РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 16.10.2014 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 3474 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове от
МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ против УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО ЯСТРЕБЕЦ 2009 с правно
основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 25 000.00
лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки собствените на
ищеца земеделски земи в периода от 27.05.2009 год. до датата на предявяване на
иска- 02.01.2013 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че е
собственик на нива с площ 156,870 дка, трета категория, представляваща имот №
006001 в масив 6, имот 1, при граници: парцел 124- полски път на Община Р*- КЕ,
землищна граница, парцел 80- път ІV класен- пътища и парцел 8- полски път- КЕ,
намираща се в местността Дерингьол в землището на с. Я*, общ. Р*, обл. Р*. В
допълнението на обстоятелствената част на исковата молба заявява, че
придобивното основание е давностно владение с начална дата 1935 год. и
продължило след 1944 год. до 1949 год., когато мюсюлманското настоятелство
престава да бъде юридическа личност или 1956/1957 год., когато земеделската
земя е включена в ТКЗС.
Заявява в исковата
молба, че Турското училищно настоятелство в с. Ястребово, чрез декларатора М* Х*,
подало декларация за подлежащите на облагане с поземлен данък непокрити имоти и
с данък върху сградите за покритите такива на 22.07.1935 год., като с тази
декларация е обявило притежаването на земеделски земи в землището на това село
с обща площ 157 дка, от които нива от 137 дка в местността Старите гробища и 20
дка нива в местността Пашалък. Турското училище действало от 1900 год. до 60-
те години на ХХ век. Когато започнало възстановяването на собствеността върху
земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ, били подадени две заявления: първото с
номер Я 70/07.01.1992 год., изхождащо от анонимен заявител, без приложени към
него доказателства и клетвена декларация, по което поземлената комисия е издала
решение № 68/10.08.1993 год. за възстановяване правото на собственост чрез план
за земеразделяне върху 156.870 дка. Със същия номер решение от същата дата,
поземлената комисия възстановила и правото на собственост върху други два
земеделски имота с обща площ 48,933 дка въз основа на заявление № Я
129/29.02.1992 год., подадено от мюсюлманско настоятелство.
Ищецът твърди, че на
28.12.1999 год. нотариус с район на действие РРС Г* Г. издал НА № 143, том ІІ,
рег. № 5173, дело № 1212/1999 год., с който признал Мюсюлманското настоятелство
в с. Я* за собственик на нива с площ 156,934 кв.м. трета категория,
представляваща имот 6000 в масив 6, при граници: парцел 124- полски път-
общински; парцел 8- полски път- общински, парцел 80- път ІV класен- държавен и
парцел 53- полски път- общински, намираща се в местността Дерингьол в землището
на с. Яс*, общ. Р*. Впоследствие, на 28.01.200 год. по молба на секретаря на
поземлената комисия в гр. Р*, нотариусът извършил поправка на нотариалния акт,
като бил заменен титулярът на признатото- Мюсюлманско настоятелство, с. Я* с
друг, а именно: Училищно настоятелство И. В*, с. Яс*, каквото сдружение, според
ищеца, никога не е имало регистрирано.
Претенцията си по чл.
59 от ЗЗД в размер на 25 000.00 лева обосновава с факта, че ответникът е
отдал под наем процесния имот на земеделски производител Т* Ал* М*, считано от
27.05.2009 год., като договорът бил заверен от нотариус с район на действие РРС
К* П*под № 157, том ІІІ от 27.05.2009 год.
В указания срок
ответникът не е подал отговор, не оспорва предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.07.1935 год. М* Х* подава декларация за
притежавани от Турско училищно настоятелство непокрити имоти, подлежащи на
поземлен данък. Описаните имоти са две ниви- едната с площ 137 дка в местността
Стари гробища, а другата- 20 дка в местността Пашалък.
Според свидетеля Д* Ю* А*нивата от 157 дка била на
джамията, но не установява кой и в какъв период е осъществявал фактическата
власт върху нея, дали се е касаело за една нива или за описаните в
горепосочената декларация две ниви в различни местности на селото. Свидетелят
чувал от баща си, че джамийското настоятелство давало на училищното
настоятелство една част от притежаваните от него ниви, добивите от които
служели за издръжка на училището и за подкрепа на семействата на
преподавателите. От 1952 год. до 1993
год. свидетелят е бил директор на училището в с. Я*. През 1993 год. били
възстановени 157 дка на съществуващото училище според свидетеля. Той получил
писмо от началника на отдел Просвета да заяви колко декара ниви има училището.
Свидетелят, без да има конкретни данни, заявил 56 дка, но впоследствие
служителят, който се занимавал с емлячния регистър, му казал, че нивите са 157
дка. Според свидетеля двама приближени на тогавашния кмет на селото души се
явили пред нотариуса и заявили, че земите са джамийски и така бил съставен
нотариалният акт за собственост, който ищецът представя по делото № 143, том
ІІ, рег. № 5173 дело № 1212 от 1999 год. по описа на нотариус Георги Г. с район
на действие РРС.
Според свидетеля Ю* М* джамията имала над 300 дка
ниви. Част от тях давала под наем. Нивите били в местностите Делингьой и
Ташлък. Тези същите ниви понастоящем сега се обработвали от Т*. Те били повече
от 150 дка на едно място. Твърденията на свидетеля се опровергават от
представеното от ищеца писмено доказателство- декларация за непокрити имоти,
според която нивите не са на едно място, и не се намират в твърдяните
местности.
Ищецът твърди, че мюсюлманското настоятелство е
подало заявление за възстановяване право на собственост чрез план за
земеразделяне върху две земеделски земи с обща площ 48.933 дка. (стр. 2 от
т.нар. окончателна искова молба). Въз основа на заявлението, с решение №
68/10.08.1993 год. по преписка № Я129 от 29.02.1992 год., ОСЗ- Р*
възстановява на Мюсюлманска вероизповедна община с. Я* правото на собственост
върху нива от 8.937 дка, ІІІ категория, местност Банка, имот № 005002 и нива от
39.996 дка, ІІІ категория, местност Дерингьол, имот № 008001 по плана за
земеразделяне. В подкрепа на твърденията си представя решение № 68 на лист 155
от гр.д. № 3/2013 год. по описа на РОС.
С решение № 68/10.08.1993 год. по преписка Я70
от 07.01.1992 год. ОСЗ- Р* възстановява на Училищно настоятелство И. В* с.
Я* правото на собственост върху нива от 156.870 дка, ІІІ категория, местност
Дерингьол, имот № 006001 по плана за земеразделяне. На 07.11.1994 год. е
издадена скица № 6001 на парцел 1 от масив 6 по плана на с. Я*, на която като
собственик е вписано Училищно настоятелство И. В*, с. Я*.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот №
143, том ІІ, рег. № 5173, дело № 1212 от 1999 год., съставен на 28.12.1999 год.
от нотариус № 221 Георги Г. с район на действие РРС, Мюсюлманско настоятелство
с. Я* е признато за собственик на нива с площ 156.934 дка, ІІІ категория,
представляваща имот 6000 в масив 6 в местността Дерингьол в землището на с. Я*.
При съставянето на акта са представени решение № 68/10.08.1999 год. на
Поземлена комисия- Р*, Протокол за въвод № 70 от 01.07.1997 год. и др.
доказателства, мотивирали нотариуса да признае правото на собственост.
Ищецът не е представил по делото решение за
възстановяване правото на собственост на процесната нива по отношение на него.
Според приетата по делото съдебно- техническа
експертиза имот № 6000, описан в нотариален акт № 16, том І, рег. № 465, дело
76/2000 год. за поправка на нотариален акт № 143, том ІІ, рег. № 5173, дело №
1212 от 1999 год., и двата съставени от нотариус Георги Г. за нива с площ
156.934 дка, находяща се в местността Дерингьол в землището на с. Я* и
идентичен на имот № 006001 по решение № 68/10.08.1993 год. за възстановяване
право на собственост върху земеделска земя- нива от 156.870 дка в местността
Дерингьол в землището на с. Я*, общ. Р*, съгласно плана за земеразделяне на
това село и скица № К00760/27.02.2013 год., издадена от ОСЗ- Р*.
Видно от експертизата общият размер на платения
наем към сдружение „Училищно настоятелство Ястребец 2009” за периода от
27.05.2009 год. до предявяване на иска е 18834.80 лева за стопанските 2009/2010
год., 2010/2011 год. и 2011/2012 год.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предпоставките
за предявяване на иска по чл. 108 от ЗС са: ищецът да е носител на правото на
собственост или носител на ограничено вещно право върху определена вещ, по
силата на което може да владее вещта, и трето лице да упражнява фактическата
власт върху вещта, без да има основание за това. Посочените предпоставки
определят и фактите, които подлежат на доказване в производството по
разглеждане на ревандикационен иск и правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Доказателствената тежест е разпределена по следния
начин : ищецът трябва да докаже, че е
собственик или носител на вещно право върху вещта и че ответникът владее (държи)
вещта. Качеството “собственик” се доказва според твърдяното от ищеца придобивно
основание, което обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в
процеса, а също и допустимите доказателства и доказателствени средства, чрез
които се провежда доказването.
В
настоящия случай ищецът претендира да е придобил право на собственост въз
основа на давностно владение с начална дата 1935 год. и продължило след 1944
год. до 1949 год., когато мюсюлманското настоятелство престава да бъде
юридическа личност или 1956/1957 год., когато земеделската земя е включена в
ТКЗС. Представените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания
не доказаха ищцовата претенция на посоченото основание, поради това съдът
намира предявения ревандикационен иск за неоснователен.
По
горните съображения е неоснователна и претенцията за заплащане на обезщетение в
размер на 25000.00 лева за периода, в който ищецът е бил лишен от ползване на
процесния имот- от 27.05.2009 год. до датата на предявяване на иска- 02.01.2013
год.
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените от него разноски, но тъй като доказателства такива да са
сторени, не са представени и липсва такава претенция, съдът не следва да се
произнася.
Водим от горното, Русенски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от МЮСЮЛМАНСКО
ИЗПОВЕДАНИЕ, гр. София, район Възраждане, ул. Б* М* № **, ЕИК BG *********, представлявано от главния мюфтия д-
р М* А* Х* против УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО ЯСТРЕБЕЦ 2009, с. Яс*, общ. Р*, обл. Р*,
ул. Д* № *, ЕИК *********, представлявано от председателя на настоятелството Р.М.С.
иск да бъде признато за установено правото му на собственост и предадено
владението върху нива с площ 156,870 дка, трета категория, представляваща имот
№ 006001 в масив 6, имот 1, при граници: парцел 124- полски път на Община Р*-
КЕ, землищна граница, парцел 80- път ІV класен- пътища и парцел 8- полски път-
КЕ, намираща се в местността Дерингьол в землището на с. Яс*, общ. Р*, обл. Р*.
ОТХВЪРЛЯ предявения от МЮСЮЛМАНСКО
ИЗПОВЕДАНИЕ, гр. С*, район В*, ул. Б* М* № *, ЕИК BG *********, представлявано от главния мюфтия д-
р М* А* Х* против УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО ЯСТРЕБЕЦ 2009, с. Я*, общ. Р*, обл. Р*,
ул. Д* № *, ЕИК *********, представлявано от председателя на настоятелството Р.М.С.
иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот в
размер на 25 000.00 лева за периода от 27.05.2009 год. до датата на предявяване на
иска- 02.01.2013 год.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: