строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Тоест разписаното в изречение второ на същата норма по отношение на правомощията на кмета на общината, когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, да допуска предварително изпълнение, следва да се разглежда като овластяване на кмета по целесъобразност да определи такива конкретни срокове и да даде конкретни указания за премахване на строежа, така че да се обезпечи незабавното изпълнение на заповедта, за да се опазят здравето и живота на гражданите, за които създава опасност строежът.
Волята на законодателя заповедите по чл. 195 ЗУТ да са с предварително изпълнение е ясно регламентирана в чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, а и изрично е възложено на кмета на общината да осигури това предварително изпълнение – чл. 196, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, макар и да е непрецизна редакцията на чл. 196, ал. 3, изр. 2 ЗУТ и при незадълбочен анализ и тълкуване да създава основание за съмнение за наличие на компетентност на кмета той с разпореждане да допуска предварително изпълнение на процесните заповеди.
По принцип при обжалване на разпореждания на административния орган по чл. 60, ал. 1 АПК, действително тежестта да се установи наличието на основания за допускане на предварителното изпълнение административния акт е на органа, постановил разпореждането. В случая обаче, както се посочи, предварителното изпълнение на процесната заповед е предвидено от закона и в такива случаи адресатът на акта следва да установи наличието на свой интерес, който по степен на важност е противопоставим на законовата презумпция за наличието на условията в хипотезите по чл. 60, ал. 1 АПК.
Извън гореизложеното следва да се посочи, че обявяването на нищожността на разпореждането на Кмета на Община Варна за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 3363 от 17.10.2022 г., обективирано в заповедта, не препятства адресатите на процесната заповед да се защитят от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, каквато възможност е предвидена в закона.
На основание чл. 60, ал. 6 и ал. 7 АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОБЯВЯВА
нищожността на Разпореждането на Кмета на
Община Варна за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 3363 от
17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна, обективирано в заповедта.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: