О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1869 / 21.09.2021
година, гр. Бургас
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и първи септември две
хиляди и двадесет и първа година, в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно
дело № 2287 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.5 и ал.6
от АПК, във връзка с чл.64, ал.7 от ЗМВР, и е образувано по повод постъпила
жалба от И.З.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, против разпореждане за
предварително изпълнение на Разпореждане с рег. № 3292р 17570 от 17.09.2021 г.,
издадено от С. М. Адем- инспектор в сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ при
ОДМВР- Бургас.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствени
правила. По същество се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира следното:
С разпореждане на инспектор в сектор „Охранителна
полиция“ при 04 РУ Бургас, към ОД на МВР Бургас на основание чл.64 от ЗМВР е
разпоредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик на плавателен съд,
тип моторна лодка с рег. № БС2458, да премести от морски плаж „Отманли“, находящ се в близост до бивша
водолазна база или т.нар. “Кораб“, пътно превозно средство, тип ремарке, без
регистрационен номер, върху който е поставен плавателния съд. В разпореждането
е определен 5-дневен срок за изпълнение и на основание чл.60, ал.1 от АПК е
допуснато предварителното му изпълнение.
Според настоящия съдебен състав разпореждането за
предварително изпълнение е незаконосъобразно, поради допуснато от
административния орган съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, изразено в липса на мотиви.
С допускането на предварително изпълнение се придава
изпълнителна сила на невлезлия в сила индивидуален административен акт.
Доколкото представлява изключение от общия принцип за суспензивно действие на
жалбата и съдържа в себе си потенциалната възможност да причини вреди на
адресата, то се допуска при стриктно спазване на законовите предпоставки,
изчерпателно посочени в нормата на чл.60, ал.1 от АПК- ако се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта; ако от закъснението на изпълнението
може да последва значителна или трудно поправима вреда; по искане на някоя от
страните- в защита на особено важен неин интерес. Наличието на тези
предпоставки не се презумира. Във всички случаи административният орган следва
да посочи обстоятелствата, мотивирали го да разпореди предварително изпълнение
на акта. В конкретния случай това задължение не е изпълнено от последния. В
оспореното разпореждане е посочено правното основание за издаването му- чл. 60,
ал.1 от АПК, но прилагането на нормата не е обосновано с конкретни
обстоятелства и в крайна сметка остават неясни съображенията на
административния орган да постанови предварително изпълнение на невлезлия в
сила акт. Непосочването
на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на предварителното
изпълнение, по същество представлява липса на мотиви. То непосредствено засяга
правото на защита на адресата на акта, което е изначално затруднено, а и
препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки по чл.
60, ал.1 от АПК, поради което съставлява основание за отмяна на разпореждането,
съгласно нормата на чл. 146, т. 3 от АПК. Ето защо, искането за отмяна на
оспореното разпореждане се явява основателно и следва да се уважи.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направено искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се
присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 260 лева,
от които 10 лева- заплатена държавна такса, 250 лева- заплатено адвокатско
възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени върху юридическото лице, в
чиято структура е органът, издал акта, доколкото последният, макар да разполага
с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може
да бъде носител на задължение с облигационен характер, каквото е задължението
за разноски, поради липса на гражданска правосубектност.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждането, с което на основание чл. 60,
ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на Разпореждане с рег. № 3292р
17570 от 17.09.2021 г., издадено от С. М. Адем- инспектор в сектор „Охранителна
полиция“ при 04 РУ при ОДМВР- Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи, гр. Бургас, да заплати на И.З.В. с ЕГН ********** сумата от
260.00 (двеста и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: