ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 766
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500779 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 7325/18.03.2022 г. на Р. ВЛ. Р., ЕГН **********
против Определение № 1706/15.02.2022 г. по гр.д. № 19250/2021 г. по описа на ПРС, с което
е прекратено производството по гр.дело № 19250/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив,
VI гр.с-в и е изпратено на Софийски районен съд, по подсъдност.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуален закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост, постановено в
противоречие с приетия и приобщен доказателствен материал по делото по изложените в
жалбата съображения. Счита, че се касае за иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, на
която местна подсъдност се позовава и която дерогира общата местна подсъдност по чл. 105
ГПК. Твърди, че има качеството потребител, като излага подробни съображения в тази
насока. Моли обжалваното определение да се отмени. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, с който се оспорва частната жалба, като неоснователна и се моли обжалваното
определение да се потвърди. Твърди се, че правилно е уважено от първоинстанционния съд
направеното от въззиваемата страна ответник възражение за местна подсъдност. Сочи, че в
случая ищецът се е позовал в исковата молба единствено на подсъдността по чл. 108, ал. 1,
изр. 2 ГПК, като е твърдял, че предмет на делото касае преки отношения с клонове или
поделения. В тази връзка посочва, че офисът в Пловдив, в който ищецът сочи, че е
осъществена описаната фактическа обстановка не е клон на банката. Твърди, че при
1
направен отвод за местна подсъдност от страна на ответника, съдът е длъжен да се
произнесе само и единствено по избраната от ищеца чрез изричното посочване на
съответната правна норма специална подсъдност, а ищецът се е позовал на подсъдността по
чл.108, ал.1, изр. 2 ГПК. Сочи, че едва с въззивната жалба ищецът се позовава на
специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, като доводите му, макар и верни по
същество, са преклудирани. Развива доводи относно правната квалификация на иска. Моли
да се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с
чл. 121 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. ВЛ. Р., ЕГН **********,
срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 000 лв., частично от общата претенция в размер на 10 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – накърнени чест, достойнство и
авторитет и причинени физически болки и страдания, в резултат на действия на служители
на ответната банка в офис на адрес гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза“ № 20 от дата 22.11.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
Ищецът е посочил, че местнокомпетентен съд да разгледа настоящия спор е Районен съд
Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, тъй като искът касаел преки отношения
с клон или поделение на юридическо лице.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Юробанк България“ АД, с
който е направено възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК за местна неподсъдност на спора пред
Районен съд Пловдив, поради липса на предпоставките на чл. 108, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, както
и на другите хипотези на изборна местна подсъдност. Твърди се, че „Юробанк България“
АД няма поделения или клонове в гр. Пловдив. В тази насока се иска настоящото дело да се
прекрати и същото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд, където е
седалището и адреса на управление на ответника.
Първоинстанционният съд с обжалваното определение е приел за основателно възражението
на ответника за местна подсъдност. Счел е, че в настоящия случай, доколкото се касае за
отношения с офис на банката, а не с нейн клон, разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК не
намира приложение и следва да се приложи общата разпоредба на чл. 105 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата
на чл. 108, ал.1, изр. 2 ГПК не намира приложение, но не и тези, касаещи приложимостта на
общата разпоредба.
Разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК уреждат т. нар. обща местна подсъдност,
съобразно която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. За тази обща местна подсъдност съдът не следи служебно, а я
2
съобразява при депозирано от ответника възражение в срока за отговор на исковата молба.
В ГПК, обаче, са предвидени и други привръзки на конкретния спор с района на
компетентния да го разгледа съд и те са специални, поради което изключват приложението
на общия принцип, закрепен в чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., бр. 100/2019 г.),
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Тази
специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на икономически по-слабата
страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с насрещната страна, да се
ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък за потребителя съд). За тази
подсъдност съдът следи служебно, като не следва ищецът да се позовал на нея в исковата
молба. Възраженията на въззиваемата страна в тази насока за преклузия на позоваването на
подсъдността по чл. 113 ГПК касаят периода преди законодателните изменения.
От изложеното в исковата молба може да се направи извод, че ищецът претендира осъждане
на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в качеството си на
клиент на банката, на когото е отказана услуга по предоставяне на сумата от 1 000 лв.,
поради и което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР от ЗЗП.
Съгласно цитираната разпоредба "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
определение № 160/30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г. на ВКС, IV ГО е прието, че
физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и физическото лице, което като
страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност
не губи качеството си потребител, когато търси защита на правата си на извъндоговорно
основание, когато претендират недействителност или последиците от недействителността на
потребителския договор, както и други свои права извън основанията по съответния
специален закон. Дори се приема, че потребителят има това качество и когато претендира
права на деликтно основание.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че местно компетентен да разгледа спора е СРС, като не
е извършил служебна проверка по чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК. Обжалваното
определение следва да се отмени и да се върне на местно- компетентния РС- Пловдив.
С оглед основателността на частната жалба и изрично заявената претенция за разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
платена държавна такса в размер на 15 лв.
3
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1706/15.02.2022 г. по гр.д. № 19250/2021 г. по описа на ПРС, с
което е прекратено производството по гр.дело № 19250/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, VI гр.с-в и е изпратено на Софийски районен съд, по подсъдност.
ВРЪЩА делото по подсъдност на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260 да заплати на Р. ВЛ. Р., ЕГН **********, гр. ******, пл. „*****“ №*сумата от 15 лв.-
разноски за държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4