№ 131
гр. Благоевград, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Г. В. М.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231200600198 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба на адв. Я. Т – защитник на подсъдимия Д. Я. М. от с. М, общ.
Струмяни против Присъда № 13 / 14.10.2022 год., постановена от Районен съд
– Сандански по н.о.х. дело № 361 / 2021 год.
Според подадената от защитника въззивна жалба, подържана
лично във съдебно заседание пред окръжния съд, обжалваната присъда е
необоснована и незаконосъобразна, обвинението не е доказано по несъмнен
начин и деянието е несъставомерно по възприетата от районния съд правна
квалификация. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимия
Д. М. да бъде оправдан по възведеното му обвинение за извършено
престъпление по чл.151, ал.1 от НК. Алтернативно се иска да бъде намален
срокът на наложеното на подсъдимия наказание за извършено престъпление
по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК, както и определения изпитателен срок.
Участващият във въззивното производство прокурор от ОП -
Благоевград счита, че въззивната жалба е неоснователна и поддържа, че
1
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като
законосъобразна и обоснована.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа депозираната жалба в качеството си на
въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да
се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:
С обжалваната присъда подс. Д. Я. М. от село М, община
Струмяни, е признат за виновен в това, че на 17.01.2020г. в село М, община
Струмяни, на улица "... I" №26, в частно жилище, като непълнолетен, можещ
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст – Г А на
13 години, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от
НК - престъпление по чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което и на
основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода "
за срок 1 /една/ година, чието изтърпяване на основание чл.69, ал.1 НК е
отложено за срок от 3 /три/ години.
Наред с това подсъдимия Д. М. е признат за виновен в това, че в
периода от 21.01.2020г. до 20.03.2020г., в село М, община Струмяни, на улица
"... I" №26, в частно жилище, като пълнолетен, без да е сключил брак е
заживял съпружески с лице от женски пол ненавършило 14-годишна възраст –
Г А на 13 години - престъпление по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което и
на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок 2 /две/ години, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от 4 /четири/ години.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Д. М. е наложено общо
най-тежко наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 /четири/
години.
Фактическите положения по делото са правилно установени. В
резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен
и безспорен начин следната фактическа обстановка:
2
Подсъдимият Д. М. от с. М, общ. Струмяни, е роден на 20.01.2002
г. Същият е със средно образование, неженен, неосъждан, работи като
строител.
Пострадалата Г А от гр. Сандански е родена на 16.01.2007 г. и е
ученичка в същия град.
В края на 2017 г. подс. М. и А се запознали в социалната мрежа
„Фейсбук“. В началото общували чрез съобщения, тъй като подсъдимият
работил в София. Впоследствие М. посетил училището, където А учела и се
запознали на живо. Продължили да общуват чрез социалните приложения и
срещайки се, когото М. бил в Сандански.
Майката на Г А – св. С М – разбрала за връзката на дъщеря си и се
опитала да я спре, като и забранила да общува с подсъдимия Д. М.. Въпреки
това А продължила да общува в М. същите се сближили. Г А поканила подс.
М. на рождения си ден на 16.01.2020г., когато навършвала 13 години. На
посочената дата М. посетил жилището, където живеела А и се запознал с
нейните близки, с които живеела – майката С М и бабата – Ж М. На
следващия ден М. поканил А да посети дома му в село М, община Струмяни.
Г А се съгласила и двамата с М. с автобус отишли до село М, където бил
домът на родителите на М. – свидетелите Л И и Янко М.. Подсъдимият имал
собствена стая, където с А осъществили полов контакт. Половия контакт А
осъществила доброволно, без сила или заплаха от страна на М.. Същият ден
пострадалата се прибрала в къщи. Няколко дни по-късно – и след навършване
на пълнолетие от подсъдимия - на 21 януари 2020 г. А отишла да живее в
дома на М.. Там останала около два месеца – до 20.03.2020г., след което се
прибрала в дома на родителите си в град Сандански, тъй като не желаела да
живее повече в дома на М.. Докато живели заедно в дома на М. подсъдимата
продължила учението си, като бащата на подсъдимия я записал в местното
училище в село Струмяни. След като се върнала в Сандански А продължила
да ходи на училище. Междувременно, вследствие на половите контакти които
имала с М., А забременяла и на 17.10.2020г. родила дете. Детето било
записано на нейно име, въпреки че баща бил подсъдимия. Още докато била
бременна малолетната А социалните служби били сезирани за случая и
извършили проверка. Свидетелите М и Г установили при проверката
изложените по-горе обстоятелства – запознанството на А с подсъдимия,
3
осъществяване на полов контакт докато А е била на възраст под 14 години и
съвместното съжителство на М. и А.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към делото в хода на съдебното
следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
Извършеният в тази връзка анализ на доказателствените материали,
изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага
повторно да бъдат излагани същите съображения.
Предвид установените по делото фактически дадености
въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от
обективна страна на всички елементи на състава на престъпленията на
възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация:
Подс. Д. Я. М. на 17.01.2020г. в село М, община Струмяни, на
улица "... I" №26, в частно жилище, като непълнолетен, можещ да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се
съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст – Г А на 13 години,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК -
престъпление по чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Наред с това подс. Д. М. в периода от 21.01.2020г. до 20.03.2020г.,
в село М, община Струмяни, на улица "... I" №26, в частно жилище, като
пълнолетен, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски
пол ненавършило 14-годишна възраст – Г А на 13 години - престъпление по
чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Конкретните действия на престъпното поведение на подсъдимия
Д. М. обективират отношението му към деянията (неговата интелектуалната и
волевата насоченост): Престъплението по чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от
НК е извършено от подс. М. няколко дни преди да навърши пълнолетие.
Същият, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си. При извършването и на
двете престъпления – по чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл.191,
ал.3, вр. с ал.1 от НК, подс. М. е осъзнавал противообществения характер на
деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Ето защо, анализирайки престъпленията от субективната
4
им страна, съдът счита, че същите са извършени с пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2, пр.1 от НК.
При изложените съображения законосъобразно и обосновано с
присъдата си първоинстанционния съд е признал подсъдимия Д. М. за
виновен в извършване на престъпления чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и
по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
По отношение възраженията на защитника, че престъпленията са
извършени в условията на идеална съвкупност, съдът констатира, че същите
са направени и пред първата инстанция и са обсъдени в мотивите на
присъдата. Изложените в тази насока доводи и съображения от районния съд
се споделят изцяло и от настоящия въззивен състав, поради което не се налага
да бъдат изтъквани повторно. Видно е, че подс. Д. М. е извършил
престъплението по чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК на 17.01.2020 год. -
преди да заживее на съпружески начала с А, както и преди да е навършил
пълнолетие на 20.01.2020 год. След тази дата поведението му е съставомерно
по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като извършител на това престъпление
може да бъде само пълнолетно лице. От 21.01.2020 год. до 20.03.2020 год.
пълнолетния вече Д. М. е заживял на съпружески начала с малолетната Г А –
на 13 години, без да са сключили брак. Налице са две последователни деяния,
съставомерни по чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.191, ал.3, вр. с ал.1
от НК, за които са налице условията на реална съвкупност.
За извършеното от подс. Д. М. престъпление по чл.151, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, съставът на районния съд му е наложил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което на
основание чл.69, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. За
престъпление по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК на М. е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
За да наложи на подсъдимия най-адекватните и целесъобразни по
чл.36 от НК санкции, съдът е съобразил вида и размера на предвидените за
престъпленията по чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.191, ал.3 вр. ал.1
от НК наказания и имайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства е определил наказанията при условията на чл.54, ал.1 от НК.
Настоящият състав на въззивния съд също счита, че в конкретния
5
случай не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства за редуциране на наказанието на основание чл.55 от НК и
същото следва да бъде индивидуализирано съобразно разпоредбата на чл.54
от НК при баланс на отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелство. В тази връзка от районния съд са отчетени степента на
обществена опасност на деянието и дееца, като са съобразени цялостно
характеристичните данни за подс. Д. М.. Безспорно подсъдимият е в млада
възраст и е неосъждан. Същевременно не следва да се игнорират
общественоопасните последици от инкриминираното противоправно
поведение, неговото социално отражение и персоналните последици за
малолетното момиче. Подс. М. е заживял на съпружески начала с
пострадалата Г А, която е била едва на 13 години, а съжителството е
продължило само два месеца, и в резултата на инкриминираните деяния
същата е родила дете. Несъмнено всичко това рефлектира в дългосрочен
план, както на пострадалата и нейното семейство, така и на обществото като
цяло.
Ето защо въззивният съд приема, че при индивидуализацията на
наказанието и реализирането на наказателната отговорност по отношение на
подсъдимия Д. М. адекватни на обществената опасност на деянията и дееца се
явяват определените от районния съд наказания. В тази връзка е
неоснователно искането същите да бъдат редуцирани.
Законосъобразно и правилно, на основание чл.23 НК, съдът е
групирал наказанията, като е наложил на подс. Д. М. най–тежкото, а именно
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.
Наред с това, отчитайки характеристичните данни за подсъдимия
М., и тъй като видно от приложената справка за съдимост по отношение на
същия липсват законови пречки, следва да бъдат споделени изводите на
първата инстанция, че за постигане на целите по чл.36 от НК и поправянето
на подсъдимия не е наложително така определеното наказание ”Лишаване от
свобода” да бъде изтърпявано ефективно и са налице основания за прилагане
на института на условното осъждане по чл. чл.66, ал.1 от НК. В тази връзка
районният съд е определил изпитателен срок от 4 години, като изложените в
таза насока съображения, основаващи се на произхода на лицето не могат да
бъдат споделени. Ето защо присъдата в тази й част следва да бъде изменена,
6
като въззивният съд намалява изпитателния срок от 4 на 3 години.
Съдът счита, че наложеното в конкретния случай наказание ще
способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева
система за спазване на установения правопорядък и ще предотврати
извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както
личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 13 / 14.10.2022 год., постановена от
Районен съд – Сандански по н.о.х. дело № 361 / 2021 год. в частта й относно
определения на основание чл.66, ал.1 от НК изпитател срок от 4 /четири/
години за наложеното на подсъдимия Д. Я. М. за извършеното престъпление
по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК и определеното по реда на чл.23, ал.1 от НК
общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, като
НАМАЛЯВА изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от 4 /четири/ години на
3 /три/ години.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13 / 14.10.2022 год., постановена от
Районен съд – Сандански по н.о.х. дело № 361 / 2021 год. в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7