Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 21.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично
съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдията АНД № 1251 по описа на
Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.Г.В.
ЕГН ********** *** срещу Глоба с Фиш Серия Н, бл. № *, издаден на 17.09.2019 г.
от И.К.М. – полицейски инспектор при Сектор „ПП” гр. Добрич, с който на жалбоподателя
за нарушение по чл. 145, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 177, ал. 6 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 лв.
С жалбата се иска фишът да бъде
отменен като незаконосъобразен и необоснован, като се излагат доводи за това.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Препис от наложена глоба с
фиша е бил връчен на жалбоподателката на 17.09.2019 г., а жалбата е депозирана на
24.09.2019 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Преди да изложи своите
съображения по съществото на делото, съдът намира, че следва да посочи
съображенията си относно обжалваемостта на Глоба с фиш. Макар в фиша да е посочено, че глоба с фиш не подлежи на
обжалване, съдът намира, че жалбата срещу него е допустима предвид следните
съображения:
Република България е член на
Европейския съюз, считано от 01.01.2007 година. От момента на присъединяването
си, действащото общностно право - първично и вторично, законодателството на ЕС става
приложимо за България, нейните институции, физически и юридически лица.
Задължително за българската държава е и правото, което е създадено и след присъединяването
на страната ни. Част от първичното право сега е Хартата на основните права на
Европейския съюз, към която се е присъединила и Република България. Считано от
01.12.2009 г. на Хартата е придадена юридически задължителна сила, като в чл.
6, т. 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), изменен и допълнен с договора от
Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., в сила от 01.12.2009 г., е установено
че: „Съюзът зачита
правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на
Европейския съюз ..., която има същата юридическа сила като Договорите”.
Договорът от Лисабон е
ратифициран по конституционен ред от 40-то Народно събрание със закон, приет на
21 март 2008 г. Законът за ратифициране е обнародван в ДВ, бр. 36 от 4.04.2008
г. и е влязъл в сила за Република България, считано на 01.12.2009 г., с което
са изпълнени изискванията на чл. 5, ал.4 от Конституция на Р България.
На това основание този
Международен договор и Хартата на основните права са станали част от вътрешното
право на страната ни и имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. Нормите на Хартата, установяващи
основни права, освен че са юридически задължителни за Българската държава,
държавни органи и институции, за всички физически и юридически лица, имат и
непосредствено действие, т. е. не е необходимо приемането на някакъв допълнителен
акт от вътрешното законодателство, за да намерят те своето приложение. Те се
явяват част от първичното законодателство на Европейския съюз. Поради директния
ефект на разпоредбите, всеки гражданин може да се позовава на тях, както в
отношенията си с институциите на Европейския съюз вкл. и пред Съда на
Европейския съюз, така и пред националните юрисдикции.
Съгласно чл. 47 абзац първи
от Хартата на основните права на Европейския съюз „Всеки, чийто права и свободи,
гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни
правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия
член условия”, а веднага след
това в абзац 2 от същия член се установява правото на справедлив процес в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, както и правото на лицата,
които не разполагат с достатъчно средства, да им се осигури компетентна правна
помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури ефективен достъп до
правосъдие - чл. 47, абзац трети.
По силата на чл. 13, абзац
първи от ЕКЗПЧОС: „Всеки, чиито
права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага
с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална
институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството
си на представители на официалните власти”.
Ето защо съдът счита, че
разпоредбата, според която глоба с фиш, не подлежи на обжалване, противоречи на
чл. 47 и чл. 52, т. 1 от Хартата за основните права на ЕС, поради което и на
основание чл. 5, ал.4 от Конституцията на РБългария, следва да се приеме, че
жалбоподателят има право на жалба против процесния фиш. Противното би
нарушило грубо правото на защита на жалбоподателя и ще е в противоречие с
Правото на Европейския съюз.
По аргумент от противното, фишът
подлежи на обжалване на основание чл. 186, ал. 7 от Закона за движение по
пътищата и чл. 49, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Наредба за организацията, безопасността
на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на
територията на Община град Добрич (Наредбата) в 7 – дневен срок от връчването.
В т. см. Определение от 21.09.2018 г. по ЧКАНД № 520/2018 год. по описа на АдмС – Добрич.
По делото се събраха писмени
и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Административно –
наказателното производство е започнало на 17.09.2019 г., когато жалбоподателката се е явила в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, за да
регистрира закупения от нея
автомобил и да представи
договор, с който е закупила
автомобила, като от същия договор било констатирано, че е изтекъл един месец от
закупуването на автомобила.
Предвид това на същата дата св. И.К. Минчев –
полицейски инспектор при СПП ОД на МВР – Добрич, съставил Фиш на жалбоподателката за това, че „не е спазила срока за регистрация на
МПС”.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе за безспорно установено въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предмет на преценка на настоящето
производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с
процесуалния закон.
Съдът намира, че в
административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.
За да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление, респ. приравнения
му Фиш, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа определен в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една
от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правно-защитените интереси на гражданите и организациите
- страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на
адресата съображенията, въз основа на които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения
и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното
постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна
на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, респ. Глоба с Фиш, който
е актът, поставящ началото на административно-наказателното производство.
В конкретния казус, в атакувания
фиш липсва коректно посочване на датата на извършване на нарушението. В
обсъжданата насока следва да се посочи, че датата на извършване на нарушението,
както и на обстоятелствата при които е извършено, са основни признаци от
състава на твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и задължителни
реквизити, както на АУАН, така и на НП, респ. на Фиша, видно от цитираните
законови разпоредби. В тази насока е необходимо още да се посочи, че датата на
извършване на административното нарушение има съществено значение, с оглед
преценка и за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателното производство, и
при липса на посочена такава дата не е възможно да се извърши преценка относно
спазване на сроковете за образуване на административно-наказателното
производство. В конкретния случай изпълнителното деяние се осъществява чрез
бездействие и се характеризира с начална и крайна дата на неговото извършване.
В тежест на АНО е било да посочи от коя дата е възникнало задължение на жалбоподателя
да извърши регистрацията и крайният момент на довършване на деянието. След като
не е сторил това, е допуснал гореописаното съществено – процесуално нарушение,
което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на НП.
Описаното нарушение е неясно и откъм другите факти - освен въпросът кога е следвало жалбоподателката да представи за регистрация автомобила, липсва и описание на МПС, какъв е срокът, в който е трябвало да го
представи, къде е
следвало да бъде представен и т. н.
Това съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна
на обжалвания фиш.
По отношение на приложимия материален закон:
Чл. 145, ал. 2 от ЗДвП гласи: „Приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба”.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, с Договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2019 г. К.В.
е придобила лек автомобил марка „*.
Следователно същата в качеството си на купувач (приобретател) е годен субект на
административно-наказателна отговорност.
Видно от Заявление № 190851014692, В. е
представила закупеното от нея МПС за регистрация в службата
за регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес – Сектор ПП
при ОД на МВР – Добрич на 17.09.2019 г. Следователно същата е бездействала в
периода 31.07.2019 г. -31.08.2019 г., в който законоустановен срок е следвало
да регистрира МПС.
Горните обстоятелства
се доказват както от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, така и
от събраните гласни такива чрез разпита на св. М*, който в съдебно заседание не посочи
кога е следвало да бъде регистрирано МПС, но заявява, че колежката на гишето е
установила, че има повече от месец от съставянето на договора до датата на
регистрация и затова той е съставил фиша на жалбоподателката. Съдът кредитира
показанията на разпитания свидетел като еднопосочни, логични н непротиворечиви.
Ето защо съдът приема, че
събраният доказателствен материал в неговата съвкупност по категоричен и
несъмнен начин доказват, че жалбоподателката не е извършила регистрация на
закупения от нея лек автомобил в съответния законоустановен срок.
Независимо от факта, че административното нарушение се
явява безспорно доказано, атакувания с настоящата жалба Фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен и неправилен поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, по отношение на които съдът изложи по-горе
подробни правни съображения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Глоба с Фиш Серия Н, бл. №
0880953, издаден на 17.09.2019 г. от И.К.М. – полицейски инспектор при Сектор
„ПП” гр. Добрич, с който на К.Г.В. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 145,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 177, ал. 6 от ЗДвП е
наложена „глоба” в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/