Р Е Ш Е Н И
Е № 51
гр.Пловдив,
24 март 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на девети март две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Румен Боев, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 62 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда № 38/14.10.2019г., постановена по НОХД № 352/2019г. по описа на Окръжен
съд гр.С.З., подсъдимият М.И.С. е признат за виновен в това, че на 07.01.2019г.,
около 15,40 часа, в гр.С.З., кв.„Ж.”, ул.„М.” № *, умишлено е умъртвил Ю. И.Й.,
поради което и на основание чл.115 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на
осем години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг”
режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„а” от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на санкцията лишаване от
свобода е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 07.01.2019г.
до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Х.М.С., действаща чрез особения си
представител, обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
07.01.2019г. до окончателното им изплащане. Предявеният граждански иск за
сумата до 250 000 лв. е отхвърлен като недоказан.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства.
В тежест на подсъдимия С. са възложени разноските за адвокатско възнаграждение,
направени от частните обвинители, както следва: И.Й.И. - 3 500 лв., Е.И.Д.
- 3 500 лв., С.И.Р. - 2 000 лв., Г.Е.А.
- 3 500 лв.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С.З. направените разноски
в хода на досъдебното производство в размер на 1 652,46 лв., а по сметка на
Окръжен съд гр.Стара Загара държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 4 000 лв.
Присъдата на Окръжен съд гр.Стара Загора се обжалва от подсъдимия С. и
неговия служебен защитник адв.С.Ч.като несправедлива. Излагат се доводи, че
наложеното наказание не е съобразено с целта на специалната и генералната
превенция и личността на дееца. Прави се искане за изменение на съдебния акт,
като се намали размерът на санкцията лишаване от свобода до предвидения от
законодателя минимум и се редуцира с една трета на основание чл.58а от НК.
Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители И.И., Е.Д., С.Р. и Г.А., които я атакуват
чрез техния повереник адв.М.З., като несправедлива. Сочи се, че първостепенният
съд неправилно е отчел наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства
без да вземе предвид и отегчаващите такива. Иска се изменение на съдебния акт, като
се увеличи наказанието лишаване от свобода, или да се отмени и делото да се
върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, ако се налице основанията
на чл.335, ал.2 от НПК.
По делото е постъпило писмено възражение от адв.М.Г., особен представител
на частния обвинител и гражданския ищец малолетната Х.С., срещу въззивните
жалби, в което се излагат съображения за неправилност и неоснователност на
съдържащите се в тях оплаквания.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбите, като неоснователни, следва да се оставят без уважение, а
присъдата да се потвърди.
Частните обвинители И.И., Е.Д., Г.А. и С.Р., първите трима и лично, чрез техния
повереник, поддържат жалбата си и
направените в нея искания.
Особеният представител на частния обвинител и гражданския ищец малолетната Х.С.
развива доводи, че присъдата е законосъобразна, обоснована, постановена при
спазване на процесуалните норми, справедлива и моли да се потвърди.
Подсъдимият С. и неговият
защитник пледират за намаляване размера на санкцията. Излагат съображения в подкрепа
на виждането си за неоснователност на жалбата на частните обвинители.
Подсъдимият, в последната си дума, изразява съжаление за стореното и иска да му се намали наказанието.
Пловдивският апелативен съд, като
обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното
от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда
изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБИТЕ са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни
в процеса. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. и пострадалата Ю. Й. се познавали от около десет години. Тогава
тя била на петнадесет години. Майка й, свидетелката И.И., заедно с тогавашния й
съжител, и подсъдимият, със съжителката
му по това време, били приятелски семейства. Когато пострадалата отишла да учи в гр.С.З., подсъдимият С.
предложил тя да живее у тях на квартира. Една година по-късно в дома му по
същата причина се настанила и сестрата на пострадалата Й. - С.И..
