№ 8568
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110139306 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени осъдителени искове с правно
основание чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР /в сила от
28.11.2014 г. / при условията на евентуалност срещу „Регионална дирекция
*******, и срещу „Главна Дирекция ******* , за заплащане на сумата от
1560 лв., представляваща левова равностойност на полагаща се на ищеца и
неосигурена от ответника храна за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2020 г. /
по 120лв. месечно/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 21.07.2022 г. до окончателното плащане.
Ищцата Ц. Н. Г. твърди, че със Заповед № 8121К-972/02.02.2017 г. на
министъра на вътрешните работи е назначена на длъжност „главен
счетоводител“ в „Регионална дирекция ******* при „Главна дирекция
*****“ за неопределено време, считано от 01.02.2017г. и от датата на
назначаването й, включително и за периода 01.07.19г.- 31.07.20г., е заемала
длъжност на държавен служител в МВР по смисъла на чл. 142, ал.1 ,т.2 ЗМВР
.
Поддържа, че съгласно чл. 181, ал.1 ЗМВР на служителите на МВР се
осигурява ежемесечно храна или левовата й равностойност, като със
Заповеди на министъра на вътрешните работи №8121з-1716/28.12.18г. и
1
№8121з-1464/31.12.19г. била определена левова равностойност на храната на
служителите на МВР за съответната година -2019 и 2020 в размер на 120лева
месечно , като за процесния период 01.07.19- 31.07.20г. на ищцата не била
осигурявана храна , нито била заплащана левовата й равностойност.
Предпочитания ответник „Регионална дирекция ***** „-София
представя отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който не оспорва твърденията за
наличие на служебни отношения между страните и положения от ищцата
труд. Твърди, че тъй като към процесния период ищецът бил държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8121з-773 от
01.07.2015 г., статутът му се уреждал от ЗДСл, в който не се предвижда
предоставяне на храна или левовата й равностойност. Поддържа, че за
исковия период на ищцата не е изплащана отделно левовата равностойност за
храна, тъй като на същата е определена индивидуална основна заплата,
включваща и левовата равностойност на храната. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Ответникът „Главна Дирекция *****“-МВР оспорва исковата
претенция , като поддържа, че левовата равностойност на храната и
възнаграждението за прослужено време са включени в основното
възнаграждение на ищцата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с
ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил при
него като държавен служител; 2. основанието за дължимост на
претендираната сума; 3. нейния размер.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже твърдяните от него възражения срещу основателността
на исковата претенция.
2
Съгласно § 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. /,
служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 14/2015 г. / и които към
датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, с
изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на
вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на
влизане в сила на този закон. Не е спорно по делото, че ищцата попада
именно в категорията служители, индивидуализирана в § 69, ал. 1
ПЗРЗИДЗМВР.
От заключението по изготвената съдсебно-счетоводна експертиза се
установява, че в рамките на исковия период ответникът не е заплащал на
ищцата левовата равностойност на храната.
Спорът между страните е концентриран върху това дали с оглед
заеманата от ищцата длъжност същата има право на изплащане на пари за
храна по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Ищцата е предявила исковете си в условията на евентуално
съеднияване, като е посочила за предпочитан ответник РД „******“ , а в
условията на евентуалност –Главна дирекция „***** „ МВР.
Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт
на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия
спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се
създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната
разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за
държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато
служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по
назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното
правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. №
1876/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д.№
3330/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д. №
3253/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др.). В настоящия случай орган по
3
назначението на ищцата като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1,
т. 2 ЗМВР е Министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което са
заеманите от нея длъжности е в ГД "*****“ - МВР. Съгласно чл. 37, ал. 2 от
ЗМВР "Главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция",
дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността
и социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни
системи", Академията на МВР и Медицинският институт са юридически
лица".
Следователно работодател по служебното й правоотношение е ГД
"*****“ - МВР " и именно това учреждение – разпоредител с бюджетни
кредити, е задължено към служителя за трудовите му възнаграждения и други
плащания, свързани с изпълнението на службата, в т. ч. и процесните такива
за левовата равностойност на храна.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по
делото е ГД "*****“ - МВР " , а не РД „*****“-София , поради което
спрямо последния искът следва да се отхвърли на това основание ,
доколкото не се явява работодател на ищцата.
Разгледана по същество, съдът намира исковата претенция спрямо
надлежния ответник и работодател на ищцата - ГД“*****“ за основателна.
В случая, съдът приема, че правният статут на служителите на чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в т. ч. и ищцата се урежда както от общия ЗДСл, така и
от специалния ЗМВР. Горният извод следва от изричния текст на специалния
закон, който в чл. 1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба,
определяща предметния обхват на закона, и гласи, че ЗМВР урежда
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и
статута на служителите в него. Цитираната разпоредба дава основание
останалите текстове на специалния закон да се тълкуват с оглед и във
взаимовръзка с нея. Ето защо разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която
предвижда, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се
урежда със ЗДСл също следва да е тълкува във връзка с чл. 1 от ЗМВР.
Следователно общите разпоредби относно статута на държавния служител ще
се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и
единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би
дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните
4
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би
противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в
МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
Разпоребдата на чл. 181 ЗМВР предвижда на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата равностойност - т. е. на всички служители на
МВР. С оглед на правния извод на настоящия състав, че ЗМВР се прилага и
по отношение на специалните права на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР, каквато несъмнено е и ищцата, следва, че по отношение и на нея се
прилага специалната разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Тя предвижда, че
на всички служители на МВР се осигурява храна или левовата й
равностойност. В този смисъл са и разпоредбите на и специалната Наредба №
8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните
работи. В чл. 1 от същата е посочено, че с нея се определят условията и редът
за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗИД на ЗМВР. Законът обаче не делегира на Министерството
на вътрешните работи да определя кои лица следва да получават храна или
парична равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да
се определят условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по
чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/. В този смисъл за определяне
кои лица имат право на безплатна храна или левова равностойност съдът
следва да изходи единствено и само от ЗМВР.
Да се възприеме различно тълкуване би противоречало на основния
принцип за забрана на дискриминацията заложен в Конституцията на
Република България – арг. Чл. 6, ал. 2 КРБ, така също и на разпоредбата на
чл. 141, т. 7 ЗМВР забраняваща дискриминацията. Според съда не следва да
се разграничават категориите държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗМВР. Разграничени от тях могат да бъдат лицата по чл. 142, ал. 1, т. 3 ЗМВР,
тъй като там критерият е обективен и недискриминационен, доколкото има
разлика между служебното правоотношение по изпълнение на държавна
служба и трудовото правоотношение, възникнало на някое от основанията по
КТ.
Доколкото от заключението на вещото лице не се установява във
5
възнаграждението на ищцата да е включена и сума за храна , съдът е длъжен
да приеме за недоказан факта на извършено заплащане на дължимите суми
от ответника, и да присъди дължимото се на ищцата допълнително
възнаграждение в размер на исковата сума, доколкото същото съвпада с
размера съобразно изготвеното по делото заключение на вещото лице.
С оглед изхода на делото , на ищцата следва да бъдат присъдени
разноските по производството спрямо ответника , по отношение на който
искът й е уважен. Същевременно ищцата следва на осн. чл. 78, ал.3 ГПК да
заплати разноските на ответника по отхвърления иск.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК , предвид уважаване на исковата претенция ,
ответникът ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС ,държавна такса в размер на
62,40лева , както и депозит за експертиза в размер на 300лева. Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявения от Ц. Н. Г. с ЕГН ********** срещу
Регионална дирекция „******* „-АДРЕС, БС ******** иск по чл. 142, ал. 1,
т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1560лева, представляваща сбор от
ежемесечно дължимите суми за храна в размер на по 120лв. на месец, за
периода 01.07.2019г.- 31.07.2020г. , заедно със законна лихва от 21.07.22г. до
изплащане на вземането .
ОСЪЖДА Главна дирекция „***** „, БС ******** , АДРЕС ГР.
АДРЕС да заплати на Ц. Н. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 181, ал. 1
ЗМВР, във вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР, сумата от 1560лева, представляваща сбор
от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на по 120лв. на месец, за
периода 01.07.2019г.- 31.07.2020г. , заедно със законна лихва от 21.07.22г. до
изплащане на вземането .
ОСЪЖДА Главна дирекция „***** „, БС ******** , АДРЕС ГР.
АДРЕС да заплати на Ц. Н. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 335 лв. разноски за производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „***** „, БС ******** , АДРЕС ГР.
6
АДРЕС да заплати на основание чл. 78, ал. 6 по сметка на Софийски районен
съд , сумата от общо 362,40лева разноски по производството за държавна
такса и депозит за експертиза.
ОСЪЖДА Ц. Н. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
Регионална дирекция „******* „-София , АДРЕС, БС ******** на осн. чл.
78, ал.3,ГПК разноски по производството в размер на 100лева за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7