Р Е Ш Е Н И Е
№ 161/01.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание
на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№723/2023г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Делото
е образувано по жалба от Б.Г.Б.,***,в качеството му на старши помощник-началник
на отделение „Комуникационни и информационни системи“ във военно формирование
54990, гр.Враца срещу Заповед №ЗРД-514/ 03.10.2023г. на Командир на военно формирование
54990 гр.Враца,с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„строго мъмрене“ , на основание чл. 243,ал.1, вр. с
чл. 244,т.3 ,чл.247 и чл.248 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България,както и на основание чл.136,чл.137 ,ал.1 и чл.139 от
Правилника за прилагане на ЗОВСРБ.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради немотивираност и
необоснованост,допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречия с материалните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че в издадената заповед не се съдържат всички необходими
реквизити, залегнали в чл. 148, ал. 1 и ал.2
от ППЗОВСРБ и по-конкретно обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
както и че не са посочени доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението. Заявява се, че не е направено и пълно описание на допуснатото
нарушение. Излагат се доводи, че административния орган не е спазил
разпоредбата на чл. 246, ал. 4 ЗОВСРБ, тъй като служителят не е изслушан преди да му бъде наложено наказанието,
както и че не е разпоредена служебна проверка ,при
която военнослужещия да се запознае с материалите в административното
производство по налагане на дисциплинарно наказание ,което е нарушило правото
му на защита.Визира се и несъответсвие с целта на закона,изразяващо се в неспазване
на принципа на съразмерност на наложеното наказание , с извършеното нарушение и несъблюдаване с целите на наказанието.Иска
се отмяна на издадената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Не
претендира разноски по делото. Представя
писмена защита.
Ответникът – Командир на военно формирование
54990,гр.Враца , чрез процесуален представител мл.юрк.И.Д.
в съдебно заседание оспорва жалбата ,а в писмено становище,наименовано
възражение ,вх.№ 24/04.01.2024г.,чрез мл. юрисконсулт И.Д. изразява доводи за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
500лв.Прилага писмено становище в определения от съда срок.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка.Изслушан е
свидетеля В*** Р*** Б*** -ВРИД зам.-началник на щаб на военно формирование
54990 гр.Враца,дадени са обяснения от страните по делото, на основание чл.176 ГПК, вр с чл.14 АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
По делото не е спорно, че към момента на
издаване на оспорената заповед Б.Г.Б. заема длъжността: "Старши помощник
–началник на отделение “Комуникационни и информационни системи“ във Военно
формирование 54990 гр.Враца .
С Рапорт, вх.№2-1006/18.08.2023г.по описа на
Военно формирование 54990 гр.Враца, от
капитан В*** Р*** Б*** на длъжност ВрИД началник на
щаба на 10 механизиран батальон е докладвано на Командира на 10 механизиран
батальон ,че на 16.08.2023г. капитан Б.Г.Б. е назначен в наряд като дежурен по
военно формирование и по време на дежурството му е допуснал нарушение при
изпълнение на служебните си задължения ,като на 16.08.2023г. му е било разпоредено от началника на 3 бригадно командване дежурните
по военно формирование да извършват ежедневен доклад към 16,00ч. за изменение
на обстановката, свързана с терористични заплахи,като капитан Б. не записва
отдаденото му устно разпореждане по телефона в книгата за получени и отдадени
разпореждания ,не докладва на Командира и на ВрИД
началника на щаба на формированието за полученото разпореждане и не предава
информацията на новия дежурен по военно формирование,което представлява
нарушение на УВС на ВС на РБ –Глава VІ,Раздел І ,чл.307,т.16, а именно „Да
записва отдадените му разпореждания в определената за това книга и да
контролира изпълнението им“,както и че е нарушил „План за работа на дежурния по
военно формирование“-към момента на приемане на ,дежурството ,не е предал
съответната информация по обстановката в батальона на новия дежурен по военно
формирование .
Не е извършвана служебна проверка
в рамките на административното производство по издаване на заповедта,нито
изслушване, което се доказва от получен писмен отговор,вх.№82/11.01.2024г. ,в
отговор на изискване на такива доказателства с резолюция на съда от
08.01.2024г.
При така установеното от фактическа страна
настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед №ЗРД-514/ 03.10.2023г.
на Командир на военно формирование 54990, гр.Враца,с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ на основание чл. 243,ал.1, вр. с чл. 244,т.3 ,чл.247 и чл.248 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България,както и на основание чл.136,чл.137 ,ал.1
и чл.139 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. Заповедта е връчена на оспорващия на 26.10.2023г.,а
жалбата е депозирана на 08.11.2023г. под вх.* .№2-1280/08.11.2023г по описа на
Военно формирование 54990, гр.Враца ,в срока по чл.149,ал.1 АПК и е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК
съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК, административният съд
приема жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 246, ал. 1 ЗОВСРБ, вр. чл. 137, ал.1 ППЗОВСРБ..
Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма, с което е спазено както общото изискване на чл. 59, ал. 1 АПК,
така и изискването на специалния закон. Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от
ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на
наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според разпоредбата на чл.