В определен момент подсъдимият и
пострадалата заживели на съпружески начала, а през 2016г. сключили граждански
брак. Тя завършила висшето си образование в Т.У. Двамата живеели под наем в
апартамент, находящ се в гр.С.З., кв.„Ж.”, ул.„М.” № *, вх.*, ет.*, ап.*. Имали
две деца. Първото починало скоро след раждането, а второто - Х.М.С. е родена на ***г.
Подсъдимият С. работел като механик във фирма „Р.” и полагал необходимите
грижи за семейството си. Въпреки голямата разлика във възрастта, той бил с 40 години
по-възрастен от съпругата си, семейният им живот протичал без особен
сътресения. Това продължило до месец август 2018г., когато пострадалата Й. разбрала,
че подсъдимият има интимна връзка с
друга жена. Оттогава отношенията между двамата съпрузи започнали прогресивно да
се влошават. Междувременно пострадалата започнала да контактува във Ф. с Н. И.И.
от гр.П.. Споделила за това със съпруга си. Към края на годината двамата решили
да се разведат по взаимно съгласие, въпреки че подсъдимият С. не искал да се разделят и съседи и
семейни приятели /свидетелите М.Х., М.М. и майка му/ правили опити да ги
сдобрят. В края на 2018г. съпрузите се консултирали с адвокат, събрали
необходимите документи и се разбрали да прекратят брака си след Нова година. Въпреки
решението за това, двамата продължили да живеят заедно и да си грижат за детето
си.
За семейните им проблеми знаели в различна степен свидетелите М.М., съсед, д-р М.Х.,
приятел на подсъдимия, О.Ч., негов колега, И.И., Г.А., Е.Д., М.И., съответно
майка, брат, баба, леля на пострадалата Й., и М.Д., нейна приятелка. Свидетелите
С.К.и И.Н., съседи, както и Т.Б., хазяйка, нямали много впечатления от съпружеския
живот на двойката и не били чували за разправии или насилие в семейството.
На 07.01.2019г. подсъдимият С. и пострадалата водили
детето на контролен преглед. Около 15 часа заедно се прибрали вкъщи. Пред блока
се срещнали с един от съседите им, свидетеля К.. Според последния нямало нищо
необичайно, нито в няколкото разменени изречения между тях, нито в настроението
на двамата съпрузи.
Около 15,40 часа между подсъдимия
и пострадалата Й. възникнал конфликт по повод на предстоящата им раздяла.
Семейният скандал започнал в хола на жилището. На масата имало два еднакви
кухненски ножа с черни пластмасови дръжки, всеки един с обща дължина 22 см и
дължина на острието 12 см. Съпрузите си разменили закани относно основния
спорен въпрос, а именно - при кого ще остане детето. Всеки от тях искал то да
живее при него. Подсъдимият С. заплашил съпругата си, че ще покаже на
социалните работници клипове, направени с мобилния му телефон, от които се
вижда, че тя не се грижи добре за дъщеря им. Конфликтът се задълбочил, в
резултат на което подсъдимият взел единия от описаните по-горе кухненски ножове
от масата в хола и с него нанесъл на пострадалата общо седем наранявания по
торса, шията и ръцете, изразили се в едно прободнопорезно нараняване на гръдния
кош с входна рана, разположена в горнолевия
квадрант на лявата гърда /със засягане по хода на раневия канал на кожа,
подкожие, междуребрена мускулатура, околосърцева торбичка, дясна сърдечна
камера, диафрагма и черен дроб/, три прободнопорезни наранявания на шията в ляво, две порезни
рани на дланта на дясната ръка и една порезна рана на дланта на лявата ръка. След като получила описаните травматични увреждания, пострадалата
Й. се опитала да напусне жилището, но не успяла. Паднала в коридора пред
входната врата и там починала в рамките на няколко минути. Причина за това било
прободнопорезното нараняване на гръдния й кош, което засегнало сърцето и
причинило остра кръвозагуба.
Според подсъдимия С. по време на семейния скандал той
самият получил две повърхностни наранявания - порезна рана по гръдния кош в ляво
/засягаща кожа и подкожие/ и точковидно прободно повърхностно нараняване на
кожата в долната трета в ляво на гръдния кош. Тези увреждания са от такова
естество, че могат да бъдат получени както от чужда, така и от собствена ръка.
Около 15,44 часа подсъдимият позвънил
по мобилния си телефон на свидетеля Х. и казал, че му прилошало, защото
съпругата му го намушкала. Тъй като звучал като разстроен човек, след разговора
свидетелят Х. тръгнал към дома на приятеля си. След около 10 минути пристигнал пред
жилищния блок, в който живеело семейството на подсъдимия С.. Входната врата
била заключена и свидетелят Х. помолил свидетеля К., който се прибирал от
работа, да му отключи. След като се качил на четвъртия етаж, свидетелят Х. направил
опит да влезе в апартамент № *, но не успял. Входната врата била отключена, но
била затисната от трупа на пострадалата. Свидетелят
Х. надникнал и видял, че коридорът е оплискан с кръв, а зад вратата е тялото на
пострадалата Й.. Затворил вратата и отишъл при
свидетеля К., като го помолил да се обади на полицията и на Б. п. Свидетелят К.
позвънил на телефон 112.
Незабавно на място пристигнал полицейски патрул в състав свидетелите С.В.и М.Д.,
служители във В. РУ на МВР гр.С.З., които запазили местопроизшествието. Дошъл и екип на ЦСМП гр.С.З.,
който установил смъртта на пострадалата и прегледал подсъдимия, който се
нуждаел от медицинска помощ.
Последният бил задържан за 24 часа във В. РУ на МВР гр.С.З. със заповед за
задържане на лице № 7/07.01.2019г., считано от 16,00 часа на тази дата.
Същият ден е извършен оглед на местопроизшествие, за който са изготвени
протокол и фотоалбум. Иззети са двата еднакви кухненски ножа с черни пластмасови дръжки, всеки
един от тях с обща дължина 22 см и дължина на острието 12 см.
С протокол за
обиск и изземване от 07.01.2019г. са иззети дрехите, с които е бил облечен подсъдимият С. по време на деянието, и е изготвен
фотоалбум.
Тъй като работел като хирург и телефонът му бил настроен да записва всички
разговори, с протокол за доброволно предаване от 07.01.2019г. свидетелят Х. е предал
на органите на полицията СД със запис на последните два разговора между него и подсъдимия.
Н. И.И., с когото пострадалата Й. контактувала във
Ф., не е намерен и не е разпитан в хода на досъдебното производство.
От заключението на съдебномедицинска експертиза на
труп № 8/2019г. се установява, че при огледа и аутопсията на Ю. И.Й.
са констатирани едно
прободнопорезно нараняване на гръдния кош с входна рана, разположена в горнолевия квадрант на лявата гърда със
засягане по хода на раневия канал на кожа, подкожие, междуребрена мускулатура,
околосърцева торбичка, дясна сърдечна камера, диафрагма, черен дроб, три прободнопорезни наранявания на
шията в ляво, две порезни рани на дланта на дясната ръка, една порезна рана на
дланта на лявата ръка. Причина за смъртта на Ю. И.Й.
е прободнопорезното
нараняване на гръдния кош, при което е засегнато сърцето и е последвала остра
кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо, от порядъка на минути, като
пострадалата е могла да извършва активни действия, непосредствено след
получаване на нараняванията. Описаните наранявания са от действието на предмет с остър връх и режещ
ръб, какъвто е ножът.
Съгласно заключението на съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 4/2019г. при прегледа на М.И.С. са
установени порезна рана по гръдния кош в ляво, засягаща
кожа и подкожие, точковидно прободно повърхностно нараняване на кожата в
долната трета в ляво на гръдния кош. Описаните увреждания добре отговарят да са
от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб и е възможно да бъдат получени при нараняване
с върха на островърх нож, както от чужда, така и от
собствена ръка, като нараняванията са повърхностни.
Видно от
заключението на комплексната психологопсихиатрична експертиза М.И.С. не страда
от психично заболяване. Към момента на деянието е могъл правилно да възприема
фактите от обективната действителност и да ръководи постъпките си,
съобразно възприятията си. Към момента на освидетелстването може да участва в
хода на досъдебното производство в качеството на обвиняем, като разбира смисъла
и значението на извършващите се процесуални действия, и правилно да
възпроизвежда възприетите от него факти от обективната действителност. Към
момента на деянието не се е намирал в състояние на силно раздразнение -
физиологичен афект, предизвикан от пострадалата. Освидетелстваният М.И.С. се
характеризира с изборност в контактите, емоционална лабилност,
нагонно-хедонистична нагласа в поведението, липса на достатъчно морално-етични
норми на поведение. Склонен е към власт и контрол на всяка цена, манипулативен,
с тенденция да прехвърля отговорностите и вината върху другите. Склонен е да
манипулира фактите и преживяванията си като защитен механизъм.
Според протокол №
22/09.01.2019г. за извършено химическо лабораторно изследване/химическа
експертиза в кръвната проба, взета от М.И.С., не е установено наличието на
етилов алкохол.
Подсъдимият не е
осъждан. По местопребиваване не е известен
на органите на реда. Съществуват данни за криминална проява - престъпление по чл.323, ал.2 от НК през 1998г.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз
основа на анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това
кои доказателства следва да се кредитират се споделят и от настоящата съдебна
инстанция. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства
фактическа обстановка, която е призната от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Законосъобразно Окръжен
съд гр.Стара Загора е кредитирал самопризнанията на подсъдимия С., показанията
на свидетелите С. К., М.Х., С.В., М.Д., И.И., О.Ч., И.Н., Т.Б., М.М., М.Д., Г.А.,
Е.Д., М.И., заключенията на съдебномедицинските, комплексната психологопсихиатрична, химическата
експертизи, приложените
по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед
на местопроизшествие, за обиск и изземване, за доброволно предаване, фотоалбуми,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване, справка за съдимост,
характеристични справки, справка от О.Б.Д., удостоверение за наследници, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, както и веществените
доказателства.
Правилно е дал вяра
на показанията на свидетелите С. К., М.Х., С.В., М.Д., И.И., О.Ч., И.Н., Т.Б., М.М.,
М.Д., Г.А., Е.Д., М.И., тъй като са обективни, последователни и логични, не са
противоречиви помежду си и с другите доказателства.
Обосновано първостепенният
съд е възприел заключенията на
съдебномедицинските, комплексната психологопсихиатрична, химическата експертизи, тъй като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
При анализиране обясненията
на подсъдимия следва да се има предвид, че съгласно правната доктрина и
съдебната практика те са не само доказателствено средство, но и средство за
защита. При тяхната преценка, отделно и в съвкупност с останалите доказателства
по делото, трябва да се кредитира само тази част от тях, която се подкрепя от
другите доказателства, а в останалата им част, която е в противоречие с възприетата доказателствена
съвкупност, да се разглежда като израз на правото на защита на подсъдимия.
Обясненията на
подсъдимия С., че съпругата му е причинила с нож двете наранявания в областта
на гръдния кош не намират опора в други обективни източници по делото, поради
което следва да разглеждат като защитна позиция. Относно характера им и механизма
на получаване влизат в противоречие със заключението на съдебномедицинската
експертиза, която е освидетелствала подсъдимия. Съобразно същата уврежданията,
които са повърхностни, могат да бъдат
получени при нараняване с върха на островърх нож, както от чужда, така и от собствена ръка. Те не са наложили
медицинска помощ, поради което прегледът от лекар от ЦСМП гр.С.З. не е отразен във фиш за спешна медицинска
помощ. Свидетелите В. и Д. са възприели „леко зачервяване” на гърдите на подсъдимия
С.. Според показанията на свидетеля Д. прегледалият го медик е заявил, че подсъдимият
не се нуждае от медицинска помощ.
Пловдивският
апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено
по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият С. е извършил престъпление по чл.115 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен състав.
Той е годен субект,
тъй като е наказателноотговорно лице. Пълнолетен е. Могъл е да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си съобразно заключението на
комплексната психологопсихиатрична експертиза.
Законосъобразно
Окръжен съд гр.Стара Загора е стигнал до извода, че подсъдимият е лишил от живот пострадалата Й.. С хладно оръжие /нож/ й е нанесъл
силен удар от близко разстояние в областта на гръдния кош и три удара по шията.
Причинявайки й прободнопорезно нараняване в жизненоважна област /гръдния кош/,
той е въздействал върху организма й по начин да предизвика биологичната й
смърт, която е настъпила. За силата на прободнопорезното нараняване може да се
съди от дължината на раневия канал /14 см/, засягащ кожа, подкожие, междуребрена мускулатура, околосърцева
торбичка, дясна сърдечна камера, диафрагма, черен дроб. Нанесъл е и три порезни рани на дланите на двете й
ръце, които имат защитен характер.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от субективна
страна престъплението по чл.115 от НК е осъществено при пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият С. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното /знаейки, че е от естество да увреди
човешкия живот/, предвиждал е неговите общественоопасни последици /настъпването
на смъртта/ и е искал този резултат. Съдържанието на прекия
му умисъл се извлича от средството, с което е осъществено деянието /нож/,
позицията му спрямо пострадалата /в лице/, разстоянието /близко/, от което е
нанесъл ударите, техния брой, сила, посока и дълбочина, мястото на нараняванията
/гръден кош и шия/, уязвимостта на тази част от човешкото тяло, защитните
наранявания на пострадалата Й..
Правилно първостепенният
съд е постановил, че деянието не е извършено
при по-тежко квалифициращи обстоятелства с оглед начина на осъществяване - по
особено мъчителен начин за пострадалата и
с особена жестокост, като качество на субекта. Визираните признаци от част
от частните обвинители не са елементи от вменения престъпен състав и не следва да
се обсъждат. По това съображение е неоснователно и оплакването на техния повереник,
че е налице и признакът по т.6а на чл.116, ал.1 от НК /ДВ, бр.16 от 2019г./ - убийство,
извършено в условията на домашно насилие. Подобна теза не държи сметка и за
разпоредбата на чл.2 от НК, регламентираща действието /приложимостта/ на наказателноправните
норми по време. Обсъжданите елементи не трябва да се разглеждат и като отегчаващи отговорността обстоятелства по
горните съображения. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС.
Не е налице убийство, извършено в състояние на силно раздразнение
съгласно чл.118 от НК. За да се приложи този привилегирован състав е необходимо
деецът да е изпаднал в такова състояние, при което съзнанието му е
овладяно до такава степен от чувствата, че поведението му се определя предимно
от тях. Липсват доказателства подсъдимият да е бил в такова душевно
състояние. Не са налице и другите задължителни признаци
от обективна страна - да е бил
предизвикан от пострадалата Й. с неправомерно поведение, засягащо законни права и
интереси на дееца или негови ближни.
Според заключението на комплексната психологопсихиатрична експертиза към момента на деянието подсъдимият
С. не се е намирал в състояние на силно раздразнение - физиологичен афект,
предизвикан от съпругата му. Ситуацията не е била афектогенна, липсва елемент
на внезапност, както и последната астенна фаза на афекта, бил е с адекватна
реакция на случилото се. Подсъдимият е
склонен да доминира чрез пасивно налагащ се обсебващ модел на поведение, стреми
се към власт и контрол на всяка цена, манипулативен, с тенденция да прехвърля
отговорностите и вината върху другите. Прилагал е емоционален и психически тормоз спрямо пострадалата /с
индиректна заплаха чрез детето/, икономическо насилие /с ограничаване на финансовите средства/, които
са прераснали във физическа агресия с летален изход. Склонен е да манипулира
фактите и преживяванията си като защитен механизъм.
Неоснователни са доводите
на повереника на частните обвинители относно приетата от Окръжен съд гр. Стара Загара фактическа обстановка и приложената процедура
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият С. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти. Самопризнанията му се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, поради което правилно делото е разгледано
по реда на глава 27 от НПК. Не се констатират пропуски в процесуалната дейност
на първоинстанционния съд при прилагане на тази диференцирана процедура. При
нея законодателят има предвид признаване на фактическото обвинение, фактическите
положения по обвинителния акт, но не е и на правната квалификация, нито изисква
признаване на вина от подсъдимия, както
неправилно се претендира от повереника. В този смисъл е и практиката на ВКС
/Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС/.
Несъстоятелно
е оплакването на
повереника, че в мотивите на проверявания съдебен акт не е намерило място виждането
на първостепенния съд относно позицията на подсъдимия С. за обстоятелствата, при които е получил нараняванията, дали са
причинени от пострадалата Й. и са послужили като провокация, дали са „причината
за конфликта”. Решаващият съд е изложил доводи по тази теза на подсъдимия,
която е приел за защитна /стр.7 от мотивите/, обсъдил е и евентуална правна
квалификация по чл.118 от НК.
Не се споделя и възражението
на повереника, че обжалваната присъда страда от порока липса на мотиви. Съдебният
акт отговаря на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК и чл.373, ал.3 от НПК. Съдържа
анализ на съставомерните признаци от обективна и субективна страна, включително
и на целта на дееца, който е признат за виновен за престъпление, извършено при
пряк умисъл. При тази форма на умисъла характерно за волевия момент е, че
деецът иска настъпването на общественоопасните последици, желае ги, цели тяхното
предизвикване, целта на деянието е причиняване на престъпния резултат.
При така посочената правна
квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната
превенция, Окръжен съд гр.Стара Загара е
приел, че за престъплението по чл.115 от НК на подсъдимия С. следва да се
наложи наказание лишаване от свобода, индивидуализирано
при условията на чл.54 от НК при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива е отчел чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата заетост, възрастта,
самопризнанията и критичното отношение към извършеното, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства - младата възраст на пострадалата, че е майка на детето му.
След този мисловен и оценъчен процес, ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението и смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода в размер на дванадесет
години, което съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с една
трета, или наложената санкция е осем години лишаване от свобода.
Пловдивският апелативен съд намира, че така
индивидуализирано наказанието на подсъдимия е справедливо и не се налага неговото
коригиране.
Първостепенният съд не е пропуснал, подценил или
надценил нито едно от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Предстоящата раздяла на съпрузите, състоянието на подсъдимия С. по
този повод не трябва да се включат в кръга на смекчаващите, както се предлага
от защитата, с оглед психологичния профил на дееца, причините за разтрогването
на брака и правото на личността свободно
да формира волята си.
Настоящият съдебен състав споделя извода на решаващия
съд, че признанието по чл.371, т.2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е спомогнало за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител, съдействало е
за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство /виж Тълкувателно решение №
1/06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС/.
Въззивният съд не приема
за основателни оплакванията в жалбите, че наложената санкция на подсъдимия не
съответства на обществената опасност на
деянието и неговата личност и трябва да се увеличи, респ. да са намали. Така отмерено наказанието лишаване от свобода покрива утвърдените критерии за справедливост, удовлетворява
постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на
предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на
престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на
останалите членове на обществото. Поради това не се налага да се увеличи, каквото е
искането на част от частните обвинители, нито да се намали, както се предлага
от защитата. Определеният период на изолация на подсъдимия С. в пенитенциарно заведение от една
страна ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а
от друга ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието му.
