Производството е по чл.213 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С определение от 06.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1252 по описа за 2007 г. на Кърджалийския районен съд е отменено протоколно определение от 04.03.2009 г. по гр.д. № 1252/2007 г. по описа на РС – Кърджали, с което е даден ход на делото по същество и е прекратено производството по гр.д. № 1252 по описа за 2007 г. на РС – Кърджали, като недопустимо. Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодателка Кера Вълкова Илиева, която го обжалва чрез своя процесуален представител, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд приел, че правният интерес се определял от това дали административното производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ било приключило или не. Видно от представената по делото заповед № 45/24.01.2005 г. на Кмета на Община Кърджали, били определени частите от процесния имот, които подлежали на възстановяване и тези, за които било отказано възстановяване, тъй като за процесния имот бил изготвен помощен план. За частната жалбодателка се явявала единствена възможност да търси правата си по реда на общото гражданско законодателство, а именно спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като спорът касаел бивша земеделска земя, понастоящем находяща се в урбанизираната територия на населеното място. По делото били представени нотариални актове на името на ответниците, както и акт за общинска собственост, за частта от процесния имот, за която ОСЗГ отказала възстановяване, поради което бил налице спор за материално право. Предмет на установителния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ било правото на собственост върху земеделски земи към момента на включването им в ТКЗС и ДЗС, който не бил обусловен от постановените решения на ОСЗГ. Конститутивното действие на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ било занапред, поради което съдебното производство не следвало да бъде спирано или прекратявано на основание неприключило административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ. В тази насока било и Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на ОСГК. В случая административното производство било приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността върху претендираните невъзстановени части от процесния имот, поради което искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ бил допустим. Налице бил и правен интерес, тъй като в разписните листове имотът бил записан на наследодателя на жалбодателката. Неправилни били доводите на съда, че ответниците не оспорвали собствеността на процесния имот към един минал момент – внасянето му в ТКСЗ и ДЗС. В съдебно заседание ответниците заявили, че оспорват иска и намират същия за неоснователен. Неправилно съдът обсъдил доказателствата по делото и въз основа на това прекратил делото, вместо да се произнесе по същество. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ищците Димитър Вълков Панайотов, Митра Стоянова Вълкова, Пенка Вълкова Панайотова, Панайот Вълков Панайотов и Мата Вълкова Пенкова, редовно уведомени не вземат становище по жалбата, както и не са изразили становище за присъединяване към нея. Ответниците по частната жалба Вълчо Иванов Вълчев, Фахри Фахри Идриз и Община Кърджали, редовно уведомени, не са представили писмени възражения на основание чл.215, ал.1 от ГПК (отм.) и не вземат становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. Искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е свързан със земеделската реституция и представлява специален установителен иск, имащ за предмет установяване на правото на собственост към един минал момент – внасянето на имота в ТКЗС, респ. ДЗС. Този иск освен това е свързан и с наличието на спор за материално право, който спор също произтича от земеделската реституция, осъществяваща се по реда на специален закон – ЗСПЗЗ и от специални органи. За да е налице спор за материално право, е необходимо ответникът да претендира, че той или наследодателят му е бил собственик на същата земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС, респ. ДЗС. Тази претенция следва да бъде обективирана посредством решение на Общинска служба по земеделие, с което се възстановява спорната земеделска земя или заявление от това лице за възстановяване на същата тази земя. Или, казано с други думи, страните по спора за материално право следва да са заявили една и съща земя за възстановяване, или на едната или на двете страни да е възстановено правото на собственост върху спорната земя. От обстоятелствената част на исковата молба, а и от данните по делото, не може да се направи извод, че ответниците претендират, че те или наследодателите им са били собственици на спорната земеделска земя към момента на колективизацията й. В тази връзка, неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, че оспорването на иска води до наличието на спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ответниците не са заявявали за възстановяване процесната земеделска земя, поради което не е налице спор за материално право. Установява се от обстоятелствата по делото, че ответниците претендират правото си на собственост върху процесния имот не по силата на земеделска реституция, а по силата на правна сделка, което от своя страна изключва наличието на спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за общината, която не може да бъде ответник по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, в случаите когато не претендира възстановяване на земеделска земя на основание ЗСПЗЗ. Освен изложеното, видно от доказателствата по делото възстановяването на правото на собственост не е приключило с влязъл в сила акт на компетентния орган. Така, с решение от 17.04.2000 г., Общинска служба по земеделие – гр.Кърджали е отказала да се произнесе по заявлението на ищците за имот, находящ се в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, в местността “Чекир” с площ от 1.8 дка, тъй като същият попада в урбанизираната територия. На основание чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ на заявителите е указано да представят удостоверение и скица от Техническа служба при Община Кърджали по чл.13, ал.4, 5, 6 и чл.13а, като до представяне на посочените документи, преписката е оставена без движение. Налице е и заповед на Кмета на община Кърджали за определяне на застроените части от процесния имот по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с която, обаче не се възстановява право на собственост, както неоснователно се сочи в частната жалба. Или, процедурата по възстановяване на земеделските земи не е приключила, поради което неизяснен остава въпросът дали процесната земеделска земя ще бъде възстановена или не и на кои лица. В този случай спор за материално право би възникнал само ако Общинската служба по земеделие откаже възстановяване на процесната земеделска земя на ищците, защото е възстановена на ответниците. Преди постановяване на окончателен административен акт по възстановяване на земеделската земя искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се явява преждевременно предявен. Такъв иск не би бил преждевременно предявен, само ако ищците и ответниците са заявили за възстановяване една и съща земеделска земя, каквито данни по делото няма. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение частната жалба на Кера Вълкова Илиева против определение от 06.04.2009 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1252 по описа за 2007 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.217, ал.1 от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Кера Вълкова Илиева от гр.Кърджали, с ЕГН ********** против определение от 06.04.2009 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1252 по описа за 2007 г. на същия съд. Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове:1. 2.
|