Р Е Ш Е Н И Е
№ 260497
гр. Варна, 02.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 20954 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б.,
чрез пълномощника му юрисконсулт В.П.Л. срещу И.И.М., с ЕГН ********** и
настоящ адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9, ал.1 ЗПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания, за които е издадена
Заповед № 6102/ 02.08.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12123/2019г. по описа на Районен
съд Варна:
сумата от 568.15лв. /петстотин шестдесет и осем
лева и петнадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен
заем, сключен на 12.02.2016г. с № ********* между „***“ ООД и И.И.М., като
вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 16.11.2010г. и
Приложение 1 от 01.03.2018г. към Договора за продажба между „***“ АД и „А.з.с.н.в.“
ООД, за което длъжникът е уведомен по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД;
сума в размер на 56.55лв. /петдесет и шест лева
и петдесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
04.09.2016г. до 09.04.2017г.;
сума в размер на 25.64лв. /двадесет и пет лева
и шестдесет и четири стотинки/, представляваща такса за оценка на досие за
периода от 11.09.2016г. до 09.04.2017г.;
сума размер на 132.35лв. /сто тридесет и два
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за периода
от 04.09.2016г. до 09.04.2017г.;
сума в размер на 308.53лв. /триста и осем лева
и петдесет и три стотинки/, представляваща
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за периода
от 11.09.2016г. до 09.04.2017г.;
сума в размер на 151.14лв./сто петдесет и един
лева и четиринадесет стотинки/ представляваща
обезщетение за забава за периода
от 04.09.2016г. до 31.07.2019г.,
ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
31.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***. между „***“ ООД (настоящо наименование
„***“ ЕООД) и ответника И.И.М. бил сключен Договор за потребителски кредит № ***
при спазване на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договорните
разпоредби, кредитополучателят (ответникът) удостоверил, че преди сключването
на договора за кредит е получил стандартен европейски формуляр, описващ вида на
кредита, както и, че от страна на „***“ ООД му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта
на подписване на договора за кредит.
При условията на договора за потребителски
кредит, кредитодателят се задължил да предостави на ответника потребителски
кредит за лични нужди в размер на 1000 лева, като сумата била предоставена от
страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя,
което било потвърдено от кредитополучателя при подписване на договора за
кредит. Усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявала с договорна лихва, месечния размер, на която бил фиксиран за целия
срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита.
Постигнатото съгласие между страните било договорната лихва за срока на
договора да бъде в размер на 197.25 лева. Общата стойност на усвоената главница
и договорната лихва по договора в размер на 1197.25 лева, следвало да бъде
заплатена на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 19.95
лева. Първата погасителна вноска била платима на 21.02.2016г., а падежа на
последната бил 09.04.2017г.
С подписването на договора ответникът изразил
съгласието си да плати такса за оценка на кредитно досие в размер на 50 лева.
Таксата била платима при подписване на договора, но страните постигнали
съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на кредитополучателя – 60 броя равни седмични вноски в размер на 0.83
лева.
Кредитодателят се задължил да предоставя на
ответника допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой
по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита
също по местоживеенето на кредитополучателя. За получаването на тези услуга
ответникът се задължил да заплати такса в размер на 255.89 лева за услугата по
предоставяне на кредита и такса в размер на 597.08 лева за услугата по събиране
на седмичните вноски, които също били разделени на 60 броя равни вноски, всяка
в размер съответно на 4.26 лева и 9.95 лева, които били платими на падежните
дати на погасителните вноски.
Общата сума, която кредитополучателят се
задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит била в
размер на 2100.22 лева, която включвала главница в размер на 1000 лева,
договорна лихва в размер на 197.25 лева, такса оценка на досие в размер на 50
лева, такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в размер на
255.89 лева и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски в размер на 597.08 лева.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 09.04.2017г.
Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия
паричен кредит към дружеството. Заплатена била сума в размер на 1009 лева, с
която били погасени задължения за такса „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой – 123.54 лева, такса „Кредит у дома“ за събиране на седмичните
вноски – 288.55 лева, такса за оценка на досие в размер на 24.36 лева,
договорна лихва в размер на 140.70 лева и главница в размер на 431.85 лева.
На 01.07.2018г. бил сключен договор за цесия и
заместване в дълг между „***“ АД и „***“ АД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***г. било прехвърлено в полза
на „***“ АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На ***г. било подписано Приложение № 1_Р към
Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. сключен между „***“ АД и „А.з.с.н.в.“
ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на което „***“ АД прехвърлило на
ищцовото дружество вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***г.
било прехвърлено в полза на „***“ АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„***“ ЕООД упълномощило „***“ АД от свое име да
уведоми длъжниците по цедираните вземания. Последното преупълномощило ищцовото
дружество да уведоми от името на „***“ ЕООД длъжниците по вземанията, които са
цедирани с Договора за цесия и заместване в дълг от ***г., както и да уведоми
от негово име длъжниците по вземанията, които са цедирани с рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от ***г.
На кредитополучателя, от страна на ищцовото
дружество било начислено обезщетение за забава в размер на 151.14 лева за
периода от 04.09.2016г. до датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор
от ответника.
В открито съдебно
заседание страните не изпращат представител. Ищцовото дружество с писмена молба
постъпила преди заседанието моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
От приложеното
ч.гр.д. №12123/2019г. по описа на ВРС е видно, че в полза на заявителя -
ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника И.И.М., който е уведомен за издадената срещу него заповед
за изпълнение по реда на чл.47 ГПК, поради което е налице правен интерес за
ищеца да установи със сила на пресъдено нещо вземанията по заповедта за
изпълнение.
На ***г. е сключен
договор за потребителски кредит № *** между „***“ ЕАД и ответника И.И.М., като
надлежно заверено за вярност копие от договора, формуляр за кандидатстване за
кредит и стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити са приобщени към
доказателствата по делото /л.10-14/.
С договор за цесия
и заместване в дълг от 01.07.2017г. „***“ АД прехвърлило на „***“ АД вземанията си
срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***г. /л.15-18/.
На ***г. е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „***“ АД и
ищцовото дружество, към който на 01.03.2018г. е подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от 01.11.2017г., по силата на който договор ищцовото
дружество придобило вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
***г. /л.19-29/.
Цесионерът „А.з.с.н.в.“
ЕАД е упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за сключените
договори за цесия /л.30-32/.
Като приложения на
исковата молба са представени уведомителни писма, с които ответницата се
уведомява за сключените договори за цесия /л.33-34/.
Същите
уведомителни писма са изпратени до адреса на ответника посочен в договора за
кредит, но не са връчени с отбелязване „непотърсена пратка“ /л.35/.
Според изложените
по делото фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да
установи при условията на пълно и главно
доказване сключването на Договор за потребителски кредит № ***г. между „***“
АД, в качеството на кредитор и И.И.М., в качеството му на кредитополучател, изпълнението
на задълженията на кредитора по договора за кредит – предоставянето на сумата
по кредита на ответника по описания в исковата молба начин, ищецът да е
придобил вземанията срещу ответника И.И.М., в качеството му на кредитополучател
произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***г. посредством сключен на
01.07.2018г. договор за цесия и заместване в дълг между „***“ АД и „***“ АД и
подписано на 01.03.2018г. Приложение № 1_Р към Допълнително споразумение от 01.11.2017г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г. сключен между „***“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД, уведомяването на ответника за извършените цесии от цедента или упълномощен
негов представител, както и размера на претендираните вземания.
Сключването на
договор за потребителски кредит № ***г. с твърдяното в исковата молба
съдържание се установява от представеното с исковата молба копие от същото. Кредиторът
е изпълнил задълженията си по договора като е предал в заемната сума на ответника,
което се удостоверява от положения от него подпис съгласно чл.27 от договора.
Подписаният от кредитополучателя договор съдържа ясна информация за конкретния
размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, като е
представено и детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително
чрез предоставяне на погасителен план и общи условия, подписани от ответника и
стандартен европейски формуляр. Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в
размер на 50,00%. Към датата на сключване на процесния договор са приети
разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., според
които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори,
надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 50,00%
не надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на договора.
Видно е още, че е договорен фиксиран лихвен процент, поради което и разпоредбата
на чл.11, т.9а ЗПК в случая е неотносима.
Сключването на
договори за цесия се установява от представените по делото надлежно заверени за
вярност копия от същите и потвърждения от цедентите. Представени са също
пълномощни удостоверяващи надлежната представителна власт на ищеца да уведоми
ответницата за извършените прехвърления на вземания, като с исковата молба е
представено адресирано до ответницата уведомително за цесиите.
Прехвърлянето на
вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го
прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като
цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице –
цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване
на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и
4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента
– чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера.
Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не
съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва
след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да
се осъществи и от цесионера като негов пълномощник
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014
г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Такова уведомяване
е извършено с връчване на препис от исковата молба на ответника, като
приложенията към същата съдържат и уведомления за сключените договори за цесия.