148, ал. 2 от ППЗОВСРБ мотивите представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни
последици. Смисълът на въведеното императивно изискване относно описанието на
деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да
бъдат посочени всички съставомерни от обективна и
субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва
да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на
релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано
като „нарушение на военната дисциплина“ по смисъла на чл. 242,т.1 от ЗОВСРБ-неизпълнение
на задължение по военната служба;
Съдът намира, че в случая законовите
изисквания са изпълнени. Издадената заповед съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 148, ал. 1 ППЗОВСРБ. В административния акт ясно и
недвусмислено е посочено, времето и мястото на извършване на нарушението и в
какво се изразява то. Изложени са всички фактически установявания на
дисциплинарно- наказващия орган, които описват обстоятелствата, при които е
извършено нарушението.
Дисциплинарната отговорност на оспорващия е
реализирана в срока по чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ, предвиждащ, че дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му.
При издаване на оспорената заповед обаче са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, самостоятелно
основание за отмяната й. Преди налагане на дисциплинарното наказание не са
изпълнени изискванията на разпоредбите на чл. 246, ал. 4 ЗОВСРБ и на чл. 144,
ал. 1, т. 1 и 2 от ППЗОВСРБ. Според разпоредбата на чл. 246, ал. 4 ЗОВСРБ
командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание
да изслуша военнослужещия или да приеме
писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да
бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Това му задължение е доразвито в разпоредбата на чл. 144 ППЗОВСРБ,
според която в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал.
1 длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на
която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават
основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Според
ал. 2 на същия текст в беседата по ал. 1 вземат участие председателят или
членове на комисията за извършване на служебната проверка. За беседата се
съставя протокол, който се подписва от участвалите лица. Писмените обяснения на
военнослужещия се прилагат към протокола.
Съгласно чл.246,ал.3 ЗОВСРБ Извършването на
служебна проверка по ал. 2 не е задължително, само ако нарушението е установено
с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила
осъдителна присъда.От приложените писмени доказателства няма данни да са налице
тези три обстоятелства ,при което неизвършването на служебна проверка по
случая,незапознаването на военнослужещия с материалите в производството
,непредявяването на покана за
изслушването му са съществени процесуални нарушения,които обосновават
отмяна на акта.Издаване на заповед за дисциплинарно наказание „строго мъмрене“
само на основание на рапорт, и без извършване на служебна проверка по
случая,която да докаже извършеното нарушение е не само неспазване на реда за
налагане на дисциплинарно наказание,но и неспазване на тежестта на доказване в
производството пред съда-при липса на такива писмени доказателства органът не
може да докаже наличие на дисциплинарно нарушение по чл.242,т.1 ЗОВСРБ ,което
да обоснове дисциплинарна отговорност по 244,т.3 ЗОВСРБ.
Липсват доказателства преди налагане на
наказанието с наказаното лице да е проведена беседа, на която да е запознато
със събраните доказателства и същият да е изслушан
или да са изискани писмени обяснения,при което съдът приема, че са нарушени разпоредбите на чл.
246, ал. 4 ЗОВСРБ и на чл. 144, ал. 1, т. 1 и 2 от ППЗОВСРБ в хода на
проведеното дисциплинарно производство.
Предвиденото в тези разпоредби изискване на
закона не е самоцел, тъй като е гаранция, че преди налагането на дисциплинарно
наказание държавния служител ще бъде изслушан
или взети предвид писмените му обяснения именно от органа, който е компетентен
да наложи наказанието, тъй като именно от обясненията е видно отношението на
служителя към твърдяното нарушение и всъщност преценката дали да се наложи
наказание, както и неговия вид и размер. От изложеното до тук се налага извод
за допуснато съществено нарушение на императивните разпоредби на чл. 246, ал. 4
ЗОВСРБ и на чл. 144 ППЗОВСРБ, тъй като не е извършено изслушване, липсва протокол от проведена беседа, липсват и
приобщени писмени обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание,
изискани от ДНО, както повеляват цитираните норми и с това е нарушено правото
на защита на наказания. Неспазването на посоченото правило се явява
самостоятелно основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК,
тъй като е съществено процесуално нарушение. Недопустимо е
дисциплинарно-наказващия орган да се опитва да докаже провеждане на устна
беседа или изискване на писмени обяснения от служителя със свидетелски
показания ,доколкото за тези действия законът изисква писмени
доказателства.Съгласно чл.164,ал.1,т.3 свидетелски показания са допустими,освен
за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен
акт.В този смисъл ,при наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон ,съдът не следва да обсъжда обясненията на страните в
съдебно заседание ,както и показанията на св. Бенчев.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за
основателна, при което оспорената заповед следва да бъде отменена, като
издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, без да се разглежда материалната й законосъобразност.
Не се претендират разноски от оспорващия и
такива не следва да се присъждат от съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
173, ал. 2 АПК Административен съд – Монтана, ІІІ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
Б.Г.Б.,***,в качеството му на старши помощник-началник на отделение
„Комуникационни и информационни системи“ във военно формирование 54990 гр.Враца,
Заповед №ЗРД-514/ 03.10.2023г. на
Командир на военно формирование 54990 гр.Враца,с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ на основание чл.178,ал.1 ,чл.
243,ал.1, вр. с чл. 244,т.3 ,чл.247 и чл.248 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,както и на
основание чл.136,чл.137 ,ал.1 и чл.139 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: