№ 1
гр. София, 06.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600552 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243, ал.7 и 8 НПК, за контрол на постановено
определение, поставящо край на наказателното производство, инициирано с
протест от РП Б., срещу определение на РС Б., по силата на което е отменено
определението за прекратяване на производството по ДП № 4 /2021г. по описа
на РУ П., пр.пр. №139/2021г., поради допуснати процесуални нарушения при
преценката на доказателствата- нарушаване на правилата за изграждане на
вътрешно убеждение в съответствие с доказателствата и формалната логика и
неправилно приложение на материалния закон.
Настоящото производство е второ по ред в Софийски ОС, след
произнасяне по ВЧНД № 166/022г.и отмяна по реда на въззивния контрол на
определение на РС Б., с което е отказано правото на ощетеното юридическо
лице да обжалва актовете на прокуратурата, които го лишават от защита по
наказателноправен ред. След отмяна на постановеното определение, делото е
върнато на РС Б. за произнасяне по същество и ревизия на преценката на
доказателствата, изградените правни и фактически изводи на прокуратурата,
при което постановлението на РП Б. за прекратяване на производството е
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С депозирания протест РП изразява несъгласие с констатациите и
изводите на първия съд. В протеста е заявено, че фактическите изводи на
прокуратурата по съставяне на постановлението, предмет на въззивната
проверка, се основават на цялостен и верен прочит на доказателствата.
Първият съд, отправяйки упрек, че разследването е непълно, не е дал точни и
конкретни указания, кои обстоятелства са останали неизяснени и какви
доказателства следва да бъдат събрани, както и връзката им с релевантните за
обвинението факти. В протеста наблюдаващият прокурор изразява
становище, че е изградена вярна фактическа обстановка и правилно е
приложен материалния закон. В съответствие с това с протеста се отправя
1
искане за отмяна на определението на РС Б. и за потвърждаване на
съставеното от него постановление за прекратяване на производството.
Въззивният съд, като разгледа протеста на заявените основания, след
като осъществи цялостен, самостоятелен служебен контрол, както по
отношение на определението на РС Б., така и по отношение на
постановлението на РП Б., в съответствие с доказателствата и приложимия
закон, прие за установено следното:
Настоящият въззивен състав е имал поводи при разглеждането на този
вид дела да отбележи, че суверинитетът на прокуратурата, като единствен и
неприкосновен титуляр на обвинителната функция, не би могъл да се
изразява в произвол и да се осъществява в разрез с доказателствата,
изградените въз основа на тях фактически изводи, нито пък- в противоречие
с материалния закон.
Дейността на прокуратурата по преценка на доказателствата и приемане
на релевантините за обвинението факти следва да се подчинява на същите
критерии за прецизност и точност, прилагане на формалната логика и
изграждане на вътрешно убеждение, валидни за съда, който е титуляр на
правосъдната функция. Наред с това решението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство се осъществява при точно прилагане на
материалния закон, като следва да се основава на категоричен извод за липса
на престъпление –при съпоставяне на изведените от доказателствата факти,
както по текста, по който е водено разследването, така и – по останалите
текстове от НК, описващи инкриминирани деяния. Само когато по
категоричен начин се установи, че извършеното от лицето, против което се
води разследването не описва от обективна и субективна страна състава на
престъпление по НК, би могло да бъде прекратено наказателното
производство.
Както и в предходното определение във въззивната инстанция беше
отбелязано, че обстоятелството, че извършителят е известен – а именно
лицето В. Б., обосновава необходимостта да бъде изрично посочено като
лице, срещу което е образувано и водено наказателното производство за
извършено престъпление от общ характер, а не – производството да е срещу
„неизвестен извършител“. Това процедиране има своите негативни последици
от доказателственоправна гледна точка, т.к. не би могло лицето, автор на
престъпното деяние да се разпитва и показанията му да бъдат ценени в
качеството на „свидетел“. Същият следва да даде обяснения, а не -показания
едва след като са му разяснени правомощията , в които се изразява и състои
правото на защита, сред които е и правото да не дава обяснения, по собствена
преценка.
Констатирайки изложеното по- горе, настоящият въззивен състав
намира, че до голяма степен в постановлението за прекратяване на НП РП е
изложила законосъобразен анализ на събраните доказателства, възприетите
фактически изводи са верни- в пряка кореспонденция с доказателствата. С
единствено изключение, изразяващо се в неяснота във фактическата
обстановка, произтичаща от излагане на противоречиви факти, което ще бъде
2
подробно обсъдено по-долу.
Следва обаче да бъде споделен като изцяло правилен и законосъобразен
извода на РС Б., че постановлението е съставено при неправилно приложение
на материалния закон.
В атакуваното постановление не се съдържа логичен и съответен на
разпоредбите на материалния закон – чл.323 НК, както и разпоредбите на
глава Пета „престъпления против собствеността“, защо при изложените
факти прокуратурата приема, че Б., отстоявайки своите права, базиращи се на
предварителни уговорки за закупуване на половината от инкриминираните
животни,/ преди да бъдат заплатени от св. П. и да станат собственост на „П.“
БГ/, не е действал самоуправно- пренебрегвайки и нарушавайки, признатия от
закона съдебен ред за разрешаване на граждански и имуществени спорове,
както и че с действията на Б. не е осъществено престъпно посегателство
против правото на собственост на ощетеното юридическо лице –по чл.206 НК
/респ. –по чл.194 НК.
Анализът на доказателствата обосновава по категоричен начин приетия
от РП фактически извод, че на 22.12.2020г., по силата на сключен договор
между М. М. и Г. М. / в качеството на наследници на Н. М./ от една страна и
св. Л П.- като собственик на „П. БГ“, последният заплатил и придобил
собствеността на 32 биволи /част от които са инкриминираните като предмет
на противозаконното отнемане животни/.
Характеристиките на договора за продажба – като консенсуален и
възмезден договор, обосновават придобиване на собствеността след
заплащане на цената от страна на купувача. Всякакви други предварителни
договорки с трети лица, предшестващи продажбата отпадат, тъй като правото
на собственост на купувача е цялостно и неприкосновено право и
противопоставимо на всички останали правни субекти- физически и
юридически лица. По този начин, уговорката, която е имал Б. с Н. М.,за
закупуване на половината животни, след заплащане и закупуване на всички
32 биволи от „П.“, в лицето на нейния собственик П., не само не могат да
бъдат противопоставени от гражданско-правня гледна точка на новия
собственик, но и са изцяло ирелевантни за правната квалификация на
деянието – при приложението на материалния закон, спрямо установените от
доказателствата факти за действията, извършени от Б. на 5.01.2021г. По този
начин, вместо да придава значимост на тези пред-договорни отношения РП,
от гледна точка на точното приложение на материалния закон е следвало да
даде адекватен- при съотнасяне на фактите и съответен –на разпоредбите на
чл.323,ал.1 НК и чл.206,ал.1 НК /респ.-194 НК, еднозначен отговор на два
въпроса:
-Поведението на Б., представлява ли, защита на действителни или
предполагаеми негови имуществени права, свързани с претенции спрямо
„П.БГ“ЕООД, която да е осъществена по съответния –законов и правов ред?
- Действията на Б. на инкриминираната дата- 5.01.2021г., съставляват ли
посегателство на правото на собственост да друго физическо или юридическо
лице?
3
Неверен и в грубо нарушение на закона – чл.323 НК и съдебната
практика по приложението му -е извода на РП, че не е осъществено
самоуправство, т.к. въпросът не е бил отнесен към съда. Константната
съдебна практика по приложението на закона по чл.323 НК, насочва, че за да
е налице самоуправство е необходимо да е налице имуществен спор, между
две насрещни страни, при които едната от тях въдворява „правата си“
насилствено, без намесата на държавните органи и тези на съдебната власт.
Дали е бил отнесен или не е отнесен спора към съда не променя
фактическото положение на оспорване от страна на Б. на собствеността на П.
/“П. БГ“/ върху половината от животните от стадото, позовавайки се на
уговорката, която е имал със собственика им –Н. М., че има право да ги
закупи. Самоуправство ще е налице винаги, когато оспорващата правото
страна Б., осъществи принудително правата си, пренебрегвайки признатия от
закона начин – разрешаването на спора по съдебен ред, но и тогава, когато,
претендиращия правото на собственост при висящ спор, без да дочака и да се
съобрази със съдебното решение , осъществи насилствено правата си. И в
двата случая ще е налице престъпление по чл.323,ал.1 НК, посегателство
върху обществени отношения, извеждащи закона, прилаган от съдебната
институция като върховен и единствен регулатор на спорове за имуществени
права, забраняващи насилственото им осъществяване.
На следващо място- вън от всякакво съмнение е, че наличието на
предварителни уговорки в полза на Б. е отпаднало и изгубило своята сила при
придобиване на собствеността върху 32 животни от момента на закупуването
им. В този момент „П. БГ“ ЕООД, в лицето на едноличния собственик на
капитала на дружеството Л П. е станал пълноправен собственик на
животните.
Правото на собственост е неприкосновено и се защитава от
Конституцията на РБ и от законите. Непосредствената защита от престъпни
посегателства против собствеността се осъществява от разпоредбите на глава
Пета от НК „Престъпления против собствеността“.
Внимателния прочит и съвкупна преценка на доказателствата
обосновава извода за неправилно приложение на материалния закон и липса
на обоснованост от законова гледна точка на нежеланието на РП да
квалифицира отнемането на 11 броя животни от „П. БГ“ от страна на Б. и
присвояването им за себе си, след като същият не е собственик на животните,
закупени и заплатени от ощетеното юридическо лице.При положение, че при
излагане на релевантните факти, РП в съответствие с доказателствата,
правилно е приела, че към момента на отнемането животновъдната ферма е
била придадена от собственика за управление от св.А. Т. П., който
недвусмислено и ясно е изразил пред лицето, натоварено до този момент с
грижа за животните /срещу съответното заплащане/ Б., волята на
собственика, а именно, че П. като Управител единствен представлява
собственика и упражнява дейността от негово име и за негова сметка.
В предходното отменително определение настоящият внъззивен съд е
цитирал подробно съдебна практика на ВКС, задължителна по приложение на
материалния закон, че тогава, когато самоуправните действия се
4
осъществяват чрез отнемане на собствеността – насилствено, по скрит начин
или изобщо-посредством неправомерни действия, засягащи правото на
собственост на собственика на вещта е налице съвкупност от престъпления
между престъплението по чл.323 НК и посегателство против собствеността
по глава Пета- престъпление по чл.198, 195 или 206 НК. Допълнителен
аргумент в тази насока е липсата на идентичност между родовия и
непосредствен обект на посегателство- обществени отношения свързани с
правосъдието и законовия ред, както и такива- защитаващи
неприкосновеността на собствеността а с.т. последните- като по-тежко
наказуеми престъпления не биха могли да се поглъщат от състава на чл.323,
ал.1 НК – съотношението между тях е –съвкупност от престъпления.
Единственото съмнение относно приложимата квалификация е свързано
с недостатъчна яснота във фактическите изводи, касателно обстоятелствата,
които приема РП- дали към датата на отнемането на собствеността 5.01.20
2021г. Б. все още е бил допускан във фермата- мястото на извършване на
деянието- с оглед грижата и отглеждането на стадото животни, и поради тази
причина е държал животните в своя фактическа власт, за сметка на
собственика „П.“ /чл.206,ал.1 НК/, или пък в съответствие със заявеното от
новия управител на фермата- св. А. Т. П., че собственикът не се нуждае
повече от неговите услуги и прекратява договора с него като гледач на
животни, вече е бил отстранен от владението на същите /чл.194-195 НК /. В
тази насока РП е изложила противоречиви, взаимно изключващи се факти,
които се основават до известна степен на доказателствена непълнота по
разследването .
Поради това следва да се проведе допълнително разследване в тази
насока – за изясняване на изложеното по горе обстоятелство- към момента на
посегателството -5.01 2021г. Б. владеел- държал ли е животните, предадени
му за отглеждане с уговорка срещу заплащане от собственика или е бил
отстранен, като за целта следва да бъде допуснат допълнителен разпит на св.
Л П. и св. А. П..
След изследване на тези обстоятелства и преценката на ново събраните
от РП Б. и излагане на верни фактически изводи, следва към цялостната
фактическа обстановка да бъде точно приложен материалния закон и
задължителната практика по прилагането му.
В съответствие със всичко изложено по горе следва да бъде потвърдено
определението на РС Б. като правилно и законосъобразно, а делото да се
изпрати на РП- Б. за изпълнение на указанията, съдържащи се по- горе,
поради което и на осн.чл. 243,ал.7 и 8 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 96/15.08.2022г., постановено по
ЧНД №59 по описа на РС Б., като правилно и законосъобразно.
5
ВРЪЩА чрез РС –Б., делото на РП- Б. за продължаване на действия по
разследването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6