Размерът на
задълженията на ответника по процесния договор за кредит, включително претендираната
лихва за забава за процесния период следва да се приемат за установени до
претендираните от ищеца размери, тъй като ответникът не твърди да е извършвал
плащания и да е погасявал тези задължения в по-висок размер от сочените в
исковата молба.
По твърдения в исковата
молба, потвърдени от представения с нея договор за кредит, таксата за оценка на
досие е платима при подписване на договора, но включена в седмичните вноски.
Оценката на
досието логически предхожда сключването на договора, поради което тази дейност
касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Отделно от това,
обсъжданата клауза противоречи също и на императивната разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие прехвърля върху самия
длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите
за кредит, вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК, и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
По изложените
съображения исковата претенция за установяване дължимостта на „такса за оценка
на досие“ следва да бъде отхвърлена.
Ищецът претендира
също установяване дължимостта на такси за услугата „Кредит у дома“, които били
дължими за предоставяне на заема по адрес на кредитополучателя и за събиране на
вноски от дома на кредитополучателя, които услуги по своята правна същност са
свързани с усвояване и управление на кредита, в противоречие с императивната
разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, според която „кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита“. Доколкото предоставянето на заемната сума и нейното събиране са
неразривно свързани с усвояване и управление на кредита, следва да се приеме,
че договарянето на подобни такси е недопустимо и клаузите от договора, в които
същите са предвидени, са нищожни поради противоречие със закона. Клаузата за
дължимост на такса „Кредит у дома“ по начина, по който е описана в процесния
договор за кредит се явява нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Според договора такса „Кредит у дома“ се дължи при подписване на договора, но
изплащането й е разсрочено и включено във вноските по погасителния план.
Съгласно клаузите на договора таксата за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя се дължи и се претендира независимо дали
такава услуга в действителност е предоставена от кредитора. Така уговорения
начин на изпълнение обуславя извода, че крайната цел на кредитора от включване
на тази клауза в договора не е да улесни длъжника, нито да получи
възнаграждение за съответната услуга, а да си осигури завишен размер на
крайната сума, която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на
специалния закон за максимален праг на годишния процент на разходите по кредита
(чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод следва и от естеството на конкретните услуги
„Кредит у дома“, за които е начислена въпросната такса, а именно извършването
на посещение от кредитен консултант в дома на кредитополучателя с цел предоставяне
на сумата по кредита, тоест едно посещение (тъй като цялата сума се усвоява
еднократно), както и на посещения за събиране на вноските, чиято честота зависи
от добросъвестното поведението на самия кредитен консултант, както и от
текущото финансово състояние на потребителя, респективно евентуалните разноски
за тези посещения не може да бъдат предварително определени. Общата
формулировка на клаузата не отговаря също и на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, според която разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Горните аргументи
налагат извод за наличие на значително несъответствие между насрещните
престации по двустранния договор, което води до противоречие на обсъжданата
клауза с добрите нрави, служещи като граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл. 9 ЗЗД.
С оглед
изложеното, съдът намира, че следва да
бъде отхвърлена исковата претенция за установяване дължимостта на такса „Кредит
у дома“.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в размер на 75 лева в заповедното
производство и 375 лева в исковото, от които 275 лв. довнесена държавна такса и
100 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от спора в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 46.84 лева в заповедното
производство и 171.73 лева в исковото производство, които разноски да се
възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.И.М., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, следните суми, за които е издадена Заповед № 6102/ 02.08.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12123/2019г. по описа на Районен съд Варна:
сумата от 568.15лв. /петстотин шестдесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем, сключен на ***г. с № *** между „***“ ООД и И.И.М., като вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение 1 от 01.03.2018г. към Договора за продажба между „***“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД;
сума в размер на 56.55лв. /петдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 04.09.2016г. до 09.04.2017г.;
сума в размер на 151.14лв./сто петдесет и един лева и четиринадесет стотинки/ представляваща обезщетение за забава за периода от 04.09.2016г. до 31.07.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, срещу И.И.М., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 6102/ 02.08.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12123/2019г. по описа на Районен съд Варна:
сума в размер на 25.64лв. /двадесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща такса за оценка на досие за периода от 11.09.2016г. до 09.04.2017г.;
сума размер на 132.35лв. /сто тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за периода от 04.09.2016г. до 09.04.2017г. и
сума в размер на 308.53лв. /триста и осем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за периода от 11.09.2016г. до 09.04.2017г.
ОСЪЖДА И.И.М., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата от 171.73 лв. /сто седемдесет и един лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направени в настоящето производство разноски, както и сумата от 46.84 лв. /четиридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 12123/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: