№ 344
гр. В. Търново, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110100280 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени: иск с правно основание чл. 22, във връзка с чл.
10, ал. 1 ЗПК, а в условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал.
4 ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл. 79,ал.1, вр. с чл. 86 от ЗЗД, при
евентуалност иск с правно основание чл. 55,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В. Т. В. посочва, че на 06.04.2023 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № *** между страните, а на 14.07.2023 г. е сключен Анекс № *** към Договора,
неразделна част от него. Твърди, че съгласно Приложение № 1 параметрите на договора са
следните- предоставена сумата 700 лева, срок на погасяване на кредита14.01.2024 г.; размер
на погасителната вноска с одобрено обезпечение: 130.85 лева; размер на погасителната
вноска без одобрено обезпечение: 198.98 лева; брой на погасителните вноски: 6; начин на
усвояване на кредита: по сметка с IBAN: ***; годишна лихва за ползване на кредита: 7.38%
;общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита
785.10 лева; Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 49.00%. Предвидена е и
неустойка за предоставяне на обезпечение в размер на 406.78 лева за целия срок на договора
за потребителски кредит. Заявява, че никъде не е посочено какво се включва в ГПР, както и
това, че в ГПР не е посочена неустойката описана по-горе. Твърди, че ищецът има качество
на потребител и смята, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК по съображения, подробно изложени в исковата молба. Счита клаузата
за неустойка за неравноправна. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
недействителен Анекс № *** към договора за потребителски кредит № *** на основание чл.
26, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 11, т. 9 и 10, във връзка с чл. 22 от ЗПК. При условие на
1
евентуалност предявява иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и
второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване на недействителни клаузите на чл. 4 от
Приложение № 5 към Анекс № *** към Договор за потребителски кредит № ***. Прави
искане за разсрочване на задълженията по чл. 241 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковата молба, като неоснователна и недоказана. Не оспорва сключването на договора за
кредит и Анекса към него, но твърди, че всички изисквания на ЗПК са спазени. Оспорва
релевираните възражения досежно нищожност на договора за кредита, относно
недействителност на неустойката и относно наличието на заблуждаваща търговска
практика.Моли съда да отхвърли исковете.Претендира разноски. Депозирал е насрещна
искова молба , с която твърди, че съгласно договора е отпуснал заетата сума чрез системата
„Изипей“ АД. Посочва, че крайният падеж за погасяване е 14.01.2024 г.и че
кредитополучателят дължи неплатена главница по процесния договор в размер на 516,65
лева. Моли съда да осъди ответника да заплати тази сума, ведно със законна лихва от
подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Претендира лихва за
забава в размер на 10,49 лева от 15.01.2024 г. до предявяване на насрещния иск. При
евентуалност, ако съдът постанови недействителност на договора за кредит, претендира
ответникът да заплати сумата от 501,35 лева, представляваща остатъчна незаплатена сума
до размера на отпусната главница, с която кредитополучателят неоснователно се е обогатил.
Претендира разноски .
В срока за отговор ответникът по насрещната искова молба е заявил, че ако договорът
за кредит бъде обявен за недействителен, ответникът по него следва да върне само чистата
стойност на кредита в размер на 501,35 лева, тъй като е заплатил сумата от 198,65 лева по
главницата. Оспорва дължимостта на законна лихва от подаване на насрещния иск до
окончателното изплащане по подробно изложени съображения. Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:
Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на
действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и неустойката по чл.4
от Приложение №5 към анекса № *** към договор за потребителски кредит №***, която
водела до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.
Поради това и същата клауза била нищожна, като неравноправна, което водело до липса на
реквизитите по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за
кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Според представения по делото Договор за потребителски кредит и
анекс № ***, кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 700 лв., при лихвен
2
процент 7,38% и ГПР 49%, като погасяването му се извършва на 6 погасителни вноски, по
погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 14.01.2024г.
В чл.4 от Приложение №5 към анекса № *** към договор за потребителски кредит
№*** е уговорена дължима неустойка от 406.78 лв. за непредставяне на обезпечение в срок
съгласно условията на приложението.
Според заключението на изслушаната ССчЕ, като се вземат предвид размера на
отпуснатия кредит, договорната лихва, както и начислената неустойка, ГПР по договора е в
размер на 607.50 %.
Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази
разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена в ГПР не рефлектира върху действителността на целия договор. То би могло да
доведе евентуално до недействителност на тази клауза, но не и на договора като цяло. В
този смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски
кредит, е неоснователен.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца
3
кредит в размер на 700 лв., при лихвен процент 7.38% и ГПР 49%, като погасяването му се
извършва на 6 погасителни вноски, в размер по погасителен план към договора, като падежа
на последната вноска е 14.01.2024г. Други вземания по този договор няма, няма и неясноти
по отношения на тези клаузи. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения
размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води до
недействителност на целия договор.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е 49
%, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и
задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита /7.38 %/, както
и годишния процент на разходите по кредита / 49 %/, което е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, според който същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва
за просрочени задължения в левове и във валута. Невключването на уговорена неустойка в
ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит. Със сключването на договора
за кредит кредитополучателят се е съгласил да учреди поръчителство или банкова гаранция.
Неустойката за неизпълнението на това задължение не е включена в главницата по договора
за потребителски кредит.
Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са
предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите
не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при
неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при
положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Анекс № *** към договора за потребителски
кредит № ***, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
4
Предвид изложените по-горе мотиви, основателен и доказан се явява предявения
евентуален иск да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 4 от от Приложение №5 към
анекса № *** към договор за потребителски кредит №***, включваща заплащане на
неустойка, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване
на тази неустойка, ГПР по договора става в размер на 607.50%, което многократно
надвишава пет пъти размера на законната лихва от 10%, или общо 50%, което в нарушение
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
С оглед нищожната клауза на от Приложение №5 към анекса № *** към договор за
потребителски кредит №***, основателен и доказан се явява предявения насрещен
осъдителен иск за дължимата главница по процесния договор в размер на 516,65 лева, ведно
със законна лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане,
както и за лихва за забава в размер на 10,49 лева от 15.01.2024 г. /крайния срок за връщане
на заема и падежа на задължението/ и до предявяване на насрещния иск – 7.3.24г.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА на адвоката на ищецаа, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между страните, като ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.
Поради това и ответникът следва да заплати на пълномощника на ищците адвокат А.
Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за оказана правна помощ на ищеца В. В.,
определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА и съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца В. В.
разноските по делото в размер на 123.80 лв., съобразно приложения за това списък.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът по насрещния иск – “А.Т.Е.Г.“ АД има право
на разноски в размер на 780 лв., съобразно прилажения за това списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. В. с ЕГН **********, съдебен адрес в гр.***, гр.***,
р-н ***, ж.к. ***, ул. ***“ №***, против “А.Т.Е.Г.“ АД ЕИК ***, гр.***, р-н ***, ул. *** №
16, бл. ***, ет.8, иск правно основание чл. 22, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК, за прогласяване
за нищожен Анекс № *** към договора за потребителски кредит № ***, като неоснователен
и недоказан.
ОБЯВАВА за нищожна клаузата на клаузата на чл. 4 от Приложение №5 към анекса №
*** към договор за потребителски кредит №***, в частта за уговорената неустойка, по
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от В. Т.
5
В. с ЕГН **********, съдебен адрес в гр.***, гр.***, р-н ***, ж.к. ***, ул. ***“ №***,
против “А.Т.Е.Г.“ АД ЕИК ***, гр.***, р-н ***, ул. *** № 16, бл. ***, ет.8.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД ЕИК ***, гр.***, р-н ***, ул. *** № 16, бл. ***, ет.8, да
заплати на В. Т. В. с ЕГН **********, съдебен адрес в гр.***, гр.***, р-н ***, ж.к. ***, ул.
***“ №***, дължимата главница по анекса № *** към договор за потребителски кредит
№*** в размер на 516,65 лева /петстотин и шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/,
ведно със законна лихва от подаване на насрещната искова молба – 7.3.2024г. до
окончателното изплащане както и за лихва за забава в размер на 10,49 лева /десет лева и
четиридесет и девет стотинки/ за периода о от 15.01.2024 г. до предявяване на насрещния
иск – 7.3.2024г.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД ЕИК ***, гр.***, р-н ***, ул. *** № 16, бл. ***, ет.8, да
заплати на адвокат А. З. Д. от гр.***, гр.***, р-н ***, ж.к. ***, ул. ***“ №***, сумата 400 лв.
/четиристотин лева/ за оказана правна помощ на ищеца В. В..
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД ЕИК ***, гр.***, р-н ***, ул. *** № 16, бл. ***, ет.8, да
заплати на В. Т. В. с ЕГН **********, съдебен адрес в гр.***, гр.***, р-н ***, ж.к. ***, ул.
***“ №***, сумата 123.80 лв. /сто двадесет и три лева и осемдесет стотинки/ разноски по
делото.
ОСЪЖДА „В. Т. В. с ЕГН **********, съдебен адрес в гр.***, гр.***, р-н ***, ж.к.
***, ул. ***“ №***, да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД ЕИК ***, гр.***, р-н ***, ул. *** № 16, бл.
***, ет.8, сумата 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В. Търново: _______________________
6