Искането на частния
обвинител И.И. за налагане на доживотен затвор без замяна е незаконосъобразно,
тъй като не е предвидено в санкционната част на нормата на чл.115 от НК.
В съответствие с
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.
„а” от ЗИНЗС е постановено подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване
от свобода при първоначален
„строг” режим.
На основание чл.59,
ал.1 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което е бил
задържан, считано от 07.01.2019г. до влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно подсъдимият С. е осъден да заплати на гражданския ищец Х.М.С. /родена на ***г./,
действаща чрез
особения си представител, обезщетение за причинените й от престъплението
неимуществени вреди в размер на
100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019г. до
окончателното им изплащане. Предявеният граждански иск за сумата до 250 000 лв.
правилно е отхвърлен като
недоказан.
Пострадалата Й. има наследник - дъщеря, малолетната Х.С.,
която е конституирана като граждански ищец по делото.
Гражданските искове са доказани по основание. От
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е изпълнен
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под
формата на умисъл, вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия и
причинените на гражданския ищец вреди.
Налице е противоправно действие от страна на подсъдимия,
изразило се в причиняване
на наранявания на пострадалата. Тези действия
той е извършил виновно под формата на умисъл. Като последица на неговото виновно
деяние е настъпил вредоносен резултат, изразил се в смъртта на пострадалата Й.. Установена е причинна връзка между
деянието на подсъдимия С. и настъпилия вредоносен резултат.
Въззивният съд намира, че присъдената сума, като
обезщетение за неимуществени вреди, справедливо ще репарира болките и страданията
на детето на пострадалата. То е изгубило майка си в кърмаческа възраст. Няма
дори спомен за нея. Лишено
е от майчина грижа и подкрепа, което неминуемо оказва влияние на психофизическото
му развитие. Липсата на майка не може да се замести с отглеждане и възпитание
от родственици, въпреки усилията от тяхна страна.
Окръжен съд гр.Стара
Загора се е
произнесъл относно веществените доказателства по делото. Постановил е веществените
доказателства - 2 бр. ножове с черни дръжки;
диск с два файла; плик с обтривки; 4 бр. пликове, съдържащи нокти от лява и
дясна ръка на М.С. и Ю. Й.; плик с тампон с иззета червена течност от жилището;
1 бр. клин; 1 бр. черна фланелка с къси ръкави; 1 бр. светлосин потник; чифт
сиви чорапи - да се унищожат, като вещи без стойност, след влизане на присъдата
в сила.
Съобразно нормата на чл.189
от НПК в тежест на подсъдимия С. са възложени разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от частните обвинители, както следва: И.Й.И. -
3 500 лв., Е.И.Д. - 3 500 лв., С.И.Р. - 2 000 лв., Г.Е.А. - 3 500 лв.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С.З. направените
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1 652,46 лв., а по
сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора държавна такса върху уважения граждански
иск в размер на 4 000 лв.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваната присъда
за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице
основания за нейната отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбите срещу нея, като неоснователни,
следва да се оставят без уважение.
В хода на въззивното производство частните обвинители претендират разноски
за адвокатско възнаграждение. Те се възлагат в тежест на подсъдимия С., който
трябва да заплати, както следва: на И.Й.И. - 2 000 лв., на Е.И.Д. - 2 000
лв., на С.И.Р. - 2 000 лв., на Г.Е.А. - 2 000
лв.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38/14.10.2019г.,
постановена по НОХД № 352/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА
подсъдимия М.И.С., със снета самоличност, да заплати на частните обвинители, направените
от тях разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, както
следва: на И.Й.И. - 2 000 лв., на Е.И.Д. - 2 000 лв., на С.И.Р. - 2 000
лв., на Г.Е.А. - 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.