Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 19.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 602 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно основание по член 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК и по член 86 от ЗЗД.
Ищецът К. „Г.К. „Е. Х.“ чрез процесуалния си представител твърди, че на 09.11.2017 г. ищецът доставил на ответника трупи дървесина както следва: 0.7900 куб. м трупи, иглолистни, над 50 на обща стойност 94.80 лева; 2.2300 куб. м трупи, иглолистни, над 30 на обща стойност 2 556.45 лева; 12.8900 куб. м трупи, иглолистни, 18-29 на обща стойност 1417.90 лева; 0.3300 куб. м трупи, иглолистни, 15-17 на обща стойност 33.00 лева; 36.2400 куб. м подвоз и товарене на обща стойност 362.40 лева. Общата стойност на извършената доставка била в размер на 5 357.46 лева, като за посочената сума била издадена фактура № ********** от 09.11.2017 г. с доставчик К. „Г.к. Е. – Х.“, ЕИК ************ и получател „А. – А.“ ООД, ЕИК ********. С ответното дружество били проведени множество разговори, но гореописаната сума така и не е била изплатена. На 09.01.2019 г. ищецът подал до КрлРС заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното частно гражданско дело № 21/2019 г. била издадена заповед за изпълнение за сумата от 5 357.46 лева. Срещу издадената заповед длъжникът възразил в срок. Междувременно, на 24.01.2019 г. от името на ответника била получена молба за потвърждение, с която молба ответникът потвърждавал, че към 31.12.2018 г. задължението по издадената Фактура № ********** от 09.11.2017 г. все още не е погасено. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му. За извършените доставки ищецът издал фактура № **********/09.11.2017 г. на стойност 5 357.46 лева, в която не бил уговорен срок за плащане. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. След като фактурата била включена в дневника за покупките на ответника и справка-декларацията му по ЗДДС за месец ноември 2017 г. се налагал изводът, че процесната фактура е получена от ответника преди датата на подаване на справка - декларацията по ЗДДС - 15.12.2017г. Поради това, следвало да се приеме, че посоченият в ТЗ 14-дневен срок за плащане при всички положения бил изтекъл преди 01.01.2018 г., от която дата се претендира обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Конкретният размер на мораторната лихва, изчислен съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК бил 555.10 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2019 г.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено, че „А.-А.“ ООД дължи на К. „Г.К. „Е. Х.“ сумата 5 357.46 лева (пет хиляди триста петдесет и седем лева четиридесет и шест стотинки) главница, дължима по фактура № ********** от 09.11.2017 г., за която сума е издадена Заповед № 191 от 07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 21/2019 г. по описа на Р. с. К.;
- да осъди А.-А.“ ООД да заплати на К. „Г.К. „Е. Х.“ сумата от сумата от 555.10 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 5 357.46 лева за периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2019 г., както и законната лихва върху същата главница, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
Претендира за разноските по исковото и заповедното производство.
Ответникът „А.-А.“ ООД чрез процесуалния си представител, оспорва иска. Оспорва да е получавал на 09.11.2017 г. доставка на 222300 куб.м трупи иглолистни над 30, нито 128900 куб.м трупи иглолистни 15-17, както невярно било записано на първа страница от исковата молба. Така че било невъзможно да дължи плащане за нещо, което никога не било получавано.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства – отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представената по делото фактура, че между страните са били налице търговски отношения, по силата на които ищецът е продал на ответника движими вещи – дървен материал, подборно описан в процесната фактура, а ответникът се задължил да заплати договорената между страните цена, установено със счетоводния документ. Фактурата е представена по делото и не се оспорва от ответника, в нея е посочен номерът на превозния билет, с който дървесината е доставена. Предаването на вещите, посочени в документа се оспорва от ответната страна. същевременно, по делото е представено писмо, изходящо от ответника във връзка със счетоводното приключване на 2018 г., в което същия е посочил, че размерът на задълженията му към ищеца е 5 357.46 лева.
В съдебно заседание е изслушано заключението на вещото лице Р. М., което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и изготвено от лице, притежаващо необходимите специални познания. Съгласно експертното заключение, неоспорено от страните: 1) Фактура № ********** от 09.11.2017 г. в размер на 5 357.46 лева е осчетоводена от ответното дружество. 2) Фактура № ********** от 09.11.2017 г. е включена под № 144 в Дневник на покупките за данъчен период м. ноември 2017 г. на ответното дружество. 3) Данните от Дневник на покупките за данъчен период м. ноември 2017 г. на ответното дружество са включени в Справка-декларация за ДДС за данъчен период м. ноември 2017 г. и представени пред НАП с вх. № 16003490266. Данните от № ********** от 09.11.2017 г. с данъчна основа 4 464.55 лева, начислен ДДС 892.91 лева формират данъчния резултат от Справка-декларация за ДДС за данъчен период м. ноември 2017 г. 4) В ответното дружество липсват счетоводни данни за плащане по посочената фактура. Същата е посочена в сметка 401 „Доставчици“ като задължение на ответното дружество. В ищцовата кооперация липсват счетоводни данни за плащане по посочената фактура. Същата е посочена в сметка 411 „Клиенти“ (Вземания от клиенти) като вземане от ответното дружество. 5) Фактура № ********** от 09.11.2017 г. в размер на 5 357.46 лева е осчетоводена от ищеца. 6) Размерът на мораторната лихва за периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2019 г. е в размер на 553.61 лева. В този случай съдът позва констативно съобразителната част от заключението на вещото лице, където в точка 6, в табличен вид е изчислена законната лихва за процесния период, начиная от 01.01.2018 г., като настоящият съдебен състав счита, че посочването в заключителната част на лихва за забава, считано от 01.12.2017г. е техническа грешка. В таблицата е посочен периода, за който е изчислено обезщетението за забава и той съвпада с претендирания.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна.
Относно иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД:
Сключен е между страните договор за покупко-продажба на дървен материал. Ищецът, при условията на пълно и главно доказване установи изпълнение на задълженията си по този договор, а именно – да предаде, вещите предмет на продажба на ответното дружество и да издаде съответните счетоводни документи, установяващи на дължимата сума. Изпълнението на задълженията се доказва по несъмнен начин от представената по делото фактура, в които е отразено получаването на стоките, посочен е превозен билет, доколкото се касае за вещ (дървесина), която се превозва по определен законов ред. Фактурата пряко кореспондира с представеното уведомително писмо, изпратено по закона за счетоводството.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ и за сключването му е необходимо постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходима писмена форма за действителността му. Издадената фактура съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, макар да не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора (получаване на стоката или плащане на цената), които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. В константната практика на ВКС е прието становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата; Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена (решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.). Прието е също, че дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита включването на фактурата в дневниците за продажби и справките по ЗДДС, какъвто е и настоящия случай, установено с неоспорената експертиза. При това положение, съдът приема, че страните са сключили договор за продажба и ответникът се е задължил да плати уговорената цена. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил уговорената сума за извършената от ответника доставка, като негова е доказателствената тежест за факта на плащането. Ето защо искът се явява основателен и съдът следва да го уважи в пълния му предявен размер.
Относно иска по чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, длъжникът, който изпадне в забава дължи обезщетение за забавено плащане, считано от поканата. Съгласно чл. 327 от ТЗ задължението за плащане при търговска продажба възниква с предаване на предмета на сделката или на документите за нея, ако не е уговорено друго. Във фактурата страните не са уговорили падежа на плащане за стоките, предмет на търговската продажба, ето защо за ответника е възникнало задължение да плати при получаване на фактурата. Същата е била осчетоводена през м. декември 2017 г., т.е. била е получена през този месец. Обезщетението за забавено плащане се претендира, считано от 01.01.2018 г., на която дата за ответника вече е възникнало задължението да плати. като не е платил при получаване на документите, ответникът е изпаднал в забава и следва да заплати обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава, считано от 01.01.2018 г. до 08.01.2019 г. – датата, на която е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. От същата дата следва да се присъди законната лихва върху претендираната главница, до окончателното плащане на сумата. От неоспорената експертиза се установява, че обезщетението за забавено плащане за претендирания период е в размер на 553.61 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 555.10 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските по делото:
Ищецът претендира разноски за производството пред настоящата инстанция. Предвид изхода от процеса, на основание член 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в общ размер на 1357.15 лева. Съразмерно с уважената част от иска му се следват разноски в размер на 1356.70 лева. Ответникът също претендира разноски и му се следват такива съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е доказал разноски в размер на 137 лева – заплатени (не се обсъждат договорените), поради което съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на 0.03 лева. При това положение следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 1357.67 лева.
ОТНОСНО разноските в заповедното производство:
На ищеца се следват и присъдените в
заповедното производство разноски в размер на общо 107.15 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ, че „А.-А.“ ООД, ЕИК **********със седалище и адрес на управление:*** ПИ 36498.505.3015, законен представител: Б.А.Д. и А.М.М., дължи на К. „Г.К. „Е. Х.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, законен представител: К. Д. сумата 5 357.46 лева (пет хиляди триста петдесет и седем лева четиридесет и шест стотинки) главница, дължима по фактура № ********** от 09.11.2017 г., за която сума е издадена Заповед № 191 от 07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 21/2019 г. по описа на Р. с. К..
ОСЪЖДА, на основание член 86 от ЗЗД, „А.-А.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** ПИ 36498.505.3015, законен представител: Б.А.Д. и А.М.М., да заплати на К. „Г.К. „Е. Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен представител: К. Д. сумата от сумата от 553.63 лева (петстотин петдесет и три лева шестдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава върху главницата от 5 357.46 лева за периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2019 г., като за разликата над 553.61 лева до пълния предявен размер от 555.10 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 86 от ЗЗД, „А.-АБ“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** ПИ 36498.505.3015, законен представител: Б.А.Д. и А.М.М., да заплати на К. „Г.К. „Е. Х.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, законен представител: К. Д., законната лихва върху главницата от 5 357.46 лева, считано от 08.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А.-А.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** ПИ 36498.505.3015, законен представител: Б.А.Д. и А.М.М., да заплати на К. „Г.К. „Е. Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен представител: К. Д. разноски по компенсация в исковата производство в размер на 1357.67 лева (хиляда триста петдесет и седем лева шестдесет и седем стотинки) и разноските по ЧГрД № 21/2019 г. в размер на 107.15 лева (сто и седем лева и петнадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред О. с. П., в двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.