Р Е Ш
Е Н И
Е
№ І-223
град Бургас, 21.03.2019 година
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, I-ви въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................., като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева гр.д. № 317 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по повод жалба с вх. № 6877/13.12.2018г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 на КЧСИ, подадена от М.В.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. **Б, ет. * чрез адв. Красимира Астакова със адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, ет. 1, офис 1против протокол от 15.11.2018г. по изп.дело № 672/2018г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 на КЧСИ за определяне на разноски в частта за адвокатски хонорар в размер на 360 лева като моли претенцията за разноски да бъде оставена без уважение.
Твърди, че с покана за доброволно изпълнение изх. № 7610/15.11.2018г. на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 на КЧСИ М.Г. бил поканен да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД (ВиК ЕАД) доброволно сумата по изпълнителен лист от 03.05.2018г. по ч.гр.д. № 4007/2017г. на РС Бургас, с който е осъден да заплати неолихвяема сума от 25 лева, ведно със законна лихва към момента 3,65 лева. Към молбата за образуване на изпълнително дело взискателят „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД приложил договор за правна и защита и съдействие, по който било уговорено възнаграждение за адвокат без да е посочен адвокат и изпълнително дело, а изписана само банкова сметка и сума 360 лева с ДДС, не било приложено доказателство за заплатената сума, поради което приемането му за удовлетворяване в производството е неоснователно. Ето защо възразява срещу приемането за удовлетворяване в изпълнителното производство на сумата в размер на 360 лева. Допълнително сочи, че е неоправдано за събиране на вземания към едно и също физическо лице, срещу което са издадени два изпълнителни листа да се образуват две отделни изпълнителни производства, като счита, че по този начин се цели събиране на допълнителни, отделни такси за образуване и водене на изпълнителни дела, както и отделни адвокатски възнаграждения. Сочи, че длъжникът е изпълнил задълженията си към взискателя преди получаване на ПДИ, а именно на 27.11.2018г. платил сумата 28,75 лева, от които 25 лева – имуществени вреди за периода 18.06.2016г. до 18.07.2016г., ведно със законна лихва считано от 07.06.2018г. – 3,75 лева. Оспорва дължимостта на такси и разноски и приемането на адв.възнаграждение в размер на 360 лева съгласно протокол на съдебния изпълнител от 15.11.2018г.
Претендира разноски в настоящото производство като представя договор за правна защита и съдействие за обжалване действията на ЧСИ Илко Бакалов по изп.д. № 672/2018г. пред БОС в размер на 200 лева, заплатени в брой на 04.12.2018г.
Представя писмени доказателства - фискален бон, издаден от ВиК ЕАД, Бургас от 27.11.2018г. за сумата 28,75 лева; договор за правна защита и съдействие с клиент ВиК ЕАД.
В срок е постъпило писмено становище от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД чрез адв. Йорданка Попова, с което намира доводите в жалбата за неоснователни. Излага становище, че действията на взискателя по образуване на изпълнително производство срещу длъжника са провокирани от насрещно неетично поведение от страна на жалбоподателя, който образувал изпълнително дело срещу ВиК ЕАД по повод същото гражданско дело, отхвърлящо частично заявената претенция. Сочи, че заради избягване на финансови загуби за дружеството –ответник се стигнало до иницииране на изпълнително производство. Оспорва твърдението, че адвокатското възнаграждение не е заплатено, твърди, че са налични доказателства за плащане. Намира за недопустимо възражението за образувано второ изпълнително производство като счита, че в правомощията на ВиК ЕАД е да инициира изпълнителен процес при наличие на изпълнителен титул. Счита, че извършеното плащане на дълга по изпълнителния титул не води до незаконосъобразност на изпълнителните действия, тъй като е извършено след образуване на изпълнителното производство. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Представя писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение изх. № 34250/31.10.2018г. по описа на ЧСИ Делян Николов за образувано по молба на М.В.Г. срещу ВиК ЕАД изпълнително производство за събиране на вземания по изп.лист издаден по гр.д. № 5442/2017г. по описа на РС Бургас; фактура № 1656/12.11.2018г., издадена от адв. Йорданка Димитрова с получател ВиК ЕАД за сумата от 300 лева без ДДС за процесуално представителство съгласно карнет от кочан на БАК сер.В № **********; извлечение от банкова сметка.
Постъпило е писмено становище от ЧСИ Илко Бакалов, който намира жалбата за неоснователна.
След преценка на приложените по делото и по изпълнителното дело доказателства и като обсъди доводите на страните, Бургаският окръжен съд, по вътрешно убеждение, прие за установено следното :
Изпълнително дело № 672/2018г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 на КЧСИ е образувано по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД чрез адв. Йорданка Димитрова Попова срещу длъжника М.В.Г. за събиране на вземанията на ВиК ЕАД по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 2420/08.06.2017г. по ч.гр.д. № 4007/2017г. по описа на РС Бургас за сумата в размер на 25 лева, представляваща имуществени вреди за периода от 18.06.2016г. до 18.07.2016г. от незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи, ведно със законната лихва върху сумата от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.06.2017г. до окончателното изплащане. С молбата се претендира се и заплатено от ВиК ЕАД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Съдебният изпълнител е оправомощен за извършване на изпълнителни действия съгласно чл. 18 ЗЧСИ, както и е поискано да наложи запор върху вземане на длъжника по изп.д. № 576/2018г. по описа на ЧСИ Делян Николов.
Представено е общо пълномощно от ВиК ЕАД, с което упълномощава адв. Йорданка Попова да го представлява по съдебни и съдебно-изпълнителни дела, в това число с правото да подава искови молби, жалби, възражения, да подава молби за образуване на изпълнителни дела, както и да посочва начини и способи за принудително изпълнение.
С протокол от 15.11.2018г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист и приема като разноски предявен адв.хонорар в размер на 360 лева, приема разноски по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 102 лева чл. 79 и чл. 80 ЗЧСИ.
Съставена с сметка за размера на дълга.
Изготвено е запорно съобщение изх. № 7609/15.11.2018г. до ЧСИ Делян Николов, с което е наложен запор върху вземанията на М.Г. по изп.д. № 576/2018г. по описа на ЧСИ Делян Николов, връчено в кантората на ЧСИ Делен Николов на 15.11.2018г.
Предприети са действия по установяване на имущественото състояние на длъжника като е извършена справка за роднински връзки, изпратени са съобщения до ТД на НАП за наличие на задължения, банкови сметки и за декларирано имущество.
Представен е договор за правна защита и съдействие сер. В № ********** № 1216/12.11.2018г. с клиент ВиК ЕАД, представлявано от инж. Тенев с предмет образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по него срещу М.В.Г., договорено възнаграждение 300 лева, с ДДС 360 лева, начин на плащане по банкова сметка *********************. Поставени са подписи от клиент и адвокат, съставено е и пълномощно, съгласно което подписаният инж. Ганев като Изпълнителен директор на ВиК ЕАД упълномощава адвокат от АК Бургас да го защитава по изпълнително пред ЧСИ, подписано на 12.11.2018г. от упълномощител и адвокат.
Изготвена е покана за доброволно изпълнение изх. № 7610/15.11.2018г. до длъжника за дължимите по изпълнителното дело суми, а именно 25 лева главница, 3,65 лева лихви, 102 лева – разноски по изп.д., такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 46,64 лева, както и сумата от 360 лева за адв. възнаграждение, общ размер на задължението към 15.11.2018г. – 537,29 лева като длъжникът е уведомен и за наложения по изп.д. № 576/2018г. на ЧСИ Делян Николов запор. Поканата е връчена на 03.12.2018г. на пълномощник адв. Астакова (пълнм. л. 15 гръб).
На 10.12.2018г. чрез пощенски оператор е подадена жалба от М.Г. чрез адв. Астакова против действията на ЧСИ Илко Бакалов по из.д. № 672/2018г., постъпила в кантората на съдебния изпълнител с вх. № 6877/13.12.2018г. Същата е оставена без движение за внасяне на ДТ, такси по ТТРЗЧСИ и представяне на препис за връчване на другата страна.
На 13.12.2018г. е постъпила и молба от длъжника да се прекрати изпълнителното дело поради извършено преди образуването му плащане на дължимата сума като представя касов бон, издаден от ВиК ЕАД на 27.11.2018г. абонат 232928 доставки за сума в размер на 28,75 лева.
Молбата за прекратяване е изпратена за становище до взискателя, който я намира за неоснователна, тъй като дългът не бил погасен преди образуване на изпълнителното производство, а освен това не било посочено, че се изплаща задължението по изп.дело, а заплащането съгласно касов бон е за доставки за абонат 232928.
С разпореждане от 14.12.2018г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство поради извършено плащане като на длъжника е изпратено съобщение за отказа на съдебния изпълнител да прекрати, ведно с разпореждане да отстрани нередовности по жалба с вх. № 6877/13.12.2018г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов. След преценка на съдебния изпълнител за редовност на връчването и неотстраняване в срок на нередовности, същият върнал подадената жалба. С Определение № 249/12.02.2019г. по в.гр.д. № 147/2019г. по описа на БОС разпореждането за връщане е отменено и делото върнато за ново администриране на жалбата.
До длъжника е изпратено ново уведомление за отстраняване на нередовности, получено на 22.02.2019г. (л. 55). В срок, а именно с молба от 28.02.2018г., са представени доказателства за заплатена държавна такса за жалба и заплатени такси на съдебния изпълнител. Представен е списък с разноски, както и допълнителен договор за правна защита и съдействие за представителство пред БОС за обжалване на постановлението за разноски по чл. 436, ал. 1 ГПК в размер на 150 лева, платено в брой.
Видно от фактура № **********/12.11.2018г. адв. Й. Петкова доставила услуга на ВиК ЕАД по договор сер. В № ********** за 300 лева без ДДС или 360 лева с ДДС. Съгласно извлечение от банкова сметка № *************** по сметка е постъпило плащане по фактури с посочване на фактура № **********.
Други относими за спора доказателства съдът намира, че не са налице като въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира следното:
Предвид отстранените в срок нередовности на жалба с вх. № 6877/13.12.2018г., съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице –длъжник. С Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК се прие, че липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
Предвид посоченото жалбата е редовна и допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт. По същество съдът намира, че е неоснователна.
Изложените в жалбата аргументи, че неоправдано са образувани две изпълнителни производства, въз основа на два изпълнителни листа, срещу едно и също физическо лице и че по този начин се цели неоправдано натоварване на длъжника с допълнителни такси и разноски, съдът намира, че не са относими. В същото време липсва законова забрана при наличие на няколко изпълнителни листи кредиторът да предприеме събиране на вземанията си по всеки един от тях в отделно производство, независимо, че длъжник е едно и също лице.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК дължимите по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК определя, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника. Хипотезата на чл. 79, ал. 1 ГПК предвижда, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани.
Предвид изложеното възраженията за начислените такси и разноски на съдебния изпълнител с ПДИ са неоснователни. В сметка съдебния изпълнител е посочил, че това са такси за образуване на изпълнително дело, връчване на ПДИ, налагане на запор, изготвяне на сметка за размера на дълга, които действия съгласно представеното по делото копие на изпълнително дело са реално извършени и се дължи тяхното заплащане. Неизпълнетието на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80 ЗЧСИ за авансово внасяне от взискателя на дължимата такса, като я събере направо от длъжника, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и при неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност, когато от субективна страна същото е извършено виновно.
Относно оспорването на дължимостта от длъжника на разноски за адвокат, тъй като твърди плащане преди получаване на ПДИ. Взискателят е оспорил извършеното плащане като е посочил, че от представения касов бон не се установява да е извършено плащане именно на задължението по изпълнителното дело. С разпореждане от 14.12.2018г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, който отказ не е обжалван. Дори да се приеме, че длъжникът е заплатил задължението по изпълнителното дело, то плащането съгласно касов бон е от 27.11.2018г., а изпълнителното производство е образувано на 13.11.2018г., адвокатския хонорар е заплатен на 23.11.2018г. по банкова сметка. Макар да се твърди плащане преди получаване на ПДИ, то длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното дело и следва да понесе отговорността за разноските на взискателя. Не без значение е обстоятелството, че изпълнителният лист за събиране на вземанията, по който е образувано изпълнителното дело, е издаден на 03.05.2018г. въз основа на заповед за изпълнение от 08.06.2017г., т.е. за периода от 03.05.2018г. (датата на издаване на ИЛ) до 13.11.2018г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство) длъжникът не е предприел действия, с които да удовлетвори взискателя, въпреки сочения от него минимален размер на вземането. Длъжникът един продължителен период от време след като е знаел, че дължи не е изпълнил задължението си и неговото поведение е станало причина взискателят да потърси съдействието на адвокат и да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си като образува изпълнително дело и проведе изпълнително производство. Нещо повече, по молба на взискателя са предприети изпълнителни действия за събиране на дълга като на 15.11.2018г. е наложен запор върху вземанията на М.Г. по изп.д. № 576/2018г. по описа на ЧСИ Делян Николов, а длъжникът твърди плащане едва след наложения запор. В този смисъл съдът намира, че длъжникът е станал причина на образуване на изпълнително производство и съгласно чл. 79, ал.1, т. 1 ГПК разноските са за негова сметка.
Не се споделят аргументите, че адвокатското възнаграждение е недължимо поради липса на надлежно упълномощаване и плащане. Още с молбата за образуване на изпълнително дело е поискано заплащане на адв.хонорар в размер на 360 лева като молбата е подадена от адв. Йорданка Попова, представено е общо пълномощно, съгласно което представителят на ВиК ЕАД е упълномощил адв. Попова да представлява дружеството по подаване на молби за образуване на изпълнителни дела, да посочва способи и начини за принудително изпълнение, да го представлява по съдебни и съдебно-изпълнителни дела. Представен е и договор за правна защита и съдействие сер. В № **********, който е подписан от клиент и от адвокат, за който взискателят твърди, че е подписан между него и адв. Попова като липсва оспорване по надлежния ред на авторството на документа. В договора е уговорено плащане от клиента по банкова сметка на възнаграждение в размер на 300 лева без ДДС или 360 лева с ДДС. За дължимото възнаграждение адв. Попова е издала данъчна фактура № **********/12.11.2018г. с посочване на договора, а дължимата сума на 23.11.2018г. е заплатена по сочената в договора за правна защита банкова сметка, заедно с плащания по други данъчни фактури като плащането е преди твърдяното от длъжника изпълнение. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 80 вр. 81 ГПК, намиращи се в Част първа, Общи правила от ГПК, съгласно които по искането за разноски съдът се произнася с всеки акт, с който приключва производството като доказателства за сторените разноски се представят до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В изпълнителното дело не е наличен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, а е налице отказ да прекрати, който липсват данни да е обжалван.
Предвид посоченото взискателят е представил доказателства за реално сторени от него разноски и заплатен адвокатски хонорар, поради което жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая длъжникът не е направил възражение за прекомерност, но дори и да беше налице такова възнаграждението се изчислява по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 (отм. бр. 7 от 2019 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в случая минималния размер на възнаграждението е 350 лева (200 лева – за образуване както и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2), страните обаче са уговорили възнаграждение под този размер, а именно 300 лева без ДДС (съгласно пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност).
По изложените съображения този състав намира, че възнаграждението за адвокат е дължимо и следва да се възложи в тежест на длъжника и затова постановлението на съдебния изпълнител за приемането му е правилно и законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските в настоящото производство. Искане е направил само жалбоподателят, но поради отхвърляне на жалбата не му се дължат разноски и същите следва да останат за негова сметка. По изложените съображения и така мотивиран Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
6877/13.12.2018г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 на КЧСИ, подадена от
М.В.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. **Б, ет. * чрез адв. Красимира Астакова със адрес
за връчване: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, ет. 1, офис 1 против протокол от 15.11.2018г. по
изп.дело № 672/2018г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 на КЧСИ за
определяне на разноски в частта за адвокатски хонорар в размер на 360 лева и съгласно
връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 7610/15.11.2